Стена срещу безумието
Александър Симов
Нека да не се заблуждаваме - ние през днешния ден сме изправени пред една мракобесна коалиция, чиито контури виждаме в София, а скоро - и в други градове. Една коалиция на войната. Коалиция на разрушението...
Това са хора, които знаят единствено да разрушават. Нищо друго. Разрушението е тяхната цел и техният смисъл. И България е мястото на престъплението, на което си личат техните мазни и кървави отпечатъци.
В годините на прехода тази коалиция се записа и отличи само с опустошения.
Сринаха Мавзолея. Голямата им борба в края на 90-те. Символичната им война. И какво стана - по-добре ли живеем през днешния ден? Разбира се, че не. Разрушението не подвига заплатите. Никога не води до благополучие.
Преименуваха улиците. Живем ли по-добре? Разбира се, че не. Всичко това беше историческо мракобесие, реванш на най-тъмните сили в историята, а не политика в интерес на хората.
Унищожиха селското стопанство. Приватизираха и унищожиха промишлеността като в кафкиански призрачен сън. И какви са резултатите?! Виждаме ги през днешния ден - беднотия, неравноправие, безспорна липса на вероятност.
И в този момент сме изправени пред следващата офанзива против Паметника на Съветската войска. Поредният медиен кръстоносен поход против паметта и историята. И тук повече няма място за заблуди.
Тази офанзива не е просто избирателен трик, не е просто политически звук, не е просто реабилитация на българския фашизъм. Тази офанзива е реабилитация на самия Адолф Хитлер. И на неговите дивизии на гибелта с пречупени кръстове.
И поради това не се учудих, когато разбрах, че извергът, който счупи плочата на Паметника, е обожател на " Луковмарш ". Защото ние сме изправени тъкмо пред това - пред един отявлен, прям, безсрамен, озлобен и нечовечен фашизъм. Този фашизъм доста желае да заличи историята на България и не стопира опитите си да унищожава, подменя, лъже и манипулира.
Не можем да го позволим. Не би трябвало да го разрешаваме. Защото това е нашата огромна историческа задача през днешния ден.
Ние сме наследниците на хората, които съкрушиха, победиха и натикаха в миша дупка българския фашизъм. Днес сме изправени пред същата задача. Пред нас стоят откровени фашисти. Пред нас стоят фанатични разрушители и ние би трябвало да покажем, че в България паметта, историята, съграждането са по-важни и сили от бесовете на разрушението и фашизма. Че сме повече от озлочестените жълтопаветници, които знаят само да разрушават.
Това е огромната задача и пред Българска социалистическа партия.
Ние сме партия на съзиданието, а не на разрушението.
Партията на паметта, а не на безвремието.
Партията на мира, а не на войната.
Заради това през днешния ден можем само да извикаме: " Долу фашизма! ". Този зов през днешния ден става стряскащо настоящ. Защото кафявата чума настава още веднъж в акомпанимент от медии, анализатори и елементарни идиоти.
Но това не е мотив за обезсърчение. Защото нашенският фашизъм постоянно е бил некадърен, малоумен и ужасно кух.
Само си представете - от 33 години фашистите водят борба с един монумент. И паметникът печели. Ще завоюва и в този момент, тъй като това не са единствено камъни. В тези камъни е вградена една концепция - концепцията за друга и свободна България. Идеята за това, че страната ни може да се откъсне от своята историческа орис и да откри път към в действителност ярко бъдеще.
И поради това се веселя, че виждам толкоз доста хора, които са се събрали през днешния ден в отбрана на монумента. Днес ние би трябвало да създадем една стена. Да вдигнем стена сред нас и безумието. Да покажем, че техните номера няма да минат, тъй като до момента в който има хора с памет, фашизмът е неосъществим.
Винаги съм се чудил за какво гневните " десни " в никакъв случай не стопираха тази перманентна война с паметта. Защо разрушаваха монументи, пренаписваха учебници, намираха най-големите кръволоци от предишното, с цел да ги възвеличаят като същински български герои. Защото това е хранителната среда за всяко политическо мракобесие. Когато унищожиш историята, ти заличаваш бъдещето.
И това е нашият жив щит, който ще покажем през днешния ден. Живият щит на признателността към Освободителите ни. Към бойците, които ни осигуриха кротичък живот. Стена, която да не допусне багерите и да даде знак на цяла България и на целия свят, че нашата опозиция против фашизма занапред стартира.
Смърт на фашизма! Свобода за народа!>
Нека да не се заблуждаваме - ние през днешния ден сме изправени пред една мракобесна коалиция, чиито контури виждаме в София, а скоро - и в други градове. Една коалиция на войната. Коалиция на разрушението...
Това са хора, които знаят единствено да разрушават. Нищо друго. Разрушението е тяхната цел и техният смисъл. И България е мястото на престъплението, на което си личат техните мазни и кървави отпечатъци.
В годините на прехода тази коалиция се записа и отличи само с опустошения.
Сринаха Мавзолея. Голямата им борба в края на 90-те. Символичната им война. И какво стана - по-добре ли живеем през днешния ден? Разбира се, че не. Разрушението не подвига заплатите. Никога не води до благополучие.
Преименуваха улиците. Живем ли по-добре? Разбира се, че не. Всичко това беше историческо мракобесие, реванш на най-тъмните сили в историята, а не политика в интерес на хората.
Унищожиха селското стопанство. Приватизираха и унищожиха промишлеността като в кафкиански призрачен сън. И какви са резултатите?! Виждаме ги през днешния ден - беднотия, неравноправие, безспорна липса на вероятност.
И в този момент сме изправени пред следващата офанзива против Паметника на Съветската войска. Поредният медиен кръстоносен поход против паметта и историята. И тук повече няма място за заблуди.
Тази офанзива не е просто избирателен трик, не е просто политически звук, не е просто реабилитация на българския фашизъм. Тази офанзива е реабилитация на самия Адолф Хитлер. И на неговите дивизии на гибелта с пречупени кръстове.
И поради това не се учудих, когато разбрах, че извергът, който счупи плочата на Паметника, е обожател на " Луковмарш ". Защото ние сме изправени тъкмо пред това - пред един отявлен, прям, безсрамен, озлобен и нечовечен фашизъм. Този фашизъм доста желае да заличи историята на България и не стопира опитите си да унищожава, подменя, лъже и манипулира.
Не можем да го позволим. Не би трябвало да го разрешаваме. Защото това е нашата огромна историческа задача през днешния ден.
Ние сме наследниците на хората, които съкрушиха, победиха и натикаха в миша дупка българския фашизъм. Днес сме изправени пред същата задача. Пред нас стоят откровени фашисти. Пред нас стоят фанатични разрушители и ние би трябвало да покажем, че в България паметта, историята, съграждането са по-важни и сили от бесовете на разрушението и фашизма. Че сме повече от озлочестените жълтопаветници, които знаят само да разрушават.
Това е огромната задача и пред Българска социалистическа партия.
Ние сме партия на съзиданието, а не на разрушението.
Партията на паметта, а не на безвремието.
Партията на мира, а не на войната.
Заради това през днешния ден можем само да извикаме: " Долу фашизма! ". Този зов през днешния ден става стряскащо настоящ. Защото кафявата чума настава още веднъж в акомпанимент от медии, анализатори и елементарни идиоти.
Но това не е мотив за обезсърчение. Защото нашенският фашизъм постоянно е бил некадърен, малоумен и ужасно кух.
Само си представете - от 33 години фашистите водят борба с един монумент. И паметникът печели. Ще завоюва и в този момент, тъй като това не са единствено камъни. В тези камъни е вградена една концепция - концепцията за друга и свободна България. Идеята за това, че страната ни може да се откъсне от своята историческа орис и да откри път към в действителност ярко бъдеще.
И поради това се веселя, че виждам толкоз доста хора, които са се събрали през днешния ден в отбрана на монумента. Днес ние би трябвало да създадем една стена. Да вдигнем стена сред нас и безумието. Да покажем, че техните номера няма да минат, тъй като до момента в който има хора с памет, фашизмът е неосъществим.
Винаги съм се чудил за какво гневните " десни " в никакъв случай не стопираха тази перманентна война с паметта. Защо разрушаваха монументи, пренаписваха учебници, намираха най-големите кръволоци от предишното, с цел да ги възвеличаят като същински български герои. Защото това е хранителната среда за всяко политическо мракобесие. Когато унищожиш историята, ти заличаваш бъдещето.
И това е нашият жив щит, който ще покажем през днешния ден. Живият щит на признателността към Освободителите ни. Към бойците, които ни осигуриха кротичък живот. Стена, която да не допусне багерите и да даде знак на цяла България и на целия свят, че нашата опозиция против фашизма занапред стартира.
Смърт на фашизма! Свобода за народа!>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ