„Търсиха ме от Москва за разпит. А аз се разхождах с дама в Булонския лес“
Александър Владимирович Черкасов е ръководител на Съвета на съветския Правозащитен център „ Мемориал “. Той е част от „ Международен мемориал “ - международно известната правозащитна организация, почнала с изследвания на сталинските репресии и разширила активността си върху закононарушенията още от времето на Октомврийската гражданска война. „ Международен мемориал “ и всички негови подразделения в Русия бяха премахнати в края на 2021 година Организацията обаче продължава работата си. Тази година тя бе удостоена с Нобелова премия за мир дружно с беларуския отстъпник Алес Бяляцки и украинския Център за цивилен свободи. Отличието ще бъде връчено на 10 декември в Осло. Той даде изявление за Клуб Z.
- Александър Владимирович, позволете ми първо да ви поздравя с Нобеловата премия за мир за „ Мемориал “, която ви следва да получите след броени дни в Осло...
- Както се споделя, аз съм единствено един боец. Не съм началник на наградената организация, а " един от ". Бях ръководител на една от организациите на „ Мемориал “, само че в този момент към този момент съм свободен като домашния горски дух Доби от „ Хари Потър “. Ще бъда на церемонията в Осло, само че няма да съм аз този, който ще облече фрак. Наградата ще бъде връчена на Ян Рачински - ръководителя на управата на „ Международен мемориал “, който сплотява всички клонове. Това е разбираемо.
- Преди година в за Клуб Z заявихте, че вършиме всичко допустимо да спасите архива на „ Мемориал “. Успяхте ли?
- Правихме всичко, което трябваше да вършим. Този въпрос има следния отговор. Той е първото предписание на „ Боен клуб “ (романа на Чък Паланик и кино лентата по него - б.р.): " Нито дума за бойния клуб. " Ще вършим всичко допустимо този списък да продължи да съществува.
- За дълго ли напуснахте Русия?
- Напуснах я за несъмнено време. Засега не знам за какъв брой тъкмо.
- От арест ли се опасявахте?
- По делото за очистване на Правозащитния център „ Мемориал “ бе назван по име един човек. Това бях аз. Като човек, представляващ организацията, получавах санкции на мое име. Опитаха се да ни премахнат за това, че в нашата активност сякаш имало признаци на оправдаване на екстремизма и тероризма. След Нова година с нас се захвана Федералната работа за сигурност (ФСБ). През февруари арестуваха един наш сподвижник. Предявиха му това обвиняване. А през март по отношение на делото против него бе осъществен обиск във всички пространства на „ Мемориал “. Всъщност самото дело бе фабрикувано, с цел да бъде извършен този обиск. След това започнаха разпити. Говорих през април на правосъдното съвещание за ликвидирането. След което сътрудниците ми настоятелно ми предложиха да отпътува да си умря, да се полекувам. Както и направих през юви. Дори си мисля, че малко се забавих.
От ФСБ обаче започнаха да ме търсят едвам през юли. И допускам за какво. Защото стартира третото тримесечие на годината. А за тогава са възнамерявали разпити. Те не могат да се отърват от плановата стопанска система. Но когато се опитваха да ми звънят, с цел да ме повикат на разпит, се разхождах в Булонския лес край Париж с моя позната честна дама. Оскърбих ги, не се срещнахме.
- Чудесно съветско възприятие за комизъм...
- Знаете ли, това съветско възприятие бива друго. Но основното е, че съм изцяло сериозен. В цялата тази история с ликвидирането по този начин ясно личаха бюрократичните обичаи първо на съветските, след това на руските и в този момент отново на съветските спецслужби, че просто може да се напише учебник. Така или другояче, преследването на „ Мемориал “ продължава. Московски съд лиши на първа инстанция пространствата ни и се опасявам, че всичко това не е свършило.
Но тук се намесва някаква драматургия, някакво сходство на deus ex machina. Точно на 29 декември 2021 г, когато бе премахнат Правозащитният център „ Мемориал “, Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург излезе с разпореждане, че нашето очистване би трябвало да бъде спряно. Магистратите се произнесоха навръх тодзи ден по наша тъжба от 2013 година
Сега се случи същото. На 7 октомври – деня, в който ни лишиха пространствата, Норвежкият нобелов комитет афишира лауреатите за 2022 година - нас, беларуския отстъпник Алес Бяляцки и украинския Център за цивилен свободи. Режисьорите и сценаристите на всичко това имат възприятие за комизъм – не знам дали е съветско или някакво друго, само че е хубаво.
- Кои са, съгласно Вас, сценаристите и режисьорите?
- Някои не имат вяра, само че сюжетът никак не е неприятен. Така или другояче, Нобеловата премия за мир втора година подред отива в Източна Европа. Миналата година дружно с филипинска журналистка го получи Дмитрий Муратов, основният редактор на в. „ Новая газета “. Това е доста значимо. Също по този начин е значимо, че през тази година Нобеловият комитет реши да означи, да поддържа, да уточни намиращото се под напън гражданско общество в Източна Европа. Друг е въпросът, че този напън е друг. За някои - напън, за други - репресии или всеобщи репресии. А за някои - бомбардировки. Трябва да разберем, че тук преди всичко е Украйна, т.е. Центърът за цивилен свободи. Украйна е жертва на експанзия. Следва Русия, която е нещо настрана. Ние не принадлежим на никой стопанин, гражданското общество не е вързано като крепостни селяни към него, само че Русия е страна агресор. И най-после идва Беларус като страна съизвършител на агресора. И всичко това не може да се скрие. Тази премия е присъдена по време на война.
- Как ще коментирате злословията по адрес на Нобеловата премия за „ Мемориал “ от висшите кръгове в Русия?
- Оставаше да бъде другояче. Някой си Валерий Фадеев – ръководител на Съвета при президента на Русия по правата на индивида, изтърси, че тази премия не би трябвало да бъде вземана, че се е дискредитирала. В Русия е предписание Нобеловата премия за мир да бъде възприемана не изключително добре. Същото се отнася и за Нобеловата премия за литература. Да си напомним Иван Бунин, който сякаш не е напълно руски публицист, за Борис Пастернак, на който не разрешиха да си получи премията, за Александър Солженицин. Да си напомним и Андрей Сахаров, също и Михаил Горбачов - лауреати на Нобелова премия за мир. Също и Дмитрий Муратов. Властта по принцип бе недоволна от всичко това – имам поради всички наградени. И измисляше за какво „ това не е по този начин “. Изключение беше Горбачов, само че той в тази ситуация беше властта.
Но Нобеловите награди за мир значат поддръжка за моите другари и сътрудници, които останаха, а не напуснаха Русия. Разбира се, ние знаем, че премията не избави Солженицин от арест и изпъждане, не избави Сахаров от арест и изгнание. А през този век премията на Муратов не избави „ Новая газета “ от закриване. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия това отличие не е гаранция за избавление. Но все пак е значимо. Важно е самото наличие в Нобеловия развой. Нас ни предложиха доста години подред. И към този момент си бях изработил общоприетоо изявление – да, предлагат ни, само че не сме идиоти, с цел да считаме, че ще ни наградят, това би било фикс идея за великолепие. После ни унищожиха и забравихме да мислим за това. И внезапно като че ли ни настигна светлината на угаснала звезда. Но се притеснявам, че медните тръби са по-страшни от огъня и водата*.
Ще ви опиша един занимателен случай, обвързван с Нобеловите награди. Искаха да изключат учен Андрей Сахаров от Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики, откакто го наградиха с Нобел за мир през 1975 година Някой от учените съобщи, че подобен казус няма. На което популярният Пьотър Капица отвръща, че има – Пруската академия на науките е изключила Алберт Айнщайн. И незабавно въпросът за Сахаров бе свален от дневния ред. През 80-те години отново желаеха да го изключват. Но ръководителят на АН на Съюз на съветските социалистически републики Анатолий Александров отново го избави. На апелите да уволни Сахаров с претекста, че той от дълго време не работи, Александров отговори: „ Знаете ли, аз също имам член и той също от дълго време не работи. Но го вардя, като вземам поради предишните му заслуги. “
Ще ви кажа и един малко прочут факт за Солженицин. Той употребява хонорарите за издаването на „ Архипелаг ГУЛаг “ по целия свят за положително дело. С тези пари бе основан дисидентският благотворителен Обществен фонд за помощ на политзатворниците и техните фамилии. Така бе оказана помощ на стотици политзатворници. Днес те в Русия отново са стотици.
- Не ви ли учудва, че Алексей Навални е по-известен на Запад от „ Мемориал “? Че Западна Европа недооценява вашата организация и сякаш я е не запомнила?
- Аз също щях да приказвам за Навални, който в този момент е в лагер при доста тежки условия. Той изпрати писмо с приветствие до „ Мемориал “. Не бих противопоставял някого против различен. Независимо дали ви се желае или не, само че Навални през днешния ден споделя доста значими неща. Още през зимата той сподели, че в случай че с цел да бъде спряна войната, би трябвало да бъдат напълнени пандизите и камионетките с арестанти, ще ги напълним. Такова нещо не може да бъде казано от чужбина, от човек на независимост. Може да го направи единствено пандизчия. И това изисква огромно геройство.
- Не, нито съпоставям, нито опълчвам. А запитвам не ви ли се коства, че Европа подценява смисъла на „ Мемориал “?
- Не съм чак толкоз навътре в европейската политика. Но мога да ви кажа, че до момента в който бе обискиран „ Мемориал “, ми се обади не какъв да е, а френският президент Еманюел Макрон. Това е извънреден прочувствен жест в миг, в който могат да те арестуват. И то от човек, който доста пъти е разговарял с Владимир Путин. Горкият Макрон! Но ми се обажда в този миг, което значи, че смята това за нещо значимо. Все отново нас ни знаят в Германия, в Полша и други страни в Европа. Но сме известни с предходни заслуги. Съвсем друго нещо е работата в актуалната обстановка. Нобеловата премия не е мотив да се гледаме в огледалото и да лежим на лаврите си. А е нова отговорност.
- Какви са последните вести за Юрий Дмитриев - ръководителя на „ Мемориал “ в Карелия, наказан по скърпен развой за педофилия? Последното, което прочетохме за него, бе, че е вкаран в карцера за 10 дни.
- Моите другари и сътрудници бяха на рандеву при Дмитриев в навечерието на наказването. Знам го този лагер номер 18. Той се намира в Потма. Това е основна гара, от която в миналото на север тръгваше линия, която по-късно бе демонтирана и продадена. Сега има шосе и около него – единствено лагери. В номер 18 режимът е непоколебим. Преди 30 години там са правили чугунени радиатори за отопление. Това е и промеждутъчен лагер, където има карантинна зона за краткотрайно настанени пандизчии. Дмитриев бе пратен тъкмо там да излежава присъдата си.
Би било отлично на 10 декември Дмитриев да бъде с нас в Осло. Но няма да бъде. Той и в лагера съумява да продължи работата си възвръщане на имената. Работи над нови книги за паметта за Сандармох – мястото, където работи от 1997 година и където откри всеобщи гробове. Той продължава да дава отговор на писмата.
- Ще оцелее ли? Все отново е на 66 години.
- Поне дава отговор оптимистично на местата. Подобно на Навални, той оказва помощ на намиращите се на независимост да оцеляват морално. Сандармох бе място за поклонение от доста страни – Русия, Украйна, Литва, Полша, Финландия. През 2015 година там Дмитриев приказва за войната в Украйна, т.е. за анексията на Крим. Тогава локалните управляващи прекратиха съдействието с него. След това изникна делото против него. Заради своята активност Юрий Дмитриев стана зложелател на съветската страна. Но той продължава битката.
-------------------------
* Изразът „ Премини огън, вода и медни тръби “ се среща в разнообразни версии на Аристофан, Плутарх, Вергилий, Хораций и други създатели. Огънят и водата символизират физическите тествания - воля, храброст, кураж. А медните тръби – са нравствените и най-трудни тествания. Те символизират славата и известността.
Още по темата
- Александър Владимирович, позволете ми първо да ви поздравя с Нобеловата премия за мир за „ Мемориал “, която ви следва да получите след броени дни в Осло...
- Както се споделя, аз съм единствено един боец. Не съм началник на наградената организация, а " един от ". Бях ръководител на една от организациите на „ Мемориал “, само че в този момент към този момент съм свободен като домашния горски дух Доби от „ Хари Потър “. Ще бъда на церемонията в Осло, само че няма да съм аз този, който ще облече фрак. Наградата ще бъде връчена на Ян Рачински - ръководителя на управата на „ Международен мемориал “, който сплотява всички клонове. Това е разбираемо.
- Преди година в за Клуб Z заявихте, че вършиме всичко допустимо да спасите архива на „ Мемориал “. Успяхте ли?
- Правихме всичко, което трябваше да вършим. Този въпрос има следния отговор. Той е първото предписание на „ Боен клуб “ (романа на Чък Паланик и кино лентата по него - б.р.): " Нито дума за бойния клуб. " Ще вършим всичко допустимо този списък да продължи да съществува.
- За дълго ли напуснахте Русия?
- Напуснах я за несъмнено време. Засега не знам за какъв брой тъкмо.
- От арест ли се опасявахте?
- По делото за очистване на Правозащитния център „ Мемориал “ бе назван по име един човек. Това бях аз. Като човек, представляващ организацията, получавах санкции на мое име. Опитаха се да ни премахнат за това, че в нашата активност сякаш имало признаци на оправдаване на екстремизма и тероризма. След Нова година с нас се захвана Федералната работа за сигурност (ФСБ). През февруари арестуваха един наш сподвижник. Предявиха му това обвиняване. А през март по отношение на делото против него бе осъществен обиск във всички пространства на „ Мемориал “. Всъщност самото дело бе фабрикувано, с цел да бъде извършен този обиск. След това започнаха разпити. Говорих през април на правосъдното съвещание за ликвидирането. След което сътрудниците ми настоятелно ми предложиха да отпътува да си умря, да се полекувам. Както и направих през юви. Дори си мисля, че малко се забавих.
От ФСБ обаче започнаха да ме търсят едвам през юли. И допускам за какво. Защото стартира третото тримесечие на годината. А за тогава са възнамерявали разпити. Те не могат да се отърват от плановата стопанска система. Но когато се опитваха да ми звънят, с цел да ме повикат на разпит, се разхождах в Булонския лес край Париж с моя позната честна дама. Оскърбих ги, не се срещнахме.
- Чудесно съветско възприятие за комизъм...
- Знаете ли, това съветско възприятие бива друго. Но основното е, че съм изцяло сериозен. В цялата тази история с ликвидирането по този начин ясно личаха бюрократичните обичаи първо на съветските, след това на руските и в този момент отново на съветските спецслужби, че просто може да се напише учебник. Така или другояче, преследването на „ Мемориал “ продължава. Московски съд лиши на първа инстанция пространствата ни и се опасявам, че всичко това не е свършило.
Но тук се намесва някаква драматургия, някакво сходство на deus ex machina. Точно на 29 декември 2021 г, когато бе премахнат Правозащитният център „ Мемориал “, Европейският съд за правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург излезе с разпореждане, че нашето очистване би трябвало да бъде спряно. Магистратите се произнесоха навръх тодзи ден по наша тъжба от 2013 година
Сега се случи същото. На 7 октомври – деня, в който ни лишиха пространствата, Норвежкият нобелов комитет афишира лауреатите за 2022 година - нас, беларуския отстъпник Алес Бяляцки и украинския Център за цивилен свободи. Режисьорите и сценаристите на всичко това имат възприятие за комизъм – не знам дали е съветско или някакво друго, само че е хубаво.
- Кои са, съгласно Вас, сценаристите и режисьорите?
- Някои не имат вяра, само че сюжетът никак не е неприятен. Така или другояче, Нобеловата премия за мир втора година подред отива в Източна Европа. Миналата година дружно с филипинска журналистка го получи Дмитрий Муратов, основният редактор на в. „ Новая газета “. Това е доста значимо. Също по този начин е значимо, че през тази година Нобеловият комитет реши да означи, да поддържа, да уточни намиращото се под напън гражданско общество в Източна Европа. Друг е въпросът, че този напън е друг. За някои - напън, за други - репресии или всеобщи репресии. А за някои - бомбардировки. Трябва да разберем, че тук преди всичко е Украйна, т.е. Центърът за цивилен свободи. Украйна е жертва на експанзия. Следва Русия, която е нещо настрана. Ние не принадлежим на никой стопанин, гражданското общество не е вързано като крепостни селяни към него, само че Русия е страна агресор. И най-после идва Беларус като страна съизвършител на агресора. И всичко това не може да се скрие. Тази премия е присъдена по време на война.
- Как ще коментирате злословията по адрес на Нобеловата премия за „ Мемориал “ от висшите кръгове в Русия?
- Оставаше да бъде другояче. Някой си Валерий Фадеев – ръководител на Съвета при президента на Русия по правата на индивида, изтърси, че тази премия не би трябвало да бъде вземана, че се е дискредитирала. В Русия е предписание Нобеловата премия за мир да бъде възприемана не изключително добре. Същото се отнася и за Нобеловата премия за литература. Да си напомним Иван Бунин, който сякаш не е напълно руски публицист, за Борис Пастернак, на който не разрешиха да си получи премията, за Александър Солженицин. Да си напомним и Андрей Сахаров, също и Михаил Горбачов - лауреати на Нобелова премия за мир. Също и Дмитрий Муратов. Властта по принцип бе недоволна от всичко това – имам поради всички наградени. И измисляше за какво „ това не е по този начин “. Изключение беше Горбачов, само че той в тази ситуация беше властта.
Но Нобеловите награди за мир значат поддръжка за моите другари и сътрудници, които останаха, а не напуснаха Русия. Разбира се, ние знаем, че премията не избави Солженицин от арест и изпъждане, не избави Сахаров от арест и изгнание. А през този век премията на Муратов не избави „ Новая газета “ от закриване. И в Съюз на съветските социалистически републики, и в Русия това отличие не е гаранция за избавление. Но все пак е значимо. Важно е самото наличие в Нобеловия развой. Нас ни предложиха доста години подред. И към този момент си бях изработил общоприетоо изявление – да, предлагат ни, само че не сме идиоти, с цел да считаме, че ще ни наградят, това би било фикс идея за великолепие. После ни унищожиха и забравихме да мислим за това. И внезапно като че ли ни настигна светлината на угаснала звезда. Но се притеснявам, че медните тръби са по-страшни от огъня и водата*.
Ще ви опиша един занимателен случай, обвързван с Нобеловите награди. Искаха да изключат учен Андрей Сахаров от Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики, откакто го наградиха с Нобел за мир през 1975 година Някой от учените съобщи, че подобен казус няма. На което популярният Пьотър Капица отвръща, че има – Пруската академия на науките е изключила Алберт Айнщайн. И незабавно въпросът за Сахаров бе свален от дневния ред. През 80-те години отново желаеха да го изключват. Но ръководителят на АН на Съюз на съветските социалистически републики Анатолий Александров отново го избави. На апелите да уволни Сахаров с претекста, че той от дълго време не работи, Александров отговори: „ Знаете ли, аз също имам член и той също от дълго време не работи. Но го вардя, като вземам поради предишните му заслуги. “
Ще ви кажа и един малко прочут факт за Солженицин. Той употребява хонорарите за издаването на „ Архипелаг ГУЛаг “ по целия свят за положително дело. С тези пари бе основан дисидентският благотворителен Обществен фонд за помощ на политзатворниците и техните фамилии. Така бе оказана помощ на стотици политзатворници. Днес те в Русия отново са стотици.
- Не ви ли учудва, че Алексей Навални е по-известен на Запад от „ Мемориал “? Че Западна Европа недооценява вашата организация и сякаш я е не запомнила?
- Аз също щях да приказвам за Навални, който в този момент е в лагер при доста тежки условия. Той изпрати писмо с приветствие до „ Мемориал “. Не бих противопоставял някого против различен. Независимо дали ви се желае или не, само че Навални през днешния ден споделя доста значими неща. Още през зимата той сподели, че в случай че с цел да бъде спряна войната, би трябвало да бъдат напълнени пандизите и камионетките с арестанти, ще ги напълним. Такова нещо не може да бъде казано от чужбина, от човек на независимост. Може да го направи единствено пандизчия. И това изисква огромно геройство.
- Не, нито съпоставям, нито опълчвам. А запитвам не ви ли се коства, че Европа подценява смисъла на „ Мемориал “?
- Не съм чак толкоз навътре в европейската политика. Но мога да ви кажа, че до момента в който бе обискиран „ Мемориал “, ми се обади не какъв да е, а френският президент Еманюел Макрон. Това е извънреден прочувствен жест в миг, в който могат да те арестуват. И то от човек, който доста пъти е разговарял с Владимир Путин. Горкият Макрон! Но ми се обажда в този миг, което значи, че смята това за нещо значимо. Все отново нас ни знаят в Германия, в Полша и други страни в Европа. Но сме известни с предходни заслуги. Съвсем друго нещо е работата в актуалната обстановка. Нобеловата премия не е мотив да се гледаме в огледалото и да лежим на лаврите си. А е нова отговорност.
- Какви са последните вести за Юрий Дмитриев - ръководителя на „ Мемориал “ в Карелия, наказан по скърпен развой за педофилия? Последното, което прочетохме за него, бе, че е вкаран в карцера за 10 дни.
- Моите другари и сътрудници бяха на рандеву при Дмитриев в навечерието на наказването. Знам го този лагер номер 18. Той се намира в Потма. Това е основна гара, от която в миналото на север тръгваше линия, която по-късно бе демонтирана и продадена. Сега има шосе и около него – единствено лагери. В номер 18 режимът е непоколебим. Преди 30 години там са правили чугунени радиатори за отопление. Това е и промеждутъчен лагер, където има карантинна зона за краткотрайно настанени пандизчии. Дмитриев бе пратен тъкмо там да излежава присъдата си.
Би било отлично на 10 декември Дмитриев да бъде с нас в Осло. Но няма да бъде. Той и в лагера съумява да продължи работата си възвръщане на имената. Работи над нови книги за паметта за Сандармох – мястото, където работи от 1997 година и където откри всеобщи гробове. Той продължава да дава отговор на писмата.
- Ще оцелее ли? Все отново е на 66 години.
- Поне дава отговор оптимистично на местата. Подобно на Навални, той оказва помощ на намиращите се на независимост да оцеляват морално. Сандармох бе място за поклонение от доста страни – Русия, Украйна, Литва, Полша, Финландия. През 2015 година там Дмитриев приказва за войната в Украйна, т.е. за анексията на Крим. Тогава локалните управляващи прекратиха съдействието с него. След това изникна делото против него. Заради своята активност Юрий Дмитриев стана зложелател на съветската страна. Но той продължава битката.
-------------------------
* Изразът „ Премини огън, вода и медни тръби “ се среща в разнообразни версии на Аристофан, Плутарх, Вергилий, Хораций и други създатели. Огънят и водата символизират физическите тествания - воля, храброст, кураж. А медните тръби – са нравствените и най-трудни тествания. Те символизират славата и известността.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ