Различен прочит
Александър СИМОВ
Имам едно прикрито скрито наслаждение на Йордановден, признавам си. С мазохистичен боязън се гмурвам в пороя от градска демократична книжовност против ритуалите, които народът уважава. И знаете по какъв начин обичат да приказват тези папагали - " производство на мита " (хохохохо!).
Леденото хоро не било вековна традиция, а съществувало единствено от двадесетина години. И това би трябвало да ни потресе до дъното на душата ни, да осъзнаем срама си и незабавно да се запишем като " небинарни " в персоналните си карти.
Приемам, че традицията не е антична. И какво от това? Разтърсващо, покъртително и прочувствено е да видиш младежите в ледените води. Какъв прочувствен кастрат би трябвало да си, с цел да те нервира нещо сходно? Не е като да караме принудително Александър Андреев да се топи в мътните води на Рейн и да крещи, че обича България. Това с любовта е въпрос на избор. Има хора, които явно не са в положение да обичат даже личните си майки...
И, апропо - до момента в който има хора, които настояват, че би трябвало да демитологизираме личната си история, това ще е явен знак, че сме подчинена и победена страна. Посочете ми най-малко една огромна страна, която не е митологизирала личната си история.
Всяка национална еднаквост се крепи върху мита. Но демитологизаторите най-вече ненавиждат личната си еднаквост. Това е огромният проблем. И не е единствено леденото хоро. Самото хоро като феномен ги нервира. И всичко останало. Но тук към този момент думата имат психиатрите...
Facebook
>
Имам едно прикрито скрито наслаждение на Йордановден, признавам си. С мазохистичен боязън се гмурвам в пороя от градска демократична книжовност против ритуалите, които народът уважава. И знаете по какъв начин обичат да приказват тези папагали - " производство на мита " (хохохохо!).
Леденото хоро не било вековна традиция, а съществувало единствено от двадесетина години. И това би трябвало да ни потресе до дъното на душата ни, да осъзнаем срама си и незабавно да се запишем като " небинарни " в персоналните си карти.
Приемам, че традицията не е антична. И какво от това? Разтърсващо, покъртително и прочувствено е да видиш младежите в ледените води. Какъв прочувствен кастрат би трябвало да си, с цел да те нервира нещо сходно? Не е като да караме принудително Александър Андреев да се топи в мътните води на Рейн и да крещи, че обича България. Това с любовта е въпрос на избор. Има хора, които явно не са в положение да обичат даже личните си майки...
И, апропо - до момента в който има хора, които настояват, че би трябвало да демитологизираме личната си история, това ще е явен знак, че сме подчинена и победена страна. Посочете ми най-малко една огромна страна, която не е митологизирала личната си история.
Всяка национална еднаквост се крепи върху мита. Но демитологизаторите най-вече ненавиждат личната си еднаквост. Това е огромният проблем. И не е единствено леденото хоро. Самото хоро като феномен ги нервира. И всичко останало. Но тук към този момент думата имат психиатрите...
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ