Истинско предателство
Александър Симов
" Визия за Европа ". Това е заглавието на предизборната платформа на Българска социалистическа партия за европейския избор през 2019 година Тя е призната от Националния съвет и конгреса на партията. Там ясно е записано, че Българска социалистическа партия ще изпрати в Европейския парламент свои представители, които се ангажират с редица обществени и публични дела. Едната от тях буквално гласи: " Против Истанбулската спогодба, чиито текстове опонират на българската Конституция, съгласно Решение на Конституционен съд ".
Всички, които са били в листата на Българска социалистическа партия, са се заели с тази визия, сключили са контракт с левите гласоподаватели, че това ще е техният дневен ред. Това беше и един от лайтмотивите на акцията.
Припомняме всичко това поради възмутителното държание на евродепутатите от Българска социалистическа партия в Екологичен потенциал. Там мина решение, че Истанбулската спогодба става наложителна за целия Европейски съюз. Сергей Станишев и Елена Йончева гласоподаваха " за ". Иво Христов, Цветелина Пенкова и Петър Витанов се скатаха и просто не влязоха в залата.
Това е ужасяваща, цинична, лицемерна, подла и конюнктурна замяна на вота на социалистите. Плесник в лицето на всички леви хора у нас. Защото представителите на Българска социалистическа партия там са пратени с мандат, а те го нарушиха. И тези, които гласоподаваха " за ", и тези, които плахо не бяха в залата.
Ироничното е, че малко по-късно гласоподаване и бягство четирима от петимата евродепутати на Българска социалистическа партия пуснаха високоморална и патетична декларация против възможна колаборация с ГЕРБ.
Ехаа, значи, когато им отърва, употребяват правилата като мазни кърпички за бърсане. А някой ще изясни ли тяхното тъпчене с безобразното прегъване на гръбнак пред статуквото в Екологичен потенциал?
Радан Кънев и Сергей Станишев гласоподаваха " за " наложителния статут на Истанбулската спогодба. Това не е ли колаборация с десницата, а? Това не е ли грозното лице на онази непоследователност, която гони хората от политиката и ги кара да се съмняват, че тя работи в тяхно име?
Аргументът, че Сергей Станишев имал своя позиция, която била поредна, е неуместен.
Той не е пратен в персонално качество в Екологичен потенциал. Зад него е застанала Българска социалистическа партия, а Българска социалистическа партия има национална и европейска политика, с която Станишев не се съобрази. Дори не ми се разяснява държанието на Елена Йончева, която трябваше да бъде светлият лъч на разликата там. Не знам в каква пералня на мозъци ги пускат в Брюксел, само че днешният й облик няма нищо общо с оня герой за истината и корупцията, който познаваме.
Неприемливо е и държанието на тримата, които не влязоха в зала, с цел да се опитат да излязат сухи от калния мочур. Именно в мигове, в които се гласоподават документи като Истанбулската спогодба, проличава кой евродепутат е с убеждения, кой отстоява националните дела и кой плахо виси в коридорите, с цел да не би да влезе в колизия с формалната позиция на ПЕС.
Но казусът отива надалеч оттатък несъобразяването с визията и политиката на Българска социалистическа партия. Това е скандално, само че разривът е още по-дълбок. Проблемът опира до дефиницията какво е ляво в актуалния буреносен и ядосан свят. Това ли е лявото през днешния ден? Борба за идентичности, подлютена с джендър идеология?
Това не е визия за развиване, а радикална и световна злополука за белия свят. Голямата борба на левицата през годините постоянно е била борбата против бедността и неравенството. Бунт против икономическата усмирителна риза на системата, която облагоделства един дребен хайлайф. Именно тази обществена битка води до същинската смяна в света.
Превръщането на левицата в някакъв културен трансджендър с неразбираеми хрумвания и палава психика погребва вярата на милиони за същинска смяна. И те почват да търсят опция във всевъзможни други хрумвания, харизматични водачи и политически спекуланти.
Как пък веднъж някой от нашите евродепутати не се опълчи навръх това схващане? Да беше посочил, че води борба от името на обезверените българи, които желаят да видят себе си в техните дейности.
Оказа се обаче, че това не е съвременно. Модерното ляво било да си почитател на Истанбулската спогодба с " третия пол ", третия кенеф в детските градини и учебните заведения и с преподаватели вид " мил куин ". Пискливите гласчета, че всички, които не поддържат тези бесове, са някакви изкопаеми скелети на динозаври, в действителност възбуждат обективен яд у хората с същински леви убеждения. Именно това повенение на нашите евродепутати трансформира модерното ляво в някакво безполово творение, небинарно създание, което от дълго време не е наясно какво пази и по какъв начин го пази.
Българската левица в никакъв случай няма да стане джендър план. Няма да се трансформира в безчувствен трансджендър, който не чува хората.
Българска социалистическа партия заплати и продължава да заплаща тежката цена на своята позиция. Срещу нея бяха изправени медийна артилерия, задкулисен бомби, политически спецоперации за скъсване. Но има правила, които би трябвало да се пазят, даже когато е най-мрачно и най-тежко.
Иска ми се евродепутатите от Българска социалистическа партия да го съзнаваха. Без работа за Родината, без поддръжката на българите, те са едно нищо. Прах напразно.
" Визия за Европа ". Това е заглавието на предизборната платформа на Българска социалистическа партия за европейския избор през 2019 година Тя е призната от Националния съвет и конгреса на партията. Там ясно е записано, че Българска социалистическа партия ще изпрати в Европейския парламент свои представители, които се ангажират с редица обществени и публични дела. Едната от тях буквално гласи: " Против Истанбулската спогодба, чиито текстове опонират на българската Конституция, съгласно Решение на Конституционен съд ".
Всички, които са били в листата на Българска социалистическа партия, са се заели с тази визия, сключили са контракт с левите гласоподаватели, че това ще е техният дневен ред. Това беше и един от лайтмотивите на акцията.
Припомняме всичко това поради възмутителното държание на евродепутатите от Българска социалистическа партия в Екологичен потенциал. Там мина решение, че Истанбулската спогодба става наложителна за целия Европейски съюз. Сергей Станишев и Елена Йончева гласоподаваха " за ". Иво Христов, Цветелина Пенкова и Петър Витанов се скатаха и просто не влязоха в залата.
Това е ужасяваща, цинична, лицемерна, подла и конюнктурна замяна на вота на социалистите. Плесник в лицето на всички леви хора у нас. Защото представителите на Българска социалистическа партия там са пратени с мандат, а те го нарушиха. И тези, които гласоподаваха " за ", и тези, които плахо не бяха в залата.
Ироничното е, че малко по-късно гласоподаване и бягство четирима от петимата евродепутати на Българска социалистическа партия пуснаха високоморална и патетична декларация против възможна колаборация с ГЕРБ.
Ехаа, значи, когато им отърва, употребяват правилата като мазни кърпички за бърсане. А някой ще изясни ли тяхното тъпчене с безобразното прегъване на гръбнак пред статуквото в Екологичен потенциал?
Радан Кънев и Сергей Станишев гласоподаваха " за " наложителния статут на Истанбулската спогодба. Това не е ли колаборация с десницата, а? Това не е ли грозното лице на онази непоследователност, която гони хората от политиката и ги кара да се съмняват, че тя работи в тяхно име?
Аргументът, че Сергей Станишев имал своя позиция, която била поредна, е неуместен.
Той не е пратен в персонално качество в Екологичен потенциал. Зад него е застанала Българска социалистическа партия, а Българска социалистическа партия има национална и европейска политика, с която Станишев не се съобрази. Дори не ми се разяснява държанието на Елена Йончева, която трябваше да бъде светлият лъч на разликата там. Не знам в каква пералня на мозъци ги пускат в Брюксел, само че днешният й облик няма нищо общо с оня герой за истината и корупцията, който познаваме.
Неприемливо е и държанието на тримата, които не влязоха в зала, с цел да се опитат да излязат сухи от калния мочур. Именно в мигове, в които се гласоподават документи като Истанбулската спогодба, проличава кой евродепутат е с убеждения, кой отстоява националните дела и кой плахо виси в коридорите, с цел да не би да влезе в колизия с формалната позиция на ПЕС.
Но казусът отива надалеч оттатък несъобразяването с визията и политиката на Българска социалистическа партия. Това е скандално, само че разривът е още по-дълбок. Проблемът опира до дефиницията какво е ляво в актуалния буреносен и ядосан свят. Това ли е лявото през днешния ден? Борба за идентичности, подлютена с джендър идеология?
Това не е визия за развиване, а радикална и световна злополука за белия свят. Голямата борба на левицата през годините постоянно е била борбата против бедността и неравенството. Бунт против икономическата усмирителна риза на системата, която облагоделства един дребен хайлайф. Именно тази обществена битка води до същинската смяна в света.
Превръщането на левицата в някакъв културен трансджендър с неразбираеми хрумвания и палава психика погребва вярата на милиони за същинска смяна. И те почват да търсят опция във всевъзможни други хрумвания, харизматични водачи и политически спекуланти.
Как пък веднъж някой от нашите евродепутати не се опълчи навръх това схващане? Да беше посочил, че води борба от името на обезверените българи, които желаят да видят себе си в техните дейности.
Оказа се обаче, че това не е съвременно. Модерното ляво било да си почитател на Истанбулската спогодба с " третия пол ", третия кенеф в детските градини и учебните заведения и с преподаватели вид " мил куин ". Пискливите гласчета, че всички, които не поддържат тези бесове, са някакви изкопаеми скелети на динозаври, в действителност възбуждат обективен яд у хората с същински леви убеждения. Именно това повенение на нашите евродепутати трансформира модерното ляво в някакво безполово творение, небинарно създание, което от дълго време не е наясно какво пази и по какъв начин го пази.
Българската левица в никакъв случай няма да стане джендър план. Няма да се трансформира в безчувствен трансджендър, който не чува хората.
Българска социалистическа партия заплати и продължава да заплаща тежката цена на своята позиция. Срещу нея бяха изправени медийна артилерия, задкулисен бомби, политически спецоперации за скъсване. Но има правила, които би трябвало да се пазят, даже когато е най-мрачно и най-тежко.
Иска ми се евродепутатите от Българска социалистическа партия да го съзнаваха. Без работа за Родината, без поддръжката на българите, те са едно нищо. Прах напразно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




