Вучич – приятел с Русия, Китай и Запада: Как държи здраво властта и с кого „играе“ Сърбия
Александър Вучич – другар с Русия, Китай и Запада. Сръбският водач Александър Вучич желае да е и с Русия, и с Китай, и със Запада. Посланията му са разнопосочни. Това е опасен метод, въпреки че в Белград са натрупали опит от времето на някогашна Югославия и знаят по какъв начин се лавира на интернационалния терен.
Какви са задачите на Вучич?
Стратегически сътрудник и „ съдружник на Русия “. Така вицепремиерът на Сърбия Александър Вулин показа страната си пред съветския президент Владимир Путин в коридорите на икономическия конгрес във Владивосток на 4 септември.
Путин съобщи поздрави на сръбския държавен глава Александър Вучич и го предложения да взе участие в идната среща на върха на БРИКС (икономическо обединяване, в което главните страни са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) в съветския град Казан.
Всичко това не се хареса на Европейския съюз (ЕС). На идващия ден представителят на Европейски Съюз по въпросите на външните работи Петер Стано съобщи, че „ поддържането или даже усилването на връзките с Русия по време на нейната противозаконна експанзия против украинския народ не е съвместимо с полезностите на Европейски Съюз “.
Посещението на Вулин в Русия може би е още по-трудно за преглъщане от страна на Европейски Съюз, защото в последно време имаше признаци, че Сърбия се сближава с блока.
В края на август Белград подписа съглашение с Франция за подмяна на остарелите си руски изтребители МиГ с френски бойни самолети „ Рафал “(Rafale). През юли Сърбия подписа съглашение с Европейски Съюз за създаване на план за рандеман на литий за произвеждане на акумулатори за електрически коли.
Разнопосочните сигнали, които идват от Белград, обаче са нещо всекидневно за Сърбия при ръководството на Вучич, който през 12-те си години на власт следва многовекторен дипломатически курс, балансирайки връзките на Сърбия и със Запада, и с Русия и Китай.
Онези, които се надяваха, че неотдавнашните бизнес покупко-продажби на Сърбия са знак за безрезервното приемане на Запада, може би останаха разочаровани.
Иван Кръстев, който оглавява Центъра за демократични тактики в София и е непрекъснат помощник на Института за филантропични науки във Виена, съобщи пред Свободна Европа (RFE/RL), че договорката с Франция не е случай, в който Белград „ просто взема страна един път вечно “.
Това стана ясно, когато Вучич приказва на конференция с френския президент на 29 август. Сръбският държавен глава сподели: „ Знам, че Еманюел [Макрон] би желал да въведа наказания против Русия. Но ние не го направихме и не се срамим от решението си “.
На пръв взор неотдавнашните покупко-продажби на Белград с Германия и Франция може да наподобяват като самобитен „ европейски миг “, сподели Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.
„ Но това, което ме кара да бъда малко скептична – сподели тя пред Свободна Европа, – е фактът, че знаем, че оттатък чисто комерсиалните връзки и чистото измерение на сигурността, съществува и измерението на демокрацията и проевропейските сили в Сърбия. Къде ги оставя това? “, попита тя.
Школата на Вучич и урокът от Тито
Вучич няма възгледите или родословието на натурален, западен демократ. В края на 90-те години на предишния век той беше министър на информацията на Сърбия в последните години от режима на Слободан Милошевич.
Бил е почитан чиновник в ултранационалистическата Сръбска радикална партия, макар че през 2008 година се дистанцира от нея.
Докато Милошевич беше парий в интернационален проект, прочут като „ касапинът на Балканите “ поради ролята си в югославските войни през 90-те години на 20-и век, Вучич значително сътрудничи на международната сцена, считан от Европейски Съюз и западните сили за незаместим и способствуващ за стабилността на Балканите.
Така нареченият трети път в интернационалните връзки е залегнал в ДНК на някогашна Югославия и Сърбия. Балансиращият метод на Вучич е като че ли завещан от дългогодишния югославски водач Йосип Броз Тито – един от създателите на Движението на необвързаните страни – съюз на страни, които публично не са на страната нито на Съединени американски щати, нито на Съветския съюз след Втората международна война.
Сръбските публични лица към момента обичат да споделят, че страната им е „ Изтокът на Запада “ и „ Западът на Изтока “. Тя обаче е по-слаба от някогашна Югославия, а това значи, че политиката на Вучич изисква повече еластичност и непрекъснати промени.
Вучич – другар с Русия, Китай и Запада
Не дава всичко на никого
Президентът умее да разпределя богатствата сред интернационалните сътрудници на Сърбия, като се старае да дава по нещо на всички заинтригувани страни, само че – и това е основно – не дава всичко на никого.
Европейски Съюз е най-големият вложител в Сърбия със обилни вложения в инфраструктурата, в това число 96 млн. евро (106 млн. долара) през 2024 година за рационализация на пътищата и железопътния превоз, в допълнение към плановете, подкрепящи прехода на Сърбия към зелена сила.
Русия обаче управлява националната петролна рафинерия, а Китай, посредством своята Zijin Mining Group, има 63% от RTB Bor, най-голямата минна активност в страната.
Вучич отвори Сърбия и за арабския свят.
Обединените арабски емирства вложиха милиони долари в големия градски комплекс „ Белград Уотърфронт “, макар че планът бе белязан от обвинявания в корупция.
Без да желае да изостави Съединени американски щати, през май Сърбия подписа договорка с Джаред Къшнер, шурей на някогашния президент на Съединени американски щати и претендент за президент на Републиканската партия Доналд Тръмп, за преустрояване на постройката на бившето югославско министерство на защитата в центъра на Белград. Почернялата обвивка на министерството е емблематична за сръбската столица, разрушена при водената от Съединени американски щати бомбардировъчна акция на НАТО през 1999 година
Предвид президентските избори в Съединени американски щати през ноември доста наблюдаващи на Балканите видяха в договорката с Къшнър подготовка на Сърбия за възможното завръщане на Тръмп в Белия дом. Неотдавна в изявление за английския „ Файненшъл таймс “ обаче Вучич настоя, че договорката е чисто „ бизнес начинание “.
Както постоянно, Вучич се застрахова.
„ Моят другар [унгарският министър-председател] Виктор [Орбан], той е на 100 % на страната на Тръмп “, сподели президентът. „ Моите другари от Брюксел са на 100 % на страната на Байдън. Аз не съм. Аз съм на сръбска страна и очаквам резултатите. “
Вучич се пробва да държи Русия на разстояние.
Непосредствено преди визитата на немския канцлер Олаф Шолц в Белград на 19 юли за сключване на съглашението за лития, съветският заместник-министър на външните работи Александър Грушко посети Вучич в сръбската столица.
Според източници на „ Файненшъл таймс “ срещата е била „ ледена “. „ Грушко седна и стартира да чете лист с 23 недоволства, в това число яростта на Кремъл от решението на Белград да доставя на Украйна муниции “, споделя източникът пред вестника. „ Когато Грушко стигна доникъде на листата, Вучич се изправи, разгласи, че срещата е завършила, и си потегли “.
По сходен метод невъзмутимо реагира и на приемането на покана да се причисли към срещата на върха на БРИКС в Русия през октомври. В отговор Вучич съобщи, че Сърбия ще има значими посетители през този интервал и че ще вземе решение по-късно.
SafeNews напомня, че Вучич съобщи, че няма да отиде в Казан за срещата на върха заради „ доста значими визити “.
Поканата към Вучич беше отправена от Путин по време на срещата му със сръбския вицепремиер Александър Вулин на Източния стопански конгрес във Владивосток.
„ Благодаря на хората от БРИКС за поканата и на президента Путин. Имаме и Ню Йорк и към този момент знам, че ще имам диалози с най-малко шестима президенти и най-малко 7-8 министър председатели в границите на Общото заседание на Организация на обединените нации “, сподели сръбският президент.
В тирада на форума Globsec в Прага, Чехия, на 31 август Вучич отхвърли концепцията, че Белград е троянски кон на Кремъл, като съобщи, че не е имал персонален контакт с съветския президент Владимир Путин от 2 години и половина.
Без наказания за Русия, само че оръжие за Украйна – може
Сръбският президент възприе сходен метод и към Украйна, като се опита да диверсифицира рисковете. Макар да отхвърля да се причисли към западните наказания против Русия, от 2022 година насам Сърбия е предоставила на Украйна снаряди посредством трети страни на стойност 800 млн. евро – или една трета от общите европейски доставки.
Отношенията на Сърбия с Русия са комплицирани и исторически обременени, само че двете народи имат историческа и духовна непосредственост, а Сърбия разчита на Русия в дипломатически проект, да вземем за пример при блокирането на приемането на Косово в Организация на обединените нации – тогавашната сръбска провинция, която разгласи самостоятелност през 2008 година
Опит за самостоятелност
Въпреки че Вучич разчита мощно на Москва, сподели Кърт Волкър, някогашен дипломат на Съединени американски щати в НАТО и делегат за Украйна, той „ към момента се пробва да резервира известна независимост на маневриране и самостоятелност “.
Критиката към Европейски Съюз е, че подготвен да сложи по-големите си ползи за поддържане на геополитически и етнически баланс на нестабилните Балкани над загрижеността за главните свободи. Някои критици назовават този метод на Европейски Съюз „ стабилитокрация “.
Макар последните парламентарни избори в Сърбия през декември 2023 година да бяха белязани от нередности, опасенията какво се случва в страната отпред с Вучич бързо бяха заметени под килима с бизнес покупко-продажбите с Европейски Съюз и Франция.
„ Ако Макрон получава продажба, той няма да упорства доста мощно по други въпроси “, сподели Волкър пред Свободна Европа.
В доста връзки Вучич е по-силен водач от Слободан Милошевич, който умря през 2006 година в пандиза в Хага, където беше съден за военни закононарушения поради дейностите си в Косово.
Във вътрешнополитически проект сръбският президент съумя там, където Милошевич се провали, да вземем за пример като наложи надзор над елементи от Белград, които бяха обичайни замъци на опозицията.
„ При Вучич видяхме засилен сръбски шовинизъм. Видяхме старания за подкопаване на Черна гора. Видяхме старания да се поддържа [босненският сръбски лидер] Милорад Додик и да се подкопае Босна “, сподели Волкър.
Като се има поради, че 70 % от търговията на Сърбия е с Европейския съюз, мнозина в Европейски Съюз се питат дали Вучич в действителност е зает с правилата на блока или упоритостта на Сърбия да се причисли е стимулирана само от стопански потребности.
Вучич води своята вътрешна и интернационална политика съвсем като непрекъсната предизборна акция – държи съперниците си – и даже сътрудниците си – нащрек, несигурни за идващия му ход.
Рискът, на който се подлага Вучич, е, че въпреки политиката му да наподобява прагматична, в последна сметка интернационалните сътрудници на Сърбия могат да го възприемат като обезсърчителен.
„ Да останеш на оградата не е елементарно “, споделя Иван Кръстев. „ В прочут смисъл ставаш прекомерно уязвим. “
Волкър не счита безусловно, че Вучич има съответна последна цел. „ За човек в неговото състояние това е като да караш колело – би трябвало да продължиш да жонглираш с всички топки, просто с цел да бъдеш на власт “.
Източник – Свободна Европа
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News