Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете поколението на силикона
Александър Тиянич е един от знаците на публицистиката в Сърбия, а преди този момент и в някогашна Югославия. Тиянич е роден през 1949 година в Косово, само че живее в Прищина. Учи във Факултета за политически науки в Белград. Заема най-високия пост в своята журналистическа кариера – генерален шеф на Сръбската национална телевизия. Умира през 2013 на 63-годишна възраст.
Избраните цитати са част от лекцията му по публицистика пред студенти по специалността във Факултета по политически науки в Белград, лекция извънредно настоящо и през днешния ден за поколението, обитаващо целия район на Балканския полуостров.
Кои сте вие, бе хора? Какво е вашето потомство? Коя е вашата ария? Лозунг? Какво написа на вашата табелка? На кого вярвате? Пред кого коленичите? Срещу какво сте? За какво сте? Какво променяте? Кои са вашите книги? На какво се радвате? Кои са вашите бъдещи класици? Кои са аргументите са вашето битие? Защо сте на този свят?
Нима се примирявате със ориста да бъдете потомство, основано по време на триминутна аритмична среща на трагичен сперматозоид с плачлива яйцеклетка? На кого и по какъв начин се отплащате за тази орис? За какво са ви задълженията, като не сте ги създали?… Искате ли като потомство да бъдете проклети, без значение, недостатък на историята? А да наподобявате на нас? За какво имате храброст? Онези, следвоенните преди вас, видяха Битълс, Кенеди, Виетнам, Мохамед Али, 68-ма, Удсток, цветната мощ, черните братя, Селинджър, нашата Златна палма, нобеловия лауреат Андрич, кацането на Луната, транзистора, Бил Гейтс, цветната телевизия, Мерилин Монро, компютрите " Комодор ", края на Съюз на съветските социалистически републики, Шон Конъри, кончината на Тито, края на апартейда, Пикасо, компакт-диска, рухването на Берлинската стена, отварянето на Китайската стена, влизането на България в Европейски Съюз, гражданската война и разпадането на Югославия. Виждате ли разликата? Защо се съгласявате с нея? Защо неописуемо отпуснато сте се съгласили да бъдете след предходното потомство – поколението на силикона?
Хора, заради радикална загуба на схващане, даже от персонален интерес, в болшинството си се съгласяват… или мълчат мъчително, когато благодарение на огромни публични разтърсвания и съсипия на всеки 10 години се афишира преференциална обществена промоция за неуки, неопитни и послушни. Таблоидната политика неизбежно ражда таблоидна стопанска система, а по-късно таблоидно изкуство, след това таблоидна публицистика и най-после таблоиден живот от 10 часа на ден зомбиране пред телевизионните стратегии. Това не е случайност. Това е нечий политически проект…
Бъдете по-добри от другите. По-добри от нас. Използвайте този безпорядък. Без честност, няма персона. Без персона, няма гражданска храброст и отговорност. Без гражданска храброст и отговорност, няма народна власт. На Балканите всяко благосъстояние е, като цяло, артикул на сделки, корупция, Алцхаймерова болест ( " не се сещам от кое място са ми парите " ) или държавна благосклонност. Корупцията, под която вирее мафията, свързва, тъкмо както отровния бръшлян, всички етажи на пирамидата. Тази скица важи за всички времена, общества и системи. Въпросът опира само до гъстотата на отровния бръшлян и способността на системата да се пази от него. Сега към този момент знаете, че родителите ви не са отговорни. В най-лошия случай са единствено съучастници. Или най-малко очевидци. Или, по-лошо, жертви.
Журналистите не са хора на изкуството, а още по-малко историци. Какво би могъл да научи някой предстоящ анализатор за нашето време, в случай че изследва днешните вести? Какъв извод би си направил за нашата просвета, стопанска система, просветеност? Ние сме писатели на сегашното. Затова, с редки изключения, живеем в своето време и изчезваме дружно с него. Безвъзвратно, тъй като по този начин би трябвало. За да може да разбирате по какъв начин действат нещата, за които ще пишете, би трябвало най-малко да можете да ги виждате ясно. Талантът е непреодолима естествена сила… Или ще съумеете, или няма да ви бъде. Не бъдете упадъчно потомство, по този начин както сте стъпили върху планината от непрочетени книги.
Може с този диалог да съм ви ускорил съзряването. Може да съм ви уплашил. Но не съм ви лъгал. Не съм заговорничил. Наистина доста бих желал поколенчески да опровергаете всяко мое изказване. Знам, че някои от вас ще го създадат.
Инфо: www.webstage.bg
