Ненавистта на робите е погубила толкова господари, колкото и гневът на царете | Александър КРАВЧУК
Александър Кравчук е полски историк и есеист, професор по филантропични науки, някогашен министър на културата на Полша. През 1997 година президентът Александър Квашневски удостоява Кравчук с ордена Голям кръст на възраждането - като самопризнание за изключителния му принос към националната просвета. Историческите му книги изследват залеза на страната на Птолемеите, орисите на Клеопатра, Юлий Цезар, Нерон, Октавиан Август.
За мъдростта на историята, силата на телата и силата на мозъците, споделено от Александър Кравчук.
Всички сме формирани от едни и същи детайли, едно и също е нашето начало. Никой не е по-благороден от другия, с изключение на ако разумът му е по-възвишен и по-възприемчив. Един е светът, който ни ражда.
Мъдрецът би трябвало да даде от себе си всичко за положителното на страната и за всеки един жител. Длъжен е даже да оказва помощ на враговете си. От това обвързване нищо не може да го освободи - нито възрастта, нито умората, нито заплахата.
Няма никакво значение по какъв път мъдрецът ще стигне до бездействието: дали заради това, че строят на страната няма да дава отговор на мъдреца или мъдреца няма да дава отговор на строя на страната.
Там, където става дума за единството и богатството на страната, би трябвало да правят отстъпка всички фамилни усеща и елементарни морални правила.
Ненавистта на робите е погубила толкоз господари, колкото и гневът на царете.
Да си упражняваш мускулите, да се грижиш за разширение на плещите и подсилване на гърдите си - та даже в случай че това пълнеене се окаже положително и ти пораснат бицепсите, то и по този начин в никакъв случай няма да се изравниш нито по мощ, нито по тежест с един добър вол. Нещо повече: наднормената маса на тялото притиска мозъка, прави го муден. Следствие на непрекъснати физически старания се губи проницателността на мисленето и способността за тежка умствена работа.
Атлетът живее като свиня, а в действителност още по-лошо, тъй като освен би трябвало доста да яде и спи, само че и непрестанно да се упражнява физически. Това е в реалност един демонски кръг от ястие, пиянство, облекчение, спане и търкаляне в прахта. Тези извършения в действителност дават мощ на тялото, само че тя е единствено мнима, защото то става некомпетентно за различен тип активност и е по-слабо стабилно на заболявания, в сравнение с тялото на естествения човек. Гимназионите /място за подготовка на спортисти в Древна Гърция/ - това са учебни заведения за мързел, унесеност и мисловен застой. И по този начин спортистът не е в положение да извърши нищо велико, даже и в своята област.
Който ненавижда греховете, ненавижда и хората!
Снимки ~ gazetakrakowska.pl, pantheion.pl
