Истинската история на Алекс от Варна – малтретирана, но смела и готова да помогне на другите
Александра Гачева е родена и израснала във Варна. Тя едно самоуверено момиче, ученик на ВВМУ „ Н.Й.Вапцаров “. Алекс, както я назовават приятелите ѝ, е на 26 години и с майка си се борят с живота сами. През деня тя работи в една лаборатория, а вечер е хост в дискотека. След поста, които обиколи Facebook със фотографията ѝ с насинени очи, Алекс взема решение, че може да направи повече за други, които са или може да се окажат в нейната обстановка и се свързва с фондация “Феминистки организации ”. Заедно с дамите от фондацията провеждат митинг за правата на дамите, във връзка МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН ЗА ЕЛИМИНИРАНЕТО НА НАСИЛИЕТО СРЕЩУ ЖЕНИТЕ. Датата на митинга е 25.11. 2021 година и Александра чака поддръжката на всички подготвени да кажат СТИГА! Лозунгът на митинга е “Нито една повече ”. 
За да стимулира хората да поддържат жертвите на принуждение и да даде храброст на самите тях, да се изправят против издевателството, Алекс реши да опише за ВАРНА вести своята същинска история, изпълнена с доста болежка, сълзи, само че и с доста мощ, храброст и религия в бъдещето и положителното. Ето какво показа с нас това извънредно мощно и прелестно момиче: „ Тук съм да ви покажа, че освен вие сте жертви на тормоз. Всичко стартира в пубертета, когато бях на 15 години. Пътувах с такси, водачът заключи колата от вътрешната страна и реши, че ще подмине квартала ми и ще продължи към някой хотел, изтъквам “За да се позабавляваме малко ”. Дали бях дала мотив? Ако мотива е да си общителен и да кажеш добър ден – да, бях дала мотив. Тогава на средата на лентата след виковете ми той спря колата, а аз побягнах към нас, бягах и виждах всичко като на лента, а той не спираше да ме преследва с колата, а по-късно и пешком. Виках и бях в личният си квартал, само че уви за никого не е необичайно 35-40 годишен мъж да гони 15 годишно момиче. Може би хората са си мислили, че играем на криеница, знам ли. Прибрах се в нас и прибрах този ужасяващ момент в онази черна дребна кутия за мемоари, за които няма да си припомням и продължих напред. През годините от храстите в морската или пък от градинката на някой квартал са изскачали какви ли не мъже, голи и вулгарни, а аз и приятелките ми трябваше да го преживеем, тъй като нали “това е нещо обикновено ”. Един ден, години по-късно, се влюбих в момче. Заживяхме дружно, работехме дружно и всичко сякаш беше обикновено, до момента в който в една нощ той не реши, че нещо не му е наред след изпито количество аколкох и не ме назова “курва ”, след което последва пестник. Прибрах се в “нас ” събрах си багажа и се върнах в жилището на майка ми, като взех решение, че това е краят сред нас. След непрестанни молби и пояснения в обич отидохме на посетители на роднините му, които когато научиха за станалото споделиха, че синът им не би протегнал ръка без повод… Интересното е, че когато обичаш, а и обществото приема насилието за обикновено и ти започваш да го приемаш за обикновено, да мислиш, че ще го промениш, да се надяваш да е единствено от алкохола и че ще спре в един миг. Е не спря и най-после се оказах в незабавното с хематом на главата, откакто беше забита с цялата му мощ в плочките в коридора. Тръгнах си, само че когато лекарите ме попитаха кой ми го аргументи аз излъгах, че съм паднала по стълбите пред нас. От позор ли, от боязън ли, от обич ли и аз не знам. Дълго време упреквах себе си, само че по този начин и не споделих, че този човек е принудител, а просто оставих нещата такива с вярата да не посегне някой ден и на друго момиче. Четири години по-късно срещнах един (меко казано) прелестен мъж. Вечерите и диалозите до среднощ, благото отношение, целувките по челото и всичко, което едно момиче би желало от един мъж бяха на разположение. Заживяхме дружно, всичко беше наред. Аз бях безработна, търсех работа, само че получавах борса от Германия, за това се справях с моите парички, а той разполагаше с неговите. В един миг парите ми свършиха, работа нямаше и той стартира да парадира с това, че той заплаща сметките и видиш ли аз ще мълча, след това извинения естествено, пояснения в обич, когато му обясниш, че не си щастлива с ситуацията, а каквито и усеща да има сред вас, ти имаш потребност да си самостоятелна и искаш да се прибереш в родният си край. При последният път щерка му ни беше на посетители и спеше в прилежащата стая, когато той повелителен ми сподели да си лягам да дремя, а аз естествено му споделих, че не искам. Последва един прочут на доста дами сюжети: Той търси метод да се заяде, да те обиди, а ти търсиш метод да му обясниш, че не е неприятен човек просто към този момент не си щастлива, при което той те гони от домът си в 1 през нощта, а ти нищо, че имаш 15 евро в джоба си казваш „ добре “ и се изнасяш, само че той изригва: „ Как по този начин добре?! “ Следват няколко шамара, а тялото ти пада ли пада на леглото и на земята като торба с картофи. Как по този начин „ добре “!? И главата ти бива забита в стената. Дъщеря му към момента е в прилежащата стая. Той се сеща за нея и ме оставя да си събера нещата, само че нещата не свършват до тук, малко откакто към този момент съм стигнала до парка, той ме настига, с цел да ми нанесе още юмруци в очите, в главата и в тялото, до момента в който едно испанско семейство не идва и не ми избавя живота. Чули са ме по какъв начин рева и крещя от болежка. Някой ангел ги е пратил от небето, с цел да не остане от мен единствено следващата локва кръв по асфалта. Подават ми ръка, само че аз мъчно я виждам очите ми са затворени, надути толкоз, че колкото да примижавам и всичко благи хора е “ОТ ЛЮБОВ ”. Сега го осъждам и не считам да го оставя до момента в който не получи заслуженото си, тъй като благи хора ще има последващи след вас и последващи до момента в който не покажете на насилника, че няма нищо безнаказано, че не сте следващата, която ще се откаже, ще избяга или ще остане до него до момента в който не се трансформира в един от мебелите в жилището му – един трофей. Учете се да обичате себе си, учете се да се цените и при първия сходен проблем – тръгвайте си! Никога не е единствено една засегнатост, в никакъв случай не е просто един пестник! Тези хора знаят по какъв начин да смачкат самочувствието ви, знаят по какъв начин да ви омагьосат и след това да ви третират като боксова круша с концепцията, че толкоз ги обичате и сте сигурни, че различен няма да ви вземе, тъй като “от вас не става нищо ”, че няма да си тръгнете. Докато един ден не разгласят по новините, че след следващият скандал, който никой не е чул и за който вие сте премълчали от позор или от обич, са ви намерили закопана в гората. Учете уроците си в точния момент девойки, тъй като не разберете ли урока животът го сервира отново и отново. А вие, които единствено чувате Н Е съдебна експертиза ПРАВЕТЕ НА ГЛУХИ! НЕ СИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ЩЕ съдебна експертиза ОБАДИТЕ НА ПОЛИЦИЯ ПРИ СЛЕДВАЩ СЛУЧАЙ! НЕ СИ ЗАТВАРЯЙТЕ ОЧИТЕ И УШИТЕ! На мястото на тази жена може да сте вие, вашата щерка, вашата другарка, сестра или майка! Помагайте, когато можете да го извършите, тъй като безусловно може да спасите живот или може да сте съизвършител в отнемането на подобен, поради пасивното си държание! “
За да стимулира хората да поддържат жертвите на принуждение и да даде храброст на самите тях, да се изправят против издевателството, Алекс реши да опише за ВАРНА вести своята същинска история, изпълнена с доста болежка, сълзи, само че и с доста мощ, храброст и религия в бъдещето и положителното. Ето какво показа с нас това извънредно мощно и прелестно момиче: „ Тук съм да ви покажа, че освен вие сте жертви на тормоз. Всичко стартира в пубертета, когато бях на 15 години. Пътувах с такси, водачът заключи колата от вътрешната страна и реши, че ще подмине квартала ми и ще продължи към някой хотел, изтъквам “За да се позабавляваме малко ”. Дали бях дала мотив? Ако мотива е да си общителен и да кажеш добър ден – да, бях дала мотив. Тогава на средата на лентата след виковете ми той спря колата, а аз побягнах към нас, бягах и виждах всичко като на лента, а той не спираше да ме преследва с колата, а по-късно и пешком. Виках и бях в личният си квартал, само че уви за никого не е необичайно 35-40 годишен мъж да гони 15 годишно момиче. Може би хората са си мислили, че играем на криеница, знам ли. Прибрах се в нас и прибрах този ужасяващ момент в онази черна дребна кутия за мемоари, за които няма да си припомням и продължих напред. През годините от храстите в морската или пък от градинката на някой квартал са изскачали какви ли не мъже, голи и вулгарни, а аз и приятелките ми трябваше да го преживеем, тъй като нали “това е нещо обикновено ”. Един ден, години по-късно, се влюбих в момче. Заживяхме дружно, работехме дружно и всичко сякаш беше обикновено, до момента в който в една нощ той не реши, че нещо не му е наред след изпито количество аколкох и не ме назова “курва ”, след което последва пестник. Прибрах се в “нас ” събрах си багажа и се върнах в жилището на майка ми, като взех решение, че това е краят сред нас. След непрестанни молби и пояснения в обич отидохме на посетители на роднините му, които когато научиха за станалото споделиха, че синът им не би протегнал ръка без повод… Интересното е, че когато обичаш, а и обществото приема насилието за обикновено и ти започваш да го приемаш за обикновено, да мислиш, че ще го промениш, да се надяваш да е единствено от алкохола и че ще спре в един миг. Е не спря и най-после се оказах в незабавното с хематом на главата, откакто беше забита с цялата му мощ в плочките в коридора. Тръгнах си, само че когато лекарите ме попитаха кой ми го аргументи аз излъгах, че съм паднала по стълбите пред нас. От позор ли, от боязън ли, от обич ли и аз не знам. Дълго време упреквах себе си, само че по този начин и не споделих, че този човек е принудител, а просто оставих нещата такива с вярата да не посегне някой ден и на друго момиче. Четири години по-късно срещнах един (меко казано) прелестен мъж. Вечерите и диалозите до среднощ, благото отношение, целувките по челото и всичко, което едно момиче би желало от един мъж бяха на разположение. Заживяхме дружно, всичко беше наред. Аз бях безработна, търсех работа, само че получавах борса от Германия, за това се справях с моите парички, а той разполагаше с неговите. В един миг парите ми свършиха, работа нямаше и той стартира да парадира с това, че той заплаща сметките и видиш ли аз ще мълча, след това извинения естествено, пояснения в обич, когато му обясниш, че не си щастлива с ситуацията, а каквито и усеща да има сред вас, ти имаш потребност да си самостоятелна и искаш да се прибереш в родният си край. При последният път щерка му ни беше на посетители и спеше в прилежащата стая, когато той повелителен ми сподели да си лягам да дремя, а аз естествено му споделих, че не искам. Последва един прочут на доста дами сюжети: Той търси метод да се заяде, да те обиди, а ти търсиш метод да му обясниш, че не е неприятен човек просто към този момент не си щастлива, при което той те гони от домът си в 1 през нощта, а ти нищо, че имаш 15 евро в джоба си казваш „ добре “ и се изнасяш, само че той изригва: „ Как по този начин добре?! “ Следват няколко шамара, а тялото ти пада ли пада на леглото и на земята като торба с картофи. Как по този начин „ добре “!? И главата ти бива забита в стената. Дъщеря му към момента е в прилежащата стая. Той се сеща за нея и ме оставя да си събера нещата, само че нещата не свършват до тук, малко откакто към този момент съм стигнала до парка, той ме настига, с цел да ми нанесе още юмруци в очите, в главата и в тялото, до момента в който едно испанско семейство не идва и не ми избавя живота. Чули са ме по какъв начин рева и крещя от болежка. Някой ангел ги е пратил от небето, с цел да не остане от мен единствено следващата локва кръв по асфалта. Подават ми ръка, само че аз мъчно я виждам очите ми са затворени, надути толкоз, че колкото да примижавам и всичко благи хора е “ОТ ЛЮБОВ ”. Сега го осъждам и не считам да го оставя до момента в който не получи заслуженото си, тъй като благи хора ще има последващи след вас и последващи до момента в който не покажете на насилника, че няма нищо безнаказано, че не сте следващата, която ще се откаже, ще избяга или ще остане до него до момента в който не се трансформира в един от мебелите в жилището му – един трофей. Учете се да обичате себе си, учете се да се цените и при първия сходен проблем – тръгвайте си! Никога не е единствено една засегнатост, в никакъв случай не е просто един пестник! Тези хора знаят по какъв начин да смачкат самочувствието ви, знаят по какъв начин да ви омагьосат и след това да ви третират като боксова круша с концепцията, че толкоз ги обичате и сте сигурни, че различен няма да ви вземе, тъй като “от вас не става нищо ”, че няма да си тръгнете. Докато един ден не разгласят по новините, че след следващият скандал, който никой не е чул и за който вие сте премълчали от позор или от обич, са ви намерили закопана в гората. Учете уроците си в точния момент девойки, тъй като не разберете ли урока животът го сервира отново и отново. А вие, които единствено чувате Н Е съдебна експертиза ПРАВЕТЕ НА ГЛУХИ! НЕ СИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ЩЕ съдебна експертиза ОБАДИТЕ НА ПОЛИЦИЯ ПРИ СЛЕДВАЩ СЛУЧАЙ! НЕ СИ ЗАТВАРЯЙТЕ ОЧИТЕ И УШИТЕ! На мястото на тази жена може да сте вие, вашата щерка, вашата другарка, сестра или майка! Помагайте, когато можете да го извършите, тъй като безусловно може да спасите живот или може да сте съизвършител в отнемането на подобен, поради пасивното си държание! “ Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ