Защо толкова много хора напускат България
Александър Андреев,
Защо българите са нещастни? Защо напущат всеобщо страната си?
Според другите статистики брутният вътрешен артикул на глава от популацията в България се е нараснал със 150% по отношение на 2000 година, а приходите на статистическия обособен българин съвсем са се удвоили за последните 10 години. Според Световната банка изискванията за бизнес в България са положителни, а съгласно Еврокомисията страната стои напълно обичайно в международното цифрово състезание. Защо тогава упоменатият статистически обособен българин е на 77-о място в света по чувство за благополучие?
Обяснението
В две ранглисти България към този момент от години изрично заема едни от последните места в Европейски Съюз - и тъкмо тези ранглисти дават отговор на въпроса за националното чувство за нещастност. Коя е най-корумпираната страна в Европейския съюз? България, в последно време паралелно с Унгария. Къде образованието се намира в най-трагично положение, а нивото на практическата неначетеност е най-високо? Пак в България. Ако прибавим към това и окаяното българско опазване на здравето - картината се окръгля.
А в този момент да погледнем упоменатите ранглисти с противоположната оптика. Сред най-добре образованите народи, измежду страните, където показателят на щастието е най-голям, а нивото на корупция е най-ниско, измежду страните с рекорден показател за добър живот постоянно се натъкваме на едни и същи имена: Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Дания.
Човек би трябвало да е кьорав, с цел да не види, че хората са щастливи и живеят добре там, където няма корупция, а образованието е на високо ниво. Да не приказваме, че сред двете също има директна връзка. Полуграмотните хора, които бликат от българската просветителна система, надали изключително се замислят за корупцията. По-скоро противоположното: тя е тяхна естествена среда, в това число и в образователните заведения. Българското обучение явно създава висока степен на национализъм и прекомерно ниска сензитивност към корупцията. Младите хора с пословичните татуировки на Левски и Ботев по прасците си едвам сричат обикновени текстове, само че пък са сръчни в даването на подкупи на пътни служители на реда - четем го надали не всеки ден в медиите. В допълнение: положителното обучение учи децата и юношите освен да четат и да считат - то им дава честен компас в живота. Компас, който постоянно им сочи по какъв начин да извърнат тил на корупцията. Такъв компас, прочее, им дават и медиите, а медийният плурализъм в България е съществено повреден спрямо останалите страни от Европейски Съюз. И това го настояват не навиканите " Репортери без граници ", а евродепутатът Даниел Фройнд и неправителственото журналистическо съдружие " The European Correspondent ".
Да, българите към момента са най-бедните в целия Европейски Съюз - и в този смисъл би било цинично да ги успокояваме с баналното " Щастието не е в парите ". Но приходите им явно порастват с респектиращи темпове, до момента в който хората се усещат все по-нещастни - това демонстрира и българският народен " Индекс на щастието " на организация " G Consulting " и социолога Живко Георгиев, оповестен предходната година. В коментара си към него основната редакторка на списание " Мениджър " Весислава Антонова акцентира и още нещо доста значимо: " Сериозната разлика сред нас и скандинавските страни, които постоянно са в топ 3 на най-щастливите в света, е, че там хората имат доверие на страната и държавните институции ".
Едно просто уравнение
Така в отговор на въпроса " Защо българите са нещастни? " поражда едно просто уравнение: чувството, че си трагичен, е назад съразмерно на нивото на образованието, опазването на здравето и медиите, плюс неналичието на корупция. А когато хората не имат вяра, че страната може да им подсигурява по-малко корупция и повече обучение, медийна честност и положително опазване на здравето (което тя фактически не съумява) - тогава пътят в действителност води към " Терминал 2 ".И нещастните хора в България ще стават все по-малко, казано с горчива подигравка.
Защо българите са нещастни? Защо напущат всеобщо страната си?
Според другите статистики брутният вътрешен артикул на глава от популацията в България се е нараснал със 150% по отношение на 2000 година, а приходите на статистическия обособен българин съвсем са се удвоили за последните 10 години. Според Световната банка изискванията за бизнес в България са положителни, а съгласно Еврокомисията страната стои напълно обичайно в международното цифрово състезание. Защо тогава упоменатият статистически обособен българин е на 77-о място в света по чувство за благополучие?
Обяснението
В две ранглисти България към този момент от години изрично заема едни от последните места в Европейски Съюз - и тъкмо тези ранглисти дават отговор на въпроса за националното чувство за нещастност. Коя е най-корумпираната страна в Европейския съюз? България, в последно време паралелно с Унгария. Къде образованието се намира в най-трагично положение, а нивото на практическата неначетеност е най-високо? Пак в България. Ако прибавим към това и окаяното българско опазване на здравето - картината се окръгля.
А в този момент да погледнем упоменатите ранглисти с противоположната оптика. Сред най-добре образованите народи, измежду страните, където показателят на щастието е най-голям, а нивото на корупция е най-ниско, измежду страните с рекорден показател за добър живот постоянно се натъкваме на едни и същи имена: Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Дания.
Човек би трябвало да е кьорав, с цел да не види, че хората са щастливи и живеят добре там, където няма корупция, а образованието е на високо ниво. Да не приказваме, че сред двете също има директна връзка. Полуграмотните хора, които бликат от българската просветителна система, надали изключително се замислят за корупцията. По-скоро противоположното: тя е тяхна естествена среда, в това число и в образователните заведения. Българското обучение явно създава висока степен на национализъм и прекомерно ниска сензитивност към корупцията. Младите хора с пословичните татуировки на Левски и Ботев по прасците си едвам сричат обикновени текстове, само че пък са сръчни в даването на подкупи на пътни служители на реда - четем го надали не всеки ден в медиите. В допълнение: положителното обучение учи децата и юношите освен да четат и да считат - то им дава честен компас в живота. Компас, който постоянно им сочи по какъв начин да извърнат тил на корупцията. Такъв компас, прочее, им дават и медиите, а медийният плурализъм в България е съществено повреден спрямо останалите страни от Европейски Съюз. И това го настояват не навиканите " Репортери без граници ", а евродепутатът Даниел Фройнд и неправителственото журналистическо съдружие " The European Correspondent ".
Да, българите към момента са най-бедните в целия Европейски Съюз - и в този смисъл би било цинично да ги успокояваме с баналното " Щастието не е в парите ". Но приходите им явно порастват с респектиращи темпове, до момента в който хората се усещат все по-нещастни - това демонстрира и българският народен " Индекс на щастието " на организация " G Consulting " и социолога Живко Георгиев, оповестен предходната година. В коментара си към него основната редакторка на списание " Мениджър " Весислава Антонова акцентира и още нещо доста значимо: " Сериозната разлика сред нас и скандинавските страни, които постоянно са в топ 3 на най-щастливите в света, е, че там хората имат доверие на страната и държавните институции ".
Едно просто уравнение
Така в отговор на въпроса " Защо българите са нещастни? " поражда едно просто уравнение: чувството, че си трагичен, е назад съразмерно на нивото на образованието, опазването на здравето и медиите, плюс неналичието на корупция. А когато хората не имат вяра, че страната може да им подсигурява по-малко корупция и повече обучение, медийна честност и положително опазване на здравето (което тя фактически не съумява) - тогава пътят в действителност води към " Терминал 2 ".И нещастните хора в България ще стават все по-малко, казано с горчива подигравка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ