Александър Кадиев липсва на телевизионните зрители, които го гледаха всяка

Александър Кадиев липсва на телевизионните фенове, които го гледаха всяка делнична ден като водещ на предаването " Преди обед ", само че пък в този момент ще имат опция да го гледат по-често на театралната сцена. Известният артист влиза в спектакъла „ Момчетата и градът “ от Кристофър Шин, чиято премиера е на 25 септември в Малък градски спектакъл „ Зад канала “.

За първи път публиката ще види Сашо Кадиев в нетипична за него роля, друга от това, с което той нормално се показва. Режисьорът Златомир Молдовански избира за повторно през последните две години Кадиев в собствен театър след „ Игра за двама “, в който артистът си партнираше със София Бобчева, а по-късно – със Стефани Ивайло. На сцената този път синът на Катето Евро ще е с актрисата Мартина Тодорова.

Сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, музиката – на Валерия Крачунова и Павел Стефанов. 

„ Момчетата и градът “ е с автентично заглавие Dying City. Авторът Кристофър Шин слага героите в миг на рецесия, предизвикана от загуба, горест и липса на любов. Опитите на Кели да притъпи тази рецесия като остави цялата прочувствената съсипия на предишното зад тила си ненадейно се срутват, когато Питър, брат на починалия ѝ мъж, я изненадва с визитата си.

Питър, от своя страна, е заставен да се бори със своето минало и настояще всеки ден, само че се сблъсква с действителността, че към този момент не може да води тази битка самичък.

Грег, боец умрял в Ирак и брачен партньор на Кели, поради който се връщаме в предишното, с което Питър и Кели се борят, в никакъв случай не е получил обичта, която да го избави от гибелта. Но най-трагичната действителност за него идва от това, че той в никакъв случай не е схванал каква любов му е нужна.

„ Често се твърди, че театърът е основан на спор – спор сред героите, спор на героя със себе си, спор сред героя и Господ. Според мен спорът не би трябвало да бъде цел в театъра, както и в живота, той в никакъв случай не е цел. Конфликтът е производно на най-простия, само че и най-универсален блян на всеки човек и надлежно на всеки сценичен воин: да бъде обичан. Тази любов се показва във всевъзможни форми – сантиментална, платонична, роднинска, религиозна “, споделя Златомир Молдовански.

„ Тези, които имат шанса да получат обичта, която търсят, подсъзнателно се впускат в устрема да я пазят, тъй като обичта е толкоз нежна, колкото и витално значима. От тези два устрема – да бъдем обичани и да запазим обичта, произлизат всички най-силни спорове в живота “, разяснява режисьорът.

„ Театърът би трябвало да бъде толкоз жив, че да е още по-истински от живота. Защото в същинския живот постоянно би трябвало да притъпяваме инстинктите си и да се подчиним на известни угризения, с цел да оцелеем в актуалното общество. Това е напълно обикновено. Но най-въздействащият спектакъл изисква да дадем зелена светлина на същинския живот в най-ярката му форма, с всичките му съвършенства и недостатъци “, разяснява Златомир Молдовански.

Режисьорът харесва артисти, които живеят на сцената с цялостна мощ и независимост, чиято религия в креативния инстинкт е толкоз мощна, че кара публиката в действителност да не помни, че е на спектакъл. Харесвам и пиеси, които безкомпромисно го изискват, обобщава той.