Прибързано е да се очакват незабавни сътресения
Александър МАРИНОВ
За да се осмисли мащабът на измененията, подбудени от завършилия първи тур на локалните избори, ще бъде нужен съответен за всяка община, деликатен и трудоемък разбор. Също по този начин, не трябва да забравяме, че в София, където е най-важната конспирация, са обработени досега едвам към половината от секционните протоколи. Но, като се опираме на наличните данни, на първи прочит можем да формулираме следните ориентировъчни заключения.
Първо , изборната интензивност остава на практика същата, каквато бе на локалните избори преди четири години. Отчетлив нов подтик на социална сила не се вижда. Това обаче не вещае успокоение. Аналогичните дялове на гласоподавателите, създали си труда да идат до урните, не значи, че са дали своят вот същите хора, нито че претекстовете на гласувалите са същите. Най-прекият резултат от тази на пръв взор невидима смяна са променените съотношения на силите, индикирани на първо място с множеството балотажи, огромна част от които – с неразбираем излаз.
Второ. Потвърди се – най-малко в известна степен преди балотажите - упованието, че и след тези избори ГЕРБ ще резервира статута си на първа политическа мощ. Най-голямата ръководеща партия завоюва „ чисти “ (самостоятелни) победи в пет регионални града (в още два нейните претенденти са на косъм от победа на първия тур). Предизвестени бяха сполучливите резултати в Бургас и Стара Загора (евентуално във Варна), значително – във Враца и Габрово, не се потвърдиха опасенията от проблеми във Велико Търново. В Кюстендил и Монтана ГЕРБ „ се разтвори “ в необятни локални обединения, подкрепили дългогодишните локални управници.
Още на четири-пет места претендентите на партията водят с огромна преднина, която мъчно може да бъде стопена поради съответните условия. Тук изпъква ненадейно огромното преимущество на Здравко Димитров пред Славчо Атанасов в Пловдив, основно поради феноменално слабото показване на втория. До последно в града под тепетата оставаше опцията за огромна изненада – Атанасов да бъде преместен за балотажа от Дани Каназирева. В последна сметка сензацията не се състоя.
Трето. Потвърди се догатката, че след извънредно неубедителното показване преди четири години в този момент Българска социалистическа партия ще се оттласне от дъното. Позитивната наклонност обаче напълно не е толкоз ясно изразена, както се пробват да внушават бодрите изказвания от „ Позитано “. Ако изключим Русе, където Пенчо Милков води с 10 на 100 на кандидатката на ГЕРБ, действителни шансове левицата има единствено в Перник, Разград и Ловеч, където предстоят извънредно оспорвани балотажи. Отделен е въпросът за битката в София, на която ще обърнем особено внимание. От друга страна, правилно е, че социалистите усъвършенстват представянето си в общинските препоръки, тъй че и те имат с какво да се похвалят. Успешно бе почистено петното от позора на изборните провали преди четири години в София и Пловдив.
Четвърто . Също в границите на предварителните прогнози се разполагат безапелационните представяния на няколко претенденти, както подкрепени от по-малки партии (ДПС в Кърджали, ДБГ в Добрич), по този начин и официално самостоятелни (Плевен, Ямбол, Пазарджик). Много забавна е обстановката в Благоевград, където посоченият за любимец доскорошен кмет Камбитов от ГЕРБ е изправен пред тежък балотаж с самостоятелния Р. Томов.
Пето. Като съществено оттегляне може да се оцени представянето на партиите от патриотичния блок. С няколко изключения те останаха отвън сериозното съревнование и също инкасираха сензитивна загуба на доверие, изразена в спад на подадените гласове. Вероятно става дума за несъмнено „ наказване “, наложено от гласоподавателите както предвид на метода на присъединяване на Патриотите в ръководството на страната, по този начин и на безкрайните и все по-грозни кавги в техните редици.
Шесто. Няма спор, че в този момент всички погледи са ориентирани към София (след като в Пловдив интригата се анулира - стопяването на преднината от съвсем двадесет % на Димитров наподобява малко вероятно). Именно резултатите от гласуването на 27-и октомври в столицата могат да илюстрират най-важната специфичност на протеклите избори – мощната ерозия на публичното доверие към ГЕРБ, изразено в загубата на доста огромен брой гласоподаватели. Ето няколко цифри, които – въпреки и предварителни – са задоволително красноречиви.
Преди четири години Йорданка Фандъкова завоюва още на първия тур, като за нея бяха подадени над 60 на 100 от действителните бюлетини. В безспорна стойност това означаваше 238 500 гласа. В момента картината е напряко трагична за дамата, управлявала 10 години столицата. При обработени 49 на 100 от секционните протоколи гласувалите за Фандъкова са към 74 хиляди. Дори тези гласове да се удвоят в окончателните резултати, това значи, че съвсем 100 хиляди софиянци са отдръпнали доверието си към нея.
Не по-добре за ръководещите стоят нещата от позиция на гласуването за Столичния общински съвет. При същия дял обработени секционни протоколи обединението ГЕРБ/СДС получава към 59 хиляди гласа; даже този резултат да се удвои до края на преброяването, тук загубата на доверие ще се показва в най-малко 40 хиляди гласа по-малко спрямо изборите през 2015-а (тогава ГЕРБ получи за независимата си листа към 160 хиляди гласа).
Подобен спад на електорална поддръжка ръководещите записват в множеството огромни и междинни градове. Интересно е, че даже безапелационни спечелили като Димитър Николов в Бургас и Живко Тодоров в Стара Загора губят забележителна част от поддръжката си спрямо 2015 година – респективно, над 20 хиляди и 13 хиляди гласа. Почти на половина за последните четири години е спаднала поддръжката за листите на ГЕРБ в двата града – „ рекламни витрини “ на партията.
На този декор представянето на Мая Манолова в София е много по-добро от това на проф. М. Мирчев (кандидат на Българска социалистическа партия през 2015-а), само че несъмнено не подхожда на предварителните прогнози. Причината е основно в слабата и разконцентрирана акция и неумението да се посочат и нападат най-уязвимите точки на управлявалите града през последните мандати. Ако не настъпи поврат в това отношение за оставащата седмица, апелите за общо нахлуване против статуквото може и да не дадат мечтаните резултати.
Предстоящите след седмица балотажи получават изключително значение освен с оглед развръзката на съответните места, само че и поради очертаването на бъдещите партньорства в локалните органи на самоуправление и в българската политика като цяло. Продължаващият спад на поддръжката за ГЕРБ подсказва, че множеството от политическите играчи ще се замислят за пренасочване на напъните към нови конфигурации, даващи по-добри шансове в ерата „ след Бойко Борисов “. От друга страна, би било преждевременно да се чакат незабавни разтърсвания, в случай че балотажите не приключат по пагубен за ръководещите метод.
Това, което следва в непосредствена вероятност, е мъчно напасване на балансите в множеството общински препоръки, където фрагментацията се обрисува да бъде мощна и мъчно поддаваща се на контролиране.
За да се осмисли мащабът на измененията, подбудени от завършилия първи тур на локалните избори, ще бъде нужен съответен за всяка община, деликатен и трудоемък разбор. Също по този начин, не трябва да забравяме, че в София, където е най-важната конспирация, са обработени досега едвам към половината от секционните протоколи. Но, като се опираме на наличните данни, на първи прочит можем да формулираме следните ориентировъчни заключения.
Първо , изборната интензивност остава на практика същата, каквато бе на локалните избори преди четири години. Отчетлив нов подтик на социална сила не се вижда. Това обаче не вещае успокоение. Аналогичните дялове на гласоподавателите, създали си труда да идат до урните, не значи, че са дали своят вот същите хора, нито че претекстовете на гласувалите са същите. Най-прекият резултат от тази на пръв взор невидима смяна са променените съотношения на силите, индикирани на първо място с множеството балотажи, огромна част от които – с неразбираем излаз.
Второ. Потвърди се – най-малко в известна степен преди балотажите - упованието, че и след тези избори ГЕРБ ще резервира статута си на първа политическа мощ. Най-голямата ръководеща партия завоюва „ чисти “ (самостоятелни) победи в пет регионални града (в още два нейните претенденти са на косъм от победа на първия тур). Предизвестени бяха сполучливите резултати в Бургас и Стара Загора (евентуално във Варна), значително – във Враца и Габрово, не се потвърдиха опасенията от проблеми във Велико Търново. В Кюстендил и Монтана ГЕРБ „ се разтвори “ в необятни локални обединения, подкрепили дългогодишните локални управници.
Още на четири-пет места претендентите на партията водят с огромна преднина, която мъчно може да бъде стопена поради съответните условия. Тук изпъква ненадейно огромното преимущество на Здравко Димитров пред Славчо Атанасов в Пловдив, основно поради феноменално слабото показване на втория. До последно в града под тепетата оставаше опцията за огромна изненада – Атанасов да бъде преместен за балотажа от Дани Каназирева. В последна сметка сензацията не се състоя.
Трето. Потвърди се догатката, че след извънредно неубедителното показване преди четири години в този момент Българска социалистическа партия ще се оттласне от дъното. Позитивната наклонност обаче напълно не е толкоз ясно изразена, както се пробват да внушават бодрите изказвания от „ Позитано “. Ако изключим Русе, където Пенчо Милков води с 10 на 100 на кандидатката на ГЕРБ, действителни шансове левицата има единствено в Перник, Разград и Ловеч, където предстоят извънредно оспорвани балотажи. Отделен е въпросът за битката в София, на която ще обърнем особено внимание. От друга страна, правилно е, че социалистите усъвършенстват представянето си в общинските препоръки, тъй че и те имат с какво да се похвалят. Успешно бе почистено петното от позора на изборните провали преди четири години в София и Пловдив.
Четвърто . Също в границите на предварителните прогнози се разполагат безапелационните представяния на няколко претенденти, както подкрепени от по-малки партии (ДПС в Кърджали, ДБГ в Добрич), по този начин и официално самостоятелни (Плевен, Ямбол, Пазарджик). Много забавна е обстановката в Благоевград, където посоченият за любимец доскорошен кмет Камбитов от ГЕРБ е изправен пред тежък балотаж с самостоятелния Р. Томов.
Пето. Като съществено оттегляне може да се оцени представянето на партиите от патриотичния блок. С няколко изключения те останаха отвън сериозното съревнование и също инкасираха сензитивна загуба на доверие, изразена в спад на подадените гласове. Вероятно става дума за несъмнено „ наказване “, наложено от гласоподавателите както предвид на метода на присъединяване на Патриотите в ръководството на страната, по този начин и на безкрайните и все по-грозни кавги в техните редици.
Шесто. Няма спор, че в този момент всички погледи са ориентирани към София (след като в Пловдив интригата се анулира - стопяването на преднината от съвсем двадесет % на Димитров наподобява малко вероятно). Именно резултатите от гласуването на 27-и октомври в столицата могат да илюстрират най-важната специфичност на протеклите избори – мощната ерозия на публичното доверие към ГЕРБ, изразено в загубата на доста огромен брой гласоподаватели. Ето няколко цифри, които – въпреки и предварителни – са задоволително красноречиви.
Преди четири години Йорданка Фандъкова завоюва още на първия тур, като за нея бяха подадени над 60 на 100 от действителните бюлетини. В безспорна стойност това означаваше 238 500 гласа. В момента картината е напряко трагична за дамата, управлявала 10 години столицата. При обработени 49 на 100 от секционните протоколи гласувалите за Фандъкова са към 74 хиляди. Дори тези гласове да се удвоят в окончателните резултати, това значи, че съвсем 100 хиляди софиянци са отдръпнали доверието си към нея.
Не по-добре за ръководещите стоят нещата от позиция на гласуването за Столичния общински съвет. При същия дял обработени секционни протоколи обединението ГЕРБ/СДС получава към 59 хиляди гласа; даже този резултат да се удвои до края на преброяването, тук загубата на доверие ще се показва в най-малко 40 хиляди гласа по-малко спрямо изборите през 2015-а (тогава ГЕРБ получи за независимата си листа към 160 хиляди гласа).
Подобен спад на електорална поддръжка ръководещите записват в множеството огромни и междинни градове. Интересно е, че даже безапелационни спечелили като Димитър Николов в Бургас и Живко Тодоров в Стара Загора губят забележителна част от поддръжката си спрямо 2015 година – респективно, над 20 хиляди и 13 хиляди гласа. Почти на половина за последните четири години е спаднала поддръжката за листите на ГЕРБ в двата града – „ рекламни витрини “ на партията.
На този декор представянето на Мая Манолова в София е много по-добро от това на проф. М. Мирчев (кандидат на Българска социалистическа партия през 2015-а), само че несъмнено не подхожда на предварителните прогнози. Причината е основно в слабата и разконцентрирана акция и неумението да се посочат и нападат най-уязвимите точки на управлявалите града през последните мандати. Ако не настъпи поврат в това отношение за оставащата седмица, апелите за общо нахлуване против статуквото може и да не дадат мечтаните резултати.
Предстоящите след седмица балотажи получават изключително значение освен с оглед развръзката на съответните места, само че и поради очертаването на бъдещите партньорства в локалните органи на самоуправление и в българската политика като цяло. Продължаващият спад на поддръжката за ГЕРБ подсказва, че множеството от политическите играчи ще се замислят за пренасочване на напъните към нови конфигурации, даващи по-добри шансове в ерата „ след Бойко Борисов “. От друга страна, би било преждевременно да се чакат незабавни разтърсвания, в случай че балотажите не приключат по пагубен за ръководещите метод.
Това, което следва в непосредствена вероятност, е мъчно напасване на балансите в множеството общински препоръки, където фрагментацията се обрисува да бъде мощна и мъчно поддаваща се на контролиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ