Александър Георгиев-Коджакафалията – богатство, не за лична изгода
Александър Георгиев Домусчиев е роден през 1830 година, в село Дюлгерий, днешното бургаско с. Зидарово.
Той бил прочут с прозвището Коджакафалията, обещано му поради мощната памет, която имал. Останал е в историята като един от най-големите донори на Бургас.
Но по какъв начин се е случило това? Богатството му не идва от завещание, а ето какво го споходило. Бил дребен, когато останал сирак, израстнал оскъдно и заради липса на средства не приключил обучение. Заедно с братовчед си Янчо Добрев, решили да да се захванат с някакъв поминък, пробвали с абаджийство, само че не им провървяло и се разделили. Александър чиракувал като пастир в с. Карагюзляр и в местността “Еврейската гора ”, под голям камък разкрил гроба на занаятчия Даньо, дружно с огромно златно богатство – бакър цялостен с лири. Всъщност Александър имал женско куче, бременно и търсещо място да роди. Ровейки към камъка, то разровило имането.
Александър още веднъж се събрал с братовчед си и почнали търговия с парцели. Коджакафалията показал нюх и скоро станал най-богатия човек в Бургас. Изградил комерсиална империя, построил няколко хана и заводи. Помогнал на над 600 небогати фамилии, български, тракийски, страндженски и македонци бежанци, като дарил 25 милиона златни лв.. Много пари дарил и на лечебни заведения и други институции. Дарил парцели на черкви и учебни заведения.
За него описват, че като богат човек, в действителност живял оскъдно и като аскет. Квартирата му била стая с размери три квадратни метра. На млади години показал интерес към една мома, само че тя го отблъснала и Александър останал неженен. Бил християнин, вярвал в Бог и обичал народа и родината си.
Щастливата случайност да открие златното имане, му дала благоприятни условия да умножи откритото и с него да помогне на доста хора. Съдружието с надарения му братовчед, който бил умел търговец, владеещ гръцки език, помогнало да развият необятна търговия и строителна активност. Придобитите парцели били земи, магазини, дюкяни, къщи, хотели, ахъри, учебни заведения, хамбари и други Някои от тях още съществуват в Бургас.
Александър Георгиев дарил всичките си земи на жителите, а нивите през които минават пътищата и улиците завещал на Общината. Завещал парцели и средства на българската болница “Евлоги Георгиев ” в Цариград и на църквата “Св. св. Кирил и Методий ” в Бургас. На Дюлгерлийската черква и учебно заведение, на женското сдружение “Милосърдие ” – Бургас, на сиропиталището в Бургас дарил земята и средства.
Със наследството си задължил заветниците си след гибелта му да разпределят приходите по следния метод:
С приходите от първата година, да се изплатят възможни негови задължения.
Приходите от втората година да разпределят сред бедните на българската, гръцката, арменската и католическата църкви, турската джамия и еврейската хавра.
Приходите от третата година да изплатят разноските по погребението му и за монумент.
Много хора мечтаят да забогатеят по чудодеен метод, обещавайки да оказват помощ по-късно на бедните. Малцина в действителност получават подобен късмет. Някои станали внезапно богати, не помнят за желанията си, други пък не съумяват да запазят и умножат добитото и го изгубват.
Но ето един образец за човек, който не се е стремил към благосъстояние, придобил го е, съумял е да го умножи, само че без да се възползва от него, без да живее в лукс, без да не помни, че е бил безпаричен и към момента има небогати хора. Напротив, живял непретенциозно и обилно раздавал на нуждаещите се.
Интересен факт е, че той в действителност е пречистил откритите пари. Те били белязани с нечестие и свирепост. Намерените пари, били премията на Кара Емин, дадени на занаятчия Даньо. Той по този начин майсторски замаскирал съкровището на Емин в дебрите на Странджа планина, казвайки: “Може да го откри единствено този, който го е поставил на това място ”. Това предиздвикало Кара Емин да се замисли. Идвали му мисли, че след време занаятчия Даньо може да му открадне съкровището и изпратил потеря да го убият. Погребали го, насипали върху него златото и от горната страна поставили голям камък.
Трябва да се помнят имената на хора, като Александър Георгиев-Коджакафалията. Имали шанс да намерят благосъстояние, не за персонална полза, а с цел да бъдат благодетели.
