Александър Димов много пъти се е срещал със смъртта, бил е синя каска
Александър Димов, който нашумя с ролята си на доктор Владов в лекарската поредност „ Откраднат живот ”, а в този момент е част от звездите в новия сериал „ С река на сърцето ”, не всеки път е копнеел да се изявява като актьор. Като дребен роденият в Пазарджик артист мечтаел да стане моряк. Той прекарвал незабравими лета с дядо си край Бургас, оттова пристигнала и любовта му към корабоплаването.
С настъпването на тийнейджърството Димов се насочил към ново занятие. От 14 до 18-годишна възраст той упражнявал съществено бокс и дори станал регионален първенец. Актьорът влагал всичките си старания в тази посока и вярвал, че бъдещето му е предначертано, само че след това ориста го отвела по разнообразни пътища. „ Исках да бъда моряк, боксьор, след това бях боец, само че в никакъв случай не съм мечтаел да съм актьор – дори нямах никакъв афинитет към театъра и киното ”, прям е Александър.
Малцина знаят, че чаровникът в миналото е бил синя каска в корпуса за бързо реагиране в Карлово. Там се научил да борави с всички типове огнестрелни оръжия и доста пъти се е сблъсквал с лицето на гибелта. „ В казармата ни бяха събрали някогашни спортисти, бяхме в спортни роти. Хулиганчета, по-буйни. Повечето не бяха траяли към професионална спортна кариера, ами бяха тръгнали по различен път – пиянство, цигари и така нататък Сблъсквал съм се с лицето на гибелта доста пъти. Не бих споделил нещо съответно, не ми се ровичка. Виждал съм в казармата хора, които се самоубиват, душeвността им не устоя. Уменията, които получих в тези по-специални образования, построиха стоманен темперамент у мен. Не се паникьосвам елементарно! ”, споделял е екранният Борис от „ С река на сърцето ”.
Александър дефинира себе си като много избухлив и мощно невъздържан човек. До оня миг актьорството не представлявало интерес за него и дори считал, че тази специалност е несериозна. „ Това е последното нещо, с което съм си представял, че ще се занимавам. Признавам си, че като цяло не одобрявам актьорите. И преди не ги харесвах. Мислех си, че са „ пеперуди ”, пък и това въобще не е мъжка специалност. Някак си гейските среди не ми харесват. Не съм хомофоб въобще, не ме разбирайте неправилно. Вече съм наясно, че актьорството е женска специалност и е цялостно със суетност – гримират те, обличат те в женски облекла. Играл съм и дами! Но аз пък открих в специалността нещо друго, което ми носи заряд. ”, разказвал е Димов.
Заради атрактивния си външен тип той постоянно получавал неприлични оферти и от дами, и от господа . По думите му гейовете се държали една концепция по-прилично, до момента в който дамите непосредствено го атакували с вулгарни оферти и дори му пращали голи фотоси. Артистът се хвали, че постоянно е бил известен измежду нежния пол и преди време е правил доста нелепости поради гаджета. Той даже се озовал в НАТФИЗ поради тогавашната си другарка, която желала да стане актриса. Явил се на кандидатстудентските изпити на смешка и ненадейно за самия него, бил признат. Завършил е класът на Крикор Азарян и Тодор Колев, а оттова насетне кариерата му търпи напредък.
„ Това са хората, които са ми дали първите стъпки в актьорското майсторство. Хората, които са ме научили какво е да бъдеш артист. Били са част от живота ми много дълго време, за което съм безпределно признателен. Най-важното, което научих от тях е, че актьорската специалност би трябвало да извира от теб, да живееш за нея и да имаш нужда от нея. Освен гений ти е необходим и темперамент - да имаш волята да издържиш на всички пречки по пътя си. Това е специалност, която става част от самия теб ”, разяснява звездата от „ Откраднат живот ” и „ С река на сърцето ”.
Екранният доктор Владов към този момент е на 42 години, само че сега няма жена до себе си. С някогашната му брачна половинка се разделили трагично, тъй като непрестанно го ревнувала от засуканите колежки. Тя не била част от артистичните среди и мъчно успявала да разбере неговия свят. „ Имахме разправии, огромни кавги. Дори ми е изхвърляла багажа през терасата. Бившата ми жена не е от сектора. Много постоянно хората си показват някакви нелепости след представления, а ти си прогнил, връщаш се в хотела, хапваш нещо и заспиваш. Това е просто работа! ”, изяснява Димов за перипетитие, през които е минал в персоналния си живот. Той счита, че дамата до него би трябвало да демонстрира схващане и да е по-широкоскроена.
Заради уговорката си към сериала „ С река на сърцето ” Александър изкара цялото лято във Видин , където протичаха фотосите. Според него с героя му Борис са много разнообразни, само че имат и някои общи чери. „ Като всяко капризно дете неговата най-голяма уязвимост е, че не приема „ не ” за отговор и не умее да губи. Не може да преценя по кое време да спре и не осъзнава, че всяко негово деяние има следствие, за което би трябвало да поеме отговорност. Наред с това той има доста пороци като алкохола и хазарта да вземем за пример, които са огромна уязвимост и постоянно го слагат в рискови обстановки. Готовността му да рискува баче е една от мощните му черти. Без риск няма триумф - в случай че постоянно залагаш на несъмнено, няма по какъв начин да се развиваш. Това е и чертата, по която си приличаме с Борис. Аз също съм рисков състезател, обаче си претърпявам следствията и се изправям пред тях, в случай че съм сбъркал ”, споделя екранният сътрудник на Луиза Григорова.
За своята добра другарка и колежка той споделя, че се сработват чудесно, тъй като не за първи път се засичат на снимачната площадка. „ Познаваме се от доста години, Луиза е превъзходен сътрудник, страховит другар и необикновен сътрудник. С всички останали също се познаваме, с някои от тях сме работили дружно, с други не, само че това не ни пречи. Разбираме се отлично и нещата се получават с лекост ”, твърди Александър. И добавя, че за това тази хормания способства режисьорът Мартин Макариев, който е и брачен партньор на Григорова. „ Всички са същински експерти, доста са надарени и пасват идеално на персонажите си ”, безапелационен е Димов.
Няколко години живеел като жител призрак
Интересна подрбност от биографията на артиста е, че в продължение на няколко години живеел като жител призрак поради идиотска административна неточност. Той разбрал, че е бил отвън закона напълно инцидентно. Преди време си докарал кола от Германия и тръгнал да обикаля по институциите, с цел да я записва. В столичния КАТ разкрили, лицето Александър Димов не съществува.
„ Жената на гишето мощно се препоти, стартира да цъка, викна друга жена, двете започнаха да цъкат... Раззвъняха се на всякакви телефони и ми желаеха и други документи. Дадох и шофьорската брошура. Връщат ми я и едната ми вика: „ Не можем да записваме колата, тъй като вие не съществувате. Административно не съществувате ". Питам я по кое време съм липсващ, а тя не знае. Прати ме в Министерството на вътрешните работи ", разправял е за патилата си Борис от „ С река на сърцето ”.
В Министерство на вътрешните работи му отвърнали, че не е български жител и го насочили към Министерството на правораздаването. „ Там пък ме оповестиха за жител на страна, която към този момент не съществува - на Съюз на съветските социалистически републики. Попаднах в един параграф 22, от който нямаше излизане дълго време. Наистина беше някакъв цялостен парадокс ”, разказвал е Димов.
Случаят му стигнал чак до президенството. Тогава шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев изпратил писмо, в което упоменал, че Александър Димов е значим за българската просвета. Проблемът в последна сметка бил решен след бърза интервенция на администрацията на президента Росен Плевнелиев.
С настъпването на тийнейджърството Димов се насочил към ново занятие. От 14 до 18-годишна възраст той упражнявал съществено бокс и дори станал регионален първенец. Актьорът влагал всичките си старания в тази посока и вярвал, че бъдещето му е предначертано, само че след това ориста го отвела по разнообразни пътища. „ Исках да бъда моряк, боксьор, след това бях боец, само че в никакъв случай не съм мечтаел да съм актьор – дори нямах никакъв афинитет към театъра и киното ”, прям е Александър.
Малцина знаят, че чаровникът в миналото е бил синя каска в корпуса за бързо реагиране в Карлово. Там се научил да борави с всички типове огнестрелни оръжия и доста пъти се е сблъсквал с лицето на гибелта. „ В казармата ни бяха събрали някогашни спортисти, бяхме в спортни роти. Хулиганчета, по-буйни. Повечето не бяха траяли към професионална спортна кариера, ами бяха тръгнали по различен път – пиянство, цигари и така нататък Сблъсквал съм се с лицето на гибелта доста пъти. Не бих споделил нещо съответно, не ми се ровичка. Виждал съм в казармата хора, които се самоубиват, душeвността им не устоя. Уменията, които получих в тези по-специални образования, построиха стоманен темперамент у мен. Не се паникьосвам елементарно! ”, споделял е екранният Борис от „ С река на сърцето ”.
Александър дефинира себе си като много избухлив и мощно невъздържан човек. До оня миг актьорството не представлявало интерес за него и дори считал, че тази специалност е несериозна. „ Това е последното нещо, с което съм си представял, че ще се занимавам. Признавам си, че като цяло не одобрявам актьорите. И преди не ги харесвах. Мислех си, че са „ пеперуди ”, пък и това въобще не е мъжка специалност. Някак си гейските среди не ми харесват. Не съм хомофоб въобще, не ме разбирайте неправилно. Вече съм наясно, че актьорството е женска специалност и е цялостно със суетност – гримират те, обличат те в женски облекла. Играл съм и дами! Но аз пък открих в специалността нещо друго, което ми носи заряд. ”, разказвал е Димов.
Заради атрактивния си външен тип той постоянно получавал неприлични оферти и от дами, и от господа . По думите му гейовете се държали една концепция по-прилично, до момента в който дамите непосредствено го атакували с вулгарни оферти и дори му пращали голи фотоси. Артистът се хвали, че постоянно е бил известен измежду нежния пол и преди време е правил доста нелепости поради гаджета. Той даже се озовал в НАТФИЗ поради тогавашната си другарка, която желала да стане актриса. Явил се на кандидатстудентските изпити на смешка и ненадейно за самия него, бил признат. Завършил е класът на Крикор Азарян и Тодор Колев, а оттова насетне кариерата му търпи напредък.
„ Това са хората, които са ми дали първите стъпки в актьорското майсторство. Хората, които са ме научили какво е да бъдеш артист. Били са част от живота ми много дълго време, за което съм безпределно признателен. Най-важното, което научих от тях е, че актьорската специалност би трябвало да извира от теб, да живееш за нея и да имаш нужда от нея. Освен гений ти е необходим и темперамент - да имаш волята да издържиш на всички пречки по пътя си. Това е специалност, която става част от самия теб ”, разяснява звездата от „ Откраднат живот ” и „ С река на сърцето ”.
Екранният доктор Владов към този момент е на 42 години, само че сега няма жена до себе си. С някогашната му брачна половинка се разделили трагично, тъй като непрестанно го ревнувала от засуканите колежки. Тя не била част от артистичните среди и мъчно успявала да разбере неговия свят. „ Имахме разправии, огромни кавги. Дори ми е изхвърляла багажа през терасата. Бившата ми жена не е от сектора. Много постоянно хората си показват някакви нелепости след представления, а ти си прогнил, връщаш се в хотела, хапваш нещо и заспиваш. Това е просто работа! ”, изяснява Димов за перипетитие, през които е минал в персоналния си живот. Той счита, че дамата до него би трябвало да демонстрира схващане и да е по-широкоскроена.
Заради уговорката си към сериала „ С река на сърцето ” Александър изкара цялото лято във Видин , където протичаха фотосите. Според него с героя му Борис са много разнообразни, само че имат и някои общи чери. „ Като всяко капризно дете неговата най-голяма уязвимост е, че не приема „ не ” за отговор и не умее да губи. Не може да преценя по кое време да спре и не осъзнава, че всяко негово деяние има следствие, за което би трябвало да поеме отговорност. Наред с това той има доста пороци като алкохола и хазарта да вземем за пример, които са огромна уязвимост и постоянно го слагат в рискови обстановки. Готовността му да рискува баче е една от мощните му черти. Без риск няма триумф - в случай че постоянно залагаш на несъмнено, няма по какъв начин да се развиваш. Това е и чертата, по която си приличаме с Борис. Аз също съм рисков състезател, обаче си претърпявам следствията и се изправям пред тях, в случай че съм сбъркал ”, споделя екранният сътрудник на Луиза Григорова.
За своята добра другарка и колежка той споделя, че се сработват чудесно, тъй като не за първи път се засичат на снимачната площадка. „ Познаваме се от доста години, Луиза е превъзходен сътрудник, страховит другар и необикновен сътрудник. С всички останали също се познаваме, с някои от тях сме работили дружно, с други не, само че това не ни пречи. Разбираме се отлично и нещата се получават с лекост ”, твърди Александър. И добавя, че за това тази хормания способства режисьорът Мартин Макариев, който е и брачен партньор на Григорова. „ Всички са същински експерти, доста са надарени и пасват идеално на персонажите си ”, безапелационен е Димов.
Няколко години живеел като жител призрак
Интересна подрбност от биографията на артиста е, че в продължение на няколко години живеел като жител призрак поради идиотска административна неточност. Той разбрал, че е бил отвън закона напълно инцидентно. Преди време си докарал кола от Германия и тръгнал да обикаля по институциите, с цел да я записва. В столичния КАТ разкрили, лицето Александър Димов не съществува.
„ Жената на гишето мощно се препоти, стартира да цъка, викна друга жена, двете започнаха да цъкат... Раззвъняха се на всякакви телефони и ми желаеха и други документи. Дадох и шофьорската брошура. Връщат ми я и едната ми вика: „ Не можем да записваме колата, тъй като вие не съществувате. Административно не съществувате ". Питам я по кое време съм липсващ, а тя не знае. Прати ме в Министерството на вътрешните работи ", разправял е за патилата си Борис от „ С река на сърцето ”.
В Министерство на вътрешните работи му отвърнали, че не е български жител и го насочили към Министерството на правораздаването. „ Там пък ме оповестиха за жител на страна, която към този момент не съществува - на Съюз на съветските социалистически републики. Попаднах в един параграф 22, от който нямаше излизане дълго време. Наистина беше някакъв цялостен парадокс ”, разказвал е Димов.
Случаят му стигнал чак до президенството. Тогава шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев изпратил писмо, в което упоменал, че Александър Димов е значим за българската просвета. Проблемът в последна сметка бил решен след бърза интервенция на администрацията на президента Росен Плевнелиев.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ