Кирил Кадийски: Морфов, ще се биеш докрай!
Александър Морфов
„ Постъпката на Александър Морфов е неоправдателна, само че обяснима. Докато държанието на Велислава Кръстева е обяснимо, само че неоправдателно. Ако на някого това му се коства прекомерно афористично, да го кажем и с по-прости думи. Да назовем нещата със личните им имена. “ – безапелационен е Кирил Кадийски. Известният стихотворец и преводач добавя:
При международно известния режисьор имаме Акт на Бунт. А при известната единствено в българските политически кръгове госпожа е налице надменно държание, провокирало този акт на отчайваща невъзможност. В случая желанието изкуството да бъде оставено в ръцете на създателите в храма, в който те служат, е изригнало против наглостта да демонстрираш политически пристрастия и застъпничество от политическа централа, която и да е тя.
И още по-просто, за ония, които нямат обикновено възприятие за мярка, за благовъзпитание, че даже и за домашно образование: освен нетактично – неприемливо е, когато работиш в институция като националния спектакъл „ Иван Вазов ” да се появяваш на публично място (най-малко пред урните, които са непрекъснато под обективите) с необятно коментирана политическа персона. Или казано по този начин, както си го мислят и тези, които го вършат: да показваш, че имаш чадър, въпреки и поизносен и тук-таме като кърпени гащи! Колкото и съблазнително да е това за такива като теб.
Демонстрацията на мощ и злоупотребата с нея води до ответното: безсилието на Бунта. Все отново всяка Бастилия би трябвало да бъде срината. Засега вратата е белязана. Къде е таранът? Къде са хъшовете?
Колкото до шефа, международно незнайният Васил Василев, опитващ се – спектакъл сме въпреки всичко – да играе Василев, нещата са от ясни по-ясни. Примери доста. Един от последните – Боил Банов. Никой в изкуството, за малко на върха – в нозете на политиците, въпреки и целият изкалян – и след това отново там откъдето си пристигнал: Никой в
Нищото…
Поздравявам с този мой сонет (нищо че към този момент е оповестен, дано го има и тук, щом го препечатват) Александър Морфов и ще повторя това, което споделих неотдавна и по Дарик радио: Никакво овакантяване, никакви оставки, никакво бягство. Ще се биеш до дъно. За да не се наложи на следващия ден да огласяте сцената на националния спектакъл с „ вай, вай, Дездемона! Вай керата! ” Което да отеква в празния салон.
За да не кажат на следващия ден и за теб: Бедний, бедний Морфов, за какво не умря на Гредетин? Анадънму? Кураж!
НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ
А вий, вий сте идиоти…
Христо Ботев
Кои сте вие? Червендалести потомци ли на Мазната?
Иванчо-хаджипенчовци? И вие там? Пред святия олтар!
Не куцате от остарели рани, ни от пушка рязната,
в крачола скрита… Празни са крачолите ви, агалар!
И няма ви във вятърната запустяла мелница,
наречена България… Духът безприютен на един ли хъш
из нея броди – ще ви стряска… От Браила чак до Мелник са
безкръстните им гробове! И поругавани! От вас! И нееднократно!
О, не! От вас не ще извика никой: самун или свинец!
И сабята си няма да сроди с венец!
В сърцето на поета отплата кипи! Отпаднало, без мощ, то
поне едно към момента може – да ви прокълне, лоясали прасета:
как на следващия ден монумент ще вдигнете на някой нов светец,
ако самите през днешния ден не го качите на бесилото!
Фрог нюз
„ Постъпката на Александър Морфов е неоправдателна, само че обяснима. Докато държанието на Велислава Кръстева е обяснимо, само че неоправдателно. Ако на някого това му се коства прекомерно афористично, да го кажем и с по-прости думи. Да назовем нещата със личните им имена. “ – безапелационен е Кирил Кадийски. Известният стихотворец и преводач добавя:
При международно известния режисьор имаме Акт на Бунт. А при известната единствено в българските политически кръгове госпожа е налице надменно държание, провокирало този акт на отчайваща невъзможност. В случая желанието изкуството да бъде оставено в ръцете на създателите в храма, в който те служат, е изригнало против наглостта да демонстрираш политически пристрастия и застъпничество от политическа централа, която и да е тя.
И още по-просто, за ония, които нямат обикновено възприятие за мярка, за благовъзпитание, че даже и за домашно образование: освен нетактично – неприемливо е, когато работиш в институция като националния спектакъл „ Иван Вазов ” да се появяваш на публично място (най-малко пред урните, които са непрекъснато под обективите) с необятно коментирана политическа персона. Или казано по този начин, както си го мислят и тези, които го вършат: да показваш, че имаш чадър, въпреки и поизносен и тук-таме като кърпени гащи! Колкото и съблазнително да е това за такива като теб.
Демонстрацията на мощ и злоупотребата с нея води до ответното: безсилието на Бунта. Все отново всяка Бастилия би трябвало да бъде срината. Засега вратата е белязана. Къде е таранът? Къде са хъшовете?
Колкото до шефа, международно незнайният Васил Василев, опитващ се – спектакъл сме въпреки всичко – да играе Василев, нещата са от ясни по-ясни. Примери доста. Един от последните – Боил Банов. Никой в изкуството, за малко на върха – в нозете на политиците, въпреки и целият изкалян – и след това отново там откъдето си пристигнал: Никой в
Нищото…
Поздравявам с този мой сонет (нищо че към този момент е оповестен, дано го има и тук, щом го препечатват) Александър Морфов и ще повторя това, което споделих неотдавна и по Дарик радио: Никакво овакантяване, никакви оставки, никакво бягство. Ще се биеш до дъно. За да не се наложи на следващия ден да огласяте сцената на националния спектакъл с „ вай, вай, Дездемона! Вай керата! ” Което да отеква в празния салон.
За да не кажат на следващия ден и за теб: Бедний, бедний Морфов, за какво не умря на Гредетин? Анадънму? Кураж!
НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ
А вий, вий сте идиоти…
Христо Ботев
Кои сте вие? Червендалести потомци ли на Мазната?
Иванчо-хаджипенчовци? И вие там? Пред святия олтар!
Не куцате от остарели рани, ни от пушка рязната,
в крачола скрита… Празни са крачолите ви, агалар!
И няма ви във вятърната запустяла мелница,
наречена България… Духът безприютен на един ли хъш
из нея броди – ще ви стряска… От Браила чак до Мелник са
безкръстните им гробове! И поругавани! От вас! И нееднократно!
О, не! От вас не ще извика никой: самун или свинец!
И сабята си няма да сроди с венец!
В сърцето на поета отплата кипи! Отпаднало, без мощ, то
поне едно към момента може – да ви прокълне, лоясали прасета:
как на следващия ден монумент ще вдигнете на някой нов светец,
ако самите през днешния ден не го качите на бесилото!
Фрог нюз
Източник: barometar.net
КОМЕНТАРИ