Ники Илиев разплаква с новия си филм
Александра Богданска се появи на разположение с настоящия си мъж на премиерата на новия филм на режисьора и сценарист Ники Илиев – „ Без крила ”. Продукцията е по действителната история на параолимпиеца Михаил Христов и потегля по кината на празничния 6 декември, когато честваме Никулден. Преди дни режисьорът направи медийна прожекция на кино лентата, на която участва и наш кореспондент.
Ники Илиев режисира последната си лента „ Без крила ”
Идеята за продукцията е на Башар Рахал, който преди години участва на лекция на Михаил Христов. Всички, които я слушат, остават без думи след историята на спортиста, а на Башар му хрумва, че от нея може да излезе филм. Обажда се на Ники и му споделя. Така се заражда концепцията за „ Без крила “. Главната роля е поверена на Наум Шопов-младши. Оператор е Симеон Кермекчиев, музиката е на Иван Тишев. С функции блестят Леарт Докле, Иван Иванов, Стeфани Обадяру, Параскева Джукелова, Башар Рахал, Георг Киряков и други
Част от феновете дефинираха кино лентата като „ най-хубавата и мощна лента на Ники Илиев ”, на други пък не им хареса изпадането в елементи за спортните несгоди на Мишо. Филмът несъмнено не може да те остави апатичен, виждайки ориста на едно дете, което по неприятно стичане на събитията остава без ръце. Почти всички присъстващи в залата се просълзиха по време на прожекцията. „ Без крила ” е спортна биографична драма, а не нормалните повърхностни комедии, които написа и режисира Ники Илиев.
Параолимпиецът Михаил Христов дублира Наум във кино лентата
„ Без крила “ е роман за живота на Михаил Христов – параолимпийски международен първенец на дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при случай с електрически ток и взима решението да се занимава професионално със спорт. Филмът наблюдава персоналната му битка както на психическо равнище, по този начин и на физическо. В лентата в елементи е показан спортният хъс на Мишо, който не се отхвърля пред компликациите и тестванията, които му сервира животът. Мишо, Слави и Иван, и тримата на 14 години, карат колела в покрайнините на Плевен, когато биват сюрпризирани от стихия. Колелото на Мишо сервира и той инцидентно се опира в деен трафопост. Това води до волтова дъга, която го праща метри обратно. Детето се буди в болница, когато открива, че и двете му ръце са ампутирани. В идващите месеци той и родителите му се пробват да се приспособяват към новия му метод на живот – с ортопедични протези. Различен от останалите, Мишо изпада в тежка меланхолия и стартира да страни от приятелите си, губи цел в живота си.
Това се трансформира, когато се среща със Стела Енева (параолимпиец) и стартира да се занимава с лека атлетика. Впоследствие стартира да тренира дълъг скок, под крилото на някогашния играч Петър Дачев. Въпреки че открива ново предопределение в живота си, мести се в София и е признат в университет, Мишо продължава да не може да одобри себе си и това, че не е като множеството хора. Той изпитва бездънен позор от положението си и непрекъснато крие протезите си от хората. Тази му особена накърнимост обаче съумява да притегли Ирена, българка с нигерийски генезис, която цялостен живот се е чувствала като новобранец. Двамата последователно стартират връзка, която се разпалва. Ирена желае да е публицист, да показва себе си, да споделя истината и да заема позиция, до момента в който Мишо е затворен в себе си и употребява гнева си, с цел да печели на пистата – нещо, което развива от ден на ден, като на първото си съревнование в Дубай взема бронзов орден на дълъг скок. Въпреки това той продължава да не може да се схване и продължава да крие протезите си от другите хора – нещо, което Ирена не харесва и го окуражава да направи тъкмо противоположното – да даде образец на други в сходно състояние. Мишо е срещу и това води до спор сред тях, който ескалира още повече, когато той стартира да я ревнува и да се нервира на общуването й с други хора. Гневът на Мишо стига до своя пик и с изключение на Ирена, е напът да загуби и треньора, и кариерата си. В преломния миг спортистът се стяга, схваща грешките си и маха едната протеза. Мишо най-сетне се приема без ръце. Така печели международната купа по дълъг скок в Дубай. Малко по-късно завършва спортната си кариера, само че към този момент е намерил ново предопределение, а точно да прави протези, които да подарява, и в същото време с това стартира да работи и като мотивационен представител.
Самият Михаил Христов дублира в някои моменти Наум Шопов. Останалите артисти са без дубльори, показа Леарт Докле, който приел като предизвикателство ролята на треньора на параолимпиеца Петър Дачев.
Ники Илиев режисира последната си лента „ Без крила ”
Идеята за продукцията е на Башар Рахал, който преди години участва на лекция на Михаил Христов. Всички, които я слушат, остават без думи след историята на спортиста, а на Башар му хрумва, че от нея може да излезе филм. Обажда се на Ники и му споделя. Така се заражда концепцията за „ Без крила “. Главната роля е поверена на Наум Шопов-младши. Оператор е Симеон Кермекчиев, музиката е на Иван Тишев. С функции блестят Леарт Докле, Иван Иванов, Стeфани Обадяру, Параскева Джукелова, Башар Рахал, Георг Киряков и други
Част от феновете дефинираха кино лентата като „ най-хубавата и мощна лента на Ники Илиев ”, на други пък не им хареса изпадането в елементи за спортните несгоди на Мишо. Филмът несъмнено не може да те остави апатичен, виждайки ориста на едно дете, което по неприятно стичане на събитията остава без ръце. Почти всички присъстващи в залата се просълзиха по време на прожекцията. „ Без крила ” е спортна биографична драма, а не нормалните повърхностни комедии, които написа и режисира Ники Илиев.
Параолимпиецът Михаил Христов дублира Наум във кино лентата
„ Без крила “ е роман за живота на Михаил Христов – параолимпийски международен първенец на дълъг скок, от момента, в който губи двете си ръце при случай с електрически ток и взима решението да се занимава професионално със спорт. Филмът наблюдава персоналната му битка както на психическо равнище, по този начин и на физическо. В лентата в елементи е показан спортният хъс на Мишо, който не се отхвърля пред компликациите и тестванията, които му сервира животът. Мишо, Слави и Иван, и тримата на 14 години, карат колела в покрайнините на Плевен, когато биват сюрпризирани от стихия. Колелото на Мишо сервира и той инцидентно се опира в деен трафопост. Това води до волтова дъга, която го праща метри обратно. Детето се буди в болница, когато открива, че и двете му ръце са ампутирани. В идващите месеци той и родителите му се пробват да се приспособяват към новия му метод на живот – с ортопедични протези. Различен от останалите, Мишо изпада в тежка меланхолия и стартира да страни от приятелите си, губи цел в живота си.
Това се трансформира, когато се среща със Стела Енева (параолимпиец) и стартира да се занимава с лека атлетика. Впоследствие стартира да тренира дълъг скок, под крилото на някогашния играч Петър Дачев. Въпреки че открива ново предопределение в живота си, мести се в София и е признат в университет, Мишо продължава да не може да одобри себе си и това, че не е като множеството хора. Той изпитва бездънен позор от положението си и непрекъснато крие протезите си от хората. Тази му особена накърнимост обаче съумява да притегли Ирена, българка с нигерийски генезис, която цялостен живот се е чувствала като новобранец. Двамата последователно стартират връзка, която се разпалва. Ирена желае да е публицист, да показва себе си, да споделя истината и да заема позиция, до момента в който Мишо е затворен в себе си и употребява гнева си, с цел да печели на пистата – нещо, което развива от ден на ден, като на първото си съревнование в Дубай взема бронзов орден на дълъг скок. Въпреки това той продължава да не може да се схване и продължава да крие протезите си от другите хора – нещо, което Ирена не харесва и го окуражава да направи тъкмо противоположното – да даде образец на други в сходно състояние. Мишо е срещу и това води до спор сред тях, който ескалира още повече, когато той стартира да я ревнува и да се нервира на общуването й с други хора. Гневът на Мишо стига до своя пик и с изключение на Ирена, е напът да загуби и треньора, и кариерата си. В преломния миг спортистът се стяга, схваща грешките си и маха едната протеза. Мишо най-сетне се приема без ръце. Така печели международната купа по дълъг скок в Дубай. Малко по-късно завършва спортната си кариера, само че към този момент е намерил ново предопределение, а точно да прави протези, които да подарява, и в същото време с това стартира да работи и като мотивационен представител.
Самият Михаил Христов дублира в някои моменти Наум Шопов. Останалите артисти са без дубльори, показа Леарт Докле, който приел като предизвикателство ролята на треньора на параолимпиеца Петър Дачев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ