Александър Симов за Васил Терзиев: Как се пише политическа комедия с апокалиптичен привкус...
Александър Симов
Днес Васил Терзиев отново е бил чело в земята пред десните зомбита и за следващ път (някой брои ли към този момент какъв брой станаха) се отхвърля от цялото си семейство и заплюва обществено дядо си, татко си, чичо си, а и цялата си останала рода.
Поводът е забавен.
23 август бил ден в който Европа почитала паметта на жертвите на комунизма и нацизма. Това някой потен пиар с бяла ризка, обувчици за 600 лв. и нежни пръстета несъмнено го е търсил със свещ в календара. Никой различен не би се сетил за този ден. Той е търсен със свещ в ръката, с цел да може нашичкия да бъде показан като разгорещен оракул на жълтите павета.
Датата дава опция на Кандидатът да изгригне:
„ Няколко генерации са погубени от комунизма у нас, техните съществени права са потъпкани и отнети, и принудително е спряно развиването на една страна, която е била част от европейското семейство, имала е своите светли мозъци в науката, предприемачеството и политиката - всичко това е отнето, убито, потъпкано и окончателно изгубено за десетки години напред “.
Не знам кой го съветва за тази акция, само че сигурно го води към пропастта, а не към успеха.
Оставяме встрани моралният проблем в който превръщаш един претендент в човек, който не стопира да се отхвърля от фамилията си и обществено да дере всекидневно личната си биография и родословие. Това е садистично, а към този момент става извънредно смущаващо за наблюдение.
Нека да разгледаме въпроса механически.
Какво целиш с сходно обръщение?
Баналните тъпотии против комунизма освен няма да му върнат изгубени десни гласоподаватели, само че и ще ги стимулира гневно да играят против него. Все отново имаме внук, наследник и племенник на Държавна сигурност, който внезапно се сеща, че комунизма е зло. Така освен не печелиш разочаровани десни гласоподаватели, само че безусловно ги талибанизираш против него.
За по-неутралните пък тематиката за комунизма е като кост от бронтозавър. Постоянното завиране в нея, а не в действителните проблеми на София е израз на стратегическа уязвимост и на пораженчество в лагера, който на всички места тръби, че е предупреден победител за столицата.
В ушите на левите гласоподаватели пък това самобичуване и храчките по фамилията изцяло дисредитират Единственият Велик Кандидат. Човек кадърен да разрови костите на дядо си и да храчи ежедневно по тях няма по какъв начин да се радва даже на една капка утвърждение.
Едно изказване – три поредни изстрела в коляното.
Имам неразбираемото чувство, че акцията на Терзиев ще бъде изучавана в учебниците за това по какъв начин се написа политическа комедия с апокалиптичен привкус.




