Когато имаше масов спорт - приоритет на държавата
Александър Ченгер
В хода на „ несвършващия Преход ”, довел страната ни до задънената улица на своето историческо развиване, не бяха пожалени и държавните структури, организиращи наложително спортуване на популацията. Задължително, тъй като едно образование, " с цел да бъде възприето като нужда, в началната си фаза се изисква известно принуждение ” (по Ж. Ж. Русо). От институции, организиращи спортуването - в образователни, индустриални, детски, юношески, научно-изследователски, административни, трудови, групови учебни заведения и висши образователни заведения и други - до високите равнища на Олимпийските кръгове, посочили на международната общност, че на географската карта на Европа има страна България, всичко бе разформировано!
Но дано си напомним, че за всяка конструкция съгласно спецификата преди време се изработваше
състезателен календар - мотиватор за физическа активност
и всеки минал през физическите възрастови проби получаваше спортна класификационна карта, в която в хода на годините се вписваше положението на физическата му кондиция.
По време на прехода педагогическата институция Министерство на младежта и спорта, която ръководеше спорта в цялата страна, още при започване на прехода, бе превърната в комерсиална конструкция и апетитна хапка, даваща опция за злоупотреби. Всяка формация, определяща се като партия, се стремеше да си я присвоява. И успяваха.
Спортът е водещ фактор в стратегиите за образование на подрастващите генерации в: морал, вяра, просвета, етническа приемливост, обществено-политически полезности и връзки. Състоянието на младото потомство в една страна е огледален облик на управническия потенциал на нейното политическо ръководство и всеки рационален общественик се преценява със сентенцията на Аристотел, изречена още през 384-322 година пр.н.е.: „ Образованието е най-хубавата осигуровка и съдбините на империите зависят от възпитанието на младежта. ”
Къде сме ние през днешния ден?
Ежедневно осведомителните средства стартират новините си с държанието на подрастващото потомство, а интернационалните институции ни дефинират като нация неспортуваща, болнава и демографски изчезваща… „ Да, но медалите! ”, репликират ръководителите на страната! " Медалите са една неистина, издигната до сан на национална горделивост. Лъжа, с която се прикрива некомпетентността на държавни ръководители във връзка с смисъла на спорта, физическото образование и мястото на младото потомство за бъдещето на страната ни ”, по думите на журналиста Валери Найденов.
Възрастовият ми профил дава опция да показвам мнения по публично значими прояви в три държавни устройства - царство, социализъм и парламентарна народна власт. Ще ви осведомявам, уважаеми сънародници, по какъв начин бе проведено спортуването на популацията в страната преди прехода.
След дипломирането ми в Националната спортна академия по систематизиране се явих в Ученическата спортна школа по лека атлетика в III регион - София, под някогашния мост към Руски монумент - днешния парк „ Възраждане ”, с шеф Кристина Караславова, която в хода на взаимната ни работа се оказа изключителна ръководителка. След протоколните думи за работата, която ще се прави, ми връчи справочник „ Как да се работи в ученическите спортни школи ” на съветски език. „ Прочети го, спазвай напътствията, организирай групите както и където искаш. Искам резултати ”. И толкова.
Първото указание
в наръчника бе: „ Отделете първия месец да обходите всички учебни заведения в региона, посетете всички часове по физическо образование, запознайте се с учителите, вземете данните на надарени по ваша преценка деца, оформете изискуемите подготвителни възрастови групи. Когато всичко е завършено, изпратете на фамилиите писма-покани:
" Уведомяваме Ви, че вашите (син, дъщеря) е приет/а в Ученическата спортна школа по лека атлетика в региона и би трябвало де се яви на.......... и т.н. Директор К. Караславова ”. За правене на повиквателните се наложи за няколко нощи да усвоя техниката за пишеща машина в канцеларията на сдружение „ Септември ”, на улица „ Княз Борис ”, до „ Позитано ” 20.
Следващият миг при започване на образователния развой - би трябвало да бъдат провеждани учебни и районно-училищни шампионати по избрани за ученическите школи дисциплини, което даваше опция да се откри къде се оформят мощни школи. За времето си такива бяха в Силистра, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Шумен, в София - ЦСКА, Левски-Спартак, Славия, Локомотив, в Ихтиман, Кюстендил... От ученическите спортни школи се попълняха гарнитурите на дружествените и представителните национални тимове. За окомплектоване на националните тимове в другите възрастови групи се организираха републикански шампионати по лека атлетика в няколко кръга - пролет, лято, есен и зимен в зала.
В изграждащата се спортна зала
по мое предложение още при построяването й бе инсталирана спускаща се въжена мрежа, даваща опция на трениращите при несъответствуващи атмосферни условия да мятат копие, обезпечено с колелце от щека. В резултат от слагането на мрежата още през май 1958 година 15-годишната Емилия Миразчийзка стана шампионка с достижение 51,55 м - народен връх за възрастовата си група!
За неспортуващите интензивно се организираха физически занимания за приемане на красивите значки „ БГТО - Бъди подготвен за труд и защита “ и „ ГТО - Готов за труд и защита “, което мотивираше популацията от всички възрасти да се опита всеки съгласно своите благоприятни условия. Състоянието на физическата кондиция на всеки участващ се отразяваше в персоналната класификационна карта, получавана след полагане на първия тест.
В края на посочения справочник се акцентираше: „ Ако някое дете, непривикано от преподавателя на школата се яви с готовност да тренира, не го връщайте, тъй като ще го травмирате за цялостен живот. ” Имах няколко такива случая. При едно занятие се яви пионер и сепнато попита: „ Може ли да търча при вас на стадиона, тъй като търча по реката? ”- в хода на годините се оказа, че това пионерче е ген. Румен Миланов.
През тези времена III столичен регион бе територия, обитаема най-вече с ромско население и децата постоянно следиха заниманията в Школата. Веднъж бяха няколко деца и едно сепнато се престраши: „ Бате, може ли една топка? ” Няколкото деца в идващите дни набъбнаха до цялостен футболен тим и даже повече, а през образователната година от обособени тимове българчета против ромчета станаха смесени - българчета и ромчета против тимове от българчета и ромчета. От тези спонтанни прочувствени дейности на децата долових, че ИГРАТА е извънреден феномен, който сближава хората без значение кой какъв е и от къде е. Днешните интернационалните игрови спортове го удостоверяват.
Веднъж, преминавайки пред една от известните за времето си шкембеджийници, ситуирана против Халите (сега магазин за ядки „ Начев ”), която постоянно посещавахме дружно с школниците, ме спря добре поддържан юноша с въпроса: „ Бате Ченгере, помниш ли ме, аз съм Кебоко? ” „ Помня те, Кебоко, по какъв начин няма да те помня, та и ти си от поколението, изгубено в годините на прехода и приело примирението като метод на живот. ”
Изводите от вас, уважаеми сънародници.
*Авторът е някогашен учител в Спортния факултет на СУ " Св.Климент Охридски "
В хода на „ несвършващия Преход ”, довел страната ни до задънената улица на своето историческо развиване, не бяха пожалени и държавните структури, организиращи наложително спортуване на популацията. Задължително, тъй като едно образование, " с цел да бъде възприето като нужда, в началната си фаза се изисква известно принуждение ” (по Ж. Ж. Русо). От институции, организиращи спортуването - в образователни, индустриални, детски, юношески, научно-изследователски, административни, трудови, групови учебни заведения и висши образователни заведения и други - до високите равнища на Олимпийските кръгове, посочили на международната общност, че на географската карта на Европа има страна България, всичко бе разформировано!
Но дано си напомним, че за всяка конструкция съгласно спецификата преди време се изработваше
състезателен календар - мотиватор за физическа активност
и всеки минал през физическите възрастови проби получаваше спортна класификационна карта, в която в хода на годините се вписваше положението на физическата му кондиция.
По време на прехода педагогическата институция Министерство на младежта и спорта, която ръководеше спорта в цялата страна, още при започване на прехода, бе превърната в комерсиална конструкция и апетитна хапка, даваща опция за злоупотреби. Всяка формация, определяща се като партия, се стремеше да си я присвоява. И успяваха.
Спортът е водещ фактор в стратегиите за образование на подрастващите генерации в: морал, вяра, просвета, етническа приемливост, обществено-политически полезности и връзки. Състоянието на младото потомство в една страна е огледален облик на управническия потенциал на нейното политическо ръководство и всеки рационален общественик се преценява със сентенцията на Аристотел, изречена още през 384-322 година пр.н.е.: „ Образованието е най-хубавата осигуровка и съдбините на империите зависят от възпитанието на младежта. ”
Къде сме ние през днешния ден?
Ежедневно осведомителните средства стартират новините си с държанието на подрастващото потомство, а интернационалните институции ни дефинират като нация неспортуваща, болнава и демографски изчезваща… „ Да, но медалите! ”, репликират ръководителите на страната! " Медалите са една неистина, издигната до сан на национална горделивост. Лъжа, с която се прикрива некомпетентността на държавни ръководители във връзка с смисъла на спорта, физическото образование и мястото на младото потомство за бъдещето на страната ни ”, по думите на журналиста Валери Найденов.
Възрастовият ми профил дава опция да показвам мнения по публично значими прояви в три държавни устройства - царство, социализъм и парламентарна народна власт. Ще ви осведомявам, уважаеми сънародници, по какъв начин бе проведено спортуването на популацията в страната преди прехода.
След дипломирането ми в Националната спортна академия по систематизиране се явих в Ученическата спортна школа по лека атлетика в III регион - София, под някогашния мост към Руски монумент - днешния парк „ Възраждане ”, с шеф Кристина Караславова, която в хода на взаимната ни работа се оказа изключителна ръководителка. След протоколните думи за работата, която ще се прави, ми връчи справочник „ Как да се работи в ученическите спортни школи ” на съветски език. „ Прочети го, спазвай напътствията, организирай групите както и където искаш. Искам резултати ”. И толкова.
Първото указание
в наръчника бе: „ Отделете първия месец да обходите всички учебни заведения в региона, посетете всички часове по физическо образование, запознайте се с учителите, вземете данните на надарени по ваша преценка деца, оформете изискуемите подготвителни възрастови групи. Когато всичко е завършено, изпратете на фамилиите писма-покани:
" Уведомяваме Ви, че вашите (син, дъщеря) е приет/а в Ученическата спортна школа по лека атлетика в региона и би трябвало де се яви на.......... и т.н. Директор К. Караславова ”. За правене на повиквателните се наложи за няколко нощи да усвоя техниката за пишеща машина в канцеларията на сдружение „ Септември ”, на улица „ Княз Борис ”, до „ Позитано ” 20.
Следващият миг при започване на образователния развой - би трябвало да бъдат провеждани учебни и районно-училищни шампионати по избрани за ученическите школи дисциплини, което даваше опция да се откри къде се оформят мощни школи. За времето си такива бяха в Силистра, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Шумен, в София - ЦСКА, Левски-Спартак, Славия, Локомотив, в Ихтиман, Кюстендил... От ученическите спортни школи се попълняха гарнитурите на дружествените и представителните национални тимове. За окомплектоване на националните тимове в другите възрастови групи се организираха републикански шампионати по лека атлетика в няколко кръга - пролет, лято, есен и зимен в зала.
В изграждащата се спортна зала
по мое предложение още при построяването й бе инсталирана спускаща се въжена мрежа, даваща опция на трениращите при несъответствуващи атмосферни условия да мятат копие, обезпечено с колелце от щека. В резултат от слагането на мрежата още през май 1958 година 15-годишната Емилия Миразчийзка стана шампионка с достижение 51,55 м - народен връх за възрастовата си група!
За неспортуващите интензивно се организираха физически занимания за приемане на красивите значки „ БГТО - Бъди подготвен за труд и защита “ и „ ГТО - Готов за труд и защита “, което мотивираше популацията от всички възрасти да се опита всеки съгласно своите благоприятни условия. Състоянието на физическата кондиция на всеки участващ се отразяваше в персоналната класификационна карта, получавана след полагане на първия тест.
В края на посочения справочник се акцентираше: „ Ако някое дете, непривикано от преподавателя на школата се яви с готовност да тренира, не го връщайте, тъй като ще го травмирате за цялостен живот. ” Имах няколко такива случая. При едно занятие се яви пионер и сепнато попита: „ Може ли да търча при вас на стадиона, тъй като търча по реката? ”- в хода на годините се оказа, че това пионерче е ген. Румен Миланов.
През тези времена III столичен регион бе територия, обитаема най-вече с ромско население и децата постоянно следиха заниманията в Школата. Веднъж бяха няколко деца и едно сепнато се престраши: „ Бате, може ли една топка? ” Няколкото деца в идващите дни набъбнаха до цялостен футболен тим и даже повече, а през образователната година от обособени тимове българчета против ромчета станаха смесени - българчета и ромчета против тимове от българчета и ромчета. От тези спонтанни прочувствени дейности на децата долових, че ИГРАТА е извънреден феномен, който сближава хората без значение кой какъв е и от къде е. Днешните интернационалните игрови спортове го удостоверяват.
Веднъж, преминавайки пред една от известните за времето си шкембеджийници, ситуирана против Халите (сега магазин за ядки „ Начев ”), която постоянно посещавахме дружно с школниците, ме спря добре поддържан юноша с въпроса: „ Бате Ченгере, помниш ли ме, аз съм Кебоко? ” „ Помня те, Кебоко, по какъв начин няма да те помня, та и ти си от поколението, изгубено в годините на прехода и приело примирението като метод на живот. ”
Изводите от вас, уважаеми сънародници.
*Авторът е някогашен учител в Спортния факултет на СУ " Св.Климент Охридски "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ