Да съберем 2021 нови книги за библиотеките
Александър Шпатов е един от най-разпознаваемите и харесвани нови български писатели. Автор на сборниците #НаЖивоОтСофия (2014, преведен и на британски под заглавие #LiveFromSofia), както и на Том 2.0 (2015), в който са събрани усъвършенстваните разкази от първите му три книги: Бележки под линия (2005), Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Отличен e с Наградата “Южна пролет ” 2005 за най-хубав дебют, както и с Наградата за литература на Столична община за 2015г. Шпатов е ръководител на Сдружение за градски читални и основен основател на плана читАлнЯта в Градската градина на София. Докторант по доктрина на четенето. Инициатор на акцията „ Да съберем 2021 нови книги за библиотеките във връзка 24 май 2021г. ”
- Защо да четем от хартия, а не от екран?
- Всъщност в всекидневието си ние четем от ден на ден от екран. Но все по-разконцентрирано. И точно в това е казусът – в изискванията на така наречен стопанска система на вниманието човек доста по-трудно се концентрира върху съответния текст, тъй като всеки и всичко се пробва да открадне вниманието му към себе си. Да си го кажем почтено – никой не чете до дъно фейсбук постове по-дълги от 10 реда, да вземем за пример. Четенето диагонално от екран става към този момент норма. От друга страна е положителната остаряла хартия, която подтиква качественото и задълбочено четене, тъй като доста по-лесно концентрира цялостното ни внимание единствено и само върху съответния текст. В прочут смисъл, задълбоченото четене към този момент е разкош. Но най-евтиният разкош, който човек може да си разреши. Стига да има опцията да остане изцяло самичък с книгите.
- В кои връзки книгите не са опция на таблета?
- Бих направил разграничаване сред четенето от екран (независимо дали приказваме за таблет, преносим компютър или телефон) и от електронен читател. Четците съвсем изцяло възпроизвеждат чувството за четене от хартия точно тъй като не разрешават похищение на вниманието. Лично аз чета с еднообразно наслаждение и от киндъла си, и от хартия. Съвсем обособен въпрос е, че самото физическо наличие на книгите в средата към нас – в персоналната ни библиотека, в купа с книги на нощното ни шкафче – подтиква единствено по себе си любознанието ни.
- Какво съставлява акцията за подаяние на книги и към какъв вид донори е насочена?
- През май 2015 направихме първата ни акция, с която в действителност събрахме книжния фонд за читАлнЯта като поканихме софиянци да ни дарят своите обичани книги и по този начин да ги споделят с повече читатели. Но защото мястото при нас е прекомерно малко и разрешава фонд от едвам 5-6 хиляди книги, доста скоро започнахме да трупаме доста повече дарения в сравнение с потенциалът ни позволяваше да запазим. И по този начин – изцяло естествено – започнахме да се свързваме с други библиотеки в страната и да им изпращаме събраните книги. За 6 години в разнообразни акции сме създали над 27 хиляди дарения на над 130 читалищни, учебни и градски библиотеки из всички краища на България. Единственото ни изискване е книгите, които хората подаряват да бъдат издадени в последните 20 години – тъй като точно тези заглавия липсват в библиотеките. Особено значим фокус са детските книги, тъй като посредством тях може да възпитаваме положителни читателски привички още от най-ранна възраст. Най-често ни оферират дарения на съветски и всевъзможни други книги от времето на соца, само че защото никой няма интерес към сходни книги – отхвърляме сходни дарения.
- Кои са бенефициентите на акцията?
С годините изградихме трайни партньорства с голям брой библиотеки, които в действителност имат потребност от нови книги за фондовете си. Не е загадка, че държавното финансиране е извънредно незадоволително, тъй че всяка странична помощ е добре пристигнала за всеки, без значение дали приказваме за огромна районна или за селска учебна библиотека. Преди няколко години бяхме натрупали над 150 книги на британски език да вземем за пример и в последна сметка ги дарихме на читалището в Банско, тъй като около развиването на туризма за доста читатели там щеше да е потребно да се опитат да развият британския си. А език се учи най-лесно точно посредством книгите.
- В какво положение са българските читалища?
- Законът е дал статут на публични библиотеки на съвсем всички читалища, което от своя страна им обезпечава и дребен бонус при финансирането от Министерство на културата. Реално не всички поддържат библиотеките си и това не е загадка за никого. Има и чудесни образци в противоположната посока, изключително когато читалището е единственото в съответния град и общината също се е заела с финансирането. Веднага се сещам за библиотеката на Ботевград да вземем за пример. Немалко селски читалища имат аграрни земи, които отдават под аренда и по този начин си обезпечават добър годишен бюджет без да разчитат на обществено финансиране. Всъщност, през нашето Възраждане читалищата са се родили точно като частни инициативи от осъзната социална нужда, само че всичко това с годините се е изгубило, пречупено от комунистическата идеология. За страдание, демокрацията не обърна този развой и към момента всеки чака помощ от страната, което коренно опонира на концепцията, с която са се зародили читалищата.
- За вас кое е модерното място за четене и кой е методът в него да виждаме повече млади?
- Интересът към четенето би трябвало непрекъснато да бъде подтикван, другояче угасва извънредно елементарно. Няма по какъв начин това да стане в полуизоставени соцсгради с прашасали драперийки по прозорците и стотици томове партизански романи. Няма по какъв начин да има съвременни библиотеки с хартиени читателски картони. Какъв е методът това да се промени – не съм необикновен оптимист, в случай че би трябвало да съм честен… Книгите са ни приоритет единствено на 24 май, на 25-ти всичко си остава както досега. Системата на библиотеките е по-изоставена дори и от БДЖ.
- От какво имат потребност градските библиотеки и тези в читалищата?
От красиви съвременни здания, несъмнено. Примерът със София е фрапантен – градската библиотека на пл. Славейков е била едно краткотрайно решение до момента в който не бъде приключен ремонтът на остарялата постройка на ул. Гурко, почнал в средата на 80-те. За страдание, по времето на Софиянски вместо да бъде ремонтирана, постройката е продадена и сега там вместо библиотека има хотел. А краткотрайното решение на пл. Славейков става трайно, без никаква вероятност за нова същинска градска библиотека.
- Какво е общественото влияние от акции като вашата и какви резултати дават в дълготраен проект?
- Важно е да приказваме за проблемите на библиотеките (правим го и сега) и още по-важно е да си дадем сметка, че не може да се разчита единствено на страната. Вярвам, че всяка книга дарена персонално от четец има доста по-голяма стойност от книгите, закупени със стотинките от налозите на същия този човек.
- Защо да четем от хартия, а не от екран?
- Всъщност в всекидневието си ние четем от ден на ден от екран. Но все по-разконцентрирано. И точно в това е казусът – в изискванията на така наречен стопанска система на вниманието човек доста по-трудно се концентрира върху съответния текст, тъй като всеки и всичко се пробва да открадне вниманието му към себе си. Да си го кажем почтено – никой не чете до дъно фейсбук постове по-дълги от 10 реда, да вземем за пример. Четенето диагонално от екран става към този момент норма. От друга страна е положителната остаряла хартия, която подтиква качественото и задълбочено четене, тъй като доста по-лесно концентрира цялостното ни внимание единствено и само върху съответния текст. В прочут смисъл, задълбоченото четене към този момент е разкош. Но най-евтиният разкош, който човек може да си разреши. Стига да има опцията да остане изцяло самичък с книгите.
- В кои връзки книгите не са опция на таблета?
- Бих направил разграничаване сред четенето от екран (независимо дали приказваме за таблет, преносим компютър или телефон) и от електронен читател. Четците съвсем изцяло възпроизвеждат чувството за четене от хартия точно тъй като не разрешават похищение на вниманието. Лично аз чета с еднообразно наслаждение и от киндъла си, и от хартия. Съвсем обособен въпрос е, че самото физическо наличие на книгите в средата към нас – в персоналната ни библиотека, в купа с книги на нощното ни шкафче – подтиква единствено по себе си любознанието ни.
- Какво съставлява акцията за подаяние на книги и към какъв вид донори е насочена?
- През май 2015 направихме първата ни акция, с която в действителност събрахме книжния фонд за читАлнЯта като поканихме софиянци да ни дарят своите обичани книги и по този начин да ги споделят с повече читатели. Но защото мястото при нас е прекомерно малко и разрешава фонд от едвам 5-6 хиляди книги, доста скоро започнахме да трупаме доста повече дарения в сравнение с потенциалът ни позволяваше да запазим. И по този начин – изцяло естествено – започнахме да се свързваме с други библиотеки в страната и да им изпращаме събраните книги. За 6 години в разнообразни акции сме създали над 27 хиляди дарения на над 130 читалищни, учебни и градски библиотеки из всички краища на България. Единственото ни изискване е книгите, които хората подаряват да бъдат издадени в последните 20 години – тъй като точно тези заглавия липсват в библиотеките. Особено значим фокус са детските книги, тъй като посредством тях може да възпитаваме положителни читателски привички още от най-ранна възраст. Най-често ни оферират дарения на съветски и всевъзможни други книги от времето на соца, само че защото никой няма интерес към сходни книги – отхвърляме сходни дарения.
- Кои са бенефициентите на акцията?
С годините изградихме трайни партньорства с голям брой библиотеки, които в действителност имат потребност от нови книги за фондовете си. Не е загадка, че държавното финансиране е извънредно незадоволително, тъй че всяка странична помощ е добре пристигнала за всеки, без значение дали приказваме за огромна районна или за селска учебна библиотека. Преди няколко години бяхме натрупали над 150 книги на британски език да вземем за пример и в последна сметка ги дарихме на читалището в Банско, тъй като около развиването на туризма за доста читатели там щеше да е потребно да се опитат да развият британския си. А език се учи най-лесно точно посредством книгите.
- В какво положение са българските читалища?
- Законът е дал статут на публични библиотеки на съвсем всички читалища, което от своя страна им обезпечава и дребен бонус при финансирането от Министерство на културата. Реално не всички поддържат библиотеките си и това не е загадка за никого. Има и чудесни образци в противоположната посока, изключително когато читалището е единственото в съответния град и общината също се е заела с финансирането. Веднага се сещам за библиотеката на Ботевград да вземем за пример. Немалко селски читалища имат аграрни земи, които отдават под аренда и по този начин си обезпечават добър годишен бюджет без да разчитат на обществено финансиране. Всъщност, през нашето Възраждане читалищата са се родили точно като частни инициативи от осъзната социална нужда, само че всичко това с годините се е изгубило, пречупено от комунистическата идеология. За страдание, демокрацията не обърна този развой и към момента всеки чака помощ от страната, което коренно опонира на концепцията, с която са се зародили читалищата.
- За вас кое е модерното място за четене и кой е методът в него да виждаме повече млади?
- Интересът към четенето би трябвало непрекъснато да бъде подтикван, другояче угасва извънредно елементарно. Няма по какъв начин това да стане в полуизоставени соцсгради с прашасали драперийки по прозорците и стотици томове партизански романи. Няма по какъв начин да има съвременни библиотеки с хартиени читателски картони. Какъв е методът това да се промени – не съм необикновен оптимист, в случай че би трябвало да съм честен… Книгите са ни приоритет единствено на 24 май, на 25-ти всичко си остава както досега. Системата на библиотеките е по-изоставена дори и от БДЖ.
- От какво имат потребност градските библиотеки и тези в читалищата?
От красиви съвременни здания, несъмнено. Примерът със София е фрапантен – градската библиотека на пл. Славейков е била едно краткотрайно решение до момента в който не бъде приключен ремонтът на остарялата постройка на ул. Гурко, почнал в средата на 80-те. За страдание, по времето на Софиянски вместо да бъде ремонтирана, постройката е продадена и сега там вместо библиотека има хотел. А краткотрайното решение на пл. Славейков става трайно, без никаква вероятност за нова същинска градска библиотека.
- Какво е общественото влияние от акции като вашата и какви резултати дават в дълготраен проект?
- Важно е да приказваме за проблемите на библиотеките (правим го и сега) и още по-важно е да си дадем сметка, че не може да се разчита единствено на страната. Вярвам, че всяка книга дарена персонално от четец има доста по-голяма стойност от книгите, закупени със стотинките от налозите на същия този човек.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ