Човекът амфибия
Александър Романович Беляев (16 март 1884 - 6 януари 1941) е съветски публицист на научна фантастика. В своите книги Беляев преглежда безброй механически достижения, които са били невъзможни в неговото време: неестествен сателит към земята („ Звездата КЕЦ " ); подводни градове („ Подводните земеделци " ); трансплантация на човешки мозък в главата на слон („ Хойти тойти " ). Беляев написа за изчезналата земна гравитация („ Над бездната " ), за изгубването на въздуха („ Продавач на въздух " ), за юноша, който се научава да лети („ Ариел " ). Нека си напомним обичания воин от детството - Ихтиандър, момчето с хриле, което живее в океана („ Човекът амфибия " ).
—...Аз няма да приказвам обстойно за опитите на професор Салватор върху животните. Тези опити се свеждат до изключително дръзки по план и блестящи по осъществяване интервенции: присаждане на тъкани и цели органи, слепване на две животни, преобразяване на двойнодишащи в еднодишащи и, назад, преобразяване на мъжки животни в женски, нови способи на подмладяване. В градините на Салватор намерихме деца и юноши на възраст от няколко месеца до четиринадесет години принадлежащи към разнообразни индиански племена.
— В какво положение намерихте децата? — попита прокурорът. — Всички деца са здрави и жизнерадостни. Те лудуват из градината и играят на всякакви игри. На доста от тях Салватор е избавил живота. Индианците са му вярвали и са му довеждали деца от най-отдалечени места — от Аляска до Огнена земя: ескимоси, ягани, ацахн, таулипанги, санапани, ботокуди, пано, арауканци. … — Какво сподели прегледът на младежа Ихтиандър от племето араукана? — Неговото тяло беше покрито с изкуствена люспеста кожа — продължи специалистът — от някакво незнайно, еластично, само че изключително крепко вещество. Анализът на това вещество още не е приключен. Във водата Ихтиандър се е ползувал от време на време от очила с особени стъкла от тежък флинтглас, чийто индикатор на изкривяване на светлината е еднакъв съвсем на две. Това му е давало опция да вижда добре под водата. Когато снехме люспестата кожа на Ихтиандър, открихме под двете му плешки кръгли отверстия с диаметър 10 сантиметра, закрити с по пет тънки пластинки, сходни на хрилете на акула. — Да — продължи ученият, — това наподобява необикновено, само че Ихтиандър има бели дробове на човек и по едно и също време с това хриле на акула. Ето за какво той може да живее и на земята, и под водата. — Човек амфибия значи? — иронично попита прокурорът. — Да, нещо като човек амфибия, т.е. двойнодишащо земноводно. — Но от кое място у Ихтиандър са се взели хриле на акула? — попита ръководителят. Експертът разтвори необятно ръце и отговори: — Това е мистерия, която може би ще пожелае да ни обясни самият професор Салватор. Нашето мнение беше такова: съгласно биологичния закон на Хекел всяко живо създание при развиването си повтаря всички тези стадии, през които е минал даденият тип живо създание в течение на вековния му живот на земята. Може с убеденост да се каже, че индивидът е произтекъл от прародители, които в миналото са дишали с хриле. Прокурорът се надигна от стола си, само че ръководителят го спря с жест. — На двадесетия ден от развиването на човешкия зародиш се виждат четири лежащи една зад друга хрилни гънчици. По-късно обаче хрилният уред се видоизменя: първата хрилна дъга се трансформира в слухов канал — със слухови костици и евстахиева тръба; долната част на хрилната дъга се развива в долна челюст; втората дъга става израстъци и тяло на подезичната кост; третата дъга — щитовиден хрущял на гръкляна. Ние не считаме, че професор Салватор е съумял да задържи развиването на Ихтиандър в неговия ембрионален етап. Науката в действителност познава случаи, когато даже у напълно възрастен човек остава незараснало хрилно отверстие на шията, под челюстта. Това са по този начин наречените шийни фистули. Но с такива останки от хриле, несъмнено, не е допустимо да се живее под водата. При ненормално развиване на зародиша би трябвало да се получи едно от двете: или дихателни, или хриле в случай че са траяли да се развиват хрилете, само че за сметка на развиването на слуховите органи и други анатомически промени, което би трансформирало Ихтиандър в страшилище с недоразвита глава на полуриба-получовек, или пък би победило естественото развиване на индивида, само че за сметка на унищожаването на хрилете. Ихтиандър обаче е обикновено развъртян юноша с добър слух, с изцяло развита долна челюст и с естествени бели дробове, като също така има и изцяло образувани хриле. Как точно действат хрилете и белите дробове, в какво взаимодействие се намират те, минава ли водата през устата и дробовете в хрилете, или пък прониква в хрилете през дребното отверстие, което открихме върху тялото на Ихтиандър малко нагоре от кръглото хрилно отверстие — ние не знаем. Бихме могли да отговорим на тези въпроси, в случай че създадем аутопсия. Това, дублирам, е мистерия, чийто отговор би трябвало да ни даде самият професор Салватор. Професорът би трябвало да ни обясни и по какъв начин са се появили кучетата, прилични на ягуари, странните невероятни животни и земноводните маймуни — тези двойници на Ихтиандър.
Из " Човекът-амфибия ", Александър Беляев, 1928
—...Аз няма да приказвам обстойно за опитите на професор Салватор върху животните. Тези опити се свеждат до изключително дръзки по план и блестящи по осъществяване интервенции: присаждане на тъкани и цели органи, слепване на две животни, преобразяване на двойнодишащи в еднодишащи и, назад, преобразяване на мъжки животни в женски, нови способи на подмладяване. В градините на Салватор намерихме деца и юноши на възраст от няколко месеца до четиринадесет години принадлежащи към разнообразни индиански племена.
— В какво положение намерихте децата? — попита прокурорът. — Всички деца са здрави и жизнерадостни. Те лудуват из градината и играят на всякакви игри. На доста от тях Салватор е избавил живота. Индианците са му вярвали и са му довеждали деца от най-отдалечени места — от Аляска до Огнена земя: ескимоси, ягани, ацахн, таулипанги, санапани, ботокуди, пано, арауканци. … — Какво сподели прегледът на младежа Ихтиандър от племето араукана? — Неговото тяло беше покрито с изкуствена люспеста кожа — продължи специалистът — от някакво незнайно, еластично, само че изключително крепко вещество. Анализът на това вещество още не е приключен. Във водата Ихтиандър се е ползувал от време на време от очила с особени стъкла от тежък флинтглас, чийто индикатор на изкривяване на светлината е еднакъв съвсем на две. Това му е давало опция да вижда добре под водата. Когато снехме люспестата кожа на Ихтиандър, открихме под двете му плешки кръгли отверстия с диаметър 10 сантиметра, закрити с по пет тънки пластинки, сходни на хрилете на акула. — Да — продължи ученият, — това наподобява необикновено, само че Ихтиандър има бели дробове на човек и по едно и също време с това хриле на акула. Ето за какво той може да живее и на земята, и под водата. — Човек амфибия значи? — иронично попита прокурорът. — Да, нещо като човек амфибия, т.е. двойнодишащо земноводно. — Но от кое място у Ихтиандър са се взели хриле на акула? — попита ръководителят. Експертът разтвори необятно ръце и отговори: — Това е мистерия, която може би ще пожелае да ни обясни самият професор Салватор. Нашето мнение беше такова: съгласно биологичния закон на Хекел всяко живо създание при развиването си повтаря всички тези стадии, през които е минал даденият тип живо създание в течение на вековния му живот на земята. Може с убеденост да се каже, че индивидът е произтекъл от прародители, които в миналото са дишали с хриле. Прокурорът се надигна от стола си, само че ръководителят го спря с жест. — На двадесетия ден от развиването на човешкия зародиш се виждат четири лежащи една зад друга хрилни гънчици. По-късно обаче хрилният уред се видоизменя: първата хрилна дъга се трансформира в слухов канал — със слухови костици и евстахиева тръба; долната част на хрилната дъга се развива в долна челюст; втората дъга става израстъци и тяло на подезичната кост; третата дъга — щитовиден хрущял на гръкляна. Ние не считаме, че професор Салватор е съумял да задържи развиването на Ихтиандър в неговия ембрионален етап. Науката в действителност познава случаи, когато даже у напълно възрастен човек остава незараснало хрилно отверстие на шията, под челюстта. Това са по този начин наречените шийни фистули. Но с такива останки от хриле, несъмнено, не е допустимо да се живее под водата. При ненормално развиване на зародиша би трябвало да се получи едно от двете: или дихателни, или хриле в случай че са траяли да се развиват хрилете, само че за сметка на развиването на слуховите органи и други анатомически промени, което би трансформирало Ихтиандър в страшилище с недоразвита глава на полуриба-получовек, или пък би победило естественото развиване на индивида, само че за сметка на унищожаването на хрилете. Ихтиандър обаче е обикновено развъртян юноша с добър слух, с изцяло развита долна челюст и с естествени бели дробове, като също така има и изцяло образувани хриле. Как точно действат хрилете и белите дробове, в какво взаимодействие се намират те, минава ли водата през устата и дробовете в хрилете, или пък прониква в хрилете през дребното отверстие, което открихме върху тялото на Ихтиандър малко нагоре от кръглото хрилно отверстие — ние не знаем. Бихме могли да отговорим на тези въпроси, в случай че създадем аутопсия. Това, дублирам, е мистерия, чийто отговор би трябвало да ни даде самият професор Салватор. Професорът би трябвало да ни обясни и по какъв начин са се появили кучетата, прилични на ягуари, странните невероятни животни и земноводните маймуни — тези двойници на Ихтиандър.
Из " Човекът-амфибия ", Александър Беляев, 1928
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ