Александър СИМОВЗа пореден път вчера сутринта Паметникът на Съветската армия

Александър СИМОВ
За следващ път през вчерашния ден сутринта Паметникът на Съветската войска осъмна нападнат - този път вандалите счупиха неговата плоча, на която написа, че монументът е повдигнат от признателния български народ. И, да, датата явно не е определена инцидентно. Това е денят на бранителя на Отечеството в Русия. Знам, че за мнозина това не е вест. 
Атаките против монументи се трансфораха в постоянен политически пърформанс на хора, които няма какво да кажат, които са идейно импотентни и които толкоз доста ненавиждат историята на своята страна, че нито за момент не са спирали войната с нея. Какво значи да счупиш плочата на един монумент? 
Нима това ще изтрие историята? Нима това ще заличи обстоятелството, че българският фашизъм вкара страната ни във войната като съдружник на Хитлер? Нима това ще ни накара да забравим, че тези, които цапат монументи, в никакъв случай не са предложили естествена концепция в интерес на хората? Нима това ще заличи кървавите рани от дясната политика, която ни стовариха като паве по черепа в годините на прехода? Нима това ще ни накара да изпаднем в групова амнезия, че тези, които разрушават монументи, в действителност унищожиха цялата страна и през днешния ден перверзно ни изясняват, че живеем в най-хубавата допустима политическа система?
Атаката против паметта е необикновен тип патология. 
Защото тя идва от една незаконна проведена група от хора, които ужасно доста желаят да заличат не просто предишното, а своето лично минало. Достатъчно е да забележим политическите физиономии на постоянните нападатели - отрочета на остарялата номенклатура, които през днешния ден са първи запалянковци на геополитическия прайд по пребоядисване. И какъв брой е безвредно да водиш борба с монумент. Той няма по какъв начин да ти отговори. Това са новите дейни борци. Сигурно някъде там, в тъмното, се хвалят кой какъв брой спрея с багра е изпръскал...
Разбира се, дано да не се заблуждаваме. 
В тази офанзива няма нищо идейно, нито автентично. Това е следващият избирателен номер на психодясното. Всеки път като наближат избори, те вземат решение, че Паметникът на Съветската войска е най-хубавото място за офанзива. 
Но дребните душички и политически шантонерки не могат да схванат едно. Поставяйки под прицел един монумент, те го трансформират в незаобиколим политически факт. Те му вдъхват живот. Те засилват неговите бранители, тъй като в тази страна към момента има хора, които държат на историята и не желаят да предъвкват телевизионни полуфабрикати и холивудски кавъри на това, което се е случило. 
Може би поради това разрушителите са по този начин гневни. И постоянно са кисели и намръщени. Защото всеки от тях в дъното на душата си знае, че историческата палачинка се обръща по-често, в сравнение с демократичните мислители допускат. И че това, което е считано за постоянно, в действителност се оказва преходно. Възмездие постоянно има, изключително когато не водиш борба с действителните проблеми, а с паметниците от камък. Колкото и да ги рисуваш, колкото и да ги боядисваш, колкото и да ги рушиш, това не анулира историческата бедност на обстановката. Защото в паметниците има мистична мощ. Мавзолеят е издигнат за една седмица, а го събаряха три.
Паметниците са нашата памет. А който води борба с паметта, води борба със самия себе си.
Е, на мен ми писна да виждам този театър на лудите.
Оставете паметниците на мира!
Отидете да се лекувате!