„Големите авторски права“ в музиката са от търговските обекти
Александър Александров-Шерифа е началник и солист на група „ Стил “, музикант, сценарист, стихотворец, преводач, основател и член на УС на "Музикаутор ", член на УС на "Профон ".
Г-н Александров, по какъв начин се прави музикален бизнес в сегашната конюнктура?
То и преди беше мъчно, в този момент е съвсем невероятно. Почти всички музиканти умувахме по къщите си какво да предприемем. Най-лошото е, че у нас културата постоянно е била последна дупка на кавала. Държавата подкрепя бизнеса на ресторантьорите и това е изцяло разбираемо – целите на нацията са свързани туризма. Но не трябваше да не помнят и културата. Едно, тъй като всяка нация се крепи на стълбовете на културата и образованието. И второ - тъй като туризъм без просвета (в това число и музика) е всичко друго, само че не и туризъм.
Големите народи водят войни за културна еднаквост, освен за стопански изгоди. Но в тази ситуация музикалният бизнес е преплетен с туризма.
Естествено. Само че ситуацията с музикантите, с артистите, с художниците... със свободните създатели въобще, продължава да е доста тежко.
В началото на карантината известният художник Петко Дурмана изрази пред „ Студио БАНКЕРЪ " различна концепция – че коронавирусът може и да удари рамо на свободните създатели, посредством действия и продажби в интернет, където не се минава през продуценти, медиатори и комисионери. Като музикант приемате ли тази теза?
По принцип е по този начин. Мрежата беше залята от нови музикални творби, записвани в обикновени домашни условия. Дори имаше планове, които преднамерено се реализираха отдалечено. Но нашата промишленост печели по няколко метода - посредством телевизия, радио, концерти и продажба на носители. И посредством отбрана на авторските права.
България не е най-защитеното място за авторските права. Вие сте измежду учредителите и ръководещите на двете огромни организации за надзор върху авторските права в музикалния бизнес - "Музикаутор " и "Профон ". Кои малки врати най-често употребяват нарушителите?
Проблем в събирането на отчисленията са кабелните оператори. В прорез със закона, доста от тях не подписват контракти за разпространяването и на българска, и на международна музика. Но това са „ дребните права “, както ги назоваваме – за телевизия и радио. „ Големите права “ са от музиката в комерсиалните обекти – заведения за хранене, нощни заведения, питейни заведения, кафенета, магазини, молове, самолети, влакове, рейсове. Навсякъде звучи музика. И, в действителност, тъкмо от тази посока идват по-големите пари в нашия бизнес.
Повечето хора считат, че огромните пари при вас идват от огромните медии. Как могат да бъдат следени тези „ огромни права “ в десетките и стотици хиляди търговски обекти у нас?
Никак не е комплицирано, измислено е. Но на всяко равнище, където има пари, има и обиколни пътища, има и корупция. В Министерството на културата има трима-четирима инспектори от Дирекция „ Авторско право “, които обикалят страната и би трябвало да управляват хилядите търговски обекти, в които звучи музика - дали са заплатили правата си за използването на тази музика. Както се сещате, освен това състояние ползвателите няма по какъв начин да бъдат принудени да си заплащат постоянно. А в закона е казано: там, където звучи музика, би трябвало да се отчисляват пари за създатели, реализатори и продуценти. Предвидени са и схеми на възнаграждение - съгласно броя на местата в заведението (да речем) или мащаба на комерсиалния размер, или типът превоз, в който се употребява музиката. Големите търговски обекти подписват контракти и си заплащат постоянно. При по-малките не е по този начин, а те са стотици хиляди. Законът се подминава.
Да илюстрираме обстановката. Какво би трябвало да заплати притежателят на едно кафене с двайсетина стола за използването на музика?
Плаща се въобще за използването на музика. В "Профон " и "Музикаутор " има специфичен програмен продукт с голяма база данни, който пресмята коя ария какъв брой пъти е звучала. За да е безупречен, съдържателят на малко заведение би трябвало да заплаща за музиката към стотина лв. годишно - нищо изключително. Но по какъв начин да проследят националното прилагане тези трима-четирима инспектори? Ходили сме в Министерството на стопанската система, водили сме безчет диалози в Комисията по просвета в Народното събрание... От 30 години обаче по този начин и нищо не се случва. А е доста просто. За да отвориш заведение или магазин, си задължен да платиш такси на здравната работа, за противопожарните ограничения и така нататък Тях не можеш да избегнеш, тъй като по този начин е по закон. Заплащането за музиката обаче можеш да го пропуснеш, въпреки че има Закон за авторските права. Затова доста създатели живеят в мизерия.
Знаменити персони от вашия отрасъл си отидоха в бедност, помним ориста на невероятния Борис Гуджунов...
Не дочака нито премия, нито почтена пенсия.
Известен е казусът със непретенциозно семейство от Средния Запад, което - на смешка, на подбив - написва текст за ария, изпраща го на „ The Rolling Stones “, те вършат парче по него и до дълбоки старини двойката обикаля пищно света от авторските отчисления. Един-единствен текст от три строфи!
Знаем го доста добре този случай. Тук сходно нещо не може да се случи, макар че по никакъв метод не съпоставям пазара, мащабите и отчисленията. Ако на български създател ария се върти из цялата страна, той ще получи за нея стотина лв. годишно. Ако регламентът и законът обаче се съблюдаваха, този създател щеше да получи 2000-3000 лв..
Инициативата би трябвало да е в Минстерството на културата.
Министерството на културата няма да направи нищо. Обемът българска музика в медиите е 2-3 %. Съвсем скоро правихме петиция по въпроса, дадохме я на ръководителя на Комисията по просвета в Народно събрание, резултат никакъв. След 1990 година българската музика спря да звучи по родните радиа и малките екрани.
Във Франция, примерно, наложителната квота за родна музика е над 50 на 100.
Не е единствено за музика, а и за филми и литература. Грижат се и за културата, и за представителите на тази просвета. Ние щяхме да сме щастливи даже на 20 %. Има виновност и в сектора – в радио за БГ музика, половината от осъществяванията са на британски. Но това е друга тематика, аз и сътрудниците ми не го разбираме.
Още по времето на соца се сътвори настройката, че музикантите са привилегировано съсловие, че печелят доста и живеят нехайно. Така ли е и в този момент?
Още битува тази визия. Явно на някои им е комфортно по този начин да мислят хората. Стане ли дума за пари за просвета, реакцията е „ Тия още ли желаят, не се ли нахраниха! “ А има бедстващи музиканти, да не приказваме за сътрудниците от така наречен сериозна музика, където ситуацията е още по-отчайващо.
Да се върнем към алтернативата интернет. Вие сега също вършиме план там, наименуван „ Шерифа и старите кучета “.
Направихме го поради карантината. В музиката не е като в живописта и скулптурата, където можеш да продаваш в мрежата и това да те освободи от медиатори и комисионери. При нас хората стопираха да купуват музика на носители. Навремето със „ Стил “ правехме по 100 000 тираж на плоча. Интернет е ужасно нещо, само че там пиратството и торентите за безгранични, за музика не заплаща никой.
Няма по какъв начин да пропуснем и безконечната тематика с пенсиите на музикантите. Изгоря ли целият ви трудов стаж?
Това е най-голямата излагация на държавните ни ръководители! Изгоря и в буквалиня, и в преносния смисъл на думата за всички, които са работили за "Концертна дирекция ". Аз персонално изгубих 15 година трудов стаж. Да не приказваме за Васил Найденов, за оркестранти, техници. Министерството дава пожизнени месечни награди, само че на подбрани от тях хора, не всеки път с особени заслуги.
Трудов стаж към този момент може да се потвърди и със очевидци.
Трябва да съдим страната, а ние сме индивидуалисти. Повечето от нас имат пенсии по 180 лева, само че не можем да се обединим и да потърсим правата си.
Разгвора води Емил Янев
Г-н Александров, по какъв начин се прави музикален бизнес в сегашната конюнктура?
То и преди беше мъчно, в този момент е съвсем невероятно. Почти всички музиканти умувахме по къщите си какво да предприемем. Най-лошото е, че у нас културата постоянно е била последна дупка на кавала. Държавата подкрепя бизнеса на ресторантьорите и това е изцяло разбираемо – целите на нацията са свързани туризма. Но не трябваше да не помнят и културата. Едно, тъй като всяка нация се крепи на стълбовете на културата и образованието. И второ - тъй като туризъм без просвета (в това число и музика) е всичко друго, само че не и туризъм.
Големите народи водят войни за културна еднаквост, освен за стопански изгоди. Но в тази ситуация музикалният бизнес е преплетен с туризма.
Естествено. Само че ситуацията с музикантите, с артистите, с художниците... със свободните създатели въобще, продължава да е доста тежко.
В началото на карантината известният художник Петко Дурмана изрази пред „ Студио БАНКЕРЪ " различна концепция – че коронавирусът може и да удари рамо на свободните създатели, посредством действия и продажби в интернет, където не се минава през продуценти, медиатори и комисионери. Като музикант приемате ли тази теза?
По принцип е по този начин. Мрежата беше залята от нови музикални творби, записвани в обикновени домашни условия. Дори имаше планове, които преднамерено се реализираха отдалечено. Но нашата промишленост печели по няколко метода - посредством телевизия, радио, концерти и продажба на носители. И посредством отбрана на авторските права.
България не е най-защитеното място за авторските права. Вие сте измежду учредителите и ръководещите на двете огромни организации за надзор върху авторските права в музикалния бизнес - "Музикаутор " и "Профон ". Кои малки врати най-често употребяват нарушителите?
Проблем в събирането на отчисленията са кабелните оператори. В прорез със закона, доста от тях не подписват контракти за разпространяването и на българска, и на международна музика. Но това са „ дребните права “, както ги назоваваме – за телевизия и радио. „ Големите права “ са от музиката в комерсиалните обекти – заведения за хранене, нощни заведения, питейни заведения, кафенета, магазини, молове, самолети, влакове, рейсове. Навсякъде звучи музика. И, в действителност, тъкмо от тази посока идват по-големите пари в нашия бизнес.
Повечето хора считат, че огромните пари при вас идват от огромните медии. Как могат да бъдат следени тези „ огромни права “ в десетките и стотици хиляди търговски обекти у нас?
Никак не е комплицирано, измислено е. Но на всяко равнище, където има пари, има и обиколни пътища, има и корупция. В Министерството на културата има трима-четирима инспектори от Дирекция „ Авторско право “, които обикалят страната и би трябвало да управляват хилядите търговски обекти, в които звучи музика - дали са заплатили правата си за използването на тази музика. Както се сещате, освен това състояние ползвателите няма по какъв начин да бъдат принудени да си заплащат постоянно. А в закона е казано: там, където звучи музика, би трябвало да се отчисляват пари за създатели, реализатори и продуценти. Предвидени са и схеми на възнаграждение - съгласно броя на местата в заведението (да речем) или мащаба на комерсиалния размер, или типът превоз, в който се употребява музиката. Големите търговски обекти подписват контракти и си заплащат постоянно. При по-малките не е по този начин, а те са стотици хиляди. Законът се подминава.
Да илюстрираме обстановката. Какво би трябвало да заплати притежателят на едно кафене с двайсетина стола за използването на музика?
Плаща се въобще за използването на музика. В "Профон " и "Музикаутор " има специфичен програмен продукт с голяма база данни, който пресмята коя ария какъв брой пъти е звучала. За да е безупречен, съдържателят на малко заведение би трябвало да заплаща за музиката към стотина лв. годишно - нищо изключително. Но по какъв начин да проследят националното прилагане тези трима-четирима инспектори? Ходили сме в Министерството на стопанската система, водили сме безчет диалози в Комисията по просвета в Народното събрание... От 30 години обаче по този начин и нищо не се случва. А е доста просто. За да отвориш заведение или магазин, си задължен да платиш такси на здравната работа, за противопожарните ограничения и така нататък Тях не можеш да избегнеш, тъй като по този начин е по закон. Заплащането за музиката обаче можеш да го пропуснеш, въпреки че има Закон за авторските права. Затова доста създатели живеят в мизерия.
Знаменити персони от вашия отрасъл си отидоха в бедност, помним ориста на невероятния Борис Гуджунов...
Не дочака нито премия, нито почтена пенсия.
Известен е казусът със непретенциозно семейство от Средния Запад, което - на смешка, на подбив - написва текст за ария, изпраща го на „ The Rolling Stones “, те вършат парче по него и до дълбоки старини двойката обикаля пищно света от авторските отчисления. Един-единствен текст от три строфи!
Знаем го доста добре този случай. Тук сходно нещо не може да се случи, макар че по никакъв метод не съпоставям пазара, мащабите и отчисленията. Ако на български създател ария се върти из цялата страна, той ще получи за нея стотина лв. годишно. Ако регламентът и законът обаче се съблюдаваха, този създател щеше да получи 2000-3000 лв..
Инициативата би трябвало да е в Минстерството на културата.
Министерството на културата няма да направи нищо. Обемът българска музика в медиите е 2-3 %. Съвсем скоро правихме петиция по въпроса, дадохме я на ръководителя на Комисията по просвета в Народно събрание, резултат никакъв. След 1990 година българската музика спря да звучи по родните радиа и малките екрани.
Във Франция, примерно, наложителната квота за родна музика е над 50 на 100.
Не е единствено за музика, а и за филми и литература. Грижат се и за културата, и за представителите на тази просвета. Ние щяхме да сме щастливи даже на 20 %. Има виновност и в сектора – в радио за БГ музика, половината от осъществяванията са на британски. Но това е друга тематика, аз и сътрудниците ми не го разбираме.
Още по времето на соца се сътвори настройката, че музикантите са привилегировано съсловие, че печелят доста и живеят нехайно. Така ли е и в този момент?
Още битува тази визия. Явно на някои им е комфортно по този начин да мислят хората. Стане ли дума за пари за просвета, реакцията е „ Тия още ли желаят, не се ли нахраниха! “ А има бедстващи музиканти, да не приказваме за сътрудниците от така наречен сериозна музика, където ситуацията е още по-отчайващо.
Да се върнем към алтернативата интернет. Вие сега също вършиме план там, наименуван „ Шерифа и старите кучета “.
Направихме го поради карантината. В музиката не е като в живописта и скулптурата, където можеш да продаваш в мрежата и това да те освободи от медиатори и комисионери. При нас хората стопираха да купуват музика на носители. Навремето със „ Стил “ правехме по 100 000 тираж на плоча. Интернет е ужасно нещо, само че там пиратството и торентите за безгранични, за музика не заплаща никой.
Няма по какъв начин да пропуснем и безконечната тематика с пенсиите на музикантите. Изгоря ли целият ви трудов стаж?
Това е най-голямата излагация на държавните ни ръководители! Изгоря и в буквалиня, и в преносния смисъл на думата за всички, които са работили за "Концертна дирекция ". Аз персонално изгубих 15 година трудов стаж. Да не приказваме за Васил Найденов, за оркестранти, техници. Министерството дава пожизнени месечни награди, само че на подбрани от тях хора, не всеки път с особени заслуги.
Трудов стаж към този момент може да се потвърди и със очевидци.
Трябва да съдим страната, а ние сме индивидуалисти. Повечето от нас имат пенсии по 180 лева, само че не можем да се обединим и да потърсим правата си.
Разгвора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ