Африкански дневници: За освобождението на всяка страна се изисква повече от един
Александра, която е от Швеция, само че живее в Кейптаун от десетки години със брачна половинка (запален скейтър) и детето си, ме пита какво е общото сред България и Южна Африка, а аз недвусмислено давам отговор:
— В една часова зона сме, а и май не сме се освободили изцяло (ако съдим по днешните събития в София, както и по поредицата събития в Кейт таун).
От един ден съм в Кейптаун, който се пробвам да познавам все по-добре, въпреки за схващане на град като този, да се изисква много време. Разбира се, Кейптаун не е Йоханесбург и тук разходките по улиците са вероятни, галериите са неизброимо доста, положителните места също, а когато навлезеш малко по-дълбоко в културата и духа на града, можеш и да не поискаш да си тръгваш. Да, хубаво е.
Но пътят за Кейптаун, изключително в случай че минава през Йоханесбург, както постоянно се случва, включва едно значимо увещание, което важи и за България, и за Южна Африка. Летището на Йоханесбург се назовава Оливър Тамбо, което е непретенциозно увещание, че единствено един Нелсън Мандела не стига, с цел да се освободи една страна. Необходим е и един Оливър Тамбо.
А ние постоянно забравяме кой е Тамбо.
Без да подценяваме ролята на Нелсън Мандела за освобождението на Южна Африка и пътят на страната към демокрацията, която — съвсем като в България — все не идва както би трябвало, нищо не би било същото без мозък като този на Оливър Тамбо. Стратег, академик, войник за независимост.
Няколко дни след престрелките в Шарпвил през 1960 година, когато най-малко 69 протестиращи са убити, Тамбо е инструктиран от Африканския народен конгрес да напусне незабавно страната и да сътвори задача в заточение — другояче задачата за избавление от апартейда би била непостижима на африканска почва. Изгнание, което продължава 30 години.
Спомних си за Тамбо, поради Чарли от Йоханесбург, воин от част 2 на тези дневници, който все ми подсещаше, че лицето, духът, животът на анти-апартейд придвижването е Мандела, само че мозъкът е Тамбо. Да има едно придвижване мозък, да има пълководец, който мисли ходове напред е значимо. Такъв нямаше българското освободително придвижване свед 10 ноември, би трябвало да признаем. Нещо като родните демократични, митинги -- постоянно са мощни в изобретателно отношение, само че рядко реализират огромни промени.
Не знам кое от двете (дух или мозък) липсва на демократичното освободително придвижване в България, само че към този момент 35 години то не се случва, описвам на Александра, която е чела и за убийството на така наречен предприемач Красимир Каменов — Къро, и поназнайва това-онова за европейската реалност. Нито мозък има, нито лице има нашето освободително придвижване или все не попадаме на точните такива, тюхкам се аз. Но сигурно и без двете, работещи дружно, няма по какъв начин да се случи, добавя тя.
Понякога покрайнините на Кейптаун ме натъжават, не тези до летището, цялостни с бездомни, а другите, които наподобяват на планинските квартали на София, където мутробарони се надпреварват да демонстрират колите си, където едно се е надвесило над друго, където градоустройството от дълго време е изгубило борба с мутроустройството. В Кейптаун е тотално друго. Само една разходка из Констанция, на 15-ина минути от центъра на Кейптаун, демонстрира, че българският урбанистичен живот в действителност се е движил в тотално неправилна посока през последните 35 години. А този под африканското слънце, с безграничните си проблеми, в действителност се е развил в вярната посока. Вероятно е имал и дух, и мозък, с цел да успее.
Всъщност на българския преход липсва точно “мозъкът на интервенцията ”, българският Тамбо, който постоянно е бил “лепилото ”, което е скрепявало обособените съставни елементи (Мандела в пандиза, потисничеството на останалите, трудностите). Преживял сърдечен удар, поради изтощителна си работа и умрял тъкмо година преди Мандела да бъде определен за първия тъмнокож президент на Южна Африка, Тамбо е подценявата фигура, довела до свободата на Южна Африка.
Въпросният Чарли от Йоханесбурт все ми повтаряше, че едно освободително придвижване не може да съществува без харизматична фигура (каквато е Мандела), само че същинската част от триумфа му си остава Оливър Тамбо.
Когато се изнервяше дори подвикваше: " Разбираш ли, едното е пиар, другото е крепко деяние. Това е Тамбо. Мозък, деяние, страгетии проекти. "
Този запустял Тамбо е бил огромна работа, спор да няма.
Историята му в никакъв случай не е била разказвана както би трябвало, нито тъкмо, нито увлекателно, нито точно и достоверно. Надписът “Мандела и Тамбо ” постоянно е смущавал белите в Южна Африка. Двамата влизат дружно в акцията за непокорство против апартейда от 1952 година, след това сядат на една и съща подсъдима пейка. И по този начин години и години и години, разграничени, само че дружно.
Една заран отидох да видя адвокатските офиси на Мандела и Тамбо в Йоханесбург, които не приличаха на нищо, а на улицата имаше бездомни. Жалко. Основана през 1952 година, адвокатската фирма им предложила юридически препоръки гратис или на доста ниска цена на тъмнокожите в страната. “Африканците обезверено се нуждаеха от правна помощ… беше закононарушение да се мине през врата, отредена за бели; да се возиш в рейс за бели; да се пие от чешма за бели; закононарушение беше да си нает на работа в неверно място; закононарушение беше да не живееш единствено на избраните за теб места. Всеки ден чувахме и виждахме хилядите унижения, с които се сблъскват елементарните африканци, ” написа в книгата “Светът, който Мандела сътвори ”.
Но ето, вижте, книгата също вади на показ единствено Мандела. Както и стотици други книги.
Не че Тамбо е търсил светлината на прожекторите, в противен случай, той постоянно е съзнавал силата на характера, значимостта на лицето, истината за харизмата, десетките други качества на Мандела. Но без Тамбо няма Мандела и назад. И двамата, чували сте евентуално, били много-много образовани.
Тамбо, мозъкът зад множеството от анти-апартейд придвижванията, рядко е вярвал, че свободата може да бъде реализирана с напълно мирни средства, което е доста значима специфичност, с цел да разберете същността на неговата сложна персона.
Една сходна офанзива е бомбата в Претория през 1983 година, която убива 19 души — ориентирана към военна цел, с цел да покажа на апартейд режима, че също може да бъде проливана кръв. В редица показания излиза наяве, че макар цивилните жертви, офанзивата е получила зелена светлина от самия Тамбо. Двеста души са ранени тогава, множеството цивилни.
Често ще попаднете на тези нападателни утвърждения от страна на Тамбо. В едно свое изявление за Нюзуик от 1980 година, той дава следния отговор на обвиняванията, че насилието е единствената опция за решението на проблемите в Южна Африка: “Този въпрос постоянно се задава неверно, тъй като слага тежестта върху нас. Ние реагираме на една насилствена система. Южноафриканското държавно управление употребява репресивни способи. Какво се чака да създадат нашите хора? Истинската опция е приемането на справедливите претенции на болшинството в Южна Африка за обществена система, която се основава на признаването на техните човешки права. ”
Да не навлизаме в детайлности, тъй като ще стигнем и до комунизъм, и до максизъм, до образци със Зимбабве, изискват се дълги разкази по тематиката. Едно е значимо да се означи — скорошните офанзиви против имигранти в Южна Африка, които идват от други африкански страни — са част от това завещание, от неприятната страна на наследството на мозъка на Тамбо. От агресивното завещание. Напомняме, че сегашният либерален ред в Южна Африка беше роден в кръв. Дезмънд Туту, друга значима фигура тук, постоянно е отхвърлял всякаква форма на принуждение за постигането на независимост. Тамбо е бил на другото мнение.
Но това, което би се отнесло ненапълно за страни като България, които имаха щастието да получат свободата си без проливане на кръв, остава значимата част от наследството на Тамбо — с изключение на харизматичен водач, който да донесе свободата, постоянно е нужен и мозък, който да мисли няколко хода напред. Уви, дали подобен ще има в България, е към момента рано да се каже.
И както ми сподели 38-годишният Джъстус Котзе, който интервюирах по различен мотив през днешния ден в Кейптаун: “това е като да се учиш на скейтборд с треньор, не става по този начин, тъй като всеки треньор има свое виждане за теорията, а аз считам, че човек самичък би трябвало да построи своята доктрина, последователно, самичък, не с треньор. Защото всеки човек има своите особености. И всичко става с доста процедура. ” Нашата процедура продължава към този момент 35 години. Теорията ни по народна власт май получава оценка слаб 2.
— В една часова зона сме, а и май не сме се освободили изцяло (ако съдим по днешните събития в София, както и по поредицата събития в Кейт таун).
От един ден съм в Кейптаун, който се пробвам да познавам все по-добре, въпреки за схващане на град като този, да се изисква много време. Разбира се, Кейптаун не е Йоханесбург и тук разходките по улиците са вероятни, галериите са неизброимо доста, положителните места също, а когато навлезеш малко по-дълбоко в културата и духа на града, можеш и да не поискаш да си тръгваш. Да, хубаво е.
Но пътят за Кейптаун, изключително в случай че минава през Йоханесбург, както постоянно се случва, включва едно значимо увещание, което важи и за България, и за Южна Африка. Летището на Йоханесбург се назовава Оливър Тамбо, което е непретенциозно увещание, че единствено един Нелсън Мандела не стига, с цел да се освободи една страна. Необходим е и един Оливър Тамбо.
А ние постоянно забравяме кой е Тамбо.
Без да подценяваме ролята на Нелсън Мандела за освобождението на Южна Африка и пътят на страната към демокрацията, която — съвсем като в България — все не идва както би трябвало, нищо не би било същото без мозък като този на Оливър Тамбо. Стратег, академик, войник за независимост.
Няколко дни след престрелките в Шарпвил през 1960 година, когато най-малко 69 протестиращи са убити, Тамбо е инструктиран от Африканския народен конгрес да напусне незабавно страната и да сътвори задача в заточение — другояче задачата за избавление от апартейда би била непостижима на африканска почва. Изгнание, което продължава 30 години.
Спомних си за Тамбо, поради Чарли от Йоханесбург, воин от част 2 на тези дневници, който все ми подсещаше, че лицето, духът, животът на анти-апартейд придвижването е Мандела, само че мозъкът е Тамбо. Да има едно придвижване мозък, да има пълководец, който мисли ходове напред е значимо. Такъв нямаше българското освободително придвижване свед 10 ноември, би трябвало да признаем. Нещо като родните демократични, митинги -- постоянно са мощни в изобретателно отношение, само че рядко реализират огромни промени.
Не знам кое от двете (дух или мозък) липсва на демократичното освободително придвижване в България, само че към този момент 35 години то не се случва, описвам на Александра, която е чела и за убийството на така наречен предприемач Красимир Каменов — Къро, и поназнайва това-онова за европейската реалност. Нито мозък има, нито лице има нашето освободително придвижване или все не попадаме на точните такива, тюхкам се аз. Но сигурно и без двете, работещи дружно, няма по какъв начин да се случи, добавя тя.
Понякога покрайнините на Кейптаун ме натъжават, не тези до летището, цялостни с бездомни, а другите, които наподобяват на планинските квартали на София, където мутробарони се надпреварват да демонстрират колите си, където едно се е надвесило над друго, където градоустройството от дълго време е изгубило борба с мутроустройството. В Кейптаун е тотално друго. Само една разходка из Констанция, на 15-ина минути от центъра на Кейптаун, демонстрира, че българският урбанистичен живот в действителност се е движил в тотално неправилна посока през последните 35 години. А този под африканското слънце, с безграничните си проблеми, в действителност се е развил в вярната посока. Вероятно е имал и дух, и мозък, с цел да успее.
Всъщност на българския преход липсва точно “мозъкът на интервенцията ”, българският Тамбо, който постоянно е бил “лепилото ”, което е скрепявало обособените съставни елементи (Мандела в пандиза, потисничеството на останалите, трудностите). Преживял сърдечен удар, поради изтощителна си работа и умрял тъкмо година преди Мандела да бъде определен за първия тъмнокож президент на Южна Африка, Тамбо е подценявата фигура, довела до свободата на Южна Африка.
Въпросният Чарли от Йоханесбурт все ми повтаряше, че едно освободително придвижване не може да съществува без харизматична фигура (каквато е Мандела), само че същинската част от триумфа му си остава Оливър Тамбо.
Когато се изнервяше дори подвикваше: " Разбираш ли, едното е пиар, другото е крепко деяние. Това е Тамбо. Мозък, деяние, страгетии проекти. "
Този запустял Тамбо е бил огромна работа, спор да няма.
Историята му в никакъв случай не е била разказвана както би трябвало, нито тъкмо, нито увлекателно, нито точно и достоверно. Надписът “Мандела и Тамбо ” постоянно е смущавал белите в Южна Африка. Двамата влизат дружно в акцията за непокорство против апартейда от 1952 година, след това сядат на една и съща подсъдима пейка. И по този начин години и години и години, разграничени, само че дружно.
Една заран отидох да видя адвокатските офиси на Мандела и Тамбо в Йоханесбург, които не приличаха на нищо, а на улицата имаше бездомни. Жалко. Основана през 1952 година, адвокатската фирма им предложила юридически препоръки гратис или на доста ниска цена на тъмнокожите в страната. “Африканците обезверено се нуждаеха от правна помощ… беше закононарушение да се мине през врата, отредена за бели; да се возиш в рейс за бели; да се пие от чешма за бели; закононарушение беше да си нает на работа в неверно място; закононарушение беше да не живееш единствено на избраните за теб места. Всеки ден чувахме и виждахме хилядите унижения, с които се сблъскват елементарните африканци, ” написа в книгата “Светът, който Мандела сътвори ”.
Но ето, вижте, книгата също вади на показ единствено Мандела. Както и стотици други книги.
Не че Тамбо е търсил светлината на прожекторите, в противен случай, той постоянно е съзнавал силата на характера, значимостта на лицето, истината за харизмата, десетките други качества на Мандела. Но без Тамбо няма Мандела и назад. И двамата, чували сте евентуално, били много-много образовани.
Тамбо, мозъкът зад множеството от анти-апартейд придвижванията, рядко е вярвал, че свободата може да бъде реализирана с напълно мирни средства, което е доста значима специфичност, с цел да разберете същността на неговата сложна персона.
Една сходна офанзива е бомбата в Претория през 1983 година, която убива 19 души — ориентирана към военна цел, с цел да покажа на апартейд режима, че също може да бъде проливана кръв. В редица показания излиза наяве, че макар цивилните жертви, офанзивата е получила зелена светлина от самия Тамбо. Двеста души са ранени тогава, множеството цивилни.
Често ще попаднете на тези нападателни утвърждения от страна на Тамбо. В едно свое изявление за Нюзуик от 1980 година, той дава следния отговор на обвиняванията, че насилието е единствената опция за решението на проблемите в Южна Африка: “Този въпрос постоянно се задава неверно, тъй като слага тежестта върху нас. Ние реагираме на една насилствена система. Южноафриканското държавно управление употребява репресивни способи. Какво се чака да създадат нашите хора? Истинската опция е приемането на справедливите претенции на болшинството в Южна Африка за обществена система, която се основава на признаването на техните човешки права. ”
Да не навлизаме в детайлности, тъй като ще стигнем и до комунизъм, и до максизъм, до образци със Зимбабве, изискват се дълги разкази по тематиката. Едно е значимо да се означи — скорошните офанзиви против имигранти в Южна Африка, които идват от други африкански страни — са част от това завещание, от неприятната страна на наследството на мозъка на Тамбо. От агресивното завещание. Напомняме, че сегашният либерален ред в Южна Африка беше роден в кръв. Дезмънд Туту, друга значима фигура тук, постоянно е отхвърлял всякаква форма на принуждение за постигането на независимост. Тамбо е бил на другото мнение.
Но това, което би се отнесло ненапълно за страни като България, които имаха щастието да получат свободата си без проливане на кръв, остава значимата част от наследството на Тамбо — с изключение на харизматичен водач, който да донесе свободата, постоянно е нужен и мозък, който да мисли няколко хода напред. Уви, дали подобен ще има в България, е към момента рано да се каже.
И както ми сподели 38-годишният Джъстус Котзе, който интервюирах по различен мотив през днешния ден в Кейптаун: “това е като да се учиш на скейтборд с треньор, не става по този начин, тъй като всеки треньор има свое виждане за теорията, а аз считам, че човек самичък би трябвало да построи своята доктрина, последователно, самичък, не с треньор. Защото всеки човек има своите особености. И всичко става с доста процедура. ” Нашата процедура продължава към този момент 35 години. Теорията ни по народна власт май получава оценка слаб 2.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ