Питаме експертите: Опасности и ползи, когато децата ползват устройства
Александрина Георгиева е създател на Фондация, чиято съществена задача е да осведоми по отношение на рисковете от ранното и прекалено екранно време и да оказва помощ на родители и деца по пътя към здравословната приложимост на цифрови устройства. Тя е сертифициран инструктор по методиката „ Учене посредством прекарване “. През 2022 година е номинирана за премия „ Златна ябълка “ на Национална мрежа за децата в категория „ Герой на децата “.
Днес приказваме с нея по една наболяла тематика – децата и виртуалното наличие. Колко време прекарва приблизително едно дете онлайн, с какво се сблъсква там, има ли позитиви в неговото прекарване и какви са заплахите – това са въпроси, които всеки родител си задава, чувствайки се от време на време безпомощен пред цифровите устройства. Особено мощно е тяхното въздействие измежду младежите и най-много девойките, които постоянно се водят по препоръки и трендове, които срещат из обществените мрежи.
Александрина Георгиева
Диети, рискови извършения, козметични промени и всевъзможни други „ рекомендации “ заливат децата ни от знайни и незнайни профили в интернет, съмнителни инфлуъенсъри проповядват вярванията си пред хиляди младежи и печелят доверието им. Родителите несъмнено ще се шокират, в случай че влязат и за ден в профилите на своите деца в обществените мрежи и чуят това, което те чуват непрекъснато. Точно към това е ориентирана и новата акция на Dove #DetoxYourFeed – по какъв начин родителите, взаимно с децата си, да „ детоксикират “ профилите, които младежите следват и които могат да са евентуално нездравословни за тяхното самочувствие, психическо и физическо здраве.
Александра Георгиева е тук, с цел да отговори на множеството въпроси, които тревожат родителите по тази тематика, да ги успокои и да ги поддържа в задачата им да отгледат един пълностоен и благополучен възрастен човек.
iStock/Getty Images
На коя възраст приблизително българските деца стартират да употребяват обществени мрежи?
Според изследване над 73% от българските деца сред 9 и 11-годишна възраст имат личен профил в някои от най-популярните обществените мрежи. Това се случва, макар че в самите платформи е посочено ограничаване за лица под 13-годишна възраст.
Личните ми наблюдения са, че през годините на и след пандемията тази възраст е спаднала. Виждала съм подрастващи сред 2 и 4 години, които държат устройство и превъртат видеа в платформи. Все по-често стартират да се срещат и малолетни “инфлуенсъри ” и чакам това да е новата наклонност - не просто да употребяват, а да основават лично наличие.
iStock/Getty Images
Какви са заплахите пред тях в обществените мрежи?
Всички ние изпитваме нужда да сме харесвани, признати, да се усещаме свързани със себеподобни, разбрани, чути. Това е наша психическа потребност. Чрез лайковете, броя почитатели, мнения и реакции получаваме бърза противоположна връзка, че някой ни утвърждава. Заедно с това в нашия мозък на невробиологично равнище се случват процеси с присъединяване на хормона допамин, за който знаем, че има мощно пристрастяващ резултат. Той ни кара да се усещаме добре и да желаеме повече от това наслаждение.
Всичко това може да се отрази отрицателно върху децата ни. В цифровия свят е елементарно да създадем нереална визия за себе си. Съществуват приложения, които могат да ни оказват помощ да изглеждаме физически по-добре и да “оправят ” несъвършенствата ни. Неусетно започваме да обръщаме повече внимание на минусите в действителния живот. Сравняваме се с другите, като забравяме, че те също деликатно сортират какво да споделят за себе си и без да желаеме си вършим нереална самокритика. Повлияват се самочувствието, образува се визията ни за нас самите и света, остава усещането, че животът е подобен, какъвто е показан онлайн.
Много млади девойки получават сигнали, че да изглеждаш добре, да си харесван, значи да подлагаш тялото си на неестествени процедури, апетит или да го изложиш на показ.
Комуникацията в обществените мрежи е бедна на обществени знаци и нюанси. Ако това е главният метод, по който поддържа връзка един младеж, това може да сътвори вероятност, в която липсва дълбочина на взаимоотношенията. Ще му бъде мъчно да изпита емпатия.
Желанието да имат повече лайкове да вземем за пример постоянно провокира младежите да подхващат опасности, с цел да създадат допустимо най-хубавата фотография или видео. Има световно изследване, което разкрива, че сред 2011 и 2017 година са регистрирани 259 смъртни случая, заради опити за впечатляващи селфита.
iStock/Getty Images
А какви са изгодите?
Нашата роля като родители е основна, с цел да могат подрастващите да извлекат най-хубавото от обществените мрежи. Важно е в дълготраен проект да водим с детето диалози за нашите полезности, за това кои са същински значимите неща в живота, от кое място идва нашата стойност. Да поддържаме връзка с тях за виртуалното, преди те да са получили информацията от техните връстници.
В обществените мрежи можем да намерим канали и наличие, което да ни помогне да развием познания и умения, които са ни забавни и потребни. Можем да се научим да готвим, да приказваме език, да свирим на музикален инструмент и така нататък Отделяйки време за детето ни, можем да го насърчим да последва подобаващи профили и да отследва тези, която му се отразяват отрицателно.
Възможно е детето да откри връстници от далечни дестинации, с които имат общи ползи. Тези другарства могат да са отлично допълнение към действителните му връзки.
iStock/Getty Images
Колко екранно време е безвредно да има едно дете?
За страдание, нито за детето, нито даже за възрастен човек съществува лесна формула, която да ни даде отговора на този въпрос. Всеки е самостоятелен и потребното и безвредно екранно време наподобява друго за всеки. В някои случаи 1-2 часа развлечение пред екрана или в обществените мрежи може да не окаже на пръв взор някакво въздействие, до момента в който при различен даже къса интеракция може да се отрази отрицателно върху настроението, съня, самооценката и други
Общите рекомендации на Американската академия по педиатрия (ААП) са времето за цифрово развлечение за деца над 6 години и младежи да бъде не повече от 2 часа дневно. Важно е като родители да подсигурим всекидневни физически интензивности, хигиена на съня, задоволително време за социализация без екрани.
Какво се схваща под „ екранно време “ – само телефон и таблет, или и други устройства – видеоигри, тв приемник?
Когато приказваме за екранно време, имаме поради всевъзможен тип устройство (телефон, таблет, компютър, тв приемник, игрални конзоли и т.н.) и активност, която служи за развлечение (видео клипове, филми, видео игри, обществени мрежи и т.н.).
От друга страна, един видео диалог с роднина/приятел, фотография за спомен, търсене на потребна информация нямат за фокус екрана, а друга активност, в която технологията ни е помощно средство.
iStock/Getty Images
Какво се случва с мозъка на детето ни, когато стои прекомерно дълго пред екрана?
Изследванията демонстрират, че при прекалено екранно време в дълготраен проект могат да се появят нарушавания в мозъчната конструкция и функционалност. Повлияват се когнитивните качества, уменията за обмисляне, образуване, взимане на решения, възприятието за задоволеност и вътрешно заплащане, качеството на взаимоотношенията и други.
Могат ли родителите да предложат нещо по-интересно и по какъв начин да го показват на детето?
Струва ми се, че постоянно предлагаме на детето интензивности, които ние намираме за потребни и забавни, по тази причина и напъните ни не реализират стремежи резултат. Когато желаеме да насърчим детето да прекарва повече време без екрани, е добре да се фокусираме върху неговите ползи и потребности и да се запитаме по какъв метод можем да ги насърчим. Ако детето не демонстрира увлечение към нищо друго сега и показва технологиите като само предпочитание, то можем да помислим какво му е харесвало преди да се запознае с цифровото.
Важно е да се запитаме и какви са аргументите детето да протяга ръка към устройството толкоз постоянно. Възможно ли е това да е метод да избяга от проблемите си?
iStock/Getty Images
Можем ли да подкрепим развиването на умения, които да го накарат да се почувства по-уверено в действителността?
За мен решението не е в използване на трикове, което е доста съвременно в обществените мрежи, а по-скоро в свързване с детето, доверие и откровеност до намиране на корена на казуса. Не бива да ни тормози, в случай че не можем да се оправим с това сами и усетим, че имаме потребност от помощта на експерт.
Все по-честа панорама е непроходило дете с телефон в ръка – по какъв начин ще го коментирате? Какъв е резултатът от екраните върху бебешкия мозък и нервна система?
Всекидневието на млад родител може да бъде извънредно стресово и изтощаващо. Разбирам всеки в сходно състояние, който потърси бързото справяне с сложна обстановка посредством екран. Проблемът е, че екранното “спасение ” ни оказва помощ тук и в този момент, само че в дълготраен проект може да повлияе развиването на детето по отрицателен метод.
Екранното време дава един голям размер информация, повече от всичко друго в нашето ежедневие и повече, в сравнение с бебешкият мозък е подготвен да схване и обработи. В кратковременен проект резултатът може да бъде по-тревожно, сопнато, даже нападателно дете, което не може да задържа вниманието си за дълго върху игра/играчка, а да търси непрекъснато развлечение. Възможно е да се забави проговарянето, да се повлияе качеството и продължителността на съня му, да се следят поведенчески проблеми.
В дълготраен проект е допустимо детето да развие проблеми с очите и тежестта, а в учебно заведение да изпитва компликация да се концентрира, да поддържа зрителен контакт, да възприема и обработва информация, а по-късно и да я ползва по съответен метод, да основава и поддържа другарства и така нататък Възможно е детето да развие и действителна взаимозависимост към екраните, която да измести други значими действия в всекидневието му.
iStock/Getty Images
Кога е обикновено детето да получи достъп до екран?
Препоръките на експертите са от време на време спорни по този въпрос, само че множеството от тях молят родителите да отсрочват предлагането на екрани до най-малко 3-годишна възраст. След тази възраст включването на устройства във всекидневието на детето е добре да става последователно, с доста деликатно подбрано наличие и с присъединяване на възрастен.
Какви са признаците у дете, прекалило с телефона или таблета?
Симптоми, които могат да подскажат на родителя, че е добре да намерения за съкращаване или краткотрайно ограничение на екранното време, са нервност, тревога, експанзия, меланхолия, нервни сривове от незначителни случки, заплеснатост, липса на организация или централизация, разтревожен сън, липса на интерес към други занимания, изолация по отношение на връстниците, постоянно главоболие, болежка в очите и така нататък
Ако родителят се колебае, постоянно може да направи личен опит - да ограничи екранното време или обещано занятие с технологии за няколко дни и да следи държанието на детето.
iStock/Getty Images
Ако родителите имат взаимозависимост от екрани, по какъв начин да възпитат у детето „ самоограничение “?
Моето мнение е, че няма по какъв начин да възпитаме каквото и да е у детето, в случай че самите ние не го вършим. Наблюденията ми са, че по този метод това би породило отрицателни усеща в него, защото бихме изглеждали несправедливи.
Бих насърчила родителите в това състояние да оказват помощ първо на себе си, а по-късно да споделят с детето персоналните си решения за екранното време и за какво си поставят граници.
Могат да стартират като си зададат няколко въпроса. В кои моменти прибягват към екраните? Какво се случва към тях в тези моменти? Как се усещат? Има ли съответно възприятие, от което бягат по този метод, или потребност, която покриват? Самота, досада или просто табиет? По какъв метод биха могли да се оправят с корена на казуса, вместо да бягат от вътрешния дискомфорт? Могат ли да заменят зависимостта си към развлечение или безцелното скролване в обществените мрежи с потребна екранна активност, вместо да се стараят към цялостно самоограничение?
Каква е прогнозата ви - ще пристигна ли миг на „ засищане “ със обществени мрежи и цифрово наличие и завръщане към аналогов вид живот или ни следва още „ дигитализиране “?
Провеждам полемики с възпитаници по тематиката за обществените мрежи. Има случаи, в които ситуацията наподобява в действителност непоправимо. Доста постоянно обаче срещам младежи, които осъзнават, че е належащо цифровото да бъде сложено в здравословна рамка.
Лично аз не мисля, че ще се върнем към аналоговото, само че имам вяра, че ще се научим да използваме технологиите по-осъзнато и отговорно и ще успеем да предадем това и на децата ни.
Днес приказваме с нея по една наболяла тематика – децата и виртуалното наличие. Колко време прекарва приблизително едно дете онлайн, с какво се сблъсква там, има ли позитиви в неговото прекарване и какви са заплахите – това са въпроси, които всеки родител си задава, чувствайки се от време на време безпомощен пред цифровите устройства. Особено мощно е тяхното въздействие измежду младежите и най-много девойките, които постоянно се водят по препоръки и трендове, които срещат из обществените мрежи.
Александрина Георгиева Диети, рискови извършения, козметични промени и всевъзможни други „ рекомендации “ заливат децата ни от знайни и незнайни профили в интернет, съмнителни инфлуъенсъри проповядват вярванията си пред хиляди младежи и печелят доверието им. Родителите несъмнено ще се шокират, в случай че влязат и за ден в профилите на своите деца в обществените мрежи и чуят това, което те чуват непрекъснато. Точно към това е ориентирана и новата акция на Dove #DetoxYourFeed – по какъв начин родителите, взаимно с децата си, да „ детоксикират “ профилите, които младежите следват и които могат да са евентуално нездравословни за тяхното самочувствие, психическо и физическо здраве.
Александра Георгиева е тук, с цел да отговори на множеството въпроси, които тревожат родителите по тази тематика, да ги успокои и да ги поддържа в задачата им да отгледат един пълностоен и благополучен възрастен човек.
iStock/Getty Images На коя възраст приблизително българските деца стартират да употребяват обществени мрежи?
Според изследване над 73% от българските деца сред 9 и 11-годишна възраст имат личен профил в някои от най-популярните обществените мрежи. Това се случва, макар че в самите платформи е посочено ограничаване за лица под 13-годишна възраст.
Личните ми наблюдения са, че през годините на и след пандемията тази възраст е спаднала. Виждала съм подрастващи сред 2 и 4 години, които държат устройство и превъртат видеа в платформи. Все по-често стартират да се срещат и малолетни “инфлуенсъри ” и чакам това да е новата наклонност - не просто да употребяват, а да основават лично наличие.
iStock/Getty Images Какви са заплахите пред тях в обществените мрежи?
Всички ние изпитваме нужда да сме харесвани, признати, да се усещаме свързани със себеподобни, разбрани, чути. Това е наша психическа потребност. Чрез лайковете, броя почитатели, мнения и реакции получаваме бърза противоположна връзка, че някой ни утвърждава. Заедно с това в нашия мозък на невробиологично равнище се случват процеси с присъединяване на хормона допамин, за който знаем, че има мощно пристрастяващ резултат. Той ни кара да се усещаме добре и да желаеме повече от това наслаждение.
Всичко това може да се отрази отрицателно върху децата ни. В цифровия свят е елементарно да създадем нереална визия за себе си. Съществуват приложения, които могат да ни оказват помощ да изглеждаме физически по-добре и да “оправят ” несъвършенствата ни. Неусетно започваме да обръщаме повече внимание на минусите в действителния живот. Сравняваме се с другите, като забравяме, че те също деликатно сортират какво да споделят за себе си и без да желаеме си вършим нереална самокритика. Повлияват се самочувствието, образува се визията ни за нас самите и света, остава усещането, че животът е подобен, какъвто е показан онлайн.
Много млади девойки получават сигнали, че да изглеждаш добре, да си харесван, значи да подлагаш тялото си на неестествени процедури, апетит или да го изложиш на показ.
Комуникацията в обществените мрежи е бедна на обществени знаци и нюанси. Ако това е главният метод, по който поддържа връзка един младеж, това може да сътвори вероятност, в която липсва дълбочина на взаимоотношенията. Ще му бъде мъчно да изпита емпатия.
Желанието да имат повече лайкове да вземем за пример постоянно провокира младежите да подхващат опасности, с цел да създадат допустимо най-хубавата фотография или видео. Има световно изследване, което разкрива, че сред 2011 и 2017 година са регистрирани 259 смъртни случая, заради опити за впечатляващи селфита.
iStock/Getty Images А какви са изгодите?
Нашата роля като родители е основна, с цел да могат подрастващите да извлекат най-хубавото от обществените мрежи. Важно е в дълготраен проект да водим с детето диалози за нашите полезности, за това кои са същински значимите неща в живота, от кое място идва нашата стойност. Да поддържаме връзка с тях за виртуалното, преди те да са получили информацията от техните връстници.
В обществените мрежи можем да намерим канали и наличие, което да ни помогне да развием познания и умения, които са ни забавни и потребни. Можем да се научим да готвим, да приказваме език, да свирим на музикален инструмент и така нататък Отделяйки време за детето ни, можем да го насърчим да последва подобаващи профили и да отследва тези, която му се отразяват отрицателно.
Възможно е детето да откри връстници от далечни дестинации, с които имат общи ползи. Тези другарства могат да са отлично допълнение към действителните му връзки.
iStock/Getty Images Колко екранно време е безвредно да има едно дете?
За страдание, нито за детето, нито даже за възрастен човек съществува лесна формула, която да ни даде отговора на този въпрос. Всеки е самостоятелен и потребното и безвредно екранно време наподобява друго за всеки. В някои случаи 1-2 часа развлечение пред екрана или в обществените мрежи може да не окаже на пръв взор някакво въздействие, до момента в който при различен даже къса интеракция може да се отрази отрицателно върху настроението, съня, самооценката и други
Общите рекомендации на Американската академия по педиатрия (ААП) са времето за цифрово развлечение за деца над 6 години и младежи да бъде не повече от 2 часа дневно. Важно е като родители да подсигурим всекидневни физически интензивности, хигиена на съня, задоволително време за социализация без екрани.
Какво се схваща под „ екранно време “ – само телефон и таблет, или и други устройства – видеоигри, тв приемник?
Когато приказваме за екранно време, имаме поради всевъзможен тип устройство (телефон, таблет, компютър, тв приемник, игрални конзоли и т.н.) и активност, която служи за развлечение (видео клипове, филми, видео игри, обществени мрежи и т.н.).
От друга страна, един видео диалог с роднина/приятел, фотография за спомен, търсене на потребна информация нямат за фокус екрана, а друга активност, в която технологията ни е помощно средство.
iStock/Getty Images Какво се случва с мозъка на детето ни, когато стои прекомерно дълго пред екрана?
Изследванията демонстрират, че при прекалено екранно време в дълготраен проект могат да се появят нарушавания в мозъчната конструкция и функционалност. Повлияват се когнитивните качества, уменията за обмисляне, образуване, взимане на решения, възприятието за задоволеност и вътрешно заплащане, качеството на взаимоотношенията и други.
Могат ли родителите да предложат нещо по-интересно и по какъв начин да го показват на детето?
Струва ми се, че постоянно предлагаме на детето интензивности, които ние намираме за потребни и забавни, по тази причина и напъните ни не реализират стремежи резултат. Когато желаеме да насърчим детето да прекарва повече време без екрани, е добре да се фокусираме върху неговите ползи и потребности и да се запитаме по какъв метод можем да ги насърчим. Ако детето не демонстрира увлечение към нищо друго сега и показва технологиите като само предпочитание, то можем да помислим какво му е харесвало преди да се запознае с цифровото.
Важно е да се запитаме и какви са аргументите детето да протяга ръка към устройството толкоз постоянно. Възможно ли е това да е метод да избяга от проблемите си?
iStock/Getty Images Можем ли да подкрепим развиването на умения, които да го накарат да се почувства по-уверено в действителността?
За мен решението не е в използване на трикове, което е доста съвременно в обществените мрежи, а по-скоро в свързване с детето, доверие и откровеност до намиране на корена на казуса. Не бива да ни тормози, в случай че не можем да се оправим с това сами и усетим, че имаме потребност от помощта на експерт.
Все по-честа панорама е непроходило дете с телефон в ръка – по какъв начин ще го коментирате? Какъв е резултатът от екраните върху бебешкия мозък и нервна система?
Всекидневието на млад родител може да бъде извънредно стресово и изтощаващо. Разбирам всеки в сходно състояние, който потърси бързото справяне с сложна обстановка посредством екран. Проблемът е, че екранното “спасение ” ни оказва помощ тук и в този момент, само че в дълготраен проект може да повлияе развиването на детето по отрицателен метод.
Екранното време дава един голям размер информация, повече от всичко друго в нашето ежедневие и повече, в сравнение с бебешкият мозък е подготвен да схване и обработи. В кратковременен проект резултатът може да бъде по-тревожно, сопнато, даже нападателно дете, което не може да задържа вниманието си за дълго върху игра/играчка, а да търси непрекъснато развлечение. Възможно е да се забави проговарянето, да се повлияе качеството и продължителността на съня му, да се следят поведенчески проблеми.
В дълготраен проект е допустимо детето да развие проблеми с очите и тежестта, а в учебно заведение да изпитва компликация да се концентрира, да поддържа зрителен контакт, да възприема и обработва информация, а по-късно и да я ползва по съответен метод, да основава и поддържа другарства и така нататък Възможно е детето да развие и действителна взаимозависимост към екраните, която да измести други значими действия в всекидневието му.
iStock/Getty Images Кога е обикновено детето да получи достъп до екран?
Препоръките на експертите са от време на време спорни по този въпрос, само че множеството от тях молят родителите да отсрочват предлагането на екрани до най-малко 3-годишна възраст. След тази възраст включването на устройства във всекидневието на детето е добре да става последователно, с доста деликатно подбрано наличие и с присъединяване на възрастен.
Какви са признаците у дете, прекалило с телефона или таблета?
Симптоми, които могат да подскажат на родителя, че е добре да намерения за съкращаване или краткотрайно ограничение на екранното време, са нервност, тревога, експанзия, меланхолия, нервни сривове от незначителни случки, заплеснатост, липса на организация или централизация, разтревожен сън, липса на интерес към други занимания, изолация по отношение на връстниците, постоянно главоболие, болежка в очите и така нататък
Ако родителят се колебае, постоянно може да направи личен опит - да ограничи екранното време или обещано занятие с технологии за няколко дни и да следи държанието на детето.
iStock/Getty Images Ако родителите имат взаимозависимост от екрани, по какъв начин да възпитат у детето „ самоограничение “?
Моето мнение е, че няма по какъв начин да възпитаме каквото и да е у детето, в случай че самите ние не го вършим. Наблюденията ми са, че по този метод това би породило отрицателни усеща в него, защото бихме изглеждали несправедливи.
Бих насърчила родителите в това състояние да оказват помощ първо на себе си, а по-късно да споделят с детето персоналните си решения за екранното време и за какво си поставят граници.
Могат да стартират като си зададат няколко въпроса. В кои моменти прибягват към екраните? Какво се случва към тях в тези моменти? Как се усещат? Има ли съответно възприятие, от което бягат по този метод, или потребност, която покриват? Самота, досада или просто табиет? По какъв метод биха могли да се оправят с корена на казуса, вместо да бягат от вътрешния дискомфорт? Могат ли да заменят зависимостта си към развлечение или безцелното скролване в обществените мрежи с потребна екранна активност, вместо да се стараят към цялостно самоограничение?
Каква е прогнозата ви - ще пристигна ли миг на „ засищане “ със обществени мрежи и цифрово наличие и завръщане към аналогов вид живот или ни следва още „ дигитализиране “?
Провеждам полемики с възпитаници по тематиката за обществените мрежи. Има случаи, в които ситуацията наподобява в действителност непоправимо. Доста постоянно обаче срещам младежи, които осъзнават, че е належащо цифровото да бъде сложено в здравословна рамка.
Лично аз не мисля, че ще се върнем към аналоговото, само че имам вяра, че ще се научим да използваме технологиите по-осъзнато и отговорно и ще успеем да предадем това и на децата ни.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ