Александър Василев след като се отказа от футбола на 28 години: Винаги ме е било страх
Александър Василев е част от историята на Черно море. Защитникът бе главен футболист на „ моряците “ през есента по пътя към първото място, което „ моряците “ реализираха след края на есенния дял - нещо, което не се бе случвало в 110-годишната история на клуба. Изненадващо, единствено на 28 години, футболистът реши да спре с футбола, признавайки, че желае да бъде оптимално почтен към досегашните си съотборници, а също и към клуба. За него 2024 година ще бъде повече от друга, поемайки по напълно нов път, по който успехите и загубите ще имат малко по-различно значение. Пред " Новспорт " Александър описа за своята кариера и хубавите моменти в нея.
- Сашо по какъв начин минават първите ти дни след футбола?
- Минават по този начин, както последните ми 7-8 месеца - непрекъснати телефонни диалози, срещи, взимане на решения и впрочем.
- Кога за пръв път ти мина концепцията да спреш с уточнението, че си единствено на 28 години?
- Решението, което съм взел, надалеч не е непринудено. Коствало ми е много размишления и безсънни нощи, с цел да стигна до извода, че е по-добре за мен в дълготраен проект да приключа с професионалната си кариера. За да бъда по-конкретен и почтен, ще кажа, че постоянно ме е било боязън и съм размишлявал какво ще се случи с мен след футбола и какво ще върша. Винаги съм желал, когато кажа стоп на професионалния спорт, да взема решението, когато аз желая, а не да играя до последно, тъй като не знам какво ще върша по-късно. Поради тази причина безусловно от 21-22-годишна възраст започнах да пожертвам, да премислям и върша разнообразни вложения, които нямаха нищо общо с футбола. Имаше случаи, в които губих, и други, в които печелих, и от ден на ден разбирах за себе си какво ме влече и с какво желая да се занимавам след професионалната си кариера.
За да изпреваря идващия въпрос с какво се занимавам, ще кажа, че не намирам за належащо да влизам в елементи, за което апелирам да бъда свестен. Бих споделил, че става въпрос за два обособени бизнеса, които са взаимносвързани и потребни един на различен. Виждам развиване и огромен капацитет в тях, само че истината е, че са много ангажиращи. За да се случват нещата по този начин, както аз желая, изисква доста отдаденост и сила и с времето съчетаването им с професионалния спорт ми идваше доста. Усещах, че занапред няма да се оправям с всичко и пожертвам да падна от всички столове, на които се пробвам да седна. Взех това съществено решение и съм извънредно благополучен, че когато седнах и обясних на управителните фактори в клуба каква е обстановката, те ме схванаха и макар че им пристигна шокиращо, ме схванаха и даже бих споделил, че усетих тяхната поддръжка.
- Кой беше най неотстъпчив в опита си да те разубеди?
- Честно казано, съвсем всички. Само хората, които знаеха в елементи нещата, те ме подкрепяха в това мое решение. Визирам семейство ми. Останалите ми споделяха, че съм вманиачен, по-късно на по-близките ми другари обясних в детайли за какво стигам до това решение и те се съгласяваха, че имам право и решението е разумно.
- Ти си част от историята, откакто Черно море за пръв път зимува на върха и все пак бе непреклонен. Не ти ли е любопитно какво ще се случи в края на сезона?
- Аз съм сигурен в едно - в случай че никой непряк фактор не пречи на Черно море, тимът ще продължи да играе футбола, който изповядваше до този миг и може съществено да тормози кандидатите за купата. Но поради обстоятелството, че познавам нещата от вътрешната страна, борбата ще е на всички равнища, а задачата ще бъде Черно море да не е на мястото, на което е сега. Силно имам вяра, че в случай че не станат първенци, ще са в тройката и ще ми разрешат да пътувам с тях на някое от гостуванията в Европа.
- Генерално, поглеждайки обратно, кой е най-хубавият ти спомен от футбола?
- Имам доста хубави моменти във всички тимове, в които съм бил. В Разград не бях съществена фигура, само че непрекъснато бях с първия тим и изживях може би най-големите триумфи на клуба, когато се съревновавахме с Реал, Ливърпул, ПСЖ. Всяка година изпитвах удоволствието да приключваме преди всичко. По-късно в Берое, преди да стартират травмите ми, бях във формата на живота си и имаше интерес от всички родни грандове и предложения от чужбина. И тогава се усещах ужасно, а и тимът до последно бе в битката за класиране за Лига Европа.
Най-големите страсти, които съм изпитвал, бяха тук във Варна, а Черно море се трансформира в действителност в моя обичан тим. Спомогна методът, по който ме одобриха всички в клуба, колективът, треньорите, почитатели, управление. Тук всеки си знае мястото и има взаимно почитание на доста високо равнище сред всички звена. Последните 6 месеца бяха извънредно вълнуващи за нас и шокиращи за тези, които не работят в Черно море. Истината се крие в самия колектив, който е събран. Неизбежно бе рано или късно да се случи това, което ни споходи като резултати. Всички в тима са като братя, сходно нещо не съм виждал и имам вяра, че чисто от човешка позиция заслужават този исторически миг.
- Много футболисти приказват за меланхолия след края на кариерата, имаш ли сходни опасения?
- Нямам визия, времето ще покаже. За момента имам извънредно доста задължения и истината е, че нямам време да помисля по какъв начин се усещам. Ще пристигна миг, когато евентуално ще вляза в меланхолия или ще ми е носталгично, само че както постоянно съм го правел с непримиримост и дебелоглав, ще мина и през това.
- Кое е нещото, което най-силно влияе на мотивацията ти?
- Интересен въпрос, може би бруталната истина е това да не остана гладен, да не знам дали ще мога да нахраня фамилията си през днешния ден, на следващия ден или след месец. Мотивацията ми идва от това, че непрекъснато си слагам цели, които са действителни, само че в дадения миг нямам опция да ги извърша и по този начин всяка заран ставам окуражен и с увереността, че в случай че съм непрекъснат, един ден ще ги извърша.
- За край – кои три книги би предложил на към този момент някогашните ти сътрудници във футбола да прочетат, до момента в който са на дългите подготвителни лагери?
- Първата, за която се сещам и четох неотдавна, е Влиянието на Робърт Чалдини. Тази книга е обвързвана с търговия и логиката на психиката в процеса. Има доста образци за това по какъв начин да постигаш това, което имаш за цел в бизнеса и живота като използваш дребни трикове, които задействат избрани страсти в индивида, с цел да постъпи по метода, по който в действителност ти желаеш.
Чел съм много книги, свързани с търговия, защото материята ми е забавна, само че съответно тази несъмнено остана в съзнанието ми. Втората, която бих показал, е Как да печелим другари и да влияем на другите на Дейл Карнеги. Самото заглавие подсказва за книгата. И тук става въпрос за логика на психиката.
Богат баща, безпаричен татко е страховит образец за това по какъв начин би трябвало да мислиш в дълготраен проект, само че тя е задоволително известна и евентуално множеството към този момент са я чели. Истината е, че книгите са ентусиазъм. След тях идва действието, там е истината. Вниманието би трябвало да е ориентирано точно към това.
- Сашо по какъв начин минават първите ти дни след футбола?
- Минават по този начин, както последните ми 7-8 месеца - непрекъснати телефонни диалози, срещи, взимане на решения и впрочем.
- Кога за пръв път ти мина концепцията да спреш с уточнението, че си единствено на 28 години?
- Решението, което съм взел, надалеч не е непринудено. Коствало ми е много размишления и безсънни нощи, с цел да стигна до извода, че е по-добре за мен в дълготраен проект да приключа с професионалната си кариера. За да бъда по-конкретен и почтен, ще кажа, че постоянно ме е било боязън и съм размишлявал какво ще се случи с мен след футбола и какво ще върша. Винаги съм желал, когато кажа стоп на професионалния спорт, да взема решението, когато аз желая, а не да играя до последно, тъй като не знам какво ще върша по-късно. Поради тази причина безусловно от 21-22-годишна възраст започнах да пожертвам, да премислям и върша разнообразни вложения, които нямаха нищо общо с футбола. Имаше случаи, в които губих, и други, в които печелих, и от ден на ден разбирах за себе си какво ме влече и с какво желая да се занимавам след професионалната си кариера.
За да изпреваря идващия въпрос с какво се занимавам, ще кажа, че не намирам за належащо да влизам в елементи, за което апелирам да бъда свестен. Бих споделил, че става въпрос за два обособени бизнеса, които са взаимносвързани и потребни един на различен. Виждам развиване и огромен капацитет в тях, само че истината е, че са много ангажиращи. За да се случват нещата по този начин, както аз желая, изисква доста отдаденост и сила и с времето съчетаването им с професионалния спорт ми идваше доста. Усещах, че занапред няма да се оправям с всичко и пожертвам да падна от всички столове, на които се пробвам да седна. Взех това съществено решение и съм извънредно благополучен, че когато седнах и обясних на управителните фактори в клуба каква е обстановката, те ме схванаха и макар че им пристигна шокиращо, ме схванаха и даже бих споделил, че усетих тяхната поддръжка.
- Кой беше най неотстъпчив в опита си да те разубеди?
- Честно казано, съвсем всички. Само хората, които знаеха в елементи нещата, те ме подкрепяха в това мое решение. Визирам семейство ми. Останалите ми споделяха, че съм вманиачен, по-късно на по-близките ми другари обясних в детайли за какво стигам до това решение и те се съгласяваха, че имам право и решението е разумно.
- Ти си част от историята, откакто Черно море за пръв път зимува на върха и все пак бе непреклонен. Не ти ли е любопитно какво ще се случи в края на сезона?
- Аз съм сигурен в едно - в случай че никой непряк фактор не пречи на Черно море, тимът ще продължи да играе футбола, който изповядваше до този миг и може съществено да тормози кандидатите за купата. Но поради обстоятелството, че познавам нещата от вътрешната страна, борбата ще е на всички равнища, а задачата ще бъде Черно море да не е на мястото, на което е сега. Силно имам вяра, че в случай че не станат първенци, ще са в тройката и ще ми разрешат да пътувам с тях на някое от гостуванията в Европа.
- Генерално, поглеждайки обратно, кой е най-хубавият ти спомен от футбола?
- Имам доста хубави моменти във всички тимове, в които съм бил. В Разград не бях съществена фигура, само че непрекъснато бях с първия тим и изживях може би най-големите триумфи на клуба, когато се съревновавахме с Реал, Ливърпул, ПСЖ. Всяка година изпитвах удоволствието да приключваме преди всичко. По-късно в Берое, преди да стартират травмите ми, бях във формата на живота си и имаше интерес от всички родни грандове и предложения от чужбина. И тогава се усещах ужасно, а и тимът до последно бе в битката за класиране за Лига Европа.
Най-големите страсти, които съм изпитвал, бяха тук във Варна, а Черно море се трансформира в действителност в моя обичан тим. Спомогна методът, по който ме одобриха всички в клуба, колективът, треньорите, почитатели, управление. Тук всеки си знае мястото и има взаимно почитание на доста високо равнище сред всички звена. Последните 6 месеца бяха извънредно вълнуващи за нас и шокиращи за тези, които не работят в Черно море. Истината се крие в самия колектив, който е събран. Неизбежно бе рано или късно да се случи това, което ни споходи като резултати. Всички в тима са като братя, сходно нещо не съм виждал и имам вяра, че чисто от човешка позиция заслужават този исторически миг.
- Много футболисти приказват за меланхолия след края на кариерата, имаш ли сходни опасения?
- Нямам визия, времето ще покаже. За момента имам извънредно доста задължения и истината е, че нямам време да помисля по какъв начин се усещам. Ще пристигна миг, когато евентуално ще вляза в меланхолия или ще ми е носталгично, само че както постоянно съм го правел с непримиримост и дебелоглав, ще мина и през това.
- Кое е нещото, което най-силно влияе на мотивацията ти?
- Интересен въпрос, може би бруталната истина е това да не остана гладен, да не знам дали ще мога да нахраня фамилията си през днешния ден, на следващия ден или след месец. Мотивацията ми идва от това, че непрекъснато си слагам цели, които са действителни, само че в дадения миг нямам опция да ги извърша и по този начин всяка заран ставам окуражен и с увереността, че в случай че съм непрекъснат, един ден ще ги извърша.
- За край – кои три книги би предложил на към този момент някогашните ти сътрудници във футбола да прочетат, до момента в който са на дългите подготвителни лагери?
- Първата, за която се сещам и четох неотдавна, е Влиянието на Робърт Чалдини. Тази книга е обвързвана с търговия и логиката на психиката в процеса. Има доста образци за това по какъв начин да постигаш това, което имаш за цел в бизнеса и живота като използваш дребни трикове, които задействат избрани страсти в индивида, с цел да постъпи по метода, по който в действителност ти желаеш.
Чел съм много книги, свързани с търговия, защото материята ми е забавна, само че съответно тази несъмнено остана в съзнанието ми. Втората, която бих показал, е Как да печелим другари и да влияем на другите на Дейл Карнеги. Самото заглавие подсказва за книгата. И тук става въпрос за логика на психиката.
Богат баща, безпаричен татко е страховит образец за това по какъв начин би трябвало да мислиш в дълготраен проект, само че тя е задоволително известна и евентуално множеството към този момент са я чели. Истината е, че книгите са ентусиазъм. След тях идва действието, там е истината. Вниманието би трябвало да е ориентирано точно към това.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ