Александър Чеферин значително е ограничил броя на личните интервюта, които

Александър Чеферин доста е лимитирал броя на персоналните изявленията, които дава. Въпреки това президентът на УЕФА беше разполагаем на “Кикер ” ден преди финала на Шампионската лига при дамите в Лисабон, макар поредност от срещи с разнообразни отдели на континенталната асоциация и нейните сътрудници. Отпуснат и с възприятие за комизъм, Чеферин е безапелационен в мненията си по значимите въпроси, пред които е изправен европейският футбол.

Когато гледате полуфинал като Интер против Барселона, господин Чеферин, коя част от сърцето ви се радва повече – тази на ентусиастът или на президента на УЕФА, чийто максимален клубен шампионат преди малко получи голям подтик?
Мисля, че беше композиция от двете. По време на мача надви фенът в мен, тъй като беше необикновен дуел. След като Интер поведе с 2:0, бяхме съвсем сигурни, че Барселона е навън. Когато Барса обърна до 3:2, към този момент бяхме сигурни, че Интер отпада, и след това отново всичко се обърна. За триумфа на шампионата се замислих чак по-късно в хотела. Жена ми не се интересува изключително от футбол, само че ме извика и сподели, че не може да заспи от адреналина след мача.

Къде поставяте този мач в персоналната си ранглиста на най-хубавите?
Доколкото си припомням, това беше най-вълнуващият мач, който съм гледал. Фактът, че централен бранител означи гол, какъвто малко нападатели биха съумели (Ачерби, бел. ред.), беше извънреден. Аз съм безпристрастен фен, не подкрепям нито един от клубовете. Но мога да си показва каква прочувствена въртележка е била за почитателите.

Няма да извършите прогноза за финала Интер – ПСЖ, нали? Очаквахте ли тези два тима да стигнат дотук още при започване на сезона?
Винаги до момента съм бъркал в прогнозите си. Но тази година даже имам доказателство – писах на един някогашен футболист на 21 февруари, че финалът ще е Интер – ПСЖ. Всички ми се смяха. Но си беше чист шанс – всяка година до момента грешах.

Защо тогава през февруари направихте тази прогноза?
Имах чувство, че ПСЖ не може да играе по-зле – излязоха едва в груповата фаза. После бяха подсилени с Кварацхелия и имат млади, фантастични играчи с топ треньор. А доста хора не знаят, че Интер позволи единствено един гол в групите. Футболът се печели с отбрана, въпреки че това постоянно се подценява.

УЕФА вкара нов формат освен за Шампионската лига, само че и за трите европейски клубни шампионата. Сега към този момент смятате ли го за изцяло сполучлив?
Не можеш да наречеш нещо 100% триумф, само че несъмнено е голям триумф, който надмина упованията ни. Ако оставим Шампионската лига настрани – погледнете Лига Европа и Лигата на конференциите. Видях словенски клуб с бюджет от 8 милиона евро да стигне до четвъртфиналите. Целие е град с 40 000 души население. Те стигнаха четвъртфиналите и бяха равностойни на Фиорентина, чийто бюджет е съвсем 200 милиона. Този нов формат дава още повече благоприятни условия на такива клубове.

Съюзът на европейските лиги споделя, че е нужна повече взаимност и че по-малките клубове би трябвало да имат по-голяма дума и дял при повишаването на приходите. Европейската клубна асоциация наподобява по-доволна. Как УЕФА ще се оправи с тези и други заинтригувани страни в бъдеще?
Проведохме диалози с всички заинтригувани страни – Европейската клубна асоциация и Европейските лиги – още преди началото на новия цикъл, а новата система за взаимност към този момент е в първата си година на използване. Десет % от 4.4 милиарда евро значат 440 милиона евро солидарни заплащания. Това е доста пари. Смятам, че УЕФА се оправя добре в това отношение. Винаги е едно и също: даже да разпределим 90% от приходите като взаимност, отново ще се намерят хора, които да кажат, че не е задоволително.

Мениджърът на Ливърпул Арне Слот не беше удовлетворен, че се падна против толкоз мощен противник като ПСЖ след продобиване на главната фаза в ШЛ. Арсенал имаше тежък реванш в Мадрид, макар положителното си показване преди този момент. Говори се, че може да се вкара преимущество на домакинство във всички елиминации за най-хубавите тимове от етапа на лигата. Вярно ли е?
Да, обсъждаме го, само че още няма взето решение. Честно казано, и аз считам, че положителното показване в лиговата фаза би трябвало да значи нещо. Спортът е обвързван с класирането и представянето, а не с известността на клуба. Именно в това е хубостта му.

Значи обмисляте вид, при който топ тимовете от етапа на лигата да имат домакинско преимущество във всички реванши на елиминациите?
Още не знаем. Все още се разисква. Лично на мен ми се коства разумно. Получили сме някои забавни оферти. Това несъмнено е едно от положителните.

Премахването на продълженията и прекосяването непосредствено към дузпи би могло да понижи натоварването върху играчите. Това би било революционно. Феновете би трябвало ли да се приготвят?
Не сме го обсъждали. Няма да се случи в клубните шампионати.

Как УЕФА включва играчи и треньори в намирането на решения за физическото и психическо претоварване?
Преди промяната се консултирахме с няколко водещи треньори. Всички бяха доста положителни. Един от тях по-късно смени клуба и си промени мнението – само че няма да кажа кой. Трудно е да приказваме непосредствено с играчи. Разговаряме с някогашни футболисти посредством съответните комисии, да вземем за пример Футболната комисия на УЕФА. FIFPro Европа, синдикатът на играчите, не е просто условност за нас. Искаме да предложим на нашия Конгрес техен представител да стане непрекъснат член на Изпълнителния комитет.

Новите формати като Icon League или Kings League, в които влагат звезди като Тони Кроос и Жерард Пике, съставляват ли опасност за обичайния футбол, какъвто го познаваме? В Лисабон преди малко беше разгласен нов шампионат за дами с формат 7 против 7. Това всичко не лишава ли младата публика от класическия футбол?
Според мен няма безусловно никаква заплаха. Нека си вършат Kings, Queens или каквито желаят лиги. Желая им триумф. Но изказванието, че младите към този момент не се интересуват от футбол – пробвайте да го кажете на децата на моите другари. Дъщерите ми и техните другари са луди по футбола. Един другар ми се обади и сподели, че седемгодишният му наследник в Любляна е огромен почитател на Борусия Дортмунд. Не стои пред компютъра – децата още веднъж са на открито. Връщат се. Молят родителите си да ги оставят да гледат Шампионската лига до края, даже и да са на учебно заведение на идващия ден. Да казваш, че младите към този момент не се интересуват, е типично за хора, които нямат връзка с действителността. Ако някой желае да сътвори нещо ново – добре, само че футболът е част от нашата ДНК. Можеш да измислиш каквото и да е, да създадеш нова лига, само че щом чуеш химна на Шампионската лига, настръхваш. Не се опасявам. Нека пробват каквото желаят.

През последните години бяхте скептични към разширението на броя на тимове на Световните шампионати, само че то се случи, а в този момент ФИФА даже обмисля още повече отбори при мъжете и дамите. Повече мачове, повече пари — звучи просто. Но добре ли е за футбола?
Още през цялото време бяхме скептични, че повече тимове значи по-добро, тъй като нормално това води до по-ниско качество. Първо: ние сме тук, с цел да пазиме европейския футбол, нашите федерации и шампионати. Второ: когато се споделя, че ние поддържаме тези нараствания – не знам какво друго можем да създадем. Искам да видя вълшебник, който да изясни по какъв начин се стопира нещо, когато имаш 9 от 36 гласа. Всяка борба е изтощителна. Трябва да избираш по кое време си коства да се бориш и по кое време не. Макар че непретенциозно имаме вяра, че няма смисъл да се усилват и усилват тимовете, се съгласихме на 48 отбора на мъжките и женските Световни шампионати, тъй като това не вреди на европейския футбол. Но новото предложение за 64 тима е безспорен парадокс.

Какво значи това?
Ще се противопоставим изрично. Първо, шампионатът ще стане прекомерно дълъг. Второ, квалификациите ни ще изгубят смисъл. Що се отнася до качеството на футбола – ще е неуместно. Понякога ни възприемат като арогантни европейци с пари, които стачкуват против всичко, което идва от другите. Но ние откровено желаеме да имаме положителни връзки с другите конфедерации и с ФИФА.

Каква е тогава вашата позиция по отношение на ФИФА? УЕФА и ФИФА противници ли са, най-малко от време на време?
Не бих споделил, че сме противници. Просто от време на време имаме разнообразни отзиви, което е обикновено, тъй като УЕФА не е член на ФИФА. Ние сме обособена организация. В 99% от случаите сме на едно мнение – само че точно върху оня 1% се концентрират медиите и обществеността. Имахме конгрес в Белград през април и хората споделиха, че е било скучно. Нямало спорове. Ако Чеферин и Инфантино се скарат – това е вест. Уау. Но в случай че се съгласят – това не е вест. Въпреки това бих споделил, че имаме положителни връзки. Просто от време на време не сме на едно мнение и сме откровени за това. Ние сме в друга позиция от конфедерациите, които са изцяло подвластни от ФИФА. Ние не сме, и нашите федерации също не са.

В Парагвай беше малко по-забавно. Какво следва? Ще участва ли Джани Инфантино на финала на Шампионската лига?
Разбира се – той постоянно е поканен и съм сигурен, че ще пристигна. Говорихме след Конгреса на ФИФА. Това е част от работата. Всеки би трябвало да пази своята организация. Понякога има спор на ползи. Нашите администрации са в непрекъснат контакт и нещата вървят безпрепятствено. Достатъчно съм възрастен, с цел да схвана, че би трябвало да избираш борбите си, а не да се биеш единствено поради самата борба.

Имаше терзания, че гласът на Германия в европейския и международния футбол към този момент не е толкоз мощен, колкото беше. Това правилно ли е?
Гласът на Германия не е бил толкоз мощен през последните 20 години, колкото е в този момент. DFB е единствената федерация с представител както в Съвета на ФИФА, по този начин и в Изпълнителния комитет на УЕФА. Поддържам контакт най-малко един път седмично с Бернд Нойендорф и Аки Вацке. Те внесоха непоклатимост. Беше тъжно, че най-голямата федерация в света сменяше президент на всеки шест месеца или година. Това беше доста несигурно.

След клубните финали Германия ще бъде хазаин на Финалната четворка на Лигата на нациите – година след Евро 2024. Добре пристигнали още веднъж! Какво ви впечатли най-вече по време на шампионата предишното лято?
На първо място: страхотна организация. Полицията беше фантастична – строга, само че общителна, уверена, само че другарски настроена. Евро 2024 беше фестивал на единството и другарството. Най-яркият ми спомен е, че Словения загуби от Португалия, само че не би трябвало да сме тъжни, тъй като имахме късмет да спечелим и отпаднахме едвам след дузпи. Испания заслужаваше купата. Англия доближи край за повторно и сподели, че е необикновен тим. А хората не трябва да не помнят, че Германия беше доста покрай това да стигне до финала.

Когато беше основана Лигата на нациите, това провокира доста диспути. Какво научихме и какво е бъдещето на този шампионат?
На Финалната четворка евентуално ще забележим четирите най-хубави тима в света – освен в Европа – и най-хубавия футбол. Лигата на нациите също по този начин дава късмет на по-малките народи да се класират за Европейското. Северна Македония и Грузия нямаше да се класират по различен метод. Обмисляме други хрумвания за този шампионат, само че е прекомерно рано да ги споделим. Ясно е едно – няма да има повече мачове. Но ще има нещо, което да направи формата още по-интересен.

Като да вземем за пример нов формат при осъществяване на дузпи?
Много по-интересно.

Ако си припомням вярно, УЕФА вкара Лигата на нациите по-бързо, в сравнение с ФИФА вкара сходен шампионат. Сега обаче ни чака ново Световно клубно състезание, където огромните клубове ще могат да печелят милиони. Такива шампионати не вършат ли богатите още по-богати?
Трудно е да разясня шампионат, който още не е почнал (става дума за Световното клубно състезание – бел. ред.). Но е правилно: клубовете го желаеха, изключително огромните. Сега обаче ни следва шампионат, който ще продължи пет седмици в края на сезона – а по-късно новият сезон стартира веднага… Да забележим. Трудно е да се каже.

Качеството в женския футбол се е повишило фрапантно.
Технически е впечатляващо. Често забравяме, че женският футбол към момента е млад спорт в световен мащаб, даже в Европа. В някои страни дамите не играеха футбол допреди 10 години. Нужно е време за развиване. Мъжете играят футбол от над 100 години.

С взор към Евро 2025 за дами в Швейцария: Ще доближи ли шампионата ново равнище – както на терена, по този начин и отвън него?
На терена чакаме страховит футбол. Извън терена – женският футбол към момента е финансово предизвикателство. Все още отчитаме загуби от шампионата – само че ние не го назоваваме загуба. Наричаме го инвестиция. Ние не сме компания, насочена към облага. Нашата цел е да развиваме футбола. Това важи и за всички юношески шампионати. Вече сме продали над половин милион билета за Женското Евро, което е фантастично. Няма очевиден любимец измежду тимовете. Ще бъде страховит шампионат.

Равното възнаграждение за дамите и мъжете тематика ли е за УЕФА – давате ли рекомендации към членовете си? Как би трябвало да се действа?
Не можем да го наложим. Това, за което настояваме, са равни условия: идентични хотели, превоз, подготвителни бази, обучение, достъп до играта и така нататък Там можем да реализираме прогрес. Но оттатък това би трябвало да сме реалисти. Необходими са още доста вложения. Пътят е дълъг.

Трябва ли да спрем да се надяваме на действителни и ефикасни политически ограничения от Европейски Съюз за поддръжка на повече правила за Финансов феърплей?
Класически американски жанр с таван на заплатите, съгласно Европейската комисия, е неосъществим. Но ние към този момент имаме таван, тъй като ограничаваме какъв брой могат да харчат клубовете за заплати. В постоянен контакт сме с Европейски Съюз. Те са подготвени да оказват помощ. Мисля, че схващат, че би трябвало да затворим пропастта – или най-малко да не позволим да се уголемява. Словенски клуб и немски клуб в никакъв случай няма да са равни финансово. Но разликата не трябва да пораства непрекъснато. Смятам, че сме на добър път.

Какви са идващите стъпки?
Променихме разпоредбите за Финансов феърплей преди няколко години. Това ще бъде първият сезон, в който те ще бъдат изцяло интегрирани. След края му ще създадем оценка и ще забележим дали има проблеми, които би трябвало да бъдат решени.

Британското държавно управление вкарва регулатор за футбола. Макар към момента да няма изключително влияние – това ефикасен модел ли е за останалата част от Европа?
Не знам по какъв начин ще сработи в Англия. По мое мнение, федерациите би трябвало да се самоуправляват. Политиката не трябва да се меси в спорта – само че това се случва все по-често, изключително в някои европейски страни. Често ни се постанова да се оправяме с това.

Имахме Катар 2022. Сега има митинги за човешките права към футбола в Саудитска Арабия и по отношение на Световното състезание следващата година в Съединени американски щати, Мексико и Канада. Нещо трансформира ли се?
Няма да приказвам за съответни страни. Ще приказвам общо: протестите не оказват помощ. Но полемиките могат да доведат до смяна – нормално към по-добро. Това е по-скоро въпрос към ФИФА, а не към мен. Но поздравявам полемиките. Ние, европейците, прекомерно доста поучаваме другите континенти, до момента в който имаме доста проблеми в самия Европейски Съюз. Прекалено сме контролирани. Трябва да сме по-смирени и да осъзнаем, че не сме центърът на света – целият свят би трябвало да бъде центърът.

Очевидно живеем в един чудноват и комплициран свят. Организирането и празнуването на футбола по-сложно ли е в този момент спрямо 2016 година, когато станахте президент на УЕФА?
Видяхме всичко през тези години, в това число Коронавирус. Сега светът е толкоз комплициран, че в действителност се безпокоя. Тревожа се за войните, които избухват всяка година, всеки месец, всяка седмица. Тревожа се за двойнствените стандарти на европейските държавни управления и по какъв начин те третират обстановките по друг метод. Конфликтите постоянно въздействат на футбола – тъй като футболът е част от обществото. Не сме били в толкоз рискова обстановка от 30-те години на предишния век. Не знам дали европейските политици схващат това. Надявам се, че да – поради всички ни.

Какво имате поради под „ двойни стандарти “ в Европа?
Точно същите обстановки се третират по друг метод според от политическите ползи. Казах, че политиката не би трябвало да разяснява футбола и противоположното, само че ще кажа едно нещо, тъй като това визира всички ни: тази година ставам на 58 и не помня политиците в миналото да са били толкоз отчуждени от народа, както са в този момент. Не знам дали знаят – или им пука – какво мислят хората. Затова сме толкоз разграничени.

Имаше предложение съветските юношески тимове да бъдат позволени да играят още веднъж по-скоро, а не по-късно. Според вас, тази полемика утихна ли, до момента в който войната не свърши?
Аз подкрепях съветските тимове до 17 години да могат да играят още веднъж. Защо? Първо, това са деца. Те не могат да гласоподават. Второ, порастват в боязън и ненавист. В момента те мислят, че ги ненавиждаме, че ненавиждаме нацията. Аз не ненавиждам никоя нация. Някои федерации бяха под подобен политически напън, че се опасяваха. Но несъмнено, нищо няма да се промени при мъжките съветски тимове, до момента в който войната не свърши. Тъжно е, че сме толкоз тесногръди, че даже не разрешаваме на децата да играят.