Смята ли Сърбия да нападне съседни държави?
Александър Ротерт, Дойче веле
Сърбия се въоръжава: през днешния ден тя е най-силната във военно отношение страна на Западните Балкани. Но какви цели преследва? Дали в действителност Белград възнамерява да нападне прилежащи страни, каквито предизвестия се чуват от Косово?
Планира ли Сърбия да дестабилизира или даже да нападне с военна мощ прилежащите страни Косово и Босна и Херцеговина? Президентката на Косово Вьоса Османи и босненският ѝ сътрудник Денис Бечирович неотдавна предизвестиха за заплахата от подобен сюжет.
В телевизионно изявление през септември Османи съобщи, че има вяра Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз и НАТО, " само че причина за това е Сърбия да бъде третирана като това, което е: сателитна страна на Русия, която задълбочава военното, икономическото и политическото си съдействие с нея ".
Още по-настоятелно прозвуча предизвестието на Бечирович по отношение на териториалните упоритости на Сърбия: " Бих желал да предупредя международната общност, че управлението на Република Сърбия за следващ път заплашва суверенитета и териториалната целокупност на Босна и Херцеговина. "
Белград се въоръжава
От години Белград всеобщо превъоръжава армията си с съвременни оръжейни системи: закупени са френски изтребители и съветски бойни хеликоптери, които сръбският президент Александър Вучич назова " летящи танкове ". Малко след съветската инвазия в Украйна Белград си обезпечи китайски системи за противовъздушна защита. Има и известия, че Сърбия е закупила от Иран хиляди безпилотни летателни апарати - като тези, които Русия употребява съвсем всекидневно против украински градове.
Още през 2021 година английският " Икономист " написа, че с покупките си на оръжие Белград плаши съседите си. А през 2022 година шведският институт СИПРИ означи, че бюджетът за защита на Белград в размер на 1,3 милиарда евро е 10 пъти по-голям от този на Косово.
Арсеналът от бойни танкове добре илюстрира военното предимство на Сърбия: страната разполага с към 250 такива бойни машини, което е повече от всички останали някогашни югославски републики, взети дружно. (За съпоставяне: немската войска разполага с 295 танка.) На второ място е Хърватия със 75 броя, следвана от Босна с 45 и Северна Македония с 31. Черна гора и Косово нямат никакви танкове.
Вероятно това е една от аргументите, заради които дребните, зараждащи се въоръжени сили на Косово бяха оборудвани с турски безпилотни самолети " Байрактар " предходната година, а през тази и с 250 американски противотанкови ракети " Javelin ".
Проектът " Сръбски свят "
Възниква въпросът за какво Белград от години натрупа голям боеприпас от оръжия, без прилежащите страни да съставляват някаква опасност за Сърбия. Дали президентът Вучич възнамерява да нападне прилежащи страни, каквито предизвестия се чуват от Косово?
Поведението на сръбското управление подхранва сходни опасения: Белград пропагандира плана " Сръбски свят ", който наподобява като смален модел на по-амбициозния проект на някогашния сръбски президент Слободан Милошевич за " Велика Сърбия " - и който среща позитивен отклик измежду сърбите в Косово и Босна.
За да реализира националистическата си цел за Сърбия - обединяването на всички обитаеми със сърби региони на някогашна Югославия, през 1990-те години Милошевич провокира четири войни, в които починаха над 130 000 души.
Няколко високопоставени членове на сръбското държавно управление са служили при Милошевич, в това число президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич, които са оглавявали пропагандния уред на Милошевич.
В началото на юни 2024 година Вучич ръководи в Белград така нареченото " Всесръбско заседание " с представители на сърбите от всички елементи на някогашна Югославия - стратегическа среща, на която в така наречен " Всесръбска декларация " на процедура бе дефиниран проектът за реализиране на " Сръбския свят ". В нея Косово е разказано като част от Сърбия, а Република Сръбска - доминираната от сърби част от Босна и Херцеговина, е дефинирана като " народен интерес на Сърбия ".
Нова война на Балканите?
Нито една от прилежащите страни, които явно са обект на териториалните упоритости на Белград, не разполага с готови за война въоръжени сили. Затова без отбраната на двете западни мироопазващи задачи - на НАТО в Косово (KFOR) и на Европейски Съюз в Босна (EUFOR/Althea) - те биха били лесна плячка за Белград.
През последните години няколко скупчвания на сръбски войски по границата с Косово и нападението на сръбска паравоенна част против косовски сили за сигурност провокираха безредици и вълнения. Защото точно сходни събития маркираха началото на войната в Хърватия през 1991, а година по-късно и на тази в Босна.
Тъй като Съединени американски щати и НАТО реагираха бързо и остро на тези произшествия, Белград въпреки всичко се отдръпна. През август 2024 година Вашингтон още веднъж се намеси, изпращайки в Босна и Херцеговина шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, с цел да охлади сепаратистките пристрастености на водача на босненските сърби Милорад Додик, който беше подхванал стъпки за прокламиране на независимостта на Република Сръбска.
Политиците в Сараево се приготвят за сюжет, при който Република Сръбска ще изиска да се отдели от Босна и Херцеговина. Ако това ескалира във въоръжен спор, прекомерно евентуално е Белград да изпрати танкове в помощ на босненските сърби.
Следователно не е изключено да се стигне до нова война на Балканите. А със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом не е доста ясно по какъв начин ще реагира суперсилата Съединени американски щати следователно. В Сърбия зетят на Тръмп Джаред Къшнър има съществени бизнес ползи.
Сърбия се въоръжава: през днешния ден тя е най-силната във военно отношение страна на Западните Балкани. Но какви цели преследва? Дали в действителност Белград възнамерява да нападне прилежащи страни, каквито предизвестия се чуват от Косово?
Планира ли Сърбия да дестабилизира или даже да нападне с военна мощ прилежащите страни Косово и Босна и Херцеговина? Президентката на Косово Вьоса Османи и босненският ѝ сътрудник Денис Бечирович неотдавна предизвестиха за заплахата от подобен сюжет.
В телевизионно изявление през септември Османи съобщи, че има вяра Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз и НАТО, " само че причина за това е Сърбия да бъде третирана като това, което е: сателитна страна на Русия, която задълбочава военното, икономическото и политическото си съдействие с нея ".
Още по-настоятелно прозвуча предизвестието на Бечирович по отношение на териториалните упоритости на Сърбия: " Бих желал да предупредя международната общност, че управлението на Република Сърбия за следващ път заплашва суверенитета и териториалната целокупност на Босна и Херцеговина. "
Белград се въоръжава
От години Белград всеобщо превъоръжава армията си с съвременни оръжейни системи: закупени са френски изтребители и съветски бойни хеликоптери, които сръбският президент Александър Вучич назова " летящи танкове ". Малко след съветската инвазия в Украйна Белград си обезпечи китайски системи за противовъздушна защита. Има и известия, че Сърбия е закупила от Иран хиляди безпилотни летателни апарати - като тези, които Русия употребява съвсем всекидневно против украински градове.
Още през 2021 година английският " Икономист " написа, че с покупките си на оръжие Белград плаши съседите си. А през 2022 година шведският институт СИПРИ означи, че бюджетът за защита на Белград в размер на 1,3 милиарда евро е 10 пъти по-голям от този на Косово.
Арсеналът от бойни танкове добре илюстрира военното предимство на Сърбия: страната разполага с към 250 такива бойни машини, което е повече от всички останали някогашни югославски републики, взети дружно. (За съпоставяне: немската войска разполага с 295 танка.) На второ място е Хърватия със 75 броя, следвана от Босна с 45 и Северна Македония с 31. Черна гора и Косово нямат никакви танкове.
Вероятно това е една от аргументите, заради които дребните, зараждащи се въоръжени сили на Косово бяха оборудвани с турски безпилотни самолети " Байрактар " предходната година, а през тази и с 250 американски противотанкови ракети " Javelin ".
Проектът " Сръбски свят "
Възниква въпросът за какво Белград от години натрупа голям боеприпас от оръжия, без прилежащите страни да съставляват някаква опасност за Сърбия. Дали президентът Вучич възнамерява да нападне прилежащи страни, каквито предизвестия се чуват от Косово?
Поведението на сръбското управление подхранва сходни опасения: Белград пропагандира плана " Сръбски свят ", който наподобява като смален модел на по-амбициозния проект на някогашния сръбски президент Слободан Милошевич за " Велика Сърбия " - и който среща позитивен отклик измежду сърбите в Косово и Босна.
За да реализира националистическата си цел за Сърбия - обединяването на всички обитаеми със сърби региони на някогашна Югославия, през 1990-те години Милошевич провокира четири войни, в които починаха над 130 000 души.
Няколко високопоставени членове на сръбското държавно управление са служили при Милошевич, в това число президентът Александър Вучич и министърът на вътрешните работи Ивица Дачич, които са оглавявали пропагандния уред на Милошевич.
В началото на юни 2024 година Вучич ръководи в Белград така нареченото " Всесръбско заседание " с представители на сърбите от всички елементи на някогашна Югославия - стратегическа среща, на която в така наречен " Всесръбска декларация " на процедура бе дефиниран проектът за реализиране на " Сръбския свят ". В нея Косово е разказано като част от Сърбия, а Република Сръбска - доминираната от сърби част от Босна и Херцеговина, е дефинирана като " народен интерес на Сърбия ".
Нова война на Балканите?
Нито една от прилежащите страни, които явно са обект на териториалните упоритости на Белград, не разполага с готови за война въоръжени сили. Затова без отбраната на двете западни мироопазващи задачи - на НАТО в Косово (KFOR) и на Европейски Съюз в Босна (EUFOR/Althea) - те биха били лесна плячка за Белград.
През последните години няколко скупчвания на сръбски войски по границата с Косово и нападението на сръбска паравоенна част против косовски сили за сигурност провокираха безредици и вълнения. Защото точно сходни събития маркираха началото на войната в Хърватия през 1991, а година по-късно и на тази в Босна.
Тъй като Съединени американски щати и НАТО реагираха бързо и остро на тези произшествия, Белград въпреки всичко се отдръпна. През август 2024 година Вашингтон още веднъж се намеси, изпращайки в Босна и Херцеговина шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс, с цел да охлади сепаратистките пристрастености на водача на босненските сърби Милорад Додик, който беше подхванал стъпки за прокламиране на независимостта на Република Сръбска.
Политиците в Сараево се приготвят за сюжет, при който Република Сръбска ще изиска да се отдели от Босна и Херцеговина. Ако това ескалира във въоръжен спор, прекомерно евентуално е Белград да изпрати танкове в помощ на босненските сърби.
Следователно не е изключено да се стигне до нова война на Балканите. А със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом не е доста ясно по какъв начин ще реагира суперсилата Съединени американски щати следователно. В Сърбия зетят на Тръмп Джаред Къшнър има съществени бизнес ползи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ