Президентът на CEV: Любо Ганев ще е от най-важните бъдещи лидери на европейския волейбол
Александър Боричич, президентът на CEV, даде извънредно изявление за предаването " Код Спорт ". При визитата си в Русе за финалите на Европейската златна лига, сръбският необут приказва за работата на БФВолейбол, организацията и спомените му от България.
- Добре пристигнал в България, господин Боричич! Първият ни въпрос е по какъв начин видяхте организацията на Европейската златна лига в Русе?
- Добре заварил! Поздрави на всички в България. Още от времето ми като като състезател и като треньор, както и в този момент - постоянно се усещам прелестно, когато дойда тук. Срещам мои другари, които са безусловно отдадени на волейбола. И упованията ми в края на Европейската златна лига всички участници, треньори и играчи да бъдат удовлетворени се оправдаха. А когато те са щастливи, то и аз съм.
- България ще бъде хазаин на Европейско състезание в Пловдив. Какво очаквате от нас?
- България ще бъде една от четирите домакини на това съревнование при дамите. Другите са Румъния, Хърватия и Сърбия. Със сигурност ще се получи положително състезание, тъй като всяка една от страните е отличен уредник. България има опит с организирането на международни, на европейски, както и на юношески шампионати. С положителни домакини като София и Варна преди, а в този момент към този момент и с Пловдив и с Русе, с техните съвременни и хубави зали. Единственото ми предпочитание е обстановката с вируса да разреши тези прелестни уреди да могат напълно да се изпълнят с аудитория.
- Ще ви забележим ли на някои от мачовете от Европейското в Пловдив?
- Ще имам много пътувания в този интервал. Мъжкото състезание е по същата скица - в Естония, Финландия, Чехия и Полша. Ако отида в една от страните, то съм задължен да посетя и всяка друга.
- Често виждаме към този момент едно състезание да се организира допълнително страни. По-добър формат ли е това?
- Волейболът се развива извънредно бързо. Може би не за всеки е добре такова високо движение, тъй като всеки има друга упоритост и благоприятни условия. Но за нас е доста значимо страните да се развиват. Например - датчаните да заемат първо място в Европейската сребърна лига. Босна и Херцеговина да вземе първо място измежду дамите в обещано състезание. Жените на Швеция да се класират за първи път след 38 години на финали на Европейско състезание. И в звук с тази наклонност е радващо, че през последните години получаваме от ден на ден кандидатури за образуване на огромни съревнования.
- Ваш хазаин в Русе беше Любо Ганев, президент на българската федерация по волейбол. Какви са връзките ви с него?
- Любо Ганев е човек с голям опит във волейбола. Бил е един от най-хубавите играчи на света. Страшно известен и разговорлив човек. Смятам, че той е един от значимите бъдещи водачи в европейския волейбол.
- Когато ви преизбраха за президент на CEV през октомври, Ганев стана част от борда на европейската централа. Доволен ли сте от работата му?
- За първи път бях определен през 2015 година в София. И естествено постоянно имам положителни мемоари, когато идвам тук. Спомените обаче са едно, а бъдещето напълно друго. Затова след повторното ми избиране заложих на това в ръководството да се привлекат млади и можещи водачи. И съм благополучен, че една амбициозна група от ръководители се вля в организацията като един от най-важните измежду тях е точно Любо Ганев.
- Какво бихте предложили на българската федерация да усъвършенства?
- Българската федерация е доста дейна отдавна в международния и европейския волейбол. Комуникацията с нея постоянно е била добра. Сега с новия ръководител волейболът се развива още повече. Започнахме и нова дисциплинираност - волейбол на сняг. Надявам се да го забележим и в България. Що се отнася до организацията на надпревари, то България е една от най-активните европейски федерации и постоянно се е справяла добре, по тази причина ми е мъчно да кажа какво да се усъвършенства.
- Ще заслужи ли България да е хазаин на още огромни шампионати?
- Със сигурност, тъй като нееднократно сте посочили положителния си опит и всеки се радва, когато дойде в България.
- Вие започнахте последния си мандат като президент на CEV. Какво най-вече желаете да постигнете в него?
- Предишният ръководител заемаше тази служба 15 години и по-късно се реши, че президент на една огромна организация може да има най-вече два мандата. Ако работи добре 4 години, може да бъде отпред още 4. Желаем да продължаваме да развиваме младите играчи и треньори. Затова и предоставихме опцията участниците на финалите не Европейското да бъдат 24, а не 16. Организаторите пък да не са 2, а 4 страни и по този начин волейболът да се разпространява допълнително страни. При младежите пък ще желаяме да се усили броят на участниците от 12 на 16. Що се отнася до Шампионската лига, при нея вдигнахме наградния фонд, както и създадохме суперфинал. Наградният фонд за тимовете в европейските шампионати към този момент е 5 милиона евро. Покрай пандемията доста страни и федерации изпитваха усложнения. Ние направихме проект и по него инвестирахме 11,5 милиона евро в подкрепяне на играчите, на клубовете и на федерациите. Ето, новият сезон наближа и в европейските купи имаме поръчки за присъединяване от 200 тима. Дори в тази обстановка постигнахме триумф.
- С какво вие се гордеете най-вече от работата ви в CEV?
- На първо място, успяхме да развием волейбола доста повече. Разширихме и медийното покритие. Сега сме се насочили в онлайн развиването, тъй като новите обществени мрежи са ужасно значими, защото там са младите. Ето, аз, да вземем за пример, съм филателист, групирам марки. А младите нямат визия какво е марката, тъй като не пишат писма, само че знаят какво е интернет. Затова и ние би трябвало да се приспособяваме към новите технологии.
- Вие сте и вицепрезидент на международната централа FIVB. С какво се разграничава работата в двете организации?
- Най-основното е, че международната федерация се разгръща на пет континента. Мога с огромна горделивост да заявя, че ние от CEV сме най-силната конфедерация и се разбираме чудесно с FIVB, които усещат нашата мощ. С почитание към всички други можем да заявим, че нашите тимове са измежду най-хубавите. Единствено на Стария континент има интернационално клубно съревнование и по тази причина не е и инцидентно, че най-хубавите състезатели идват да играят в Европа.
- Светът не стопира да приказва за драмата с Р истиян Ериксен от Дания на еврошампионата по футбол. Достатъчно ли са предпазени професионалните спортисти от здравна позиция?
- На първо място най-важното е, че Ериксен беше изписан от болничното заведение и в този момент се усеща добре. Всички наши играчи във волейбола се подлагат на наложителни прегледи минимум два пъти годишно. Покрай Ковид-19 инвестирахме доста в проби и отбрани. Доволен съм, че след толкоз доста срещи и шампионати, не сме имали огромни проблеми. Що се отнася до младите, съветът ми е клубовете и федерациите да пазят добре организмите им, да ги карат да играят само след обстойни прегледи.
- Волейболната лига на на нациите в Римини бе в балон. Как се отразява това психически на спортистите?
- Не съм част от това съревнование и чакам мнения оттова, тъй като за първи път в историята имахме близо 1000 души, които са затворени за месец дружно. Не би трябвало да забравяме и психическата страна. Ако те се усещат душевен добре, то те ще са добре и физически. Очаквам разбор, както и за здравословното положение на участниците, по този начин и за самото съревнование.
- Пандемията стартира да понижава и в България, в Сърбия и изобщо в района. Мислите ли, че Европейското състезание ще се организира пред цялостни трибуни?
- Мерките отслабват на всички места и стартира да се позволява аудитория. Надявам се, в случай че в този момент през юни е разрешено 50% наличие, то в края на август и септември визитата ще може даже да се усили.
- По ваше време се разви концепцията за снежния волейбол. Докъде ще стигне тя?
- Разговоря ме със международната федерация, партнираме си и това е следващо доказателство, че CEV е най-силна от всички. Организирахме две европейски шампионати и в този момент сме в развой на диалози тази дисциплинираност да се включи в зимната олимпиада в Пекин през 2022-а. През 2018 година включихме снежният волейбол в Пьонгчанг като тест, който мина сполучливо. Надеждата ми е, че волейболът ще стане първият спорт, който ще се организира и на лятна, и на зимна олимпиада.
- България получи няколко огромни шампионати по плажен волейбол тази година. Доволен ли сте от това по какъв начин развиваме плажния волейбол?
- Преди всичко, многото шампионати дават шансове за младите състезали и по този начин вашата страна ще има опция да развие играчи и в това направление. И в случай че тази наклонност продължи, то България може да сътвори и конкуретноспособен тим.
- Вие сте един от най-големите сръбски волейболисти. Как започнахте да играете ?
- В Сърбия започваш да тренираш на 10-12 години, а когато станат на 15, много играчи към този момент са част от мъжките и женските тимове. Имаме и доста волейболисти, които излизат да играят в чужбина. По мое време броя на картотекираните ни състезатели зад граница беше към 400. От една страна е добре, че младите играчи имат късмет за изява, само че от друга публиката желае само победа, което всява напрежение у младите.
- Тренирал ли сте други спортове?
- Тренирал съм хандбал, баскетбол, волейбол в Белград, като част от " Цървена звезда ". Обичам също шахмата, тенис на маса... Изобщо всички спортове.
- Имате 103 мача за националния тим на Югославия. Кой е най-паметният от тях?
- Със сигурност, когато спечелихме бронзовите медали на Европейското състезание. Бяхме подготвени за това и го направихме за първи път във волейболната ни история. Доволен съм, че след нашето потомство бяха реализирани още по-добри резултати.
- Кого победихте за бронза?
- Не желая да го кажа тъкмо в този момент, само че... това беше България. А тогава имахме сили да вземем дори златото. Дори поведохме на Съюз на съветските социалистически републики с 2:0. Оставаше ни доста малко, с цел да сме първи. Полша станаха втори, като те на идната година в Монреал през 1976-а, завоюваха златния орден на олимпийските игри.
- Колко пъти сте играл против България?
- Ооо, доста, доста. Поради географската непосредственост постоянно играехме другарски срещи по сред ни - или ние гостувахме, или вие. Бяхте доста мощни по това време с поколението водено от Каров, от Златанов. Стигнахте до среброто на международно състезание и даже ви беше гняв, че не сте първи.
- Кой е българският волейболист, който ви е впечатлил най-вече?
- По мое време това бяха упоменатите към този момент Златанов и Каров. Разбира се, няма по какъв начин да пропусна и Любо Ганев, Тодоров, Николов, ужасно доста.
- Вие сте легенда на " Цървена звезда ". Как се развива тимът в този момент?
- " Цървена звезда " се състои от 28 спортни клуба, някои по-силни, някои - по-слаби. В Сърбия е най-важно да сме първи във футбола и баскетбола. " Звезда " го реализира и на двете места. Какво да кажа повече?
- Какво е да играеш в мач сред " Цървена звезда " и " Партизан "?
- По мое време имаше доста повече страст, тъй като тогава играехме по два пъти годишно. Ако се срещнем и за купата - три. Сега има плейофи, срещите са близо 10 и към този момент се размива страстта. За разлика от футбола във волейбола всички сме другари. Обичаме да побеждаваме, само че и обичаме да се майтапим. Да, когато изгубим, не ни е доста прелестно, само че продължаваме дружно напред.
- Когато спряхте да играете, след края на кариерата ви станахте треньор. Колко сложна беше тази специалност?
- Това е нещо изцяло друго. Когато си състезател, мислиш за себе си и своите другари. Когато си треньор, мислиш доста повече за това по какъв начин да създадеш мощен и сполучлив екип. Налага се да наблюдаваш настроенията и предразположенията у всеки. В взаимозависимост от това къде си треньор, работиш повече с младите играчи. Професионалните треньори, които си сменят тима всяка седмица, мислят единствено за резултата, до момента в който тези, които същински принадлежат към отбора си, работят доста върху развиването на младите. Доста е мъчно да си треньор. Всички, които са били играчи, откриват какъв брой по-трудно е да си на тази позиция.
- Кое е най-голямото ви достижение като треньор?
- Най-ценното ми достижение беше спечелването на медали с " Цървена звезда " в Европейската купа и то с девойки, които не бяха експерти, само че обичаха същински волейбола. За нас това беше голям триумф да играем наедно с професионалните тимове.
- Защо решихте да се кандидатирате за президент на югославската федерация през 1992 година? Не ви ли харесваше към този момент треньорската специалност?
- Смятам, че човек не може да извършва повече от една функционалност във волейбола. По-рано един човек беше по едно и също време и състезател, и треньор, и арбитър, и президент. С все по-голямото развиване на волейбола, няма по какъв начин предеседателят на федерацията да бъде да вземем за пример и арбитър. Ами, в случай че направи фрапантна неточност, какво ще кажат хората?
- Президент на федерация по време на разпада на Югославия. Не беше ли прекомерно рисковано?
- Естествено, че беше огромен риск. Всички във волейбола обаче бяхме другари и се опитвахме да намерим решение по какъв начин да създадем обичания ни спорт по-силен. И последователно успяхме да реализираме положителни резултати, а народът ни стартира да вижда какво е този спорт. Ставахме все по-добри и към този момент през 1995 година след рухването на възбраната да участваме в шампионати, взехме медали на Европейското състезание в Гърция. През идната година по време на Олимпийските игри в Аталанта завоювахме и първия си олимпийски орден. След това и злато в Сидни. Така колелото на триумфа се завъртя. При дамите станахме втори на Олимпиадата, първи в света и в Европа, а при мъжете добавихме и злато в Европа. Сърбия през днешния ден е доста мощна на волейбол, а президентът на федерацията господин Гаич я управлява доста добре.
- Какви са връзките в наши дни сред федерациите на страните от някогашна Югославия?
- Както споделих, във волейбола постоянно сме били другари, в никакъв случай не сме имали проблеми посред ни. За нас най-важната е Балканската федерация, в която са и Сърбия, и България, Албания, Босна и Херцеговина и останалите страни. Общо 11 на брой. Всеки се труди добре за развиването на спорта ни. Но най-важното е да не бъркаме политиката със спорта. Длъжни сме да работим с децата, да ги вършим другари по сред им, да сътворяваме нови другарства на Балканите и по този начин, в бъдеще да има по-малко проблеми.
- Датата 17 октомври 2015 година е паметна за вашия живот. Какво ще ни разкажете за този ден в София? Какво помните, когато ви избраха за президент на CEV?
- Още тогава главното ми предпочитание беше в европейския волейбол всичко да стане друго и да стане по-добро. Мисля, че съумях да го сторя първо като президент на сръбската федерация и мисля, че съм на прав път към задачата и в CEV. Но знаете ли, не е значимо какво мисля аз. Важно е по какъв начин другите в нашия спорт възприемат дейностите ми. Ако те считат, че съм си приключил добре работата, то аз бих бил безпределно благополучен.
- С какво най-вече се гордеете във вашия волейболен живот?
- Посетил съм към 100 страни. Гледал съм доста олимпиади, международни шампионати, следил съм доста спортове. Трудно ми е да кажа какво е било най-хубавото нещо. Но като човек от волейбола, мога да кажа, че най-щастлив бях, когато Сърбия завоюва златния орден на олимпиадата в Сидни през 2000 година. Този триумф възпламени младите в страната по нашия спорт. И по този начин създадохме и развихме доста млади волейболисти като резултатите естествено не закъсняха.
- А защо най-вече съжалявате ?
- Трудно е да се каже... В Световната лига (Сегашна Волейболна лига на нациите) изиграхме доста мощни мачове с Бразилия и постоянно стигахме до резултат 3:2, само че за жалост не за нас, а за тях.
- Какво ще вършиме след края на мандата ви в CEV?
- До края му ще дам всичко от себе си за развието на волейбола. Ще оказвам помощ на младите, които ще дойдат на моето място. Аз съм доста разпален филателист и до края на живота си бих се отдал на моята сбирка и пристрастеност. С моята колекция завоювах доста златни медали на международните изложения и си коства да продължа.
- Сънувате ли постоянно по какъв начин играете волейбол?
- Не, не ми липсва да играя. Когато играех, давах всичко от себе си, само че след края на моята кариера, престанах. Станах треньор. Когато престанах с треньорството, се отдалечих от пейката и не съм сядал повече на нея. След края на председателстването ми на сръбската федерация, престанах да навестявам офиса й. Когато престана да съм президент на CEV, няма да се налагам и ще пристигам, единствено в случай че ми разрешат и в случай че имат потребност от мен
- Накрая къде предпочитате да живеете - в Люксембург или в Белград?
- Покрай Ковид-19 малко понамалих пребиването ми в Люксембург. Иначе на следващия ден отпътувам за Брюксел и оттова за Люксембург. После - към Нидерландия. Навсякъде съм за ден-два. Така пребивавам - по малко в Люксембург, по малко - в Белград. Доволен съм, че хората от федерацията работят еднообразно добре и в офисите ни в Люксембург, и в тези в Белград. Не е значимо какво прави един човек. Защото един човек не може да направи всичко. Ние, хората от отборните спортове, разбираме доста добре, че екипът е доста по-голям от една персона. И по тази причина съм благополучен, че разполагам с доста добър екип - аз съм единствено техният треньор.
- Добре пристигнал в България, господин Боричич! Първият ни въпрос е по какъв начин видяхте организацията на Европейската златна лига в Русе?
- Добре заварил! Поздрави на всички в България. Още от времето ми като като състезател и като треньор, както и в този момент - постоянно се усещам прелестно, когато дойда тук. Срещам мои другари, които са безусловно отдадени на волейбола. И упованията ми в края на Европейската златна лига всички участници, треньори и играчи да бъдат удовлетворени се оправдаха. А когато те са щастливи, то и аз съм.
- България ще бъде хазаин на Европейско състезание в Пловдив. Какво очаквате от нас?
- България ще бъде една от четирите домакини на това съревнование при дамите. Другите са Румъния, Хърватия и Сърбия. Със сигурност ще се получи положително състезание, тъй като всяка една от страните е отличен уредник. България има опит с организирането на международни, на европейски, както и на юношески шампионати. С положителни домакини като София и Варна преди, а в този момент към този момент и с Пловдив и с Русе, с техните съвременни и хубави зали. Единственото ми предпочитание е обстановката с вируса да разреши тези прелестни уреди да могат напълно да се изпълнят с аудитория.
- Ще ви забележим ли на някои от мачовете от Европейското в Пловдив?
- Ще имам много пътувания в този интервал. Мъжкото състезание е по същата скица - в Естония, Финландия, Чехия и Полша. Ако отида в една от страните, то съм задължен да посетя и всяка друга.
- Често виждаме към този момент едно състезание да се организира допълнително страни. По-добър формат ли е това?
- Волейболът се развива извънредно бързо. Може би не за всеки е добре такова високо движение, тъй като всеки има друга упоритост и благоприятни условия. Но за нас е доста значимо страните да се развиват. Например - датчаните да заемат първо място в Европейската сребърна лига. Босна и Херцеговина да вземе първо място измежду дамите в обещано състезание. Жените на Швеция да се класират за първи път след 38 години на финали на Европейско състезание. И в звук с тази наклонност е радващо, че през последните години получаваме от ден на ден кандидатури за образуване на огромни съревнования.
- Ваш хазаин в Русе беше Любо Ганев, президент на българската федерация по волейбол. Какви са връзките ви с него?
- Любо Ганев е човек с голям опит във волейбола. Бил е един от най-хубавите играчи на света. Страшно известен и разговорлив човек. Смятам, че той е един от значимите бъдещи водачи в европейския волейбол.
- Когато ви преизбраха за президент на CEV през октомври, Ганев стана част от борда на европейската централа. Доволен ли сте от работата му?
- За първи път бях определен през 2015 година в София. И естествено постоянно имам положителни мемоари, когато идвам тук. Спомените обаче са едно, а бъдещето напълно друго. Затова след повторното ми избиране заложих на това в ръководството да се привлекат млади и можещи водачи. И съм благополучен, че една амбициозна група от ръководители се вля в организацията като един от най-важните измежду тях е точно Любо Ганев.
- Какво бихте предложили на българската федерация да усъвършенства?
- Българската федерация е доста дейна отдавна в международния и европейския волейбол. Комуникацията с нея постоянно е била добра. Сега с новия ръководител волейболът се развива още повече. Започнахме и нова дисциплинираност - волейбол на сняг. Надявам се да го забележим и в България. Що се отнася до организацията на надпревари, то България е една от най-активните европейски федерации и постоянно се е справяла добре, по тази причина ми е мъчно да кажа какво да се усъвършенства.
- Ще заслужи ли България да е хазаин на още огромни шампионати?
- Със сигурност, тъй като нееднократно сте посочили положителния си опит и всеки се радва, когато дойде в България.
- Вие започнахте последния си мандат като президент на CEV. Какво най-вече желаете да постигнете в него?
- Предишният ръководител заемаше тази служба 15 години и по-късно се реши, че президент на една огромна организация може да има най-вече два мандата. Ако работи добре 4 години, може да бъде отпред още 4. Желаем да продължаваме да развиваме младите играчи и треньори. Затова и предоставихме опцията участниците на финалите не Европейското да бъдат 24, а не 16. Организаторите пък да не са 2, а 4 страни и по този начин волейболът да се разпространява допълнително страни. При младежите пък ще желаяме да се усили броят на участниците от 12 на 16. Що се отнася до Шампионската лига, при нея вдигнахме наградния фонд, както и създадохме суперфинал. Наградният фонд за тимовете в европейските шампионати към този момент е 5 милиона евро. Покрай пандемията доста страни и федерации изпитваха усложнения. Ние направихме проект и по него инвестирахме 11,5 милиона евро в подкрепяне на играчите, на клубовете и на федерациите. Ето, новият сезон наближа и в европейските купи имаме поръчки за присъединяване от 200 тима. Дори в тази обстановка постигнахме триумф.
- С какво вие се гордеете най-вече от работата ви в CEV?
- На първо място, успяхме да развием волейбола доста повече. Разширихме и медийното покритие. Сега сме се насочили в онлайн развиването, тъй като новите обществени мрежи са ужасно значими, защото там са младите. Ето, аз, да вземем за пример, съм филателист, групирам марки. А младите нямат визия какво е марката, тъй като не пишат писма, само че знаят какво е интернет. Затова и ние би трябвало да се приспособяваме към новите технологии.
- Вие сте и вицепрезидент на международната централа FIVB. С какво се разграничава работата в двете организации?
- Най-основното е, че международната федерация се разгръща на пет континента. Мога с огромна горделивост да заявя, че ние от CEV сме най-силната конфедерация и се разбираме чудесно с FIVB, които усещат нашата мощ. С почитание към всички други можем да заявим, че нашите тимове са измежду най-хубавите. Единствено на Стария континент има интернационално клубно съревнование и по тази причина не е и инцидентно, че най-хубавите състезатели идват да играят в Европа.
- Светът не стопира да приказва за драмата с Р истиян Ериксен от Дания на еврошампионата по футбол. Достатъчно ли са предпазени професионалните спортисти от здравна позиция?
- На първо място най-важното е, че Ериксен беше изписан от болничното заведение и в този момент се усеща добре. Всички наши играчи във волейбола се подлагат на наложителни прегледи минимум два пъти годишно. Покрай Ковид-19 инвестирахме доста в проби и отбрани. Доволен съм, че след толкоз доста срещи и шампионати, не сме имали огромни проблеми. Що се отнася до младите, съветът ми е клубовете и федерациите да пазят добре организмите им, да ги карат да играят само след обстойни прегледи.
- Волейболната лига на на нациите в Римини бе в балон. Как се отразява това психически на спортистите?
- Не съм част от това съревнование и чакам мнения оттова, тъй като за първи път в историята имахме близо 1000 души, които са затворени за месец дружно. Не би трябвало да забравяме и психическата страна. Ако те се усещат душевен добре, то те ще са добре и физически. Очаквам разбор, както и за здравословното положение на участниците, по този начин и за самото съревнование.
- Пандемията стартира да понижава и в България, в Сърбия и изобщо в района. Мислите ли, че Европейското състезание ще се организира пред цялостни трибуни?
- Мерките отслабват на всички места и стартира да се позволява аудитория. Надявам се, в случай че в този момент през юни е разрешено 50% наличие, то в края на август и септември визитата ще може даже да се усили.
- По ваше време се разви концепцията за снежния волейбол. Докъде ще стигне тя?
- Разговоря ме със международната федерация, партнираме си и това е следващо доказателство, че CEV е най-силна от всички. Организирахме две европейски шампионати и в този момент сме в развой на диалози тази дисциплинираност да се включи в зимната олимпиада в Пекин през 2022-а. През 2018 година включихме снежният волейбол в Пьонгчанг като тест, който мина сполучливо. Надеждата ми е, че волейболът ще стане първият спорт, който ще се организира и на лятна, и на зимна олимпиада.
- България получи няколко огромни шампионати по плажен волейбол тази година. Доволен ли сте от това по какъв начин развиваме плажния волейбол?
- Преди всичко, многото шампионати дават шансове за младите състезали и по този начин вашата страна ще има опция да развие играчи и в това направление. И в случай че тази наклонност продължи, то България може да сътвори и конкуретноспособен тим.
- Вие сте един от най-големите сръбски волейболисти. Как започнахте да играете ?
- В Сърбия започваш да тренираш на 10-12 години, а когато станат на 15, много играчи към този момент са част от мъжките и женските тимове. Имаме и доста волейболисти, които излизат да играят в чужбина. По мое време броя на картотекираните ни състезатели зад граница беше към 400. От една страна е добре, че младите играчи имат късмет за изява, само че от друга публиката желае само победа, което всява напрежение у младите.
- Тренирал ли сте други спортове?
- Тренирал съм хандбал, баскетбол, волейбол в Белград, като част от " Цървена звезда ". Обичам също шахмата, тенис на маса... Изобщо всички спортове.
- Имате 103 мача за националния тим на Югославия. Кой е най-паметният от тях?
- Със сигурност, когато спечелихме бронзовите медали на Европейското състезание. Бяхме подготвени за това и го направихме за първи път във волейболната ни история. Доволен съм, че след нашето потомство бяха реализирани още по-добри резултати.
- Кого победихте за бронза?
- Не желая да го кажа тъкмо в този момент, само че... това беше България. А тогава имахме сили да вземем дори златото. Дори поведохме на Съюз на съветските социалистически републики с 2:0. Оставаше ни доста малко, с цел да сме първи. Полша станаха втори, като те на идната година в Монреал през 1976-а, завоюваха златния орден на олимпийските игри.
- Колко пъти сте играл против България?
- Ооо, доста, доста. Поради географската непосредственост постоянно играехме другарски срещи по сред ни - или ние гостувахме, или вие. Бяхте доста мощни по това време с поколението водено от Каров, от Златанов. Стигнахте до среброто на международно състезание и даже ви беше гняв, че не сте първи.
- Кой е българският волейболист, който ви е впечатлил най-вече?
- По мое време това бяха упоменатите към този момент Златанов и Каров. Разбира се, няма по какъв начин да пропусна и Любо Ганев, Тодоров, Николов, ужасно доста.
- Вие сте легенда на " Цървена звезда ". Как се развива тимът в този момент?
- " Цървена звезда " се състои от 28 спортни клуба, някои по-силни, някои - по-слаби. В Сърбия е най-важно да сме първи във футбола и баскетбола. " Звезда " го реализира и на двете места. Какво да кажа повече?
- Какво е да играеш в мач сред " Цървена звезда " и " Партизан "?
- По мое време имаше доста повече страст, тъй като тогава играехме по два пъти годишно. Ако се срещнем и за купата - три. Сега има плейофи, срещите са близо 10 и към този момент се размива страстта. За разлика от футбола във волейбола всички сме другари. Обичаме да побеждаваме, само че и обичаме да се майтапим. Да, когато изгубим, не ни е доста прелестно, само че продължаваме дружно напред.
- Когато спряхте да играете, след края на кариерата ви станахте треньор. Колко сложна беше тази специалност?
- Това е нещо изцяло друго. Когато си състезател, мислиш за себе си и своите другари. Когато си треньор, мислиш доста повече за това по какъв начин да създадеш мощен и сполучлив екип. Налага се да наблюдаваш настроенията и предразположенията у всеки. В взаимозависимост от това къде си треньор, работиш повече с младите играчи. Професионалните треньори, които си сменят тима всяка седмица, мислят единствено за резултата, до момента в който тези, които същински принадлежат към отбора си, работят доста върху развиването на младите. Доста е мъчно да си треньор. Всички, които са били играчи, откриват какъв брой по-трудно е да си на тази позиция.
- Кое е най-голямото ви достижение като треньор?
- Най-ценното ми достижение беше спечелването на медали с " Цървена звезда " в Европейската купа и то с девойки, които не бяха експерти, само че обичаха същински волейбола. За нас това беше голям триумф да играем наедно с професионалните тимове.
- Защо решихте да се кандидатирате за президент на югославската федерация през 1992 година? Не ви ли харесваше към този момент треньорската специалност?
- Смятам, че човек не може да извършва повече от една функционалност във волейбола. По-рано един човек беше по едно и също време и състезател, и треньор, и арбитър, и президент. С все по-голямото развиване на волейбола, няма по какъв начин предеседателят на федерацията да бъде да вземем за пример и арбитър. Ами, в случай че направи фрапантна неточност, какво ще кажат хората?
- Президент на федерация по време на разпада на Югославия. Не беше ли прекомерно рисковано?
- Естествено, че беше огромен риск. Всички във волейбола обаче бяхме другари и се опитвахме да намерим решение по какъв начин да създадем обичания ни спорт по-силен. И последователно успяхме да реализираме положителни резултати, а народът ни стартира да вижда какво е този спорт. Ставахме все по-добри и към този момент през 1995 година след рухването на възбраната да участваме в шампионати, взехме медали на Европейското състезание в Гърция. През идната година по време на Олимпийските игри в Аталанта завоювахме и първия си олимпийски орден. След това и злато в Сидни. Така колелото на триумфа се завъртя. При дамите станахме втори на Олимпиадата, първи в света и в Европа, а при мъжете добавихме и злато в Европа. Сърбия през днешния ден е доста мощна на волейбол, а президентът на федерацията господин Гаич я управлява доста добре.
- Какви са връзките в наши дни сред федерациите на страните от някогашна Югославия?
- Както споделих, във волейбола постоянно сме били другари, в никакъв случай не сме имали проблеми посред ни. За нас най-важната е Балканската федерация, в която са и Сърбия, и България, Албания, Босна и Херцеговина и останалите страни. Общо 11 на брой. Всеки се труди добре за развиването на спорта ни. Но най-важното е да не бъркаме политиката със спорта. Длъжни сме да работим с децата, да ги вършим другари по сред им, да сътворяваме нови другарства на Балканите и по този начин, в бъдеще да има по-малко проблеми.
- Датата 17 октомври 2015 година е паметна за вашия живот. Какво ще ни разкажете за този ден в София? Какво помните, когато ви избраха за президент на CEV?
- Още тогава главното ми предпочитание беше в европейския волейбол всичко да стане друго и да стане по-добро. Мисля, че съумях да го сторя първо като президент на сръбската федерация и мисля, че съм на прав път към задачата и в CEV. Но знаете ли, не е значимо какво мисля аз. Важно е по какъв начин другите в нашия спорт възприемат дейностите ми. Ако те считат, че съм си приключил добре работата, то аз бих бил безпределно благополучен.
- С какво най-вече се гордеете във вашия волейболен живот?
- Посетил съм към 100 страни. Гледал съм доста олимпиади, международни шампионати, следил съм доста спортове. Трудно ми е да кажа какво е било най-хубавото нещо. Но като човек от волейбола, мога да кажа, че най-щастлив бях, когато Сърбия завоюва златния орден на олимпиадата в Сидни през 2000 година. Този триумф възпламени младите в страната по нашия спорт. И по този начин създадохме и развихме доста млади волейболисти като резултатите естествено не закъсняха.
- А защо най-вече съжалявате ?
- Трудно е да се каже... В Световната лига (Сегашна Волейболна лига на нациите) изиграхме доста мощни мачове с Бразилия и постоянно стигахме до резултат 3:2, само че за жалост не за нас, а за тях.
- Какво ще вършиме след края на мандата ви в CEV?
- До края му ще дам всичко от себе си за развието на волейбола. Ще оказвам помощ на младите, които ще дойдат на моето място. Аз съм доста разпален филателист и до края на живота си бих се отдал на моята сбирка и пристрастеност. С моята колекция завоювах доста златни медали на международните изложения и си коства да продължа.
- Сънувате ли постоянно по какъв начин играете волейбол?
- Не, не ми липсва да играя. Когато играех, давах всичко от себе си, само че след края на моята кариера, престанах. Станах треньор. Когато престанах с треньорството, се отдалечих от пейката и не съм сядал повече на нея. След края на председателстването ми на сръбската федерация, престанах да навестявам офиса й. Когато престана да съм президент на CEV, няма да се налагам и ще пристигам, единствено в случай че ми разрешат и в случай че имат потребност от мен
- Накрая къде предпочитате да живеете - в Люксембург или в Белград?
- Покрай Ковид-19 малко понамалих пребиването ми в Люксембург. Иначе на следващия ден отпътувам за Брюксел и оттова за Люксембург. После - към Нидерландия. Навсякъде съм за ден-два. Така пребивавам - по малко в Люксембург, по малко - в Белград. Доволен съм, че хората от федерацията работят еднообразно добре и в офисите ни в Люксембург, и в тези в Белград. Не е значимо какво прави един човек. Защото един човек не може да направи всичко. Ние, хората от отборните спортове, разбираме доста добре, че екипът е доста по-голям от една персона. И по тази причина съм благополучен, че разполагам с доста добър екип - аз съм единствено техният треньор.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ