Конституцията на Делян Пеевски
Александър Симов
В средата на горещия юли тази година Христо Иванов, един от бащите на сглобката, некоалицията и пералнята на Бойко Борисов, разгласи гръмогласно: " В идващите 12-14 месеца България ще се промени както през 1989 година ".
Очевидно към този момент живеем и в инфлация на политическо време. В началото на този век Симеон Сакскобургготски разгласи, че ще му трябват 800 дни да трансформира страната. Сега срокът е бил понижен единствено на една година. Очевидно часовникът тиктака, бомбата цъка и водачът на градското дясно се бори единствено за 12 месеца легитимност на първо място, типично по български, да отиде по дяволите, а жълтопаветниците още веднъж да се вършат на политически девственици, които в никакъв случай за нищо не са отговорни.
След такова изказване обаче на човек не му остава нищо друго с изключение на да поеме мелодраматично мирис и да види с какви промени в Конституцията този път ще се опитат да ни ощастливят десните. Ние бяхме чули предварителна поръчка от тях - промяна на националния празник, кметовете с право на единствено 2 мандата власт, унищожаване на служебното държавно управление, делене на Висш съдебен съвет на две, понижаване на мандата на основния прокурор на 5 години и съществено окастряне на неговите пълномощия. Което както и да го погледнеш не е нито толкоз амбициозно, нито толкоз фундаментално.
Още поръчката подсказа доста плашещ факт - тези, които са трансформирали измененията в Конституцията в свое главно политическо знаме, нито познават проблемите на страната, нито се интересуват същински от тях, а даже не са наясно и със правосъдната система. Не може да си изкарал години с концепцията, че ще си коренен модернизатор, а крайният резултат от тази патетика да наподобява на > " тон от нецензурния канал
на Боримечката ", > в случай че цитираме безсмъртния лаф на Вазов.
В края на предходната седмица под тържествени медийни фанфари три дами - Десислава Атанасова от ГЕРБ, Надежда Йорданова от ПП/ДБ и Ертен Анисова от Движение за права и свободи вкараха законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламетта.
" Стъпка в вярната посока ". Под такова заглавие радостни сълзи проля официозът " Дневник ". В сходен жанр бяха дописките във всички останали демократични медии, както е в небивалите телевизионни детонации. На този героичен декор може би е разбираемо оправданото неспокойствие, с което доста хора взеха решение да прочетат концепциите за смяна, с цел да видят каква ще е тази утопична България от бъдещето, откакто грандиозните ремонти минат и ощастливят народа качествено.
У тъкмо тук гръмна първата бомба. Защото след цялото туптене в гърдите, след всички писъци за смяна и въздишки: " ето поради това си струваше да създадем държавно управление ", стана безпощадно ясно едно - към този момент си имаме Конституцията на Пеевски. > Какво се вижда
в плана? > Движение за права и свободи и ГЕРБ изцяло са похитили конституционните промени и са вкарали в законопроекта всичките си скандални ремонти и визии. Не на вятъра в коридорите на Народното събрание точно Делян Пеевски се разхождаше гордо и даваше гръмки изказвания, че до края на годината България ще има нова Конституция. Човекът има с какво да се похвали. За разлика от цялото ПП/ДБ.
Идеята за ограничение на кметските мандати е била захвърлена в мазето и стъпкана мелодраматично. Вместо нея Движение за права и свободи са вкарали предлагането депутати и министри да могат да бъдат с двойно поданство. Това е някогашен идеал на придвижването. Толкова пъти се пробваха да стартират концепцията несполучливо, само че най-сетне си откриха задоволително политически меки китки (цитираме Кирил Петков), които да им я удовлетворят. Нямам визия по какъв начин това се вписва в огромното реформаторство, само че въпрос на напълно малко време е тази концепция да избухне в лицата на тези, които са дали своят вот за нея.
Да напомним - през август 2021 година тази концепция беше стартирана от Има Такъв Народ на парламентарно равнище, малко преди 46-ото Народно заседание да остане вечно безславно в историята. Мотивацията им беше като взета от сапунка: " обществото има потребност от присъединяване в държавното ръководство на българи, натрупали обучение и опит, изключително в страни с по-стари и по-развити демократични обичаи... "
Как да не пуснеш сълза? Защото това е главната заблуда у нас - ние постоянно си представяме, че министър ще стане някой Дейвид от Чикаго, само че грубата действителност ще е тъкмо противоположната. С сходна корекция рано или късно ще си имаме министър, който е и жител на Турция. Да хванем ли бас? Точно както Има Такъв Народ си представяха, че премахвайки ограничаването за секции в страна отвън Европейски Съюз ще им докара невъобразим прилив на електорат от Англия, Съединени американски щати и Канада, а се оказа, че смяната облагодетелства най-много Движение за права и свободи, които си докараха галактически брой гласоподаватели от Турция.
Това е концепцията, която безусловно допуска > външни въздействия върху
вътрешната политика > И, да, това надали е сензация откакто чухме в скандалния запис на Политическа партия по какъв начин всичко съветват с " Посолството ", само че въпреки всичко е мъчително да видиш по какъв начин превитият гръбнак се окопава конституционно.
Механизмът за служебните държавни управления пък е осъщественият идеал на ГЕРБ. Те през цялото време схванаха, че концепцията на ПП/ДБ за това длъжностен кабинет да е определеното държавно управление е скандална и ще провокира огромни брожения. Служебните кабинети остават, само че авансово ще е ясно кой ще ги оглавява - шефът на Народно събрание, шефът на Българска народна банка или ръководителят на Конституционен съд. Този механизъм е циничен в зародиш и не цели решаването на казуса, а овлядавянето му от мощ, друга от президента. Толкова е транспарантно, че чак е плоско. Има десетки способи за превъзмогване на досегашните недостатъци, само че против нас си нямаме юридическа мисъл, против нас имаме рискови дилетанти, които дори не знаят какво и по какъв начин желаят да реализират.
Намесата в правосъдната власт даже няма да разясняваме. Политическа партия ги оставяме встрани, само че Демократична България би трябвало да знаят какво значи Движение за права и свободи и ГЕРБ " да те поддържат ". В последния вероятен миг те освен са в положение да торпилират концепциите, само че и изцяло да ги обезсмислят с някоя и друга добавка. Да не приказваме, че самите " умни и красиви " въобще не схващат правосъдната система, не са наясно с балансите в нея и резултатът от техните промени постоянно е пагубен. Така ще се случи и в този момент.
Какъв е смисълът да режеш правото на основния прокурор да сезира Конституционен съд, само че да допуснеш самостоятелните конституционни тъжби? Каква тъкмо промяна е това? И сякаш режат властта на обвинител номер 1 и му понижават мандата на пет години, само че пък дават опция и за втори мандат. Всъщност е това не е нищо ново.
Няма да се уморя да подсещам, че > безусловно същата идея
разви Бойко Борисов > през 2020 година, когато под паника се появи по телевизионните екрани, с цел да предлага свикването на Велико национално заседание и приемането на нова Конституция. Тогава и той държеше да окончателното делене на Висш съдебен съвет на две колегии, самостоятелни една от друга.
Проблемът е, че тъкмо тези промени напълно не целят възстановяване на работата на системата, а са метод за определяне на политически надзор над нея. Всъщност ПП/ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи за следващ път целят да сложат усмирителна риза на правосъдната власт, а не да решат проблемите на жителите с бавното правораздаване и сложното реализиране на правдивост.
И най-сетне като черешка на тортата е сложена смяна на националния празник - към този момент няма да е 3 март, а 24 май. Трогателно е да се четат възторзите на самозабравените управленци по тематиката. Това било дата, която не разделя, концепцията била да се отдаде респект на българската просвета. Само ден преди този момент същите тези " фенове " на 24 май вкараха бюджет, в който за просвета са планувани мижавите 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Рядко в българската политическа история сме имали толкоз бърза опция да забележим същинското лице на едно политическо двуличие.
Защото промяната на националния празник е удар по история, не реверанс пред българския дух, а ритник против предишното. Това е политическа спецоперация по заличаването на паметта и такава измама няма по какъв начин да остане неказана.
Всъщност - каква тъкмо легитимност има " сглобката ", с цел да трансформира Конституцията. Гледайки гласовете им те нямат легитимност даже да боядисат Народното събрание и пипането с мазни пръсти в главния закон е знак не не реформаторство, а на импотентност. Те нямат визия по какъв начин да предложат действителна политика и поради това взеха решение, че ще се изгаврят с Конституцията.
И всякога до момента тези опити от тяхна страна са били героичен неуспех. И в този момент ще е безусловно същото.
Единственият действителен извод, който можем да създадем обаче е, че Делян Пеевски през днешния ден получи прекрасен подарък за рожденния си ден предходната седмица. Новите му другари му придадоха конституционна тежест, изпраха му имиджа и за следващ път го направиха съвносител на законопроекта.
Тези промени ще бъдат запомнени само с това. >
В средата на горещия юли тази година Христо Иванов, един от бащите на сглобката, некоалицията и пералнята на Бойко Борисов, разгласи гръмогласно: " В идващите 12-14 месеца България ще се промени както през 1989 година ".
Очевидно към този момент живеем и в инфлация на политическо време. В началото на този век Симеон Сакскобургготски разгласи, че ще му трябват 800 дни да трансформира страната. Сега срокът е бил понижен единствено на една година. Очевидно часовникът тиктака, бомбата цъка и водачът на градското дясно се бори единствено за 12 месеца легитимност на първо място, типично по български, да отиде по дяволите, а жълтопаветниците още веднъж да се вършат на политически девственици, които в никакъв случай за нищо не са отговорни.
След такова изказване обаче на човек не му остава нищо друго с изключение на да поеме мелодраматично мирис и да види с какви промени в Конституцията този път ще се опитат да ни ощастливят десните. Ние бяхме чули предварителна поръчка от тях - промяна на националния празник, кметовете с право на единствено 2 мандата власт, унищожаване на служебното държавно управление, делене на Висш съдебен съвет на две, понижаване на мандата на основния прокурор на 5 години и съществено окастряне на неговите пълномощия. Което както и да го погледнеш не е нито толкоз амбициозно, нито толкоз фундаментално.
Още поръчката подсказа доста плашещ факт - тези, които са трансформирали измененията в Конституцията в свое главно политическо знаме, нито познават проблемите на страната, нито се интересуват същински от тях, а даже не са наясно и със правосъдната система. Не може да си изкарал години с концепцията, че ще си коренен модернизатор, а крайният резултат от тази патетика да наподобява на > " тон от нецензурния канал
на Боримечката ", > в случай че цитираме безсмъртния лаф на Вазов.
В края на предходната седмица под тържествени медийни фанфари три дами - Десислава Атанасова от ГЕРБ, Надежда Йорданова от ПП/ДБ и Ертен Анисова от Движение за права и свободи вкараха законопроект за промени в Конституцията в деловодството на парламетта.
" Стъпка в вярната посока ". Под такова заглавие радостни сълзи проля официозът " Дневник ". В сходен жанр бяха дописките във всички останали демократични медии, както е в небивалите телевизионни детонации. На този героичен декор може би е разбираемо оправданото неспокойствие, с което доста хора взеха решение да прочетат концепциите за смяна, с цел да видят каква ще е тази утопична България от бъдещето, откакто грандиозните ремонти минат и ощастливят народа качествено.
У тъкмо тук гръмна първата бомба. Защото след цялото туптене в гърдите, след всички писъци за смяна и въздишки: " ето поради това си струваше да създадем държавно управление ", стана безпощадно ясно едно - към този момент си имаме Конституцията на Пеевски. > Какво се вижда
в плана? > Движение за права и свободи и ГЕРБ изцяло са похитили конституционните промени и са вкарали в законопроекта всичките си скандални ремонти и визии. Не на вятъра в коридорите на Народното събрание точно Делян Пеевски се разхождаше гордо и даваше гръмки изказвания, че до края на годината България ще има нова Конституция. Човекът има с какво да се похвали. За разлика от цялото ПП/ДБ.
Идеята за ограничение на кметските мандати е била захвърлена в мазето и стъпкана мелодраматично. Вместо нея Движение за права и свободи са вкарали предлагането депутати и министри да могат да бъдат с двойно поданство. Това е някогашен идеал на придвижването. Толкова пъти се пробваха да стартират концепцията несполучливо, само че най-сетне си откриха задоволително политически меки китки (цитираме Кирил Петков), които да им я удовлетворят. Нямам визия по какъв начин това се вписва в огромното реформаторство, само че въпрос на напълно малко време е тази концепция да избухне в лицата на тези, които са дали своят вот за нея.
Да напомним - през август 2021 година тази концепция беше стартирана от Има Такъв Народ на парламентарно равнище, малко преди 46-ото Народно заседание да остане вечно безславно в историята. Мотивацията им беше като взета от сапунка: " обществото има потребност от присъединяване в държавното ръководство на българи, натрупали обучение и опит, изключително в страни с по-стари и по-развити демократични обичаи... "
Как да не пуснеш сълза? Защото това е главната заблуда у нас - ние постоянно си представяме, че министър ще стане някой Дейвид от Чикаго, само че грубата действителност ще е тъкмо противоположната. С сходна корекция рано или късно ще си имаме министър, който е и жител на Турция. Да хванем ли бас? Точно както Има Такъв Народ си представяха, че премахвайки ограничаването за секции в страна отвън Европейски Съюз ще им докара невъобразим прилив на електорат от Англия, Съединени американски щати и Канада, а се оказа, че смяната облагодетелства най-много Движение за права и свободи, които си докараха галактически брой гласоподаватели от Турция.
Това е концепцията, която безусловно допуска > външни въздействия върху
вътрешната политика > И, да, това надали е сензация откакто чухме в скандалния запис на Политическа партия по какъв начин всичко съветват с " Посолството ", само че въпреки всичко е мъчително да видиш по какъв начин превитият гръбнак се окопава конституционно.
Механизмът за служебните държавни управления пък е осъщественият идеал на ГЕРБ. Те през цялото време схванаха, че концепцията на ПП/ДБ за това длъжностен кабинет да е определеното държавно управление е скандална и ще провокира огромни брожения. Служебните кабинети остават, само че авансово ще е ясно кой ще ги оглавява - шефът на Народно събрание, шефът на Българска народна банка или ръководителят на Конституционен съд. Този механизъм е циничен в зародиш и не цели решаването на казуса, а овлядавянето му от мощ, друга от президента. Толкова е транспарантно, че чак е плоско. Има десетки способи за превъзмогване на досегашните недостатъци, само че против нас си нямаме юридическа мисъл, против нас имаме рискови дилетанти, които дори не знаят какво и по какъв начин желаят да реализират.
Намесата в правосъдната власт даже няма да разясняваме. Политическа партия ги оставяме встрани, само че Демократична България би трябвало да знаят какво значи Движение за права и свободи и ГЕРБ " да те поддържат ". В последния вероятен миг те освен са в положение да торпилират концепциите, само че и изцяло да ги обезсмислят с някоя и друга добавка. Да не приказваме, че самите " умни и красиви " въобще не схващат правосъдната система, не са наясно с балансите в нея и резултатът от техните промени постоянно е пагубен. Така ще се случи и в този момент.
Какъв е смисълът да режеш правото на основния прокурор да сезира Конституционен съд, само че да допуснеш самостоятелните конституционни тъжби? Каква тъкмо промяна е това? И сякаш режат властта на обвинител номер 1 и му понижават мандата на пет години, само че пък дават опция и за втори мандат. Всъщност е това не е нищо ново.
Няма да се уморя да подсещам, че > безусловно същата идея
разви Бойко Борисов > през 2020 година, когато под паника се появи по телевизионните екрани, с цел да предлага свикването на Велико национално заседание и приемането на нова Конституция. Тогава и той държеше да окончателното делене на Висш съдебен съвет на две колегии, самостоятелни една от друга.
Проблемът е, че тъкмо тези промени напълно не целят възстановяване на работата на системата, а са метод за определяне на политически надзор над нея. Всъщност ПП/ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи за следващ път целят да сложат усмирителна риза на правосъдната власт, а не да решат проблемите на жителите с бавното правораздаване и сложното реализиране на правдивост.
И най-сетне като черешка на тортата е сложена смяна на националния празник - към този момент няма да е 3 март, а 24 май. Трогателно е да се четат възторзите на самозабравените управленци по тематиката. Това било дата, която не разделя, концепцията била да се отдаде респект на българската просвета. Само ден преди този момент същите тези " фенове " на 24 май вкараха бюджет, в който за просвета са планувани мижавите 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Рядко в българската политическа история сме имали толкоз бърза опция да забележим същинското лице на едно политическо двуличие.
Защото промяната на националния празник е удар по история, не реверанс пред българския дух, а ритник против предишното. Това е политическа спецоперация по заличаването на паметта и такава измама няма по какъв начин да остане неказана.
Всъщност - каква тъкмо легитимност има " сглобката ", с цел да трансформира Конституцията. Гледайки гласовете им те нямат легитимност даже да боядисат Народното събрание и пипането с мазни пръсти в главния закон е знак не не реформаторство, а на импотентност. Те нямат визия по какъв начин да предложат действителна политика и поради това взеха решение, че ще се изгаврят с Конституцията.
И всякога до момента тези опити от тяхна страна са били героичен неуспех. И в този момент ще е безусловно същото.
Единственият действителен извод, който можем да създадем обаче е, че Делян Пеевски през днешния ден получи прекрасен подарък за рожденния си ден предходната седмица. Новите му другари му придадоха конституционна тежест, изпраха му имиджа и за следващ път го направиха съвносител на законопроекта.
Тези промени ще бъдат запомнени само с това. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ