Александър СИМОВЕееех, колко е приятно да се събудиш в страната

Александър СИМОВ
Еееех, какъв брой е прелестно да се събудиш в страната на Победилата гражданска война. 
Отваряш очи - евро-атлантическото слънце те гали и като че ли пита: " Защо още не си се записал като доброволец в " Азов? ".
Една ведрина изпълва мозъка, чувството за ярко бъдеще те тонизира, а вероятността фрагментите на ПП-ДБ най-сетне да изпълнят министерствата прелестно гъделичка съзнанието. След 10 години още веднъж вършим исторически компромис и човек няма по какъв начин да не диша с цялостни гърди, заслепен от политическо благополучие и вероятности...> Почти като в онази остаряла съветска ария - " не знам друга страна, в която по този начин свободно да диша човек ".
Вън от шегата, не знам дали осъзнавате историческите измерения на този ден.
Ден, в който Евгений Дайнов пуска публикация на Деян Кюранов със заглавието: " Политическият разсъдък: Победа. Без епитети ".
Тези двамата са едни от главните политически идеолози на градското дясно. И поради това е значимо да забележим по какъв начин се врътнаха единствено за 24 часа. Има стриптийзьорки, които не съумяват да се оправят по този начин добре с придвижванията към стълб.
Според Кюранов полягането пред ГЕРБ е " победа ". Ни повече, ни по-малко. Реабилитацията на едноличния режим е здрав разсъдък. И поради това съгласно него трябвало да се поздравим. Проф. Дайнов споделя тези мисли.
Велик ден. 
Ден, в който инфлуенсърите на дясното, които към този момент изпитваха интелектуален недостиг да мислят за нови епитети за Бойко Борисов, в този момент приканват за здрав разсъдък, самообладание и поддръжка.
Светлите съвести на Отечеството към този момент нямат никакъв проблем с ГЕРБ. 
Нито с лъжата. 
Нито с безкрайната машинация. 
Нито с потните селяни, които гласоподават за Борисов. Защото в продължение на няколко години това беше главният лайтмотив на техните творения. " Горницата " (терминът е на Дайнов), която се шляе със соево лате по жълтите павета и танцуващите хоро тъпанари, които скапват тяхното храносмилане.
Сега обаче Борисов им даде да вършат държавно управление, окъпа ги във власт и внезапно целият им проблем с ГЕРБ се стопи. А какви обети единствено бяха, че те са алтернативата на мафията, че единствено те имат ноу-хауто по какъв начин да преборят Борисов и да възстановяват страната.
И най-лошото е, че целият този трик към този момент веднъж е игран. 
През 2014 година тогавашното издание на градското дясно на име Реформаторски блок стана съдружен сътрудник на Бойко Борисов в неговото второ държавно управление.
И тогава ни заливаха с розова книжовност, че към този момент страната ще е друга, че в този момент ще проснем Конституцията на операционната маса, ще й създадем бърз лифтинг и ще се събудим в друго измерение.
Резултатът през днешния ден е като спомен от гнусен махмурлук. Реформаторският блок потъна в канализацията на историята, само че оттова излезе " Демократична България ", а по-късно президентството способства към историята на безчестието, като сътвори " Продължаваме промяната ".
И по този начин стигнахме до Ротационната България.
И най-нелепото от всичко са методите, по които идеолозите на дясното се пробват да скрият своето изменничество, измама и полягане на Борисов.
Не било коалиция! Интересно тогава какво е?!. ПП-ДБ и ГЕРБ дружно създават стратегия за ръководство, а Мария Габриел е вицепремиер. Това е в директно несъгласие с всички изречени неистини, че силите на положителното няма да поддържат държавно управление с политически фигури от ГЕРБ.
Трябвало да се в профил от власт Радев и да се попречи на " Възраждане " да отидат на нови избори, че щели да порастват. Такава обосновка е на равнище гимназиално съчинение. Всяко непочтеност може да си откри политически есеисти, които да го оправдаят. Но тогава дайте да назоваваме този съюз " Коалиция на страха ". " Коалиция на страха ", която мигновено ще се трансформира в " Коалиция на войната ". 
И, почтено казано, още през 2020 година в бурното лято на площадите имах съмнения към градската десница. Защото това бяха хората, които веднъж към този момент се отдадоха на Борисов. Но мислех, че са се поучили от своята неточност. 
Оказа се, че от самото начало те просто са желали власт. Като виждам по какъв начин днешните им инфлуенсъри се пробват да замазват срама от измамата и измяната, ми излиза наяве, че от тази общественост в никакъв случай нищо положително за България няма да излезе.  
Важното е, че Победихме. 
Нали по този начин?
Спомням си миг от сериала " Капитан Петко Войвода ". След Освобождението той отива при един от своите съратници - Арнаутина (ролята превъзходно се играеше от Джоко Росич), с цел да се опита да показа с него своите терзания от това, което става в България. Бившият сподвижник обаче се е уредил на работа и му споделя: " Ееех, войводо, бихме се, но имаше за какво "... 
Защо в тази ситуация значи службичка.
Революцията победи. 
Нашите излъгаха и се добраха до властта.
Край на борбите.
Дишайте свободно!