ДВ: Доктрина на агресията - кой е Стивън Милър и той ли диктува на Тръмп?
Александър Детев
Дойче веле
Той е едвам 31-годишен, когато стартира да написа речи за Доналд Тръмп по време на кандидатурата му за президент на Съединени американски щати. Днес Стивън Милър е един от основните съветници на американския президент.
И в случай че до неотдавна се смяташе, че Милър въздейства съществено на антимиграционните политики на Белия дом, последните му изявления загатват, че външнополитическите решения на Вашингтон също се припокриват напълно с неговите възгледи. Възгледи, които са показателни за цялата идеология на новата администрация във Вашингтон.
Кой е Стивън Милър?
Още до момента в който е студент в университета " Дюк " в Калифорния, Милър не крие крайнодесните си разбирания, нито пък неприязънта си към мултикултурализма. След като стана част от първата администрация на Тръмп, в интернет изтече негова преписка, от която стана ясно, че той с ненаситност е споделял и разпращал публикации от издания, пропагандиращи превъзходството на бялата раса и други ксенофобски възгледи.
Според източници на " Венити Феър ", когато първата администрация на Тръмп стартира да разделя фамилии на границата с Мексико, в това число родители от децата им, на Милър " му харесвало да гледа тези фрагменти ". Тези разкрития на американското издание припомнят за друго разбиране на крайнодесните, част от които са свързани с придвижването MAGA и Доналд Тръмп - че емпатията е огромният проблем на днешния свят.
В началото на 2025 година Илон Мъск съобщи пред Джо Роугън, че " емпатията е фундаменталната уязвимост на западната цивилизация ". А в своята книга " Токсична емпатия: по какъв начин прогресивните експлоатират християнското състрадание " дясната коментаторка Али Бет Стъки твърди, че демократите експлоатират емпатията, тъй че тя се трансформира в емпатия във връзка с дамите, само че не и на плода, когато става въпрос за абортите, или пък във връзка с мигрантите, само че не и на локалното население, що се касае до приемането на чужденци.
По този метод доктрината на Тръмп слага под подозрение отбраната на човешките права, възприети като неизменима част от демократичния свят. Американският президент не се свени да атакува хора въз основа на техния генезис, пол, политически разбирания, вяра или полова ориентировка. И да опълчва правата на едните против тези на другите.
" Свят, който се ръководи от силата "
Речите на Тръмп се трансфораха в огледало на идеологията, която Милър и хората към него изповядват. А в последните дни изявленията на самия Милър наподобяват като огледало на външната политика на администрацията на Тръмп. В тях относителни са както интернационалното право и съюзите, по този начин и неприкосновеността на човешките права. Единствените учредения, които диктуват външната политика на Съединени американски щати, са две - ползата и позицията на мощния.
" Живеем в свят, в който можеш да приказваш колкото искаш за интернационалните любезности и всичко останало, само че живеем в свят, в действителния свят (…), който се ръководи от силата, който се ръководи от могъществото, който се ръководи от властта ", съобщи Милър в изявление за СиЕнЕн след интервенцията на Съединени американски щати във Венецуела.
" Това са стоманените закони на света от началото на времето ", добави той. Следвайки тази максима, експанзията очевидно не е единствено към идеологически съперници като Венецуела - тя може да бъде ориентирана и към съдружници от НАТО като Гренландия, стига Съединени американски щати да имат интерес от това.
В обществените изявления на Тръмп човешките права не се употребяват дори като предлог за интервенцията в Каракас. Дори в противен случай: там на власт ще остане остарелият режим, в случай че извършва упованията на Вашингтон, а главната дума, излизаща от устата на американския президент, е една - нефт.
Защото действителният свят се ръководи от силата, както споделя Милър. А солидарността с потиснатия народ на Венецуела даже не е на масата, тъй като емпатията, както към този момент стана ясно, сама по себе си е проблем.
Всичко е идеология
Тръмп е предприемач и точно по тази причина част от външнополитическите му ходове озадачават наблюдаващите - да вземем за пример въвеждането на високи мита и отблъскването на дългогодишни обичайни съдружници на Съединени американски щати. Според историка Брет Деверо ходовете на Тръмп, които наподобяват нелогични от позиция на действителната политика, би трябвало да се изясняват по различен метод - идеологически.
Идеологията на Тръмп и доближените му е персоналистична, властническа и постлиберална, написа той в публикация за " Форин Афеърс ". Паралелно с това тя е и враждебна към глобализацията. Стремежът към самостоятелност е основен за множеството властнически системи, акцентира той, даже когато тя е стопански голословна. Такава политика води и Хитлер, въпреки стопански това да основава съществени проблеми на нацистка Германия. Съветският съюз също се пробва да води самостоятелна икономическа политика през 1920-те и 1930-те години. Такива старания могат да служат за вътрешни цели, като по предписание по-автономните стопански системи са по-бедни и по-малко продуктивни - и се намират под по-силен надзор от страна на властническите си водачи.
Така незачитането на интернационалните правила и актовете на експанзия към друга страна без координиране със съдружниците се вписват в идеологията на Тръмп. Все отново знаем, че той не харесва интернационалната общественост и нейните правила такива, каквито са. Неслучайно в този момент извади Съединени американски щати от още 66 интернационалните организации. А множеството хора, с които Тръмп се е обкръжил, включително и Стивън Милър, изцяло споделят вижданията му.
