Мозъкът на Путин - Александър Дугин, с 3 възможни сценария за бъдещето на света
Александър Дугин е апетитен за " мозъка на Путин " и негов идеолог и гуру. Влиянието му в съветския свят е голямо и по тази причина е забавна гледната му точка за бъдещето на света. Дугин обрусива 3 вероятни сцанария + още един:
Ние - Русия и светът - в този момент сме в положение, което може да се докара до следната скица. Говорим за обстановката в Украйна, която прераства при започване на пълномащабна международна война. Като всяка скица, тя опростява действителността, само че в това време я осмисля и я издига до избрана вероятностна конструкция. Тази скица има три справедливи вектора на допустимо развиване на събитията и четири версии на субективната позиция.
И по този начин, през цялото време се обрисува известна асиметрия, чийто смисъл ще бъде оголен, когато описанието на веригата бъде приключено.
Обективното равнище разказва евентуалната логичност на разгръщането на причинно-следствени вериги, към този момент обрисувани в избрана низина на проверими обстоятелства.
Субективното равнище включва разбирането на протичащото се от избрани групи, измежду които изключително значими са тези, които вземат основни решения, които от своя страна по един или различен метод въздействат на самите събития.
Катастрофален (за Русия) сюжет. Окупация. Деимпериализация. Finis Rossiae
Да стартираме с най-лошото. Да приемем, че контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна, а в действителност на НАТО в Харковска област и в Донбас не е инцидентен неуспех в СВО, а нещо по-зловещо. Песимистите и просто сериозните наблюдаващи (както и участници) разказват следствията и продължението на този развой по хиляди способи.
Този сюжет е в детайли разказан в формалната агитация на укронацистите, които към този момент плануват преместване на бойните дейности в Крим, Белгородска, Курска, Ростовска, Воронежка област и най-сетне нахлуване против Москва.
Той е и розовата фантазия на западните русофоби и съветските либерали. Всъщност това е сюжетът за края на Русия, Finis Rossiae.
Това би означавало не просто завършек на режима, а завършек на всичко и всички. И което е значимо - краят не е мек и някак си обезщетен (както да вземем за пример през 1991 г.), а кървясъл и корав. Ако нашето оттегляне стартира (в прочут смисъл, продължи), тогава всичко ще падне - и по външни, и по вътрешни аргументи.
Това е справедлива наклонност, която дава отговор и на субективната политическа и идеологическа платформа - за това мечтае формален Киев, русофобският хайлайф на глобалистите и последователите на Навални, Ахеджакова и " Ехото на Москва " - т.е. петата колона вътре в Русия.
Съществуващите проблеми с техническото съоръжение на армията, със стратегическите неверни калкулации (които към този момент ясно се усетиха в предходните етапи на СВО), със зависимостта на Русия от непознати технологии, до които в този момент е пресечен всевъзможен достъп, което, става известно, директно визира нашите оръжия, т.е. като цяло сериозно значимата взаимозависимост от Запада на предходните стадии - може да бъде съдбовна.
Но в случай че това е по този начин, тогава Русия като индивид просто ще изчезне и всички ще би трябвало да заплащат за това - и управляващите, и обществото. Никой няма да бъде избавен.
Апокалиптичен (за всички) сюжет. Край на историята. Унищожаване на човечеството
Вторият сюжет е нуклеарен апокалипсис. Напълно допустимо е, в случай че Москва, започвайки съществено да губи (първият сценарий), реши да употребява нуклеарно оръжие.
Това, което хората мислят през днешния ден за това, е явно. Тезата " нуклеарните сили не губят войни " е тъкмо по тази тематика. Това включва и думите на президента за тези, които " ще умрат и които ще отидат на небето ", или че " няма да има свят без Русия ".
Вероятно ли е? Да, евентуално е. Някой в Русия обмисля ли тази опция? Несъмнено. Тоест още веднъж има справедлива верига от събития, които могат да доведат до това, а има и субективни сили, които регистрират подобен поврат. Готов за това.
С други думи, има както справедливи предпоставки за подобен поврат на събитията, по този начин и сили, способни да вземат подобаващи решения.
Путин сподели, че враговете му няма да дочакат доброволната му капитулация, визирайки образеца на Салвадор Алиенде, който се би с автомат в ръце до последно. Но разликата е, че Алиенде нямаше нуклеарен бутон. Можеше да пожертва единствено себе си и няколко врагове.
Всичко може да стартира незабавно. Обстрелът на Запорожката АЕЦ от въоръжените сили на Украйна реализира задачата си. Това ще бъде еднакво на целеустремен нуклеарен удар по съветска територия - въпреки всичко оръжията са западни, а западните инструктори се занимават с разузнаване и ориентиране. Отговорът към този момент няма да е в Украйна, а в действителния център за взимане на решения, който се намира доста на запад.
Но Русия може да прибегне до нуклеарно оръжие и в други обстановки. Тъй като за Русия - както за страната, по този начин и за народа - загубата на войната ще значи цялостно заличаване, а не просто тежко, само че въпреки всичко търпимо проваляне, което може да се преживее, нуклеарният сюжет не може да бъде отритнат.
Западът очевидно подценява неговата възможност, смятайки, че става дума за блъф. По-добре е да не стигате до линията, когато картите са изхвърлени.
Патриотично триумфален (за Русия и последователите на многополюсния свят) сюжет. Свещена война
Третият сюжет е най-съществен. И единственият избавителен.
В Русия се прави гражданска война от горната страна. Путин, който към този момент скъса със Запада, трансформира това тотално и необратимо разкъсване в идеология, в курс, в тактика и единствен ориентир на битието. Всички взаимни отстъпки са отстранени, Русия намерено се трансформира в национална империя с очебийно религиозна и обществена (антикапиталистическа) концепция.
Либерализмът и западничеството са неразрешени. Саботажът, кражбата, мързелът и корупцията се изгарят с нажежено желязо по законите на войната.
Държавата и хората се прегрупират и трансформират СВО в свещената война на народа. Да бъдеш или да не бъдеш.
Може ли обективно по този начин да се обърне обстановката? Разбира се. Много събития, процеси и справедливи фактори - в това число здравословна и решителна реакция на предходни провали и изключително на събитията в Харковска област - водят в тази посока.
Има ли индивид сходен сюжет? Несъмнено. Преди всичко - самият народ, обществото, патриотичното болшинство, хората от фронта, както и забележителна част от ръководещата класа. Да, колкото по-високо се издигате, толкоз по-малко са такива хора, само че и ръководещата класа не е нещо хомогенно.
Обществото е готово за това. Това е позицията на съвсем всички участници във войната по един или различен метод.
Всичко върви към това и за всички е явно, че преди всичко е нужна готовност и идеологията на Победата. Край на компромиса.
Сред длъжностните лица - в случай че вземем всички дружно - патриотите, може би, болшинството. Сред народа в действителност това е всичко, с изключение на за сътрудниците на въздействие и патологичните изключения (изроди има навсякъде).
Ако такава национална патриотична гражданска война се случи от горната страна, мобилизацията става от единствено себе си и Русия влиза в последната борба за изхода на международната история. Всъщност православните старци, съветските философи и нашите героични предшественици са виждали бъдещето по този начин: ще пристигна моментът, когато руснаците ще въстанат против злото на света, против Антихриста и ще изпълнят задачата си на Ограничител.
В руската ера този сюжет имаше малко по-различна версия, само че същността беше същата - битката против Запада в името на спасяването на човечеството и честното ярко бъдеще.
Такъв миг пристигна.
Основното в този сюжет е бързото спиране на всякаква взаимозависимост от Запада: идеологическа, софтуерна, психическа, икономическа, културна. Точно тази взаимозависимост ни сковава в сериозен миг.
Оказа се, че Западът държи ключовете към доста жизненоважни сфери на нашия живот – осведомителна, софтуерна, културна, финансова. Да, имаме значим коз по въпроса за естествените запаси, само че използвахме западна идеология, технология и методология. Хардуерният запас е значим. Но въпреки всичко по-голям е идеологическият и софтуерен програмен продукт.
Народната гражданска война от горната страна е призвана да унищожи вътрешния Запад допустимо най-скоро, както под формата на остатъчен демократизъм, по този начин и във всички други кодекси.
Не е просто. Но в случай че това не бъде направено, вижте предходните два сюжета.
Статуквото като празна и безсмислена заблуда
Сега остава единствено една посока, която съществува като субективна позиция, само че не разчита на никаква справедлива действителност – тъй като такава действителност просто не съществува.
Това е психическото положение на партията на " статуквото ", или " груповата Рубльовка ". Тази категория включва тези високопоставени чиновници и предприемачи, които по незнайни аргументи не престават да имат вяра, че светът преди 24 февруари 2022 година и светът след 24 февруари 2022 година са всъщност едни и същи. И нищо – нито донесенията от фронтовете, нито терористичните офанзиви в тила, нито продължаващите тектонични промени в международния ред – не ги убеждават в противното.
Те, както и преди, се борят за позициите си, издигат своите поддръжници на власт, побеждават съперниците, наблюдават за запазването на това, което имат, т.е. живеят, като че ли нищо не се е случило, просто реактивно се приспособяват към обстановката.
Сред хората те се считат за " партията на измяната " и " сливането ". Но това е неточност. Те не могат нито да предадат, нито да слеят нещо. Те не са власт и не са хора и никой от другата страна - от Запада или от Киев - няма да договаря с тях. Вече минахме тази точка.
СВО внезапно изостри всички съществуващи несъгласия. Еднополюсен свят не може да съществува дружно с многополюсен. Или по-скоро единият към този момент не може да приема, че светът е " еднополюсен ", а другият – че е " многополюсен ".
Ако Русия (както в действителност и Китай) схваща съществено своя суверенитет, това би трябвало да бъде потвърдено във войната. И нищо друго. И тази война би трябвало да бъде извоювана. Ние ще спечелим - тогава ще има и многополюсност. А в случай че не...
Тогава Русия към този момент няма да съществува в каквото и да е качество. Просто е невероятно да се върнем в 90-те или в ерата преди 24 февруари 2022 година За никого.
Възможни са три сюжета. Четвърти - не. Съществува единствено като респект към инерцията, т.е. съществува в съзнанието, само че не и в битието.
Разбира се, на върха на политическия хайлайф в Русия мнозина заемат тази, четвърта позиция. Като " някак всичко ще се подреди от единствено себе си. " И това провокира справедливия яд на патриотите. Но в случай че вземем поради, че на процедура няма подобен сюжет, тогава не можем да губим старания за това.
Предаването беше допустимо през 90-те години. То се организира. Компромисите - преди началото на СВО. Те можеха да бъдат и бяха. Например възприемането от Москва на разпоредбите на световния Запад в разделянето на труда и интеграцията, Минските съглашения и други
Това е. Остава единствено да бъдеш или да не бъдеш. " Колективната Рубльовка " към този момент не съществува. Вилите стоят, пазачите пазят, скъпите коли се движат в пространството. Провеждат се дни на града, провеждат се концерти. Дори Сколково действа и някои елементарни мошеници, разчитащи на обезумели олигарси, нямат самообладание да се причислят към управлението на Руската академия на науките. Но това към този момент е фантазия, мираж. Да бъдеш или да не бъдеш отстранява самата опция за вибриране - " или има, или не ", " или Русия е суверенна, или е част от Запада ".
Щом Русия съществува, значи е напълно друго. Народни и мобилизирани, борещи се на всички равнища – духовно, идейно, техническо, икономическо, фронтово – не на живот, а на гибел с безспорен зложелател.
Или не съществува - като колония, разчленена и окупирана от НАТО и украинските нацисти, или като постапокалиптична пустиня (виж първия и втория сценарии).
Има единствено три справедливи сюжета за развиване на събитията и се вземат поради единствено тези, които схващат това на равнището на субекта и избират един от тях, т.е. в действителност живеят и вземат виновни решения за личната си орис, за ориста на страната, народа и човечеството. Само те значат нещо в мащабите на историята.
А партийно изменничество просто го няма, тъй като времето на отстъпки и взаимни отстъпки отмина. Това е фантомна болежка. Или ние, или нас. Това е всичко.
Превод: Поглед.инфо
Ние - Русия и светът - в този момент сме в положение, което може да се докара до следната скица. Говорим за обстановката в Украйна, която прераства при започване на пълномащабна международна война. Като всяка скица, тя опростява действителността, само че в това време я осмисля и я издига до избрана вероятностна конструкция. Тази скица има три справедливи вектора на допустимо развиване на събитията и четири версии на субективната позиция.
И по този начин, през цялото време се обрисува известна асиметрия, чийто смисъл ще бъде оголен, когато описанието на веригата бъде приключено.
Обективното равнище разказва евентуалната логичност на разгръщането на причинно-следствени вериги, към този момент обрисувани в избрана низина на проверими обстоятелства.
Субективното равнище включва разбирането на протичащото се от избрани групи, измежду които изключително значими са тези, които вземат основни решения, които от своя страна по един или различен метод въздействат на самите събития.
Катастрофален (за Русия) сюжет. Окупация. Деимпериализация. Finis Rossiae
Да стартираме с най-лошото. Да приемем, че контранастъплението на Въоръжените сили на Украйна, а в действителност на НАТО в Харковска област и в Донбас не е инцидентен неуспех в СВО, а нещо по-зловещо. Песимистите и просто сериозните наблюдаващи (както и участници) разказват следствията и продължението на този развой по хиляди способи.
Този сюжет е в детайли разказан в формалната агитация на укронацистите, които към този момент плануват преместване на бойните дейности в Крим, Белгородска, Курска, Ростовска, Воронежка област и най-сетне нахлуване против Москва.
Той е и розовата фантазия на западните русофоби и съветските либерали. Всъщност това е сюжетът за края на Русия, Finis Rossiae.
Това би означавало не просто завършек на режима, а завършек на всичко и всички. И което е значимо - краят не е мек и някак си обезщетен (както да вземем за пример през 1991 г.), а кървясъл и корав. Ако нашето оттегляне стартира (в прочут смисъл, продължи), тогава всичко ще падне - и по външни, и по вътрешни аргументи.
Това е справедлива наклонност, която дава отговор и на субективната политическа и идеологическа платформа - за това мечтае формален Киев, русофобският хайлайф на глобалистите и последователите на Навални, Ахеджакова и " Ехото на Москва " - т.е. петата колона вътре в Русия.
Съществуващите проблеми с техническото съоръжение на армията, със стратегическите неверни калкулации (които към този момент ясно се усетиха в предходните етапи на СВО), със зависимостта на Русия от непознати технологии, до които в този момент е пресечен всевъзможен достъп, което, става известно, директно визира нашите оръжия, т.е. като цяло сериозно значимата взаимозависимост от Запада на предходните стадии - може да бъде съдбовна.
Но в случай че това е по този начин, тогава Русия като индивид просто ще изчезне и всички ще би трябвало да заплащат за това - и управляващите, и обществото. Никой няма да бъде избавен.
Апокалиптичен (за всички) сюжет. Край на историята. Унищожаване на човечеството
Вторият сюжет е нуклеарен апокалипсис. Напълно допустимо е, в случай че Москва, започвайки съществено да губи (първият сценарий), реши да употребява нуклеарно оръжие.
Това, което хората мислят през днешния ден за това, е явно. Тезата " нуклеарните сили не губят войни " е тъкмо по тази тематика. Това включва и думите на президента за тези, които " ще умрат и които ще отидат на небето ", или че " няма да има свят без Русия ".
Вероятно ли е? Да, евентуално е. Някой в Русия обмисля ли тази опция? Несъмнено. Тоест още веднъж има справедлива верига от събития, които могат да доведат до това, а има и субективни сили, които регистрират подобен поврат. Готов за това.
С други думи, има както справедливи предпоставки за подобен поврат на събитията, по този начин и сили, способни да вземат подобаващи решения.
Путин сподели, че враговете му няма да дочакат доброволната му капитулация, визирайки образеца на Салвадор Алиенде, който се би с автомат в ръце до последно. Но разликата е, че Алиенде нямаше нуклеарен бутон. Можеше да пожертва единствено себе си и няколко врагове.
Всичко може да стартира незабавно. Обстрелът на Запорожката АЕЦ от въоръжените сили на Украйна реализира задачата си. Това ще бъде еднакво на целеустремен нуклеарен удар по съветска територия - въпреки всичко оръжията са западни, а западните инструктори се занимават с разузнаване и ориентиране. Отговорът към този момент няма да е в Украйна, а в действителния център за взимане на решения, който се намира доста на запад.
Но Русия може да прибегне до нуклеарно оръжие и в други обстановки. Тъй като за Русия - както за страната, по този начин и за народа - загубата на войната ще значи цялостно заличаване, а не просто тежко, само че въпреки всичко търпимо проваляне, което може да се преживее, нуклеарният сюжет не може да бъде отритнат.
Западът очевидно подценява неговата възможност, смятайки, че става дума за блъф. По-добре е да не стигате до линията, когато картите са изхвърлени.
Патриотично триумфален (за Русия и последователите на многополюсния свят) сюжет. Свещена война
Третият сюжет е най-съществен. И единственият избавителен.
В Русия се прави гражданска война от горната страна. Путин, който към този момент скъса със Запада, трансформира това тотално и необратимо разкъсване в идеология, в курс, в тактика и единствен ориентир на битието. Всички взаимни отстъпки са отстранени, Русия намерено се трансформира в национална империя с очебийно религиозна и обществена (антикапиталистическа) концепция.
Либерализмът и западничеството са неразрешени. Саботажът, кражбата, мързелът и корупцията се изгарят с нажежено желязо по законите на войната.
Държавата и хората се прегрупират и трансформират СВО в свещената война на народа. Да бъдеш или да не бъдеш.
Може ли обективно по този начин да се обърне обстановката? Разбира се. Много събития, процеси и справедливи фактори - в това число здравословна и решителна реакция на предходни провали и изключително на събитията в Харковска област - водят в тази посока.
Има ли индивид сходен сюжет? Несъмнено. Преди всичко - самият народ, обществото, патриотичното болшинство, хората от фронта, както и забележителна част от ръководещата класа. Да, колкото по-високо се издигате, толкоз по-малко са такива хора, само че и ръководещата класа не е нещо хомогенно.
Обществото е готово за това. Това е позицията на съвсем всички участници във войната по един или различен метод.
Всичко върви към това и за всички е явно, че преди всичко е нужна готовност и идеологията на Победата. Край на компромиса.
Сред длъжностните лица - в случай че вземем всички дружно - патриотите, може би, болшинството. Сред народа в действителност това е всичко, с изключение на за сътрудниците на въздействие и патологичните изключения (изроди има навсякъде).
Ако такава национална патриотична гражданска война се случи от горната страна, мобилизацията става от единствено себе си и Русия влиза в последната борба за изхода на международната история. Всъщност православните старци, съветските философи и нашите героични предшественици са виждали бъдещето по този начин: ще пристигна моментът, когато руснаците ще въстанат против злото на света, против Антихриста и ще изпълнят задачата си на Ограничител.
В руската ера този сюжет имаше малко по-различна версия, само че същността беше същата - битката против Запада в името на спасяването на човечеството и честното ярко бъдеще.
Такъв миг пристигна.
Основното в този сюжет е бързото спиране на всякаква взаимозависимост от Запада: идеологическа, софтуерна, психическа, икономическа, културна. Точно тази взаимозависимост ни сковава в сериозен миг.
Оказа се, че Западът държи ключовете към доста жизненоважни сфери на нашия живот – осведомителна, софтуерна, културна, финансова. Да, имаме значим коз по въпроса за естествените запаси, само че използвахме западна идеология, технология и методология. Хардуерният запас е значим. Но въпреки всичко по-голям е идеологическият и софтуерен програмен продукт.
Народната гражданска война от горната страна е призвана да унищожи вътрешния Запад допустимо най-скоро, както под формата на остатъчен демократизъм, по този начин и във всички други кодекси.
Не е просто. Но в случай че това не бъде направено, вижте предходните два сюжета.
Статуквото като празна и безсмислена заблуда
Сега остава единствено една посока, която съществува като субективна позиция, само че не разчита на никаква справедлива действителност – тъй като такава действителност просто не съществува.
Това е психическото положение на партията на " статуквото ", или " груповата Рубльовка ". Тази категория включва тези високопоставени чиновници и предприемачи, които по незнайни аргументи не престават да имат вяра, че светът преди 24 февруари 2022 година и светът след 24 февруари 2022 година са всъщност едни и същи. И нищо – нито донесенията от фронтовете, нито терористичните офанзиви в тила, нито продължаващите тектонични промени в международния ред – не ги убеждават в противното.
Те, както и преди, се борят за позициите си, издигат своите поддръжници на власт, побеждават съперниците, наблюдават за запазването на това, което имат, т.е. живеят, като че ли нищо не се е случило, просто реактивно се приспособяват към обстановката.
Сред хората те се считат за " партията на измяната " и " сливането ". Но това е неточност. Те не могат нито да предадат, нито да слеят нещо. Те не са власт и не са хора и никой от другата страна - от Запада или от Киев - няма да договаря с тях. Вече минахме тази точка.
СВО внезапно изостри всички съществуващи несъгласия. Еднополюсен свят не може да съществува дружно с многополюсен. Или по-скоро единият към този момент не може да приема, че светът е " еднополюсен ", а другият – че е " многополюсен ".
Ако Русия (както в действителност и Китай) схваща съществено своя суверенитет, това би трябвало да бъде потвърдено във войната. И нищо друго. И тази война би трябвало да бъде извоювана. Ние ще спечелим - тогава ще има и многополюсност. А в случай че не...
Тогава Русия към този момент няма да съществува в каквото и да е качество. Просто е невероятно да се върнем в 90-те или в ерата преди 24 февруари 2022 година За никого.
Възможни са три сюжета. Четвърти - не. Съществува единствено като респект към инерцията, т.е. съществува в съзнанието, само че не и в битието.
Разбира се, на върха на политическия хайлайф в Русия мнозина заемат тази, четвърта позиция. Като " някак всичко ще се подреди от единствено себе си. " И това провокира справедливия яд на патриотите. Но в случай че вземем поради, че на процедура няма подобен сюжет, тогава не можем да губим старания за това.
Предаването беше допустимо през 90-те години. То се организира. Компромисите - преди началото на СВО. Те можеха да бъдат и бяха. Например възприемането от Москва на разпоредбите на световния Запад в разделянето на труда и интеграцията, Минските съглашения и други
Това е. Остава единствено да бъдеш или да не бъдеш. " Колективната Рубльовка " към този момент не съществува. Вилите стоят, пазачите пазят, скъпите коли се движат в пространството. Провеждат се дни на града, провеждат се концерти. Дори Сколково действа и някои елементарни мошеници, разчитащи на обезумели олигарси, нямат самообладание да се причислят към управлението на Руската академия на науките. Но това към този момент е фантазия, мираж. Да бъдеш или да не бъдеш отстранява самата опция за вибриране - " или има, или не ", " или Русия е суверенна, или е част от Запада ".
Щом Русия съществува, значи е напълно друго. Народни и мобилизирани, борещи се на всички равнища – духовно, идейно, техническо, икономическо, фронтово – не на живот, а на гибел с безспорен зложелател.
Или не съществува - като колония, разчленена и окупирана от НАТО и украинските нацисти, или като постапокалиптична пустиня (виж първия и втория сценарии).
Има единствено три справедливи сюжета за развиване на събитията и се вземат поради единствено тези, които схващат това на равнището на субекта и избират един от тях, т.е. в действителност живеят и вземат виновни решения за личната си орис, за ориста на страната, народа и човечеството. Само те значат нещо в мащабите на историята.
А партийно изменничество просто го няма, тъй като времето на отстъпки и взаимни отстъпки отмина. Това е фантомна болежка. Или ние, или нас. Това е всичко.
Превод: Поглед.инфо
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ