Александър Гьорлах*Deutsche WelleВиетнам трябва да бъде следващата тухла“ във водената

...
Александър Гьорлах*Deutsche WelleВиетнам трябва да бъде следващата тухла“ във водената
Коментари Харесай

DW: Шпагатът на Виетнам между САЩ и Русия. Защо може да се разгневи Пекин?

Александър Гьорлах*
Deutsche Welle

Виетнам би трябвало да бъде идната „ тухла “ във водената от Съединени американски щати коалиция против все по-агресивния и подготвен за война Китай. Ханой се опасява от претенциите на Пекин за Южнокитайско море. Там Китай строи и милитаризира изкуствени, а военните разноски на Народната република доближиха рекордни равнища. Война може да избухне по всяко време; китайските милиции са окупирали елементи от островите Спратли, които от години са част от Филипините.

Посещението на американския президент Джо Байдън в Ханой имаше за цел да изведе на ново равнище съдействието сред някогашните военни съперници – Съединени американски щати и Виетнам. Без Вашингтон да се ангажира в Азия въоръжените сили, ръководени от Си Дзинпин, биха били неудържими. С днешна дата външната политика на Ханой се ориентира към форма на неутралитет: Виетнам не искаше да заема позиция в спора сред Китай и Русия, страната искаше да стои настрани от въоръжени спорове.

Ще бъде ли подложено на тестване доверието на Съединени американски щати?

Малко преди визитата на Байдън обаче New York Times осведоми, че Ханой желае да закупи оръжейни системи от Русия, с цел да бъде по-добре оборудван при възможен спор с Народната република. За да се осъществя договорката, виетнамското държавно управление ще би трябвало да заобиколи глобите против Кремъл, наложени от Съединените щати и техните съдружници. Според New York Times това щяло да стане посредством план за водопровод в Сибир.

Ако Виетнам продължи да държи на покупката в този момент, когато проектът наподобява осуетен, политическото управление на автократичната страна рискува да заплаши новопокълнатото доверие на Съединени американски щати. В същото време договорката би означавала, че Ханой е подготвен да се откаже от неутралната си позиция по оста Китай-Русия, без значение дали това ще се стигне до такава степен в последна сметка. Със сигурност обаче това ще разгневи Пекин.

Гневът на Си Дзинпин обаче ще се отприщи освен против Ханой, само че и против Кремъл. Си предложи на Путин другарство сред двама диктатори и бетонира връзката сред тях по време на посещаване в Москва този март. Според Си в този момент е моментът да се работи дружно за построяването на нов международен ред, в който Китай и Русия преобладават, а Съединени американски щати са изолирани.

Чрез този нов съюз Пекин се надяваше да получи достъп до военни технологии, които до този миг Русия пазеше от китайските комунисти. Обстоятелството, че в този момент Москва обмисля да продаде такава технологии на страна, над която Пекин се стреми да господства и то в миг, когато Ханой търси доближаване с Америка, не може да се преглежда от Си като нещо друго с изключение на като изменничество на другарството му с Путин.

Конфликтът сред трите сили става все по-вероятен

Като цяло всички азиатски страни сега се стремят към повече политическа сигурност и по-голяма военна непосредственост със Съединените американски щати. Фактът, че това се отнася и за някогашни враждуващи народи като Съединени американски щати и Виетнам, демонстрира какъв брой реалистична е опасността от завоевателна война на Китай в района. Има места, където войната може да избухне - от Хималаите, където сред Ню Делхи и Пекин кипи неодобрение, до демократичната островна република Тайван, която Пекин желае да включи в своята територия.

Вашингтон не може да разреши на Ханой да подписа оръжейна договорка с Русия. Още по-малко и Пекин, само че по други аргументи. Тази нова обстановка прави по-вероятен спор за Виетнам сред трите сили – Съединени американски щати, Русия и Китай. Преди визитата си в Ханой Байдън сигурно не беше надъхан за опцията да преглежда Виетнам като различен евентуален спектакъл на военни дейности.

* Авторът е асистент професор в Училище за индивидуализирано образование Gallatin към Нюйоркския университет, заемал е разнообразни длъжности в Харвардския университет и университетите в Кеймбридж и Оксфорд. Негово главно изследователско поле са демокрациите в Азия.

Превод: Епицентър

Източник: epicenter.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР