Александра Начева: Сладващата ми цел е злато от Евро 2019
Александра Начева гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Тя е една от новите звезди в „ царицата на спортовете “. С нейното име са свързани част от очакванията ни за орден от олимпийските игри в Токио през 2020 година. През 2018-а тя като че ли бе абонирана за златните медали в тройния скок. В Тампере завоюва международната купа до 20 година, а за десерт победи и с първото място на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес.
- Здравей, Александра! Как се усеща едно момиче на 17 години с толкоз доста трофеи?
- Много внезапно пристигнаха при мен купите. За една година от огромни надпревари се получиха съществени триумфи. Хората доста ми се радват. За мен е чест.
- Как издържаш на напрежението по време на огромните спортни конгреси, на които участваш? Хората, които те познават настояват, че си огромен войник.
- Доста пъти съм доказвала, че съм войник, само че и моите съпернички се борят за златото, както беше на европейското. Треньорът ми доста ми оказва помощ да се оправям с напрежението. Това му е и работата.
- Кое ти дава сили на европейските и международните шампионати? С кого споделяш терзанията преди и по време на стартовете?
- Главно с треньора си приказваме. Желанието да чуя химна, да печеля златото и самото съревнование ме държи на висота. Искам да давам най-хубавото от себе си.
- Да стартираме хронологично с триумфите ти тази година – второ място на европейския шампионат до 20 година в Дьор (Унгария). Кое се оказа решаващо за борбата за първото място?
- Нямаше какво повече да направя, откакто съумях да победя в последния опит. След това просто трябваше да очаквам какво ще направи съперничката ми. Но и тя се оказа войник и очевидно е била по-подготвена в този миг. Успя да ме победи в последния опит. Адмирации за нея. Радвам се, че в Буенос Айрес съумях да взема реванш и да я победя.
- А беше ли подготвена за първото място в Дьор?
- Да, мисля, че бях подготвена и можех да скоча повече, само че тъкмо в този миг нещо не се получи. Дали душевен или просто в самия ден не съм била толкоз добре, само че по този начин е трябвало да стане.
- Стигаме до разгара на лятото – 15 юли 2018 година Мнозина свързват тази дата с мондиала в Русия, само че на нея ти реализира нещо извънредно – златен орден в тройния скок на международното състезание в Тампере за девойки до 20 години. Разкажи за триумфа, за самото съревнование, за конкуренцията…
- Това бе най-успешното ми съревнование тази година. Нещата се получиха от раз, всичко ми вървеше за разлика от другите шампионати, където все нещо не ми доближаваше. Миналата година на международното, както и в Дьор направих две втори места и с моя треньор все чакахме да пристигна златото, най-сетне и ние да чуем химна. Случи се в Тампере, такава ми била ориста. Записах един неповторим за мен резултат.
- Кога повярва, че златото ще бъде за теб и ще прославиш България?
- Точно, когато го скочиш. Направих един фаул и си споделих: „ Хайде, отново се почна и няма да се получи. “ Но добре, че направих този втори опит.
- И до момента в който всички мислят за почивка и море ти продължи подготовката си за младежките олимпийски игри в Аржентина. Как мина там борбата за първото място?
- Да, нямаше почивка. Всъщност сред двете надпревари имаше и европейски шампионат за мъже и дами. За него също трябваше да се подготвим на равнище, тъй като това също е голям конгрес. Бях доста въодушевена за присъединяване си в него. Имаше много време сред това европейско и олимпиадата. Октомври месец е много ексцентрично време, само че очевидно сме създали най-хубавата подготовка.
- Каква бе разликата в присъединяване ти на международното в Тампере и на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес?
- Олимпиадата също е като едно международно състезание за нас. С толкоз доста спортове е един голям формат. Лично за мен двете са съвсем равнопоставени като трофеи.
- Каква е атмосферата на тези шампионати? Много спортисти споделят, че олимпиадата е нещо напълно друго. Вярно е, че това са юношески олимпийски игри, само че въпреки всичко се усеща духът на олимпизма.
- Имайки поради какъв брой доста хора вземат участие в тези олимпийски игри, явно това е голям конгрес. Всички бяха доста въодушевени. Ние не сме като при огромните, където всеки гледа себе си и да завоюва купата. Още сме деца и настроението е доста по-приятелско.
- Кой първи ти честити купата след треньора, несъмнено?
- Първо се обадих на майка ми и на татко ми. Винаги първо ме питат дали съм здрава и дали всичко е наред. Все отново това е троен скок и всичко може да стане. Поздравиха ме за златото.
- Имала ли си до момента тежки контузии?
- Не и се надявам и отсега нататък да нямам. Винаги това си поисквам, тъй като мисля, че само контузии могат да ми попречат в някакъв миг от кариерата ми.
- Усещаш ли към този момент, че си известна и хората се радват на триумфите, които реализира?
- Може би малко след триумфа на международното, само че преди този момент нямаше нищо такова.
- Как минава един ден на Александра Начева, когато да вземем за пример не е в София, с цел да получава награди?
- Това към този момент е необичайност. От олимпиадата непрекъснато сме на някакви награждавания в София или в Пловдив. Иначе през лятната почивка, когато не съм на учебно заведение, ставам, отивам за първа подготовка, връщам се малко да си умря, следва втора подготовка и по-късно съм като умряла и си почивам у дома.
- Защо избра леката атлетика и по-точно тройния скок?
- Тя ме избра. Бях в една детска градина с моята най-хубава другарка и щерка на Ива Пранджева – Никол. Когато двете станахме първи или втори клас, тя сподели, че ще ни тренира. Започнахме при дребните лекичко с щафетни игри - нищо общо с тренировките, които са сега. Никол последователно мина във волейбола, а аз си останах в леката атлетика. Започнах да вземам участие на републикански надпревари. Не бях нищо изключително до предходната година. Преди три години прекосих при настоящия ми треньор Стойко Цонов без никакви драми. Отношенията с предходната ми треньорка са прелестни. Вижда се, че с Цонов нещата ни се получават. Двамата си пасваме и работата ни върви. Всичко е супер сега.
- Как реагираха родителите ти, когато схванаха за увлечението ти по царицата на спортовете – леката атлетика?
- Всичко стана от дребна и нямаше внезапна смяна. Единствено разговаряхме повече, когато бях в пети клас, защото обсъждахме дали да вляза в спортно учебно заведение. Избрахме да продължа да си изучавам в обикновено главно учебно заведение.
- Никога ли не си опитвала да тренираш различен спорт?
- Като доста дребна съм пробвала малко тенис и гимнастика, само че и двата спорта не ми паснаха.
- Кои са лишенията, които един състезател като теб би трябвало да одобри, с цел да победи на огромен конгрес?
- Започва се от доста рано с всички тежки тренировки през тези три години, с цел да се стигне до златен орден на олимпиада. В деня, в който ти е надпреварата всичко може да стане. Трябва да си квалифициран за всевъзможни условия. Лишения има – тази година не вървях на море, не излизам толкоз постоянно с най-близките ми другари, само че аз съм си избрала този път. Всички деца, които бяхме на олимпиадата, сме подготвени за тези ограничения.
- Много от спортистите у нас се оплакват от изискванията, при които упражняват. Какво ще кажеш по този въпрос?
- Лично за мен съм удовлетворена от изискванията, които ми се дават. Федерацията и министерството ни поддържат. В момента в нашата зала се възобновява пистата, което е доста хубаво. Ще можем да си упражняваме в Пловдив през зимата. Аз съм удовлетворена.
- Имала ли си тежки моменти в кариерата до момента? Нещо, което те е предиздвикало да се замислиш дали да продължиш да се състезаваш?
- Засега не е имало подобен миг. Надявам се да не се появи и отсега нататък. Професионалната ми кариера е в самото си начало.
- Имаш ли идол, на който се възхищаваш и искаш да подражаваш?
- Да, първата ми треньорка Ива Пранджева. От нея съм взела много значими качества в леката атлетика. Тя ми е кумир. Все отново е вицесветовна шампионка.
- Говорила ли си с олимпийската ни шампионка в тройния скок Тереза Маринова?
- Да, говорили сме. Тази година даже ми пожела да подобря нейния международен връх на шампионата до 20 години.
- А някакви препоръки давала ли ти е?
- Най-вече да се пазим от травми, тъй като тройният скок е много тежка дисциплинираност. Може би най-тежката.
- Какво е мнението ти за допинга? Може ли да се реализиран високи резултати без използването на неразрешени стимуланти?
- Разбира се, че може. Важно е да има феърплей при всички спортисти. Има много образования по този въпрос, би трябвало да покриваме избрани проби. Добре са го създали, с цел да може всеки да е просветен по тематиката.
- Ти подлагана ли си на неочаквани допинг проби?
- Почти всякога. Когато си в тройката за медалите, съвсем постоянно те викат.
- Каква е идната огромна цел на тандема Александра Начева – Стойко Цонов?
- Гледаме кое е най-близкото. Следващата година има европейско. Не знам на какви други формати ще участваме, само че ще се постараем постоянно да даваме оптималното от нас.
- Лесно ли се съчетава ученето със спорта? Все отново учиш в езикова гимназия в Пловдив. По-благосклонни ли са учителите към една международна шампионка?
- Да, изключително след олимпиадата, всички са доста благосклонни към мен. Не изискват толкоз доста, дават ми повече време да се приготвя. Благодаря доста на управлението на нашето учебно заведение за това. Знам от други другари – спортисти, че в много учебни заведения не е по този начин.
@@@
- Къде обичаш да релаксираш и да забравиш за миг за лекоатлетическата писта?
- Когато съм с другари, които не са спортисти. С тях не мога да си приказвам непрекъснато за лека атлетика и е доста прелестно.
- А имаш ли обичано място?
- Не. Обичам да съм си у дома с брат ми.
- А той тренира ли?
- Не, учи и повече се занимава с компютри и „ Плейстейшън “. Не е толкоз състезателен вид.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Искам да си пожелая да нямаме травми и да продължаваме да чуваме химна.
Пред камерата на „ Код Спорт “ застана и Стойко Цонов, треньорът на Начева.
- Г-н Цонов, кое отличава Александра от спортистите, с които сте работили през годините?
- Може би тъкмо това, че резултатите, които се реализират на подготовка и тестванията, които вършим отвреме в точния момент са с проценти нагоре, което е доста комплицирано. Дисциплината също е доста комплицирана. Някой път подготвителните резултати може да са по-добри в някои от скачачите, тъй като в дългия скок има дъска за подскачане към 15 см. Колкото си по-далеч от дъската, ти изяжда сантиметри. А може да направиш и съвършен опит, само че да има фаул. Де факто, стъпването на подготовка е по-свободно и може да се дадат доста положителни резултати. При нея е тъкмо противоположното. Това е фантазия за треньора – да си подготвен даден подготвителен резултат да го постигнеш и на съревнование. Така треньорът е по-спокоен и по-уверено води надпреварата.
- Кои са качествата, които я вършат толкоз безапелационна в бранша за тройния скок?
- Дано не е единствено от това, че е дребна и всичко е доста забавно, и това предпочитание да остане. Тя не може да си показа, че може да отиде и да не се бори за нещо. Само на европейското за дами се получи нещо напълно друго. Но във всички други надпревари, в които може да нападна нещо, тя влиза с всичко вътре. Аз се пробвам да спра това нещо, тъй като прави ужасно доста неточности. Страничният наблюдаващ няма по какъв начин да реши, само че има международно в Кения, европейско в Дьор, отново европейско, олимпиада… Ако се огледа обратно, тя има по един опит, което е доста притеснително. Трябва в тези шест опита да съумея да я накарам да направи най-хубавия опит, тъй като всички други опити безусловно са посредствени по отношение на мощния. Но мощното е, че тя се стимулира и може да го направи във всеки един миг. Моята работа е да го извлека тъкмо в даденото съревнование, т.е. на финала.
- Има ли разговор посред ви или думата на треньора постоянно е закон?
- Почти няма разговор. Особено на надпреварата, където всеки състезател приема нещата към него по доста друг метод, не е като на подготовка. Треньорът би трябвало да се опита да остави това на назад във времето, с цел да може състезателят да реагира. Състезанието е дълго примерно един час - може да влизаш, да излизаш ментално доста пъти. Работата на треньора е състезателят да не помни мислите, които го вълнуват – добре ли съм, зле ли съм. И аз съм бил играч и знам какво минава през главата ти по време на този край. За час минават ужасно доста мисли, не е като в спринта. Треньорът би трябвало да реализира доста непосредствен контакт със състезателя, с цел да може той да мисли по какъв начин може да се случи или пък да не се случи нещо, а и да приема тъкмо дадените инструкции, с цел да се осъществя оптимално.
- Какво би трябвало още да усъвършенства Александра, с цел да се реализиран поставените цели?
- Ментално не бих споделил, че би трябвало нещо да се трансформира или да се усъвършенства. Имам един другар и огромен треньор, който споделя: „ Нека да е натюр, недей да бараш. “ Чисто физически и в подготвителен проект тя има един огромен проблем, който проличава в разбега, засилката и скока – скоростта. Скоростта е доста ниска и ужасно доста пречи за скоковете, които извършва. Хора, които са към леката атлетика, ще кажат, че приказвам нелепости и тя доста добре влиза скоростно в последните пет метра. За мен не е по този начин. Моята работа е в околните две години, в които тя към този момент ще израсне и би трябвало да влезе при дамите, да подобрим скоростта. Другите неща могат да се нагласят във времето, само че за скоростта би трябвало ужасно доста работа. Трябва да я вдигнем най-малко с 20-30%, с цел да може да се надява на доста съществени резултати нагоре.
- Каква е най-близката цел, която сте си сложили за 2019 година?
- Най-близката цел е европейското състезание за нейната възраст. Смятам Александра да си мине през девическите години. Това с европейското за дами беше единствено проба. Не споделям, че няма да участваме на някое европейско или международно при огромните, даже и на олимпиада, дай Боже да покрие норматива за Токио 2020, само че приоритет е нейната възраст. Трябва да премине през всички стадии в тройния скок, тъй като е доста комплициран. Трябва да изградим всички детайли. Имаме да променяме някои неща в скока, в скоростта, а това става единствено, когато си в комфорт. Ако почнем да я пробваме на всевъзможни надпревари, даже и в Диамантената лига, за която също има предложения, има нормативи за европейско и за международно за мъже и жени… Но там към този момент напрежението идва допълнително и тя не може да се отпусне и да прави техническите детайли както би трябвало. Затова чакаме европейското до 20 година през 2019 година и международното през 2020 година още веднъж в Кения. Надявам се да затвърдим купата. Взехме я две години по-рано, което е задоволство за мен и дребна изненада. По-трудно е да я запазиш, в сравнение с да я спечелиш за първи път.
- Как мотивирате едно младо момиче да бъде единствено на лекоатлетическата писта?
- Тя е израснала около спорта. Баща е някогашен лекоатлет, майка е другарка на Ива Пранджева. Децата са им били дружно постоянно по стадионите. Живеят до стадиона в Пловдив. Може би там се е запалила и когато започнаха да идват триумфите, измежду които трофеи при 14-15-годишни на републикански, което въпреки всичко е значимо. Като вземе златния орден, детето се възпламенява. При нея нещата станаха в доста сериозна градация нагоре. Искаше единствено злато и злато. Има упоритост и желае непрекъснато да е на пистата.
- Здравей, Александра! Как се усеща едно момиче на 17 години с толкоз доста трофеи?
- Много внезапно пристигнаха при мен купите. За една година от огромни надпревари се получиха съществени триумфи. Хората доста ми се радват. За мен е чест.
- Как издържаш на напрежението по време на огромните спортни конгреси, на които участваш? Хората, които те познават настояват, че си огромен войник.
- Доста пъти съм доказвала, че съм войник, само че и моите съпернички се борят за златото, както беше на европейското. Треньорът ми доста ми оказва помощ да се оправям с напрежението. Това му е и работата.
- Кое ти дава сили на европейските и международните шампионати? С кого споделяш терзанията преди и по време на стартовете?
- Главно с треньора си приказваме. Желанието да чуя химна, да печеля златото и самото съревнование ме държи на висота. Искам да давам най-хубавото от себе си.
- Да стартираме хронологично с триумфите ти тази година – второ място на европейския шампионат до 20 година в Дьор (Унгария). Кое се оказа решаващо за борбата за първото място?
- Нямаше какво повече да направя, откакто съумях да победя в последния опит. След това просто трябваше да очаквам какво ще направи съперничката ми. Но и тя се оказа войник и очевидно е била по-подготвена в този миг. Успя да ме победи в последния опит. Адмирации за нея. Радвам се, че в Буенос Айрес съумях да взема реванш и да я победя.
- А беше ли подготвена за първото място в Дьор?
- Да, мисля, че бях подготвена и можех да скоча повече, само че тъкмо в този миг нещо не се получи. Дали душевен или просто в самия ден не съм била толкоз добре, само че по този начин е трябвало да стане.
- Стигаме до разгара на лятото – 15 юли 2018 година Мнозина свързват тази дата с мондиала в Русия, само че на нея ти реализира нещо извънредно – златен орден в тройния скок на международното състезание в Тампере за девойки до 20 години. Разкажи за триумфа, за самото съревнование, за конкуренцията…
- Това бе най-успешното ми съревнование тази година. Нещата се получиха от раз, всичко ми вървеше за разлика от другите шампионати, където все нещо не ми доближаваше. Миналата година на международното, както и в Дьор направих две втори места и с моя треньор все чакахме да пристигна златото, най-сетне и ние да чуем химна. Случи се в Тампере, такава ми била ориста. Записах един неповторим за мен резултат.
- Кога повярва, че златото ще бъде за теб и ще прославиш България?
- Точно, когато го скочиш. Направих един фаул и си споделих: „ Хайде, отново се почна и няма да се получи. “ Но добре, че направих този втори опит.
- И до момента в който всички мислят за почивка и море ти продължи подготовката си за младежките олимпийски игри в Аржентина. Как мина там борбата за първото място?
- Да, нямаше почивка. Всъщност сред двете надпревари имаше и европейски шампионат за мъже и дами. За него също трябваше да се подготвим на равнище, тъй като това също е голям конгрес. Бях доста въодушевена за присъединяване си в него. Имаше много време сред това европейско и олимпиадата. Октомври месец е много ексцентрично време, само че очевидно сме създали най-хубавата подготовка.
- Каква бе разликата в присъединяване ти на международното в Тампере и на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес?
- Олимпиадата също е като едно международно състезание за нас. С толкоз доста спортове е един голям формат. Лично за мен двете са съвсем равнопоставени като трофеи.
- Каква е атмосферата на тези шампионати? Много спортисти споделят, че олимпиадата е нещо напълно друго. Вярно е, че това са юношески олимпийски игри, само че въпреки всичко се усеща духът на олимпизма.
- Имайки поради какъв брой доста хора вземат участие в тези олимпийски игри, явно това е голям конгрес. Всички бяха доста въодушевени. Ние не сме като при огромните, където всеки гледа себе си и да завоюва купата. Още сме деца и настроението е доста по-приятелско.
- Кой първи ти честити купата след треньора, несъмнено?
- Първо се обадих на майка ми и на татко ми. Винаги първо ме питат дали съм здрава и дали всичко е наред. Все отново това е троен скок и всичко може да стане. Поздравиха ме за златото.
- Имала ли си до момента тежки контузии?
- Не и се надявам и отсега нататък да нямам. Винаги това си поисквам, тъй като мисля, че само контузии могат да ми попречат в някакъв миг от кариерата ми.
- Усещаш ли към този момент, че си известна и хората се радват на триумфите, които реализира?
- Може би малко след триумфа на международното, само че преди този момент нямаше нищо такова.
- Как минава един ден на Александра Начева, когато да вземем за пример не е в София, с цел да получава награди?
- Това към този момент е необичайност. От олимпиадата непрекъснато сме на някакви награждавания в София или в Пловдив. Иначе през лятната почивка, когато не съм на учебно заведение, ставам, отивам за първа подготовка, връщам се малко да си умря, следва втора подготовка и по-късно съм като умряла и си почивам у дома.
- Защо избра леката атлетика и по-точно тройния скок?
- Тя ме избра. Бях в една детска градина с моята най-хубава другарка и щерка на Ива Пранджева – Никол. Когато двете станахме първи или втори клас, тя сподели, че ще ни тренира. Започнахме при дребните лекичко с щафетни игри - нищо общо с тренировките, които са сега. Никол последователно мина във волейбола, а аз си останах в леката атлетика. Започнах да вземам участие на републикански надпревари. Не бях нищо изключително до предходната година. Преди три години прекосих при настоящия ми треньор Стойко Цонов без никакви драми. Отношенията с предходната ми треньорка са прелестни. Вижда се, че с Цонов нещата ни се получават. Двамата си пасваме и работата ни върви. Всичко е супер сега.
- Как реагираха родителите ти, когато схванаха за увлечението ти по царицата на спортовете – леката атлетика?
- Всичко стана от дребна и нямаше внезапна смяна. Единствено разговаряхме повече, когато бях в пети клас, защото обсъждахме дали да вляза в спортно учебно заведение. Избрахме да продължа да си изучавам в обикновено главно учебно заведение.
- Никога ли не си опитвала да тренираш различен спорт?
- Като доста дребна съм пробвала малко тенис и гимнастика, само че и двата спорта не ми паснаха.
- Кои са лишенията, които един състезател като теб би трябвало да одобри, с цел да победи на огромен конгрес?
- Започва се от доста рано с всички тежки тренировки през тези три години, с цел да се стигне до златен орден на олимпиада. В деня, в който ти е надпреварата всичко може да стане. Трябва да си квалифициран за всевъзможни условия. Лишения има – тази година не вървях на море, не излизам толкоз постоянно с най-близките ми другари, само че аз съм си избрала този път. Всички деца, които бяхме на олимпиадата, сме подготвени за тези ограничения.
- Много от спортистите у нас се оплакват от изискванията, при които упражняват. Какво ще кажеш по този въпрос?
- Лично за мен съм удовлетворена от изискванията, които ми се дават. Федерацията и министерството ни поддържат. В момента в нашата зала се възобновява пистата, което е доста хубаво. Ще можем да си упражняваме в Пловдив през зимата. Аз съм удовлетворена.
- Имала ли си тежки моменти в кариерата до момента? Нещо, което те е предиздвикало да се замислиш дали да продължиш да се състезаваш?
- Засега не е имало подобен миг. Надявам се да не се появи и отсега нататък. Професионалната ми кариера е в самото си начало.
- Имаш ли идол, на който се възхищаваш и искаш да подражаваш?
- Да, първата ми треньорка Ива Пранджева. От нея съм взела много значими качества в леката атлетика. Тя ми е кумир. Все отново е вицесветовна шампионка.
- Говорила ли си с олимпийската ни шампионка в тройния скок Тереза Маринова?
- Да, говорили сме. Тази година даже ми пожела да подобря нейния международен връх на шампионата до 20 години.
- А някакви препоръки давала ли ти е?
- Най-вече да се пазим от травми, тъй като тройният скок е много тежка дисциплинираност. Може би най-тежката.
- Какво е мнението ти за допинга? Може ли да се реализиран високи резултати без използването на неразрешени стимуланти?
- Разбира се, че може. Важно е да има феърплей при всички спортисти. Има много образования по този въпрос, би трябвало да покриваме избрани проби. Добре са го създали, с цел да може всеки да е просветен по тематиката.
- Ти подлагана ли си на неочаквани допинг проби?
- Почти всякога. Когато си в тройката за медалите, съвсем постоянно те викат.
- Каква е идната огромна цел на тандема Александра Начева – Стойко Цонов?
- Гледаме кое е най-близкото. Следващата година има европейско. Не знам на какви други формати ще участваме, само че ще се постараем постоянно да даваме оптималното от нас.
- Лесно ли се съчетава ученето със спорта? Все отново учиш в езикова гимназия в Пловдив. По-благосклонни ли са учителите към една международна шампионка?
- Да, изключително след олимпиадата, всички са доста благосклонни към мен. Не изискват толкоз доста, дават ми повече време да се приготвя. Благодаря доста на управлението на нашето учебно заведение за това. Знам от други другари – спортисти, че в много учебни заведения не е по този начин.
@@@- Къде обичаш да релаксираш и да забравиш за миг за лекоатлетическата писта?
- Когато съм с другари, които не са спортисти. С тях не мога да си приказвам непрекъснато за лека атлетика и е доста прелестно.
- А имаш ли обичано място?
- Не. Обичам да съм си у дома с брат ми.
- А той тренира ли?
- Не, учи и повече се занимава с компютри и „ Плейстейшън “. Не е толкоз състезателен вид.
- Нещо за край на нашия диалог?
- Искам да си пожелая да нямаме травми и да продължаваме да чуваме химна.
Пред камерата на „ Код Спорт “ застана и Стойко Цонов, треньорът на Начева.
- Г-н Цонов, кое отличава Александра от спортистите, с които сте работили през годините?
- Може би тъкмо това, че резултатите, които се реализират на подготовка и тестванията, които вършим отвреме в точния момент са с проценти нагоре, което е доста комплицирано. Дисциплината също е доста комплицирана. Някой път подготвителните резултати може да са по-добри в някои от скачачите, тъй като в дългия скок има дъска за подскачане към 15 см. Колкото си по-далеч от дъската, ти изяжда сантиметри. А може да направиш и съвършен опит, само че да има фаул. Де факто, стъпването на подготовка е по-свободно и може да се дадат доста положителни резултати. При нея е тъкмо противоположното. Това е фантазия за треньора – да си подготвен даден подготвителен резултат да го постигнеш и на съревнование. Така треньорът е по-спокоен и по-уверено води надпреварата.
- Кои са качествата, които я вършат толкоз безапелационна в бранша за тройния скок?
- Дано не е единствено от това, че е дребна и всичко е доста забавно, и това предпочитание да остане. Тя не може да си показа, че може да отиде и да не се бори за нещо. Само на европейското за дами се получи нещо напълно друго. Но във всички други надпревари, в които може да нападна нещо, тя влиза с всичко вътре. Аз се пробвам да спра това нещо, тъй като прави ужасно доста неточности. Страничният наблюдаващ няма по какъв начин да реши, само че има международно в Кения, европейско в Дьор, отново европейско, олимпиада… Ако се огледа обратно, тя има по един опит, което е доста притеснително. Трябва в тези шест опита да съумея да я накарам да направи най-хубавия опит, тъй като всички други опити безусловно са посредствени по отношение на мощния. Но мощното е, че тя се стимулира и може да го направи във всеки един миг. Моята работа е да го извлека тъкмо в даденото съревнование, т.е. на финала.
- Има ли разговор посред ви или думата на треньора постоянно е закон?
- Почти няма разговор. Особено на надпреварата, където всеки състезател приема нещата към него по доста друг метод, не е като на подготовка. Треньорът би трябвало да се опита да остави това на назад във времето, с цел да може състезателят да реагира. Състезанието е дълго примерно един час - може да влизаш, да излизаш ментално доста пъти. Работата на треньора е състезателят да не помни мислите, които го вълнуват – добре ли съм, зле ли съм. И аз съм бил играч и знам какво минава през главата ти по време на този край. За час минават ужасно доста мисли, не е като в спринта. Треньорът би трябвало да реализира доста непосредствен контакт със състезателя, с цел да може той да мисли по какъв начин може да се случи или пък да не се случи нещо, а и да приема тъкмо дадените инструкции, с цел да се осъществя оптимално.
- Какво би трябвало още да усъвършенства Александра, с цел да се реализиран поставените цели?
- Ментално не бих споделил, че би трябвало нещо да се трансформира или да се усъвършенства. Имам един другар и огромен треньор, който споделя: „ Нека да е натюр, недей да бараш. “ Чисто физически и в подготвителен проект тя има един огромен проблем, който проличава в разбега, засилката и скока – скоростта. Скоростта е доста ниска и ужасно доста пречи за скоковете, които извършва. Хора, които са към леката атлетика, ще кажат, че приказвам нелепости и тя доста добре влиза скоростно в последните пет метра. За мен не е по този начин. Моята работа е в околните две години, в които тя към този момент ще израсне и би трябвало да влезе при дамите, да подобрим скоростта. Другите неща могат да се нагласят във времето, само че за скоростта би трябвало ужасно доста работа. Трябва да я вдигнем най-малко с 20-30%, с цел да може да се надява на доста съществени резултати нагоре.
- Каква е най-близката цел, която сте си сложили за 2019 година?
- Най-близката цел е европейското състезание за нейната възраст. Смятам Александра да си мине през девическите години. Това с европейското за дами беше единствено проба. Не споделям, че няма да участваме на някое европейско или международно при огромните, даже и на олимпиада, дай Боже да покрие норматива за Токио 2020, само че приоритет е нейната възраст. Трябва да премине през всички стадии в тройния скок, тъй като е доста комплициран. Трябва да изградим всички детайли. Имаме да променяме някои неща в скока, в скоростта, а това става единствено, когато си в комфорт. Ако почнем да я пробваме на всевъзможни надпревари, даже и в Диамантената лига, за която също има предложения, има нормативи за европейско и за международно за мъже и жени… Но там към този момент напрежението идва допълнително и тя не може да се отпусне и да прави техническите детайли както би трябвало. Затова чакаме европейското до 20 година през 2019 година и международното през 2020 година още веднъж в Кения. Надявам се да затвърдим купата. Взехме я две години по-рано, което е задоволство за мен и дребна изненада. По-трудно е да я запазиш, в сравнение с да я спечелиш за първи път.
- Как мотивирате едно младо момиче да бъде единствено на лекоатлетическата писта?
- Тя е израснала около спорта. Баща е някогашен лекоатлет, майка е другарка на Ива Пранджева. Децата са им били дружно постоянно по стадионите. Живеят до стадиона в Пловдив. Може би там се е запалила и когато започнаха да идват триумфите, измежду които трофеи при 14-15-годишни на републикански, което въпреки всичко е значимо. Като вземе златния орден, детето се възпламенява. При нея нещата станаха в доста сериозна градация нагоре. Искаше единствено злато и злато. Има упоритост и желае непрекъснато да е на пистата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ