Откритостта няма политическа алтернатива
Александър МАРИНОВ
Победителите в изборите избраха нетрадиционен метод към договарянията за сформиране на държавно управление и с това провокираха разнопосочни реакции – от удивление през неразбиране и насмешки до цялостно отричане. Наистина, първото доминира, само че и в него има разнообразни нюанси.
Решението диалозите на експертно ниво да се водят намерено и в действително време нормално се дефинира като мощен пиар-ход. Тази оценка освен е вярна, само че и не би трябвало да съдържа детайл на изненада, като познаваме професионалното равнище на ръководителя на акцията на „ Продължаваме промяната ”. Но по-важно е, че възприетият метод съставлява освен ловък информационен ход (акцентиращ върху едно от главните преимущества на победителите), а на първо място основна стратегическа самодейност. По всичко проличава, както евентуалните сътрудници, по този начин и съперниците го усещат и точно това изяснява палитрата от реакции.
Една от най-големите недостатъци на политическата реклама в България е
разкъсването на базисната връзка
сред форма и наличие. Значение се отдава извънредно на опаковката, без да се регистрират последствията от пренебрегването на същностните политически аспекти и вероятности на действието. Има изключения, само че те са оскъдни; популярност Богу, в сегашния сериозен миг надви точно методът, учреден на предпоставката, че формата е разследване на наличието, а не противоположното. Ако липсва потребно наличие, никакви рекламни трикове не оказват помощ и даже имат противоположен резултат, както демонстрира трагикомичният опит на „ Севда ТВ ”.
В днешната обстановка „ Продължаваме промяната ” предложиха и постановиха формат на диалози, който най-автентично отразява основополагащите им политически полезности и правила. Но това не значи чисто сметкаджийство. На опустошеното поле на българската партийна система, овладяна от потайни порочни покупко-продажби на всеки с всеки, откритостта е безусловно нужна първа стъпка, без което няма по какъв начин да се продължи по пътя на мъчителното излекуване на системата. Сама по себе си публичността не е задоволителна, само че без нея не може, каквито и опасности да носи. А опасности има и те са свързани на първо място с вътрешните проблеми в останалите три партии от формата.
Към днешна дата тези опасности се възпират от
осъзнаването на азбучната истина ,
че Демократична България, Има Такъв Народ и най-много Българска социалистическа партия ще си създадат харакири, в случай че провалят съставянето на държавно управление. Поради това, най-малко до избран миг сътрудниците на спечелилите ще вършат всичко допустимо да не дадат учредения да бъдат упрекнати в саботиране на договарянията. Тук слабото звено на веригата е социалистическата партия, която освен е пред решителен лидерски конфликт, само че и от дълго време е изгубила старите умения и рефлекси да договаря.
Между другото, в случай че Демократична България и Има Такъв Народ съблюдават напълно положителния звук, „ нормалният обвинен ” към този момент на два пъти удостовери своята неприятна известност. Първо „ инцидентно попаднал ” пред „ Позитано ” 20 папарак улови късното посещаване на Кирил Петков и Асен Василев, а след това Румен Гечев разгласи (може би заради „ немарливост ”) вътрешна информация за обсъждана (но не и утвърдена) формула на партийното посланичество в бъдещия кабинет. Да се надяваме, че става дума за злополучно съвпадане на условия. Но дано не забравяме известната фраза на злодея от „ Голдфингър ” на Иън Флеминг: „ Веднъж може би е случайност, втория път – стичане на условия, само че третия път е вражеско деяние ”.
С навлизането на договарянията в последната, решителна фаза, включваща сключване на съответен текст на съдружно съглашение, установяване на структурата на кабинета (въз основа на предпочитаните политики) и лични решения,
рисковете ще нарастват.
И тъкмо тук е огромната политическа стойност на възприетия метод – откакто обществото е наясно, че кардинални разлики по главните политики няма (и най-вероятно ще бъде координиран текст на споразумение), то всеки опит да се минират договарянията на основата на персонални упоритости и искания ще сложи причинителя в извънредно неприятна обстановка.
Нещо повече, методът на открити диспути по същността на политиките основава положителни предпоставки бъдещата коалиция и определеното от нея държавно управление да създадат идващите значими крачки към положителното ръководство, за което до наскоро можехме единствено да мечтаем. Преди всичко, това е ясното формулиране на причини (доказателства) в поддръжка на стратегическите цели и цели в бъдещата мандатна държавна стратегия. На второ място, разписването на работещи механизми на отчетност за хода на нейната реализация – досега един от най-тежките пороци на упражняването на властта. (Нека напомним, че последният от малко малко пълностоен – най-малко от официална позиция - доклад за осъществяването на държавна мандатна стратегия бе показан от кабинета на Сергей Станишев през юни 2009 г.) Накрая, това е основаването на положителни предпоставки за изясняване и заслужено разпределение на политическата отговорност за упражняването на властта, от която българските партии бягат като демон от тамян.
Между другото, възприемането на тази логичност хвърля здрав мост за съгласие сред партиите, участващи в бъдещото ръководство на страната, и президента Радев. Именно въпросните четири правила (откритост, аргументираност на политиките, отчетност, отговорност) бяха в основата на признатия Стратегически документ и оповестеното от президента „ Послание за нова България ”, с които той завоюва изрично втория си мандат. Тази здрава основа на партньорството може да сътвори за пръв път
положителна синергия сред партии,
институции и жители.
Както „ Продължаваме промяната ”, по този начин и останалите сътрудници в очертаващата се коалиция би трябвало да са наясно, че откритостта, заложена в провежданите в този момент диалози, не е тактически ход или, пази Боже, конюнктурна ловкост, а следва да се трансформира в наложителна процедура, засягаща 99 на 100 от политическите решения у нас. Това е наложителна стъпка, която е значима освен за последователно възобновяване на доверието към политическите партии (към тези, които го заслужават). Много по-съществено е, че откритостта при договарянията, само че и при вземането на управнически решения, има капацитета да съживи доверието на хората в институциите и върховенството на правото.
Победителите в изборите избраха нетрадиционен метод към договарянията за сформиране на държавно управление и с това провокираха разнопосочни реакции – от удивление през неразбиране и насмешки до цялостно отричане. Наистина, първото доминира, само че и в него има разнообразни нюанси.
Решението диалозите на експертно ниво да се водят намерено и в действително време нормално се дефинира като мощен пиар-ход. Тази оценка освен е вярна, само че и не би трябвало да съдържа детайл на изненада, като познаваме професионалното равнище на ръководителя на акцията на „ Продължаваме промяната ”. Но по-важно е, че възприетият метод съставлява освен ловък информационен ход (акцентиращ върху едно от главните преимущества на победителите), а на първо място основна стратегическа самодейност. По всичко проличава, както евентуалните сътрудници, по този начин и съперниците го усещат и точно това изяснява палитрата от реакции.
Една от най-големите недостатъци на политическата реклама в България е
разкъсването на базисната връзка
сред форма и наличие. Значение се отдава извънредно на опаковката, без да се регистрират последствията от пренебрегването на същностните политически аспекти и вероятности на действието. Има изключения, само че те са оскъдни; популярност Богу, в сегашния сериозен миг надви точно методът, учреден на предпоставката, че формата е разследване на наличието, а не противоположното. Ако липсва потребно наличие, никакви рекламни трикове не оказват помощ и даже имат противоположен резултат, както демонстрира трагикомичният опит на „ Севда ТВ ”.
В днешната обстановка „ Продължаваме промяната ” предложиха и постановиха формат на диалози, който най-автентично отразява основополагащите им политически полезности и правила. Но това не значи чисто сметкаджийство. На опустошеното поле на българската партийна система, овладяна от потайни порочни покупко-продажби на всеки с всеки, откритостта е безусловно нужна първа стъпка, без което няма по какъв начин да се продължи по пътя на мъчителното излекуване на системата. Сама по себе си публичността не е задоволителна, само че без нея не може, каквито и опасности да носи. А опасности има и те са свързани на първо място с вътрешните проблеми в останалите три партии от формата.
Към днешна дата тези опасности се възпират от
осъзнаването на азбучната истина ,
че Демократична България, Има Такъв Народ и най-много Българска социалистическа партия ще си създадат харакири, в случай че провалят съставянето на държавно управление. Поради това, най-малко до избран миг сътрудниците на спечелилите ще вършат всичко допустимо да не дадат учредения да бъдат упрекнати в саботиране на договарянията. Тук слабото звено на веригата е социалистическата партия, която освен е пред решителен лидерски конфликт, само че и от дълго време е изгубила старите умения и рефлекси да договаря.
Между другото, в случай че Демократична България и Има Такъв Народ съблюдават напълно положителния звук, „ нормалният обвинен ” към този момент на два пъти удостовери своята неприятна известност. Първо „ инцидентно попаднал ” пред „ Позитано ” 20 папарак улови късното посещаване на Кирил Петков и Асен Василев, а след това Румен Гечев разгласи (може би заради „ немарливост ”) вътрешна информация за обсъждана (но не и утвърдена) формула на партийното посланичество в бъдещия кабинет. Да се надяваме, че става дума за злополучно съвпадане на условия. Но дано не забравяме известната фраза на злодея от „ Голдфингър ” на Иън Флеминг: „ Веднъж може би е случайност, втория път – стичане на условия, само че третия път е вражеско деяние ”.
С навлизането на договарянията в последната, решителна фаза, включваща сключване на съответен текст на съдружно съглашение, установяване на структурата на кабинета (въз основа на предпочитаните политики) и лични решения,
рисковете ще нарастват.
И тъкмо тук е огромната политическа стойност на възприетия метод – откакто обществото е наясно, че кардинални разлики по главните политики няма (и най-вероятно ще бъде координиран текст на споразумение), то всеки опит да се минират договарянията на основата на персонални упоритости и искания ще сложи причинителя в извънредно неприятна обстановка.
Нещо повече, методът на открити диспути по същността на политиките основава положителни предпоставки бъдещата коалиция и определеното от нея държавно управление да създадат идващите значими крачки към положителното ръководство, за което до наскоро можехме единствено да мечтаем. Преди всичко, това е ясното формулиране на причини (доказателства) в поддръжка на стратегическите цели и цели в бъдещата мандатна държавна стратегия. На второ място, разписването на работещи механизми на отчетност за хода на нейната реализация – досега един от най-тежките пороци на упражняването на властта. (Нека напомним, че последният от малко малко пълностоен – най-малко от официална позиция - доклад за осъществяването на държавна мандатна стратегия бе показан от кабинета на Сергей Станишев през юни 2009 г.) Накрая, това е основаването на положителни предпоставки за изясняване и заслужено разпределение на политическата отговорност за упражняването на властта, от която българските партии бягат като демон от тамян.
Между другото, възприемането на тази логичност хвърля здрав мост за съгласие сред партиите, участващи в бъдещото ръководство на страната, и президента Радев. Именно въпросните четири правила (откритост, аргументираност на политиките, отчетност, отговорност) бяха в основата на признатия Стратегически документ и оповестеното от президента „ Послание за нова България ”, с които той завоюва изрично втория си мандат. Тази здрава основа на партньорството може да сътвори за пръв път
положителна синергия сред партии,
институции и жители.
Както „ Продължаваме промяната ”, по този начин и останалите сътрудници в очертаващата се коалиция би трябвало да са наясно, че откритостта, заложена в провежданите в този момент диалози, не е тактически ход или, пази Боже, конюнктурна ловкост, а следва да се трансформира в наложителна процедура, засягаща 99 на 100 от политическите решения у нас. Това е наложителна стъпка, която е значима освен за последователно възобновяване на доверието към политическите партии (към тези, които го заслужават). Много по-съществено е, че откритостта при договарянията, само че и при вземането на управнически решения, има капацитета да съживи доверието на хората в институциите и върховенството на правото.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ