Александър Анатолиевич Руденко е руски поет, писател, драматург, преводач и

Александър Анатолиевич Руденко е съветски стихотворец, публицист, драматург, преводач и редактор. През 1999 и 2000 година издава на съветски и на български език книгата „ Иванка. Жена ми – магесницата ”, отдадена на българка от Видин, в която се влюбва, до момента в който е на посетители в крайдунавския град. През 2017 година Руденко преиздава книгата със заглавие „ Мистерията Иванка ”, в която споделя за чудесата в живота си с лечителката, сравнявана с съветската ясновидка Джуна. Руденко се пробва да не обръща внимание на странните случки и събития в фамилията му, за които няма пояснение, само че посредством тази жена животът му последователно се трансформира.

През 1999 година излиза книгата “Отговори за непосветения ” – езотерична творба в съавторство с неговия наследник Зор Алеф, целител и нравствен преподавател.
Г-н Руденко, последната ви книга „ Мистерията Иванка ” е отдадена на жена ви – огромна българска лечителка. Каква беше тя?
Когато се срещнах с нея във Видин, тя ме погледна по този начин, че в тежкия й бездънен взор припламна такава присмехулна мъдрост, че се обърках. Запитах се на какъв брой години е тя: 18?…28?…38?… А може би на епохи? Не ми беше чудно за какво приятелите й в детството я наричали извънземната. Днес, когато Иванка към този момент я няма на земята, тази книга не може да й навреди.

Няма да докара пред вратите на дома й върволяк от страдащи, множеството – безнадеждно заболели. Няма да провокира лавина от писма с молба за помощ, носени с чували от пощальона. Ето това не съумях да предвидя през 1991 година, публикувайки първата част на книгата. Не съм си и представял в какво ще се трансформира животът на Иванка, не се и замислях ще бъде ли по силите й да издържи непрекъснатото напрежение от известността и товара на фокусираните върху нея хорски очаквания.
Как лекуваше хората?

Ако в помещението, в което работеше с пациентите си Иванка, попаднеха някакви инсекти (мушици, пеперуди), те като че ли губеха надзор над себе си, кръжаха към нея, както нормално вършат край източник на светлина. Котките, кучетата – наложително пристигаха от другите стаи и се настаняваха близо. Няколко минути след началото на сеансите й термометърът в стаята показваше повишение на температурата с 2-3 градуса. Що се отнася до хората, край Иванка човек се усещаше жизнен и му ставаше уютно. На мнозина, които просто се намираха покрай нея, до момента в който работеше, им изчезваше настинката, налепите, разнообразни възпаления, невралгии, укрепваше се нервната им система, повишаваше се виталният им тонус. Една от пациентките й с миома на матката и мастопатия, след извършени два курса на лекуване мастопатията изчезна, а гинеколозите не откриха никакви признаци за миома. Друг пациент с намалена интензивност на сперматозоидите, след четиринадесет сеанса спермограмата посочила 80% дейни сперматозоиди вместо 50% от предходното проучване.

Освен че е била огромна лечителка, тя е имала и други невероятни качества, говорела е с животните, баела е на цветята, с цел да цъфтят по-дълго?

Веднъж бяхме дружно в село Раковица, откъдето е баба й, и седнахме на топлите камъни край един бързей. От храстите изпълзя огромна костенурка. Като ни видя, уплашено забърза назад. Без да стане от камъка, тя протегна ръка към костенурката – върховете на пръстите й с напрежение потрепваха, тъмните й очи застинаха, устните й едвам помръдваха, като че ли шепнеше нещо, което не беше предопределено за човешки уши. Костенурката замря на място и заставам неподвижно към минута, до момента в който Иванка не стартира лекичко да люлее ръката си нагоре-надолу. Тогава костенурката постепенно се обърна и потегли към нас. Стана ми топло. Помислих си, че по този начин несъмнено се движи заек, обаян от погледа на питон. А Иванка взе костенурката в ръка, погали я по грапавата глава, която не се скри в черупката, лекичко я чукна с нокът по носа и я пусна в тревата и сподели: „ Продължавай си по пътя! ” И костенурката постепенно се отдалечи. Каза ми: „ Аз знам техния език ”. После добави: „ Шегувам се ”…

В работният й кабинет цветята не увяхваха учудващо дълго. Когато искаше да удължи живота на букетите си, по цели вечери особено ги обработваше, „ баеше ” им, като от време на време махаше мощно с ръце изпод нагоре край стъблата; и тогава розите не вехнеха още по-дълго.

Наш другар, претендент на физико-техническите науки, Валентин Сичов, донесе един път на Иванка букет есенни хризантеми: Искам върху „ моите ” цветя да ревизира какъв брой време ще устоят при теб…
Ще устоят толкоз, колкото аз пожелая! – одобри предизвикването Иванка. След две седмици видя цветята си непокътнати. 26 дни след началото на опита Иванка му върна хризантемите: „ Занеси ги у вас! Стана прекомерно. Чувствам, че към този момент ходя против природата: тя дефинира времето за живата хубост. Можеш ли да си представиш жена с лице и тяло на госпожица, която е на 100 и петдесет години? Такова нещо в нашия свят е противоестествено и ужасно. Хората не са подготвени за него! ” – по този начин споделяше тя. Валентин се обади на идващия ден: за една нощ хризантемите се сгърчили и изсъхнали.

Какво споделяше тя за изкуството?

Тя ме уверяваше, че същинското изкуство е наситено с целебна сила и може да лекува доста заболявания. Само би трябвало да откриеш нужното произведение – книга, картина, статуя, музика. Изкуството е способно да възвърне нарушената естетика в душата, а по-късно – и в организма.

Но за жалост малко на брой умеят да поддържат връзка с изкуството на това ниво. „ Що за глупашко разбиране „ екстрасенс ”! – споделяше тя. – Нима всички ние не сме екстрасенси? Тази дума значи нараснала сензитивност към нещо. И единствено толкоз. Всеки би трябвало да бъде екстрасенс в своята работа, в противоположен случай ще бъде халтураджия. И дърводелецът, и каменоделецът – всички би трябвало да са екстрасенси ”.
Как наричаше своето занятие?

Казваше, че когато лекува заболели, участва биологично чувство на живата материя, по тази причина, по-точно ще бъде да се назова „ биосенс ”. „ Но аз съм лечителка. И освен ”. Връщайки се един път от редакцията у дома, заварих Иванка изтощена, отпусната в креслото със затворени очи. Каза ми, че при нея е бил болен от рак човек и че ще работи с него, макар че ми беше дала обещание да не взема постоянно онкологично заболели пациенти, най-малко през три месеца. Каза, че през вчерашния ден е била на концерт на Бах. Думите й бяха: „ Имаше един момент, в който музиката ми сподели, че в този момент не трябва да щадя себе си, че би трябвало да изгарям… и да се възраждам, с цел да стана още по-силна. Човекът, който беше през днешния ден тук, са го изхвърлили от болничното заведение – да мре. А аз желая той да живее. И ще живее още дълго ”. Значи му е провървяло, че в миналото Бах е написал музика за Иванка.

Въпреки впечатляващите й заложби, тя става по-известна в Русия, в сравнение с в България, за какво?
Когато се запознахме и се оженихме тя пристигна да живее с мен в Москва. Затова стана по-известна там. После искаше единствено уединение. През 1995 година отпътува за България. Пресели се в родния си Видин и се зае със себе си: с четене, самотни разходки, мигове на вглъбени размишления, правене на целебни отвари, балсами и кремове, чиито предписания не показваше на никого. Искаше да я не помнят. Моят живот през това време се раздвояваше сред Русия и България. Навестявах постоянно Иванка, само че главно оставах в Москва с нашия наследник Анатолий (Зор Алеф). Кончината й за мен остана тайнственост. Тя си отиде през 2001 година Мисля, че една година преди този момент предчувстваше гибелта си. Започнаха диалози какво счита, че би трябвало да направя, когато си отиде, по какъв начин да оказа помощ на сина ни в неговия нравствен път. Да обявявам приключената книга в целия й размер е мой дълг пред паметта на Иванка и пред хората, на които ще им бъде забавна и потребна.

Из „ Мистерията Иванка ”
„ Откъде е нашият жанр, бабо? От града или от село?
-Нито е градски, нито е селски, а е самодивски! Много от дълго време моята прабаба пристигнала по тези места от равнината. И тя имала такава бенка на тила си като твоята, единствено че по-малка… Била млада и хубава. Веднъж на равнищата напролет я застигнала стихия, измокрила се, настинала. Дясната й ръка се схванала. Янка таман се била задомила, имала си и мъж, и детенце… Как да се грижи с една ръка за тях, по какъв начин къщата си да върти? И тогава й се явила фея и рекла: „ Изчакай цялостната луна, иди в гората, накъсай от бодливата трева под огромния дъб, свари запарка, изкъпи се в нея и ръката ти ще оздравее… ”
Повярвала на съня си Янка, отишла в гората по тълнолуние и щом напълнила вързопа с бодливата билка, от гъсталака надошли самодивите, завъртели хоро към нея и взели да я уговарят – ти, казвали, си наша сестра, остани при нас… Почти съумели да я склонят, само че си спомнила Янка за дребното си детенце, отскубнала се от хорото и избягала. Пред къщата се сепнала: ами билката? Какво да види: торбичката – на прага. Сварила билката, изкъпала се в отварата и легнала на разсъмване да спи. А в съня й същата фея пристигнала и дума: „ Рано или късно, сестрице, ще се върнеш при нас, а в този момент, виж, ръката ти е като нова… Вдигнеш ли я към неприятен човек, ще се засрами; към болен ли я вдигнеш, ще оздравее ”.
-Ей по този начин, ей по този начин – завъртяла в кръг ръка баба Мара, по този начин Янка лекувала хората след това, до момента в който не остаряла и не се върнала при самодивите…, че отново да се подмлади.Руската лечителка Людмила Ким: Виждам Ванга всеки денНаследничката на пророчицата от Петрич цери рак със змийско мляко.
Людмила Ким е съветска лечителка с к…May 12 2019vijti.com

Инфо: Портал12