Александър Станков: За проблемите във футбола ни сме виновни всички
Александър Станков е един от най-утвърдените и сполучливи български треньори. Той е по-големият наследник на Боби Станков - дълготраен извънредно сполучлив футболист, треньор и началник на ЦСКА. Брат му – Георги Станков, също е обвързван с алената концепция. Самият Сашо Станков няколко пъти е бил треньор на ЦСКА, водил е Черно море, младежкия народен тим и Локомотив Пловдив.
В чужбина направи сериозна кариера в Китай отпред на Далиен Аербин, който вкара от аматьорските дивизии до елита на китайското състезание. Там е бил треньор на Хунан Билоу и Мейджоу Хака.
Той разяснява решението на съда, което анулира всички решения от Конгреса в БФС през октомври. " Надявам се най-сетне справедливостта да спечелва. Дано има и обективни решения, които да ни държат живи и вярващи, че тази страна не умира.
Дащото проблемите във футбола ни се натрупват от доста, доста години. За тях съм приказвал още преди 15-16 години и то освен аз, а и много други футболни хора. Честно казано, изобщо не съм сюрпризиран от резултатите на националните тимове, от равнището на футбола ни, тъй като всичко това се е натрупвало през годините. Учудвам се и най-вече ме боли, че ще употребявам фразата – няма подобен народ…
Знаем проблемите от години. Проблеми, за които сме отговорни всички ние,футболното общество в България. Всички знаем къде се крият проблемите, каква е същината. И както се случва във всички сфери на обществото, когато би трябвало нещо да се промени, когато има сигнал за смяна, се свиваме в черупките си и все едно нищо не е станало.
Действаме по максимата – Всяко знамение за три дни и казусът ще отмине. Но не отшумява, а се натрупа и в последна сметка стигаме до това, което прогнозирахме, че ще се случи. Стигнахме до обстоятелството, че ние сме футболно джудже! Още преди години развиването или по-скоро неналичието на развиване на футбола ни бе причина ние да станем такова. Това е истината ", разяснява пред Биосферен резерват Медия Станков.
" Продължавам да се сюрпризирам, че всички хора виждат проблемите в опазване на здравето, правораздаване и други сфери и към момента поносим. Продължаваме да си живеем с неправдата, обаче когато се съберем на маса, всички се оплакваме какъв брой тежък е животът в България, каква неправда има и така нататък Но… цялостни заведения за хранене, цялостни хотели. Ние сякаш живеем ден да мине, различен да пристигна. Просто си заслужаваме ориста. Явно нашият народ заслужава точно това, което му се случва. Говоря за всички области на обществото ни, част от които е и футболът. И не знам докога ще продължава това. Ние загиваме като нация. Радвам се, че въпреки всичко има останали същински хора, които разравят и виждат истината…
Феновете желаят да отидат на мач, да се разтоварят от проблемите в всекидневието, което е изцяло обикновено. Футболът е спорт за хората, той е наслаждение в естествените страни. Само че по какъв начин хората, отивайки на мач и знаейки в какво положение е страната ни, чакат, че в това време ще гледат същински футбол. Как да се случи това!? Ние сме на светлинни години от останалите. И не са отговорни момчетата, те имат най-малката виновност за протичащото се. Те в реалност толкоз могат. Просто проблемите се натрупваха през годините, а ние си затваряхме очите.
-Но не са отговорни футболистите ни, нито треньорите. Който и да пристигна – и Клоп да е тук с асистент Гуардиола, ще си тръгнат на втория ден. Никой не може да помогне, в случай че ние сами не си помогнем. В нашия футбол обаче това става с катурване на всичко, би трябвало да се срине всичко до основи и да се започва от нулата. Трябва да посадим едни мънички стръкчета в разораната целина, да ги поливаме, подстригваме, до момента в който станат огромни дървета. Обаче се изисква работа и грижи за тях. И самообладание.
Ние през 1994 година имахме нещата. След като бихме Франция на Парк де Пренс, французите копираха от нас нашата система със спортни учебни заведения, спортни интернати, паралелки, целодневно образование и тренировки. Разбира се, че усъвършенстваха и усъвремениха тази система и видяхте какво се случи. Ние имахме тази сила и капацитет да създадем нещо, да продължим тези триумфи. През 94-та водех подготвителна група в ЦСКА на " Червено знаме ". Заради Световното такава футболна „ болест “ се популяризира, че имах 280 деца в подготвителна група! Не знаех какво да върша и по какъв начин да ги упражнявам. Ние тъкмо тогава изпуснахме тази инерция. Тук обаче наложително и страната трябваше да върви ръка за ръка с футбола. Не може да няма метод да се оправят базите. При едни почтени, можещи и образовани хора, всичко е допустимо. Има хора обаче, които нямат интерес да се отлепим от дъното. Така хубаво са се настанили и им е комфортно.
Вярно е, че се подлага на критика в България, само че в действителност рецензиите са обосновани, само че не са ориентирани към вярното място. Преди няколко дни прочетох прекрасен коментар – не може да си началник на компания и продукцията ти да не върви, никой да не я гледа по малкия екран и да казваш – ами, аз не съм отговорен, те артистите са ми виновни…
За страдание проблемите са доста и само можем да се оправим, в случай че заложим на взаимна работа с страната. Да върнем неща, които ги имахме преди – да създадем по този начин, че учебните заведения да имат спортна устременост, да има повече паралелки със спорт, да върнем учебните шампионати, да построим повече бази за подрастващите, да можем да зареждаме колкото може повече тимовете в нашето състезание с наши млади футболисти, да образоваме треньорите. И най-важното е – притежателите да схванат, че ще имат триумфи, когато залагат на повече блъгарски момчета. Извинявайте, само че от кое място накъде в Монтана ще взимат чужденци. Моите почетения към Монтана, само че има ли този тим потребност от чужденци?! Това не мога да го проумея.
Трябва да се постановат правила. В естествените страни не се постановат насилствени правила, само че ние се нуждаем от такива. Ако сме богата страна, в случай че имаме ресурсите да купуваме скъпи и положителни чужденци – съм склонен. Англичаните можеш ли да ги упрекнеш, че взимат чужденци, когато имат неограничени запаси. Но в България?! За страдание очевидно при нас би трябвало да стане с налагане на правила. Вместо самите притежатели да проумеят, че ще завоюват повече, в случай че имат повече българи в тимовете си. Но е хубаво и Футболният съюз да намерения за това – по какъв начин да подтиква тим или тимове, които са употребили повече или единствено български футболисти през сезона. Това също би свършило работа и стимулирало част от клубовете.
Много тъпо за мисленето на тези момчета, в случай че разсъждават, че имат по норматив място в тимовете. Вместо те да търсят метод да се развиват и да потвърдят, че имат място в тимовете.
Отсъпваме по някои неща при подрастващите, само че тъкмо поради това би трябвало да стартират измененията, да се работи по други способи, по различен метод. Когато създадеш стройна конструкция и когато имаш самообладание да им даваш късмет да играят в първия тим, ще станат… Феновете също ще имат самообладание. Нека един притежател излезе пред тях и в очите им каже истината – вижте, тази година или идващите 3-5 години няма да преследваме високи цели, а ще обиграваме тим от наши момчета. Смятам, че почитателите ще го схванат и ще дадат късмет на тези футболисти. Разберете, другояче няма по какъв начин да стане, тъй като към този момент нямаме футболисти даже за националния тим – броя им понижава с всяка минала година.
Преди години бях селекционер на младежкия народен тим. Тогава доста им говорех, пробвах се да им изяснявам доста неща. Казвах им, че ще преживеят голям стрес, когато отидат да играят в чужбина. Че там, в случай че не тренираш, не си на равнище – просто си навън. Един от големите проблеми у нас в България е, че се тренира доста малко. Имам поради чисто като време. Ние упражняваме по един-два часа дневно. Това е извънредно малко. Плюс останалите неща, в които отстъпваме ", приключи Александър Станков.
В чужбина направи сериозна кариера в Китай отпред на Далиен Аербин, който вкара от аматьорските дивизии до елита на китайското състезание. Там е бил треньор на Хунан Билоу и Мейджоу Хака.
Той разяснява решението на съда, което анулира всички решения от Конгреса в БФС през октомври. " Надявам се най-сетне справедливостта да спечелва. Дано има и обективни решения, които да ни държат живи и вярващи, че тази страна не умира.
Дащото проблемите във футбола ни се натрупват от доста, доста години. За тях съм приказвал още преди 15-16 години и то освен аз, а и много други футболни хора. Честно казано, изобщо не съм сюрпризиран от резултатите на националните тимове, от равнището на футбола ни, тъй като всичко това се е натрупвало през годините. Учудвам се и най-вече ме боли, че ще употребявам фразата – няма подобен народ…
Знаем проблемите от години. Проблеми, за които сме отговорни всички ние,футболното общество в България. Всички знаем къде се крият проблемите, каква е същината. И както се случва във всички сфери на обществото, когато би трябвало нещо да се промени, когато има сигнал за смяна, се свиваме в черупките си и все едно нищо не е станало.
Действаме по максимата – Всяко знамение за три дни и казусът ще отмине. Но не отшумява, а се натрупа и в последна сметка стигаме до това, което прогнозирахме, че ще се случи. Стигнахме до обстоятелството, че ние сме футболно джудже! Още преди години развиването или по-скоро неналичието на развиване на футбола ни бе причина ние да станем такова. Това е истината ", разяснява пред Биосферен резерват Медия Станков.
" Продължавам да се сюрпризирам, че всички хора виждат проблемите в опазване на здравето, правораздаване и други сфери и към момента поносим. Продължаваме да си живеем с неправдата, обаче когато се съберем на маса, всички се оплакваме какъв брой тежък е животът в България, каква неправда има и така нататък Но… цялостни заведения за хранене, цялостни хотели. Ние сякаш живеем ден да мине, различен да пристигна. Просто си заслужаваме ориста. Явно нашият народ заслужава точно това, което му се случва. Говоря за всички области на обществото ни, част от които е и футболът. И не знам докога ще продължава това. Ние загиваме като нация. Радвам се, че въпреки всичко има останали същински хора, които разравят и виждат истината…
Феновете желаят да отидат на мач, да се разтоварят от проблемите в всекидневието, което е изцяло обикновено. Футболът е спорт за хората, той е наслаждение в естествените страни. Само че по какъв начин хората, отивайки на мач и знаейки в какво положение е страната ни, чакат, че в това време ще гледат същински футбол. Как да се случи това!? Ние сме на светлинни години от останалите. И не са отговорни момчетата, те имат най-малката виновност за протичащото се. Те в реалност толкоз могат. Просто проблемите се натрупваха през годините, а ние си затваряхме очите.
-Но не са отговорни футболистите ни, нито треньорите. Който и да пристигна – и Клоп да е тук с асистент Гуардиола, ще си тръгнат на втория ден. Никой не може да помогне, в случай че ние сами не си помогнем. В нашия футбол обаче това става с катурване на всичко, би трябвало да се срине всичко до основи и да се започва от нулата. Трябва да посадим едни мънички стръкчета в разораната целина, да ги поливаме, подстригваме, до момента в който станат огромни дървета. Обаче се изисква работа и грижи за тях. И самообладание.
Ние през 1994 година имахме нещата. След като бихме Франция на Парк де Пренс, французите копираха от нас нашата система със спортни учебни заведения, спортни интернати, паралелки, целодневно образование и тренировки. Разбира се, че усъвършенстваха и усъвремениха тази система и видяхте какво се случи. Ние имахме тази сила и капацитет да създадем нещо, да продължим тези триумфи. През 94-та водех подготвителна група в ЦСКА на " Червено знаме ". Заради Световното такава футболна „ болест “ се популяризира, че имах 280 деца в подготвителна група! Не знаех какво да върша и по какъв начин да ги упражнявам. Ние тъкмо тогава изпуснахме тази инерция. Тук обаче наложително и страната трябваше да върви ръка за ръка с футбола. Не може да няма метод да се оправят базите. При едни почтени, можещи и образовани хора, всичко е допустимо. Има хора обаче, които нямат интерес да се отлепим от дъното. Така хубаво са се настанили и им е комфортно.
Вярно е, че се подлага на критика в България, само че в действителност рецензиите са обосновани, само че не са ориентирани към вярното място. Преди няколко дни прочетох прекрасен коментар – не може да си началник на компания и продукцията ти да не върви, никой да не я гледа по малкия екран и да казваш – ами, аз не съм отговорен, те артистите са ми виновни…
За страдание проблемите са доста и само можем да се оправим, в случай че заложим на взаимна работа с страната. Да върнем неща, които ги имахме преди – да създадем по този начин, че учебните заведения да имат спортна устременост, да има повече паралелки със спорт, да върнем учебните шампионати, да построим повече бази за подрастващите, да можем да зареждаме колкото може повече тимовете в нашето състезание с наши млади футболисти, да образоваме треньорите. И най-важното е – притежателите да схванат, че ще имат триумфи, когато залагат на повече блъгарски момчета. Извинявайте, само че от кое място накъде в Монтана ще взимат чужденци. Моите почетения към Монтана, само че има ли този тим потребност от чужденци?! Това не мога да го проумея.
Трябва да се постановат правила. В естествените страни не се постановат насилствени правила, само че ние се нуждаем от такива. Ако сме богата страна, в случай че имаме ресурсите да купуваме скъпи и положителни чужденци – съм склонен. Англичаните можеш ли да ги упрекнеш, че взимат чужденци, когато имат неограничени запаси. Но в България?! За страдание очевидно при нас би трябвало да стане с налагане на правила. Вместо самите притежатели да проумеят, че ще завоюват повече, в случай че имат повече българи в тимовете си. Но е хубаво и Футболният съюз да намерения за това – по какъв начин да подтиква тим или тимове, които са употребили повече или единствено български футболисти през сезона. Това също би свършило работа и стимулирало част от клубовете.
Много тъпо за мисленето на тези момчета, в случай че разсъждават, че имат по норматив място в тимовете. Вместо те да търсят метод да се развиват и да потвърдят, че имат място в тимовете.
Отсъпваме по някои неща при подрастващите, само че тъкмо поради това би трябвало да стартират измененията, да се работи по други способи, по различен метод. Когато създадеш стройна конструкция и когато имаш самообладание да им даваш късмет да играят в първия тим, ще станат… Феновете също ще имат самообладание. Нека един притежател излезе пред тях и в очите им каже истината – вижте, тази година или идващите 3-5 години няма да преследваме високи цели, а ще обиграваме тим от наши момчета. Смятам, че почитателите ще го схванат и ще дадат късмет на тези футболисти. Разберете, другояче няма по какъв начин да стане, тъй като към този момент нямаме футболисти даже за националния тим – броя им понижава с всяка минала година.
Преди години бях селекционер на младежкия народен тим. Тогава доста им говорех, пробвах се да им изяснявам доста неща. Казвах им, че ще преживеят голям стрес, когато отидат да играят в чужбина. Че там, в случай че не тренираш, не си на равнище – просто си навън. Един от големите проблеми у нас в България е, че се тренира доста малко. Имам поради чисто като време. Ние упражняваме по един-два часа дневно. Това е извънредно малко. Плюс останалите неща, в които отстъпваме ", приключи Александър Станков.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ