Босилеградчанинът Александър Димитров: Не подценявайте потенциала на 2 милиона българи в чужбина
Александър Димитров е ръководител на съдружие “ГЛАС” в Босилеград. Той е и уредник на Международния детски великденски фестивал, който се организира без спиране по Великден към този момент 25-а година в града в Западните околности. Изложба, представяща Босилеград и опциите му за културен туризъм, с акцент върху фестивала, бе показана в постройката на Европейския парламент. Инициативата е на евродепутатите Андрей Ковачев и Асим Адемов, а на откриването участва младежка делегация от Босилеград, други български евродепутати, чиновници на Екологичен потенциал и посетители от посолството на Сърбия в Брюксел. Разговаряме с родолюбеца Александър Димитров минути преди откриването на изложбата.
Какво е смисъла в локален аспект на Международния детски великденски фестивал в Босилеград?
Децата и огромна част от популацията на Босилеград – а и освен там – споделят, че на Великден се случват чудеса. А Босилеград е отличен образец, че това е тъкмо по този начин. Фестивалът ни по Великден е запаметяващ се. Всички, в това число и най-малките, през родителите и гостите на града, се радват по това време. Оценяват го високо и несъмнено го чакат с неспокойствие всяка година. Вече 25 години.
Каква е ролята на българската диаспора във фестивала?
Голяма е. Особено през последните няколко години. Вече 5-6 години ние посрещаме групи от Молдова, Украйна, Македония, Румъния… Тази година сме поканили и такива от Украйна и Албания. Това са все страни, в които има български общности и нашата диаспора в Босилеград се пробва да ги събира. Засега се получава доста сполучливо.
Но великденският фестивал не е съсредоточен единствено към българските общности…
Разбира се. Нямаме ограничаване единствено до българи, нито единствено до групи от Източна Европа. Откъдето имаме посетители – добре са пристигнали! Именно дребните деца с техните откровени и откровени страсти ни демонстрират това, което може би огромните не можем да разберем. Или когато достигнем до избрани години, започваме мъчно да го разбираме. Децата са този необходим миг, който би трябвало да покаже на техните родители, че нямаме избор и няма смисъл да живеем разграничени и без да се познаваме. Общото бъдеще е единственото положително бъдеще.
Тази галерия първото събитие ли е, което свързва фестивала с институции на Европейския съюз?
Посещавали сме Европарламента и по-рано. Но сега тук най-сетне вършим някаква работа. С тази галерия демонстрираме това, което Босилеград прави всяка година. Започнахме от нищото, представихме изложбата в постройката на Народното събрание през 2011, в редица европейски страни с български общности, предходната година в Рим, последно в Белград, а през днешния ден стигнахме и до залата на Европейския парламент. Това демонстрира, че нашият път е верен и си вършим добре работата.
В България като че ли рядко се загатват българите отвън страната. Особено за тези, които не са в Западна Европа или Съединени американски щати. Усещате ли някаква поддръжка и чувствате ли, че в България им хора, които мислят за вас?
Да, ние се радваме на известна поддръжка, само че в същото време знаем, че това не е задоволително. Би трябвало да е доста повече. И съм сигурен, че в случай че малко по-сериозно се отнасяха политиците и обществото с този въпрос, всички ние, българите отвън България, ще сме доста по-доволни. Не споделям, че не се прави нищо. Поемат се много начинания, само че може да са и доста повече. Не би трябвало да се подценява този неповторим капацитет от към 2 милиона българи отвън България. Това е капацитет, на който България може и би трябвало от ден на ден да разчита!
Колко е огромна заплахата в Сърбия от претопяване на българската общественост?
Асимилацията е сериозен развой в Западните околности и тя, за жалост, дава своите резултати. Но ние с този вид фестивали и стратегии се опитваме да завъртим колелото в вярната посока. Не е елементарно, само че не се предаваме. Мисля, че с помощта на този фестивал и всички останали действия, с които съдружие “ГЛАС” се занимава, няма да се оставим на претопяване. Всички тези начинания и старания имат една единствена цел – да запазят духа на българите там. Опитваме се да запазим достолепието и самочувствието на този народ.
Какво е смисъла в локален аспект на Международния детски великденски фестивал в Босилеград?
Децата и огромна част от популацията на Босилеград – а и освен там – споделят, че на Великден се случват чудеса. А Босилеград е отличен образец, че това е тъкмо по този начин. Фестивалът ни по Великден е запаметяващ се. Всички, в това число и най-малките, през родителите и гостите на града, се радват по това време. Оценяват го високо и несъмнено го чакат с неспокойствие всяка година. Вече 25 години.
Каква е ролята на българската диаспора във фестивала?
Голяма е. Особено през последните няколко години. Вече 5-6 години ние посрещаме групи от Молдова, Украйна, Македония, Румъния… Тази година сме поканили и такива от Украйна и Албания. Това са все страни, в които има български общности и нашата диаспора в Босилеград се пробва да ги събира. Засега се получава доста сполучливо.
Но великденският фестивал не е съсредоточен единствено към българските общности…
Разбира се. Нямаме ограничаване единствено до българи, нито единствено до групи от Източна Европа. Откъдето имаме посетители – добре са пристигнали! Именно дребните деца с техните откровени и откровени страсти ни демонстрират това, което може би огромните не можем да разберем. Или когато достигнем до избрани години, започваме мъчно да го разбираме. Децата са този необходим миг, който би трябвало да покаже на техните родители, че нямаме избор и няма смисъл да живеем разграничени и без да се познаваме. Общото бъдеще е единственото положително бъдеще.
Тази галерия първото събитие ли е, което свързва фестивала с институции на Европейския съюз?
Посещавали сме Европарламента и по-рано. Но сега тук най-сетне вършим някаква работа. С тази галерия демонстрираме това, което Босилеград прави всяка година. Започнахме от нищото, представихме изложбата в постройката на Народното събрание през 2011, в редица европейски страни с български общности, предходната година в Рим, последно в Белград, а през днешния ден стигнахме и до залата на Европейския парламент. Това демонстрира, че нашият път е верен и си вършим добре работата.
В България като че ли рядко се загатват българите отвън страната. Особено за тези, които не са в Западна Европа или Съединени американски щати. Усещате ли някаква поддръжка и чувствате ли, че в България им хора, които мислят за вас?
Да, ние се радваме на известна поддръжка, само че в същото време знаем, че това не е задоволително. Би трябвало да е доста повече. И съм сигурен, че в случай че малко по-сериозно се отнасяха политиците и обществото с този въпрос, всички ние, българите отвън България, ще сме доста по-доволни. Не споделям, че не се прави нищо. Поемат се много начинания, само че може да са и доста повече. Не би трябвало да се подценява този неповторим капацитет от към 2 милиона българи отвън България. Това е капацитет, на който България може и би трябвало от ден на ден да разчита!
Колко е огромна заплахата в Сърбия от претопяване на българската общественост?
Асимилацията е сериозен развой в Западните околности и тя, за жалост, дава своите резултати. Но ние с този вид фестивали и стратегии се опитваме да завъртим колелото в вярната посока. Не е елементарно, само че не се предаваме. Мисля, че с помощта на този фестивал и всички останали действия, с които съдружие “ГЛАС” се занимава, няма да се оставим на претопяване. Всички тези начинания и старания имат една единствена цел – да запазят духа на българите там. Опитваме се да запазим достолепието и самочувствието на този народ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ