Война срещу Русия или мир: какво ще избере Тръмп?
Александър ШАРКОВСКИ
Широко публикувано е мнението, че Съединените щати разчитат на Украйна като инструмент за смазването на Русия. Но те чакаха или бърза украинска победа, или отвод на Москва от поставените пред Северния боен окръг цели след първите неуспехи на бойното поле. Когато „ бързата война “ не проработи, Москва откри запаси: употребява охранителни компании, по-късно организира частична готовност, сътвори система за набиране на фрагменти за въоръжените сили и реализира баланс на бойното поле, преминавайки към ефикасна отбрана, а по-късно към дейна отбрана и нахлуване.
Стратегията на Съединени американски щати към Русия
Сега, когато тече промяната на властта в Америка и новият президент не е дефинирал новата си тактика към Русия, чуваме спекулациите, че Тръмп ще продължи проекта си за завършек на войната в Украйна, което обаче няма да е от изгода за Москва.
Малко евентуално е Вашингтон да си сложи за цел унищожаването на Русия посредством Украйна. Основните средства на Съединени американски щати са икономическите наказания и интернационалната изолираност на Русия. Когато стана явно, че антируските наказания не работят и интернационалната изолираност се провали, Вашингтон реши да пролее кръвта на Русия. За тази цел му трябваше Украйна с нейната разрушителна националистическа концепция.
Сега, когато Доналд Тръмп пристигна на власт, има подозрения, че Вашингтон ще продължи всеобхватната и неограничена военна поддръжка за Киев. Но Тръмп въобще няма да има време за външната политика, тъй като ще има дълга борба с враговете си в Америка. Без подсилване на своя гръб, Тръмп надали ще се втурне в интернационалните конфликти, където се натрупаха доста проблеми заради нападателните дейности на администрацията на Байдън.
Продължаване на антируската нервност в Европа
Задачата да има раздор сред Москва и Европа е решена отчасти. Малко евентуално е Тръмп да поправя доста тази тактика, като цяло той е удовлетворен от нея.
Разводът сред Европа и Русия ще изисква доста време и старания от администрацията на новия американски президент. В основата на този бракоразвод ще е антируската нервност, която по самодейност на Съединени американски щати Брюксел ще продължи да развива с нова сила.
Но да се върнем към действителностите. Основна задача на Съединени американски щати е да се отбрани посредством Европа при положение на нуклеарна война. Следващият по значимост въпрос е казусът в Близкия изток. Трета подред, изискваща незабавно решение, е тактиката към Китай.
Какви сюжети за преустановяване на войната в Украйна разисква Западът?
В момента се разисква план за заледяване на спора и основаване на буферна зона. Украйна би трябвало да се откаже от присъединение към НАТО през идващите 20 години. Москва и Киев ще бъдат принудени да седнат на масата за договаряния, употребявайки военната помощ като лост. Но Москва ще отхвърли тези изцяло неизгодни условия и тогава Западът ще наводни Украйна с оръжие и пари.
В този план освен че няма нищо ново, той няма да бъде осъществен и не води към мир. Първо, Москва не приема ултиматуми. Второ, ние добре знаем какъв брой костват обещанията за неразширяването на НАТО до границите на Руската федерация. Трето, спорът към този момент един път бе замразен със споразуменията „ Минск 1 “ и „ Минск 2 “. Москва не би трябвало да прави тази неточност трети път.
Николо Макиавели доста тъкмо приказва по този въпрос в своя етюд „ Принцът “: " Войната не може да бъде избегната, тя може единствено да бъде отсрочена в интерес на вашия зложелател... "
Нова отсрочена война ще ускори националистическата концепция за „ украинщината “ и ще разреши на Запада да приготви Украйна за нова война.
Москва изрично ще отхвърли и втория вероятен план на новата администрация на Съединени американски щати, предусещащ погашение на непостижими репарации, връщане към границите от 2013 година и продължение на санкционния напън върху нас.
Освен това Съединените щати могат да изоставят Украйна на произвола на ориста - както това стана през 1975 година с проамериканското държавно управление на Южен Виетнам в Сайгон и през 2021 година, когато американците позорно избягаха от Кабул.
Какво желае Тръмп от Москва
Тръмп може и да се съгласи, че Украйна е зона на съветски ползи с всички произлизащи от това последици. Разбира се, Тръмп нямаше да бъде Тръмп, в случай че не сложи спомагателни условия на Москва за тази услуга. Путин обаче няма да се откаже от стратегическото съглашение с КНДР, което Тръмп ще изиска. Москва няма да се съгласи да скъса връзките си и с Иран. Тръмп неведнъж изрази желанието си да провокира раздор в връзките сред Москва и Пекин. Резултатът предстоящо ще е нула. Москва няма да се съгласи на неутралитет при възможна военна борба сред Вашингтон и Пекин.
Русия има ли потребност от Украйна?
За Москва най-печелившо остава цялостното проваляне и капитулацията на Украйна, в строго сходство с тезата на Клаузевиц: „ Война до победа и точка “. Всеки различен вид е недопустим, защото никой от тях няма да докара до мир.
В идеалния случай е належащо да се уверите, че думата „ Украйна “ престава да съществува, а дружно с нея и други производни на тази дума: „ украинци “, „ украинец “, в това число езика. Изпълнението на това ще даде опция да се унищожи самата концепция за украинство като извънредно враждебна и разрушителна за нас.
Има единствено един излаз от тази задънена улица: Русия може да вземе под своя пълномощия всички земи на някогашна Украйна в границите от 1913 година с връщане на историческите им имена - Малорусия и Нова Русия. Украинците отново ще станат малоруси, езикът им ще е малоруски.
Останалите територии до сегашната западна украинска граница не ни трябват и даже са нездравословни (историята го е доказала). Тя би трябвало да бъде разграничена на няколко дребни самостоятелни републики, изцяло демилитаризирани - да вземем за пример Галиция, Волин, Подолия, Буковина, Подкарпатска Рус.
Тези дребни страни би трябвало да са неутрални, тяхната сигурност ще е обезпечена от интернационалните съглашения. Всякакви опити на Полша, Румъния или Унгария да завземат земите им ще бъдат строго пресичани. Русия би трябвало да остане главен поръчител за тяхната сигурност.
На доктрина този вид би трябвало да устройва Европа, защото основава буферна зона сред Европейски Съюз и Руската федерация. За Съединени американски щати сходно решение също не е недопустимо. И тъй като Тръмп се разгласи за миротворец, този сюжет би трябвало да го устройва.
Широко публикувано е мнението, че Съединените щати разчитат на Украйна като инструмент за смазването на Русия. Но те чакаха или бърза украинска победа, или отвод на Москва от поставените пред Северния боен окръг цели след първите неуспехи на бойното поле. Когато „ бързата война “ не проработи, Москва откри запаси: употребява охранителни компании, по-късно организира частична готовност, сътвори система за набиране на фрагменти за въоръжените сили и реализира баланс на бойното поле, преминавайки към ефикасна отбрана, а по-късно към дейна отбрана и нахлуване.
Стратегията на Съединени американски щати към Русия
Сега, когато тече промяната на властта в Америка и новият президент не е дефинирал новата си тактика към Русия, чуваме спекулациите, че Тръмп ще продължи проекта си за завършек на войната в Украйна, което обаче няма да е от изгода за Москва.
Малко евентуално е Вашингтон да си сложи за цел унищожаването на Русия посредством Украйна. Основните средства на Съединени американски щати са икономическите наказания и интернационалната изолираност на Русия. Когато стана явно, че антируските наказания не работят и интернационалната изолираност се провали, Вашингтон реши да пролее кръвта на Русия. За тази цел му трябваше Украйна с нейната разрушителна националистическа концепция.
Сега, когато Доналд Тръмп пристигна на власт, има подозрения, че Вашингтон ще продължи всеобхватната и неограничена военна поддръжка за Киев. Но Тръмп въобще няма да има време за външната политика, тъй като ще има дълга борба с враговете си в Америка. Без подсилване на своя гръб, Тръмп надали ще се втурне в интернационалните конфликти, където се натрупаха доста проблеми заради нападателните дейности на администрацията на Байдън.
Продължаване на антируската нервност в Европа
Задачата да има раздор сред Москва и Европа е решена отчасти. Малко евентуално е Тръмп да поправя доста тази тактика, като цяло той е удовлетворен от нея.
Разводът сред Европа и Русия ще изисква доста време и старания от администрацията на новия американски президент. В основата на този бракоразвод ще е антируската нервност, която по самодейност на Съединени американски щати Брюксел ще продължи да развива с нова сила.
Но да се върнем към действителностите. Основна задача на Съединени американски щати е да се отбрани посредством Европа при положение на нуклеарна война. Следващият по значимост въпрос е казусът в Близкия изток. Трета подред, изискваща незабавно решение, е тактиката към Китай.
Какви сюжети за преустановяване на войната в Украйна разисква Западът?
В момента се разисква план за заледяване на спора и основаване на буферна зона. Украйна би трябвало да се откаже от присъединение към НАТО през идващите 20 години. Москва и Киев ще бъдат принудени да седнат на масата за договаряния, употребявайки военната помощ като лост. Но Москва ще отхвърли тези изцяло неизгодни условия и тогава Западът ще наводни Украйна с оръжие и пари.
В този план освен че няма нищо ново, той няма да бъде осъществен и не води към мир. Първо, Москва не приема ултиматуми. Второ, ние добре знаем какъв брой костват обещанията за неразширяването на НАТО до границите на Руската федерация. Трето, спорът към този момент един път бе замразен със споразуменията „ Минск 1 “ и „ Минск 2 “. Москва не би трябвало да прави тази неточност трети път.
Николо Макиавели доста тъкмо приказва по този въпрос в своя етюд „ Принцът “: " Войната не може да бъде избегната, тя може единствено да бъде отсрочена в интерес на вашия зложелател... "
Нова отсрочена война ще ускори националистическата концепция за „ украинщината “ и ще разреши на Запада да приготви Украйна за нова война.
Москва изрично ще отхвърли и втория вероятен план на новата администрация на Съединени американски щати, предусещащ погашение на непостижими репарации, връщане към границите от 2013 година и продължение на санкционния напън върху нас.
Освен това Съединените щати могат да изоставят Украйна на произвола на ориста - както това стана през 1975 година с проамериканското държавно управление на Южен Виетнам в Сайгон и през 2021 година, когато американците позорно избягаха от Кабул.
Какво желае Тръмп от Москва
Тръмп може и да се съгласи, че Украйна е зона на съветски ползи с всички произлизащи от това последици. Разбира се, Тръмп нямаше да бъде Тръмп, в случай че не сложи спомагателни условия на Москва за тази услуга. Путин обаче няма да се откаже от стратегическото съглашение с КНДР, което Тръмп ще изиска. Москва няма да се съгласи да скъса връзките си и с Иран. Тръмп неведнъж изрази желанието си да провокира раздор в връзките сред Москва и Пекин. Резултатът предстоящо ще е нула. Москва няма да се съгласи на неутралитет при възможна военна борба сред Вашингтон и Пекин.
Русия има ли потребност от Украйна?
За Москва най-печелившо остава цялостното проваляне и капитулацията на Украйна, в строго сходство с тезата на Клаузевиц: „ Война до победа и точка “. Всеки различен вид е недопустим, защото никой от тях няма да докара до мир.
В идеалния случай е належащо да се уверите, че думата „ Украйна “ престава да съществува, а дружно с нея и други производни на тази дума: „ украинци “, „ украинец “, в това число езика. Изпълнението на това ще даде опция да се унищожи самата концепция за украинство като извънредно враждебна и разрушителна за нас.
Има единствено един излаз от тази задънена улица: Русия може да вземе под своя пълномощия всички земи на някогашна Украйна в границите от 1913 година с връщане на историческите им имена - Малорусия и Нова Русия. Украинците отново ще станат малоруси, езикът им ще е малоруски.
Останалите територии до сегашната западна украинска граница не ни трябват и даже са нездравословни (историята го е доказала). Тя би трябвало да бъде разграничена на няколко дребни самостоятелни републики, изцяло демилитаризирани - да вземем за пример Галиция, Волин, Подолия, Буковина, Подкарпатска Рус.
Тези дребни страни би трябвало да са неутрални, тяхната сигурност ще е обезпечена от интернационалните съглашения. Всякакви опити на Полша, Румъния или Унгария да завземат земите им ще бъдат строго пресичани. Русия би трябвало да остане главен поръчител за тяхната сигурност.
На доктрина този вид би трябвало да устройва Европа, защото основава буферна зона сред Европейски Съюз и Руската федерация. За Съединени американски щати сходно решение също не е недопустимо. И тъй като Тръмп се разгласи за миротворец, този сюжет би трябвало да го устройва.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ