Гръмотевици в рая на супергероите
Александър Симов
Не мина и ден след изборите, а партиите в новосформираната коалиция ПП/ДБ се разтресоха от кавги и вътрешни политически гърмежи. Може би това е натурален развой - този десен съюз беше основан като генномодифициран артикул, наблъскан с медийни стероиди, подложен на венозни финансови инжекции и мощни геополитически дроги. Именно тази изкуствена виртуална действителност, в която ги сложиха ги накара да сметнат, че са единствено на няколко красиви фотоси и патетични лозунги от успеха.
Изборният резултат май им подейства като мразовит дъжд. Нищо не те вкарва повече в действителността от ритник в слабините, който приключва всичките ти прочувствени мечти. И по този начин без да са минали и 24 часа след изборите, някогашният транспортен министър Николай Събев изригна със статус, че в случай че са честни хора Асен Василев и Даниел Лорер би трябвало да изоставен Политическа партия, дружно със своята група.
За мнозина този стон пристигна напълно ненадейно. Политическа партия е партия-пеленаче и медиите нямат чак толкоз дълбока визия за нейните подводни течения и водопади. Отдавна се приказва, че Василев и Лорер имат своя лична група в Политическа партия, която последователно узурпира цялата партия и я подчинява на своите схеми и визии, само че едвам след гневният изблик на Събев виждаме, че всичко това е истина.
Въпросът, несъмнено, е на каква база е това разделяне, кои са линиите, раздиращи младата групировка и какъв ще е изходът от този разгар.
Към момента можем единствено да допускаме, само че най-вероятно групичката на Василев/Лорер е тази, която е инженер на обединението с Демократична България. Това се оказа стратегическа неточност, тъй като изгони над 70 хиляди гласа външна страна. Силата на Политическа партия беше в нейната относително центристка позиция и антикорупционен заряд, който обаче припознава и грандиозните старания на Българска социалистическа партия в борбата с ГЕРБ. Прилепването на партията към сектата на градската десница срина нейната мощ и облик. Това политическо инженерство може да е изглеждало ослепително на хартия или в съзнанията на пиарите в офиса на Иво Прокопиев, само че на процедура тъкмо то подпечата успеха на ГЕРБ и трумфа на Бойко Борисов. В момента, в който Политическа партия се приближи до Демократична България, тя наследи сектанският дух, всички неприятни уплахи на жълтопаветния планктон, техните обсесии, мелодраматични спазми и безкрайни тъпотии.
Това е повода Събев да е гневен, тъй като тази коалиция подмени Политическа партия и я натика в нормалния батак на най-неприятните хора в българската политика. От своя страна Демократична България посредством своите виртуални инфлуенсъри и претенциозни нарциси иззе общественото говорене на новото обединяване. Това се оказа рецепта за злополука. И тук под злополука разбирам не крайния резултат, който не е неприятен, а фактът, че обединението остана втора. Всички тактики за деяние след изборите на обединяването се градяха само и единствено върху концепцията за победа. Това е другият капан, който щракна за тях. Нещо повече - проектите за деяние след победните избори бяха дъвкани от шумните позьори на Демократична България и описвани като в сантиментално стихотворение. Коалицията побеждава, а ГЕРБ като чинно сираче поддържа всякакво държавно управление, без да желае министри, въздействие или помилван. По-сериозни сюжети има даже и във филмите за възрастни.
Драмата, която раздрусва Политическа партия може най-добре да бъде забелязана в това по какъв начин десните анализатори изясняват резултата от изборите. Едно предизвестие - тъкмо тук се впускаме в най-мътната и блатиста част на българското политическо несъзнавано, тъй че четете техните отзиви на личен риск.
Ще вземем за образец терзанията на проф. Евгений Дайнов. Той споделя, че единствената неточност било забавеното обединяване, другояче нищо друго не било направено погрешно. Но малко по-късно си опонира, тъй като демонстрира една съществена неточност съгласно него. Десницата отново не е случила на първокласен народ. Европейските българи се оказали в малцинство. " Затова сме тази провинциално-ориенталска страна, която сме ", отбелязва професорът.
Очевидно грешката в акцията е толкоз явна, че европейските българи безусловно не могат да я видят.
Демократична България екзекутира периферията на новата коалиция. В момента когато започнаха да нападат монументи, да приказват нормалните тъпотии за " дерусификация " на България, множеството хора със здрав разсъдък избягаха с писъци от тази психиатрия.
Послание като " европейски приходи " е мощно. Дори обръщение от вида " би трябвало ни правосъдна промяна, с цел да вдигнем приходите " също може да мине. Но обръщение от сорта " в този момент е времето да се саморазправим с паметниците " наподобява толкоз налудничаво и архаично, че можеше да дерайлира обединението им още на идващите избори.
" Дерусификацията " е обичаната ми режисура. Тази дума не значи нищо. Но може и да значи всичко - да профилактираме българи с неправилни убеждения; да построим затвор за русофили или да създадем Христо Иванов патриарх на Българската православна черква. И може би тъкмо тук ГЕРБ подхлъзнаха своите съперници. Набутаха ги в обичаната им канавка и ги оставиха да танцуват в калта.
С очите си видях, че този път за ПП/ДБ се канеха да гласоподават хора, които в друго време и обстановка в никакъв случай не биха се доближили до такава бюлетина. Но когато тематиката за паметника стана водеща, същите гласоподаватели обърнаха тил и се причислиха към батальона на негласуващите.
Ето по този начин се губят избори. И може би занапред ще виждаме заревото на борбата, която стартира в медийните любимци на диванните анализатори. >
Не мина и ден след изборите, а партиите в новосформираната коалиция ПП/ДБ се разтресоха от кавги и вътрешни политически гърмежи. Може би това е натурален развой - този десен съюз беше основан като генномодифициран артикул, наблъскан с медийни стероиди, подложен на венозни финансови инжекции и мощни геополитически дроги. Именно тази изкуствена виртуална действителност, в която ги сложиха ги накара да сметнат, че са единствено на няколко красиви фотоси и патетични лозунги от успеха.
Изборният резултат май им подейства като мразовит дъжд. Нищо не те вкарва повече в действителността от ритник в слабините, който приключва всичките ти прочувствени мечти. И по този начин без да са минали и 24 часа след изборите, някогашният транспортен министър Николай Събев изригна със статус, че в случай че са честни хора Асен Василев и Даниел Лорер би трябвало да изоставен Политическа партия, дружно със своята група.
За мнозина този стон пристигна напълно ненадейно. Политическа партия е партия-пеленаче и медиите нямат чак толкоз дълбока визия за нейните подводни течения и водопади. Отдавна се приказва, че Василев и Лорер имат своя лична група в Политическа партия, която последователно узурпира цялата партия и я подчинява на своите схеми и визии, само че едвам след гневният изблик на Събев виждаме, че всичко това е истина.
Въпросът, несъмнено, е на каква база е това разделяне, кои са линиите, раздиращи младата групировка и какъв ще е изходът от този разгар.
Към момента можем единствено да допускаме, само че най-вероятно групичката на Василев/Лорер е тази, която е инженер на обединението с Демократична България. Това се оказа стратегическа неточност, тъй като изгони над 70 хиляди гласа външна страна. Силата на Политическа партия беше в нейната относително центристка позиция и антикорупционен заряд, който обаче припознава и грандиозните старания на Българска социалистическа партия в борбата с ГЕРБ. Прилепването на партията към сектата на градската десница срина нейната мощ и облик. Това политическо инженерство може да е изглеждало ослепително на хартия или в съзнанията на пиарите в офиса на Иво Прокопиев, само че на процедура тъкмо то подпечата успеха на ГЕРБ и трумфа на Бойко Борисов. В момента, в който Политическа партия се приближи до Демократична България, тя наследи сектанският дух, всички неприятни уплахи на жълтопаветния планктон, техните обсесии, мелодраматични спазми и безкрайни тъпотии.
Това е повода Събев да е гневен, тъй като тази коалиция подмени Политическа партия и я натика в нормалния батак на най-неприятните хора в българската политика. От своя страна Демократична България посредством своите виртуални инфлуенсъри и претенциозни нарциси иззе общественото говорене на новото обединяване. Това се оказа рецепта за злополука. И тук под злополука разбирам не крайния резултат, който не е неприятен, а фактът, че обединението остана втора. Всички тактики за деяние след изборите на обединяването се градяха само и единствено върху концепцията за победа. Това е другият капан, който щракна за тях. Нещо повече - проектите за деяние след победните избори бяха дъвкани от шумните позьори на Демократична България и описвани като в сантиментално стихотворение. Коалицията побеждава, а ГЕРБ като чинно сираче поддържа всякакво държавно управление, без да желае министри, въздействие или помилван. По-сериозни сюжети има даже и във филмите за възрастни.
Драмата, която раздрусва Политическа партия може най-добре да бъде забелязана в това по какъв начин десните анализатори изясняват резултата от изборите. Едно предизвестие - тъкмо тук се впускаме в най-мътната и блатиста част на българското политическо несъзнавано, тъй че четете техните отзиви на личен риск.
Ще вземем за образец терзанията на проф. Евгений Дайнов. Той споделя, че единствената неточност било забавеното обединяване, другояче нищо друго не било направено погрешно. Но малко по-късно си опонира, тъй като демонстрира една съществена неточност съгласно него. Десницата отново не е случила на първокласен народ. Европейските българи се оказали в малцинство. " Затова сме тази провинциално-ориенталска страна, която сме ", отбелязва професорът.
Очевидно грешката в акцията е толкоз явна, че европейските българи безусловно не могат да я видят.
Демократична България екзекутира периферията на новата коалиция. В момента когато започнаха да нападат монументи, да приказват нормалните тъпотии за " дерусификация " на България, множеството хора със здрав разсъдък избягаха с писъци от тази психиатрия.
Послание като " европейски приходи " е мощно. Дори обръщение от вида " би трябвало ни правосъдна промяна, с цел да вдигнем приходите " също може да мине. Но обръщение от сорта " в този момент е времето да се саморазправим с паметниците " наподобява толкоз налудничаво и архаично, че можеше да дерайлира обединението им още на идващите избори.
" Дерусификацията " е обичаната ми режисура. Тази дума не значи нищо. Но може и да значи всичко - да профилактираме българи с неправилни убеждения; да построим затвор за русофили или да създадем Христо Иванов патриарх на Българската православна черква. И може би тъкмо тук ГЕРБ подхлъзнаха своите съперници. Набутаха ги в обичаната им канавка и ги оставиха да танцуват в калта.
С очите си видях, че този път за ПП/ДБ се канеха да гласоподават хора, които в друго време и обстановка в никакъв случай не биха се доближили до такава бюлетина. Но когато тематиката за паметника стана водеща, същите гласоподаватели обърнаха тил и се причислиха към батальона на негласуващите.
Ето по този начин се губят избори. И може би занапред ще виждаме заревото на борбата, която стартира в медийните любимци на диванните анализатори. >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ