Александър Касперович: Българският биатлон има потенциал, Логинов ще тренира с нас
Александър Михайлович Касперович е роден на 12 февруари 1958 година
Треньорската си кариера стартира през 1986 година, когато поема националния тим на Съюз на съветските социалистически републики за девойки. За шест години работа девойките му печелят 7 златни медала от международни шампионати.
След това Касперович става треньор на женския тим и през 1992 година го извежда до олимпийското злато в щафетата през 1992 година в Албервил.
от 1994 до 1997 година той е старши треньор на юношеските национали на Русия, а за това време подопечните му носят на страната си още осем златни медала от международни шампионати. От 1997 до 2001 година Александър Владимирович е отново отпред на съветския женски тим по биатлон, който за този интервал печели 6 медала, а от 2002 до 2014 година работи като треньор на юношеските и вторите национални тимове.
През сезон 2013-2014 година взе участие в подготовката за олимпийските игри на бъдещия медалист Евгений Гараничев и на олимпийския първенец Алексей Волков.
През идващия сезон Касперович е старши треньор на мъжете. Под негово управление Антон Шипулин печели сребърен орден в преследването и приключва втори в генералното класиране за международната купа. Щафетата пък печели дребния бистър глобус, а биатлонистите, които се готвят през сезона с главния състав (Алексей Волков, Антон Бабиков, Александр Печонкин, Алексей Слепов) печелят четири златни медала на европейското състезание.
От 2018 година Александър Касперович е старши треньор на тима по биатлон на Санкт Петербург.
- Здравейте, Александър Владимирович. Да стартираме всъщност. Как по този начин се получи, че персоналният треньор на най-хубавия съветски биатлонист Александър Логинов внезапно стана ментор на българския народен тим?
- Аз дълги години съм работил в България, имам поради, че съм бил на лагери в Белмекен. По принцип имам положителни контакти и с треньорите, и със състезателите. След международното в Антхолц през тази година получих предложение да работя с българския тим. Аз поразмишлявах, тимът като цяло е забавен и безусловно преди няколко дни стигнахме до съглашение. В България има доста забавни биатлонисти и биатлонистки и считам, че можем да реализираме високи резултати.
- Кое по-точно ви е забавно в българския тим?
- Има перспективни състезатели. Тодорова, да вземем за пример, забавно момиче. Здравкова също. Анев, Илиев, Синапов… Наясно съм с всички. Може да се получат доста забавни неща в отборните стартове - смесените щафети, елементарните. Но си мисля, че в случай че нещата се получат, може да вдигнем резултатите и в самостоятелните дисциплини. Аз ги познавам доста добре, общувал съм с тях, тъй като те на процедура всички в накякава степен приказват съветски.
- Не ви ли тормози, че водачите на мъжкия ни биатлон Анев и Илиев са към този момент на по 33 години?
- Знаете ли, аз познавам на процедура целия хайлайф в биатлона, освен в българския. 32-33 години не е пределна възраст, а главната цел е била и си остава представянетона олимпийските игри. Момчетата, за които говорите, изцяло могат да се оправят с поставените им задания.
- Доскоро Анев тренираше настрана от останалите национали. Смятате ли да измененията това и имали ли сте диалози по тематиката към този момент?
- Да, аз разговарях и за това с Дафовска. Казах ви, че съм наясно с всичко, което се случва. Доколкото разбрах, когато са му споделили, че аз ставам старши треньор, той се е съгласил да тренира с тима. Аз знам каква е повода, а и вие несъмнено дори по-добре от мен я знаете. Той е комплициран темперамент, знам, че искаше даже да завършва, само че въпреки всичко считам, че всичко ще е наред.
- Вие сте били треньор и на юноши, и на девойки, на дами, мъже, дори в този момент сте и треньор на тима на Санкт Петербург. Но въпреки всичко къде ви е силата - да сте екипен или персонален треньор?
- Това не е от изключително значение. Аз съм треньор, харесва ми моят спорт, най-важното е спортистите, които управлявам, да покачват своята класа. Основното е да има резултат, а дали е поради персоналния треньор или поради отборния - това е на назад във времето. Разбира се, в тима работи цялостен екип треньори, дори освен треньори - експерти. Значи първо този екип би трябвало да бъде построен. От единомишленици. И когато пристигна моментът всичко да се получава и съответните спортисти да печелят надпреварите, идва и удовлетворението от добре свършената работа. Независимо дали си персонален треньор, или си екипен.
- Казахте, че познавате всички известни биатлонисти. Какво ще кажете за бъдещето на българския биатлон? Виждате ли капацитет в него?
- Когато получих предлагането да поема националите на България, аз се обадих на Захаров (предшественикът му, който ще се занимава с младите) и му споделих непосредствено: Ако вие там ще ме гледате изкривено и ще ми пречите да работя, защо съм ви? Иначе съм наясно по какъв начин прелестно се оправят в Банско треньорите, както и по другите места, не знам дали са останали в Боровец още. Аз и с Дафовска си приказвах, че връзката сред мен и Захаров ще покрива всичко - “А” тима, “Б” тима и младите. Планираме взаимен лагер, безусловно в понеделник ще изпратя примерна стратегия, с цел да я утвърди УС на федерацията. Нямам самообладание колкото се може по-скоро да дойде в България и да стартира работа.
Александър Касперович и Виталий Норицин
- В България идвате с още един треньор, Виталий Норицин. Той е експерт основно в стрелбата. Означава ли това, че основно там виждате недостатъци?
- Не, не бих споделил. Българските биатлонисти са добре готови. Може би трябват повече взаимни лагери, тренировки, с цел да си пристигна всичко на мястото. Да, може би някои съставни елементи би трябвало да се подобрят, да вземем за пример скоростната пукотевица, само че точно върху такива неща ще работим. Освен това Виталий не е експерт единствено в стрелбата. Той доста схваща и от функционалната подготовка, има положителни достижения там. Но първата ни работа ще е за се срещнем със състезателите и да разберем кой върху какво би трябвало най-вече да работи. Защото като споделих, че познавам българските биатлонисти, аз имам поради, че проследявам представянето и резултатите им. А в този момент би трябвало да видя всичко това от вътрешната страна - по какъв начин се приготвят, по какъв начин упражняват. Да пообщуваме с всеки един играч, с персоналния му треньор. Те са най-близо до тях, пребивавам с тях през огромна част от времето, възпитали са ги. Трябва да има връзка сред персоналния треньор на състезателя и треньора на националния тим. Всеки си прави своята работа, само че, нагледно казано, ние би трябвало да изваем една обща фигура. За да има резултат.
- Споменахте Милена Тодорова, която през предишния сезон потвърди гения си. Виждате ли в нея капацитет да повтори достижението на Катя Дафовска?
- Сложно е. Дафовска беше играч от международно ниво, а и въобще българският женски биатлон тогава вървеше устойчиво нагоре. Аз доста добре си припомням всички девойки. Но от този момент нивото се подвигна доста. В момента има 15-18 девойки, които претендират за медалите във всяко съревнование в женския биатлон. Така че не мога да кажа занапред до каква степен се простира капацитетът на Милена. Трябва да стартира работа, да проуча нещата. Защото не е толкоз просто в профил да гледаш и да кажеш: Тази състезателка има капацитет да стане олимпийска шампионка. Трябва да се прегледат всичките и резултати, физически данни, да се приказва с персоналния и треньор, с доктора - какви проби е правила, от какво е боледувала, какви медикаменти са и давани. Със самата нея би трябвало да се беседва, тъй като логиката на психиката на състезателя е извънредно значимо нещо. Много са факторите, а дреболии в спорта на практика към този момент няма.
- Ще се отрази ли на вашето назначение като старши треньор на България абсурдът на международното състезание в Антхолц с непознатата акредитация, която използвахте?
- Първо, това беше индивидуален случай, изключение. Вие разбирате, че и в биатлона е намесена политиката. Смятам, че всичко към случая е изчистено. Буквално преди няколко дни отново получих писмо, дава отговор на някакви въпроси. Нищо ужасно не се е случило. Да - имаше нарушаване на наредбите, аз се извиних. Но вие разбирате, че откакто не бях в щаба на съветския тим, само че присъствах на самото състезание, трябваше по някакъв метод да оказа помощ на Логинов, на който съм персонален треньор. Все отново трябваше да мина по трасето, да му подскажа къде какви компликации може да изпита. И тъй като всички ме познават, някой е докладвал. След това имаше обиск, пробваха се да ни изкарат от играта. За в бъдеще ще ми е обеца на ухото, само че дублирам - въпросът е завършен.
- Значи не смятате, че този случай може да повлияе по нянакъв метод на българския тим по биатлон, откакто вие сте му старши треньор?
- Не, несъмнено. Задачата на IBU не е да търси някакви интриги, а да развива биатлона. Към мен към този момент няма никакви искания.
Руската звезда в биатлона Александър Логинов с персоналния си треньор Александър Касперович
- Стана въпрос за Александър Логинов, който е безспорна звезда в международен мащаб. Той с българския тим ли ще тренира, или въпреки всичко с съветския?
- Той ще тренира с съветския тим, само че за някои лагери, които занапред следва да организираме, да вземем за пример високопланинските, евентуално ще идва. В момента към момента съветският тим по биатлон няма треньор и никой не знае кой ще е той. Даже и моето име беше забъркано, само че аз не съм получавал никакви оферти. Така че Логинов първия лагер, който е главно по стрелбата, ще си кара в Русия. А за идващия на Белмекен считам да го включа към балгарските национали. С катя към този момент говорихме за това, няма проблеми.
- Защо по този начин се объркаха нещата в съветския биатлон? Заради допинга ли е всичко, или някакви други войни са намесени?
- Сложен въпрос. Докато отпред на федерацията беше Прохоров (Михаил Прохоров е съветски милиардер, някогашен президент на федерацията по биатлон и някогашен притежател на тима от НБА “Бруклин Нетс” - б.а.), нямаше никакви финансови проблеми. Също и при наследника му Кравцов. Но по-късно започнаха тези истории с допинга, а сами разбирате, че във всеки спорт финансовата съставляваща е може би най-важната, а и репутацията на тима беше срината. Спонсорите се отдръпнаха, след което пристигнаха проблемите. Затова и обстановката в този момент е доста комплицирана.
- В момента обстановката е доста комплицирана в целия свят. Как вие виждате биатлони и спорта въобще в изискванията на пандемията от ковид?
- Действително в този момент обстановката е извънредно комплицирана. Професионалният спорт ще изпитва страхотни ограничавания. Той се устояваше от спонсори, от реклами, а сега на практика няма никакви надпревари. Споменатата от мен финансова съставляваща пада внезапно надолу. Тежки времена са, тъй като сякаш може да се тренира, само че когато няма стартове, то смисълът на спорта като подобен се губи. Както ще стане? Само бог знае. Когато вдигнат бариерата на рестриктивните мерки, може нещо да се промени, само че е комплицирано да се вършат прогнози. Иначе като виждам календара, към този момент със международната купа всичко върви по проект. Но пък да вземем за пример норвежците, доколкото си припомням, пиша, че не всички са в равни условия. И това фактически е по този начин. В Русия не може да се тренира, само че в Беларус може. Норвежците също упражняват. Не знам към момента по какъв начин е в България…
- Индивидуалните тренировки са разрешени…
- Да, споделиха ми, че самостоятелно може.
- През последните години биатлонът израсна извънредно доста като търговски артикул. Защо съгласно вас?
- Основно поради своята непредсказуемост. Това са два на пръв взор несъвместими спорта - ски тичане и пукотевица. Динамика и статика. Телевизията доста оказа помощ, рекламата беше мъдро извършена. Но въпреки всичко основното е, че една секунда може да промени всичко в класирането и да обърне надпреварата с главата надолу.
- За малкия екран е ясно, само че когато 60-70 хиляди се събират на стадиона в Гелзенкирхен не за мач, а за биатлон?
- Не единствено там. И в Анхолц, и в Ново Место - там също ужасно обичат биатлона. “Евроспорт” способства доста, също така всички държавни малките екрани даваха биатлон, това беше значимо. Създаде се характерна публика от почитатели на биатлона и известността потегли нагоре. Но най-важното е, че това е хубав и непредсказуем спорт.
- Казахте, че познавате добре българския биатлон, състезателите, юношите. А за България какво знаете? Като страна?
- Аз много-много пъти съм идвал в България…
- Белмекен не се брои…
- Е, да, Белмекен… Но аз прелестно познавам Пловдив…
- Родният ми град.
- Така ли? Много пъти съм ходил. Когато сме пътували към морето, постоянно стопираме там. Интересна ми е историята, да вземем за пример по какъв начин доста българи е трябвало принудително да одобряват ислямската религия. Много одобрявам и София. Влизам в църквите, неповторими са.
- Може би финален въпрос. Откъде идва семейството ви? Не е типичен руска…
- В смисъл, че е еврейска ли?
- Не тъкмо. Аз самият съм арменец. По-скоро, че наподобява на беларуска.
- Майка ми е от Минск, татко ми е боен. Изкарал е цялата Втора международна, стигнал е до Кьонигсберг, в този момент това е Калининград. Има доста ордени и медали, а мама е била партизанка. Чисти беларуси, корените ми са оттова. По-големият ми брат се е родил в Кьонигсберг, сестра ми в Минск, а аз в Казахстан.
Едуард Папазян, " 24 часа "
Треньорската си кариера стартира през 1986 година, когато поема националния тим на Съюз на съветските социалистически републики за девойки. За шест години работа девойките му печелят 7 златни медала от международни шампионати.
След това Касперович става треньор на женския тим и през 1992 година го извежда до олимпийското злато в щафетата през 1992 година в Албервил.
от 1994 до 1997 година той е старши треньор на юношеските национали на Русия, а за това време подопечните му носят на страната си още осем златни медала от международни шампионати. От 1997 до 2001 година Александър Владимирович е отново отпред на съветския женски тим по биатлон, който за този интервал печели 6 медала, а от 2002 до 2014 година работи като треньор на юношеските и вторите национални тимове.
През сезон 2013-2014 година взе участие в подготовката за олимпийските игри на бъдещия медалист Евгений Гараничев и на олимпийския първенец Алексей Волков.
През идващия сезон Касперович е старши треньор на мъжете. Под негово управление Антон Шипулин печели сребърен орден в преследването и приключва втори в генералното класиране за международната купа. Щафетата пък печели дребния бистър глобус, а биатлонистите, които се готвят през сезона с главния състав (Алексей Волков, Антон Бабиков, Александр Печонкин, Алексей Слепов) печелят четири златни медала на европейското състезание.
От 2018 година Александър Касперович е старши треньор на тима по биатлон на Санкт Петербург.
- Здравейте, Александър Владимирович. Да стартираме всъщност. Как по този начин се получи, че персоналният треньор на най-хубавия съветски биатлонист Александър Логинов внезапно стана ментор на българския народен тим?
- Аз дълги години съм работил в България, имам поради, че съм бил на лагери в Белмекен. По принцип имам положителни контакти и с треньорите, и със състезателите. След международното в Антхолц през тази година получих предложение да работя с българския тим. Аз поразмишлявах, тимът като цяло е забавен и безусловно преди няколко дни стигнахме до съглашение. В България има доста забавни биатлонисти и биатлонистки и считам, че можем да реализираме високи резултати.
- Кое по-точно ви е забавно в българския тим?
- Има перспективни състезатели. Тодорова, да вземем за пример, забавно момиче. Здравкова също. Анев, Илиев, Синапов… Наясно съм с всички. Може да се получат доста забавни неща в отборните стартове - смесените щафети, елементарните. Но си мисля, че в случай че нещата се получат, може да вдигнем резултатите и в самостоятелните дисциплини. Аз ги познавам доста добре, общувал съм с тях, тъй като те на процедура всички в накякава степен приказват съветски.
- Не ви ли тормози, че водачите на мъжкия ни биатлон Анев и Илиев са към този момент на по 33 години?
- Знаете ли, аз познавам на процедура целия хайлайф в биатлона, освен в българския. 32-33 години не е пределна възраст, а главната цел е била и си остава представянетона олимпийските игри. Момчетата, за които говорите, изцяло могат да се оправят с поставените им задания.
- Доскоро Анев тренираше настрана от останалите национали. Смятате ли да измененията това и имали ли сте диалози по тематиката към този момент?
- Да, аз разговарях и за това с Дафовска. Казах ви, че съм наясно с всичко, което се случва. Доколкото разбрах, когато са му споделили, че аз ставам старши треньор, той се е съгласил да тренира с тима. Аз знам каква е повода, а и вие несъмнено дори по-добре от мен я знаете. Той е комплициран темперамент, знам, че искаше даже да завършва, само че въпреки всичко считам, че всичко ще е наред.
- Вие сте били треньор и на юноши, и на девойки, на дами, мъже, дори в този момент сте и треньор на тима на Санкт Петербург. Но въпреки всичко къде ви е силата - да сте екипен или персонален треньор?
- Това не е от изключително значение. Аз съм треньор, харесва ми моят спорт, най-важното е спортистите, които управлявам, да покачват своята класа. Основното е да има резултат, а дали е поради персоналния треньор или поради отборния - това е на назад във времето. Разбира се, в тима работи цялостен екип треньори, дори освен треньори - експерти. Значи първо този екип би трябвало да бъде построен. От единомишленици. И когато пристигна моментът всичко да се получава и съответните спортисти да печелят надпреварите, идва и удовлетворението от добре свършената работа. Независимо дали си персонален треньор, или си екипен.
- Казахте, че познавате всички известни биатлонисти. Какво ще кажете за бъдещето на българския биатлон? Виждате ли капацитет в него?
- Когато получих предлагането да поема националите на България, аз се обадих на Захаров (предшественикът му, който ще се занимава с младите) и му споделих непосредствено: Ако вие там ще ме гледате изкривено и ще ми пречите да работя, защо съм ви? Иначе съм наясно по какъв начин прелестно се оправят в Банско треньорите, както и по другите места, не знам дали са останали в Боровец още. Аз и с Дафовска си приказвах, че връзката сред мен и Захаров ще покрива всичко - “А” тима, “Б” тима и младите. Планираме взаимен лагер, безусловно в понеделник ще изпратя примерна стратегия, с цел да я утвърди УС на федерацията. Нямам самообладание колкото се може по-скоро да дойде в България и да стартира работа.
Александър Касперович и Виталий Норицин
- В България идвате с още един треньор, Виталий Норицин. Той е експерт основно в стрелбата. Означава ли това, че основно там виждате недостатъци?
- Не, не бих споделил. Българските биатлонисти са добре готови. Може би трябват повече взаимни лагери, тренировки, с цел да си пристигна всичко на мястото. Да, може би някои съставни елементи би трябвало да се подобрят, да вземем за пример скоростната пукотевица, само че точно върху такива неща ще работим. Освен това Виталий не е експерт единствено в стрелбата. Той доста схваща и от функционалната подготовка, има положителни достижения там. Но първата ни работа ще е за се срещнем със състезателите и да разберем кой върху какво би трябвало най-вече да работи. Защото като споделих, че познавам българските биатлонисти, аз имам поради, че проследявам представянето и резултатите им. А в този момент би трябвало да видя всичко това от вътрешната страна - по какъв начин се приготвят, по какъв начин упражняват. Да пообщуваме с всеки един играч, с персоналния му треньор. Те са най-близо до тях, пребивавам с тях през огромна част от времето, възпитали са ги. Трябва да има връзка сред персоналния треньор на състезателя и треньора на националния тим. Всеки си прави своята работа, само че, нагледно казано, ние би трябвало да изваем една обща фигура. За да има резултат.
- Споменахте Милена Тодорова, която през предишния сезон потвърди гения си. Виждате ли в нея капацитет да повтори достижението на Катя Дафовска?
- Сложно е. Дафовска беше играч от международно ниво, а и въобще българският женски биатлон тогава вървеше устойчиво нагоре. Аз доста добре си припомням всички девойки. Но от този момент нивото се подвигна доста. В момента има 15-18 девойки, които претендират за медалите във всяко съревнование в женския биатлон. Така че не мога да кажа занапред до каква степен се простира капацитетът на Милена. Трябва да стартира работа, да проуча нещата. Защото не е толкоз просто в профил да гледаш и да кажеш: Тази състезателка има капацитет да стане олимпийска шампионка. Трябва да се прегледат всичките и резултати, физически данни, да се приказва с персоналния и треньор, с доктора - какви проби е правила, от какво е боледувала, какви медикаменти са и давани. Със самата нея би трябвало да се беседва, тъй като логиката на психиката на състезателя е извънредно значимо нещо. Много са факторите, а дреболии в спорта на практика към този момент няма.
- Ще се отрази ли на вашето назначение като старши треньор на България абсурдът на международното състезание в Антхолц с непознатата акредитация, която използвахте?
- Първо, това беше индивидуален случай, изключение. Вие разбирате, че и в биатлона е намесена политиката. Смятам, че всичко към случая е изчистено. Буквално преди няколко дни отново получих писмо, дава отговор на някакви въпроси. Нищо ужасно не се е случило. Да - имаше нарушаване на наредбите, аз се извиних. Но вие разбирате, че откакто не бях в щаба на съветския тим, само че присъствах на самото състезание, трябваше по някакъв метод да оказа помощ на Логинов, на който съм персонален треньор. Все отново трябваше да мина по трасето, да му подскажа къде какви компликации може да изпита. И тъй като всички ме познават, някой е докладвал. След това имаше обиск, пробваха се да ни изкарат от играта. За в бъдеще ще ми е обеца на ухото, само че дублирам - въпросът е завършен.
- Значи не смятате, че този случай може да повлияе по нянакъв метод на българския тим по биатлон, откакто вие сте му старши треньор?
- Не, несъмнено. Задачата на IBU не е да търси някакви интриги, а да развива биатлона. Към мен към този момент няма никакви искания.
Руската звезда в биатлона Александър Логинов с персоналния си треньор Александър Касперович
- Стана въпрос за Александър Логинов, който е безспорна звезда в международен мащаб. Той с българския тим ли ще тренира, или въпреки всичко с съветския?
- Той ще тренира с съветския тим, само че за някои лагери, които занапред следва да организираме, да вземем за пример високопланинските, евентуално ще идва. В момента към момента съветският тим по биатлон няма треньор и никой не знае кой ще е той. Даже и моето име беше забъркано, само че аз не съм получавал никакви оферти. Така че Логинов първия лагер, който е главно по стрелбата, ще си кара в Русия. А за идващия на Белмекен считам да го включа към балгарските национали. С катя към този момент говорихме за това, няма проблеми.
- Защо по този начин се объркаха нещата в съветския биатлон? Заради допинга ли е всичко, или някакви други войни са намесени?
- Сложен въпрос. Докато отпред на федерацията беше Прохоров (Михаил Прохоров е съветски милиардер, някогашен президент на федерацията по биатлон и някогашен притежател на тима от НБА “Бруклин Нетс” - б.а.), нямаше никакви финансови проблеми. Също и при наследника му Кравцов. Но по-късно започнаха тези истории с допинга, а сами разбирате, че във всеки спорт финансовата съставляваща е може би най-важната, а и репутацията на тима беше срината. Спонсорите се отдръпнаха, след което пристигнаха проблемите. Затова и обстановката в този момент е доста комплицирана.
- В момента обстановката е доста комплицирана в целия свят. Как вие виждате биатлони и спорта въобще в изискванията на пандемията от ковид?
- Действително в този момент обстановката е извънредно комплицирана. Професионалният спорт ще изпитва страхотни ограничавания. Той се устояваше от спонсори, от реклами, а сега на практика няма никакви надпревари. Споменатата от мен финансова съставляваща пада внезапно надолу. Тежки времена са, тъй като сякаш може да се тренира, само че когато няма стартове, то смисълът на спорта като подобен се губи. Както ще стане? Само бог знае. Когато вдигнат бариерата на рестриктивните мерки, може нещо да се промени, само че е комплицирано да се вършат прогнози. Иначе като виждам календара, към този момент със международната купа всичко върви по проект. Но пък да вземем за пример норвежците, доколкото си припомням, пиша, че не всички са в равни условия. И това фактически е по този начин. В Русия не може да се тренира, само че в Беларус може. Норвежците също упражняват. Не знам към момента по какъв начин е в България…
- Индивидуалните тренировки са разрешени…
- Да, споделиха ми, че самостоятелно може.
- През последните години биатлонът израсна извънредно доста като търговски артикул. Защо съгласно вас?
- Основно поради своята непредсказуемост. Това са два на пръв взор несъвместими спорта - ски тичане и пукотевица. Динамика и статика. Телевизията доста оказа помощ, рекламата беше мъдро извършена. Но въпреки всичко основното е, че една секунда може да промени всичко в класирането и да обърне надпреварата с главата надолу.
- За малкия екран е ясно, само че когато 60-70 хиляди се събират на стадиона в Гелзенкирхен не за мач, а за биатлон?
- Не единствено там. И в Анхолц, и в Ново Место - там също ужасно обичат биатлона. “Евроспорт” способства доста, също така всички държавни малките екрани даваха биатлон, това беше значимо. Създаде се характерна публика от почитатели на биатлона и известността потегли нагоре. Но най-важното е, че това е хубав и непредсказуем спорт.
- Казахте, че познавате добре българския биатлон, състезателите, юношите. А за България какво знаете? Като страна?
- Аз много-много пъти съм идвал в България…
- Белмекен не се брои…
- Е, да, Белмекен… Но аз прелестно познавам Пловдив…
- Родният ми град.
- Така ли? Много пъти съм ходил. Когато сме пътували към морето, постоянно стопираме там. Интересна ми е историята, да вземем за пример по какъв начин доста българи е трябвало принудително да одобряват ислямската религия. Много одобрявам и София. Влизам в църквите, неповторими са.
- Може би финален въпрос. Откъде идва семейството ви? Не е типичен руска…
- В смисъл, че е еврейска ли?
- Не тъкмо. Аз самият съм арменец. По-скоро, че наподобява на беларуска.
- Майка ми е от Минск, татко ми е боен. Изкарал е цялата Втора международна, стигнал е до Кьонигсберг, в този момент това е Калининград. Има доста ордени и медали, а мама е била партизанка. Чисти беларуси, корените ми са оттова. По-големият ми брат се е родил в Кьонигсберг, сестра ми в Минск, а аз в Казахстан.
Едуард Папазян, " 24 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ