Александър Александров: Лудогорец е с едни гърди пред всички
Александър Александров-Кривия даде любопитно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Неговото мнение постоянно е завладяващо, тъй като има смелостта да приказва намерено и без да си гримира отговорите. Всепризнат вълшебник с топката, родом от пловдивския квартал Кършияка. Звездата му изгря в Левски и по-късно той направи дълга и сполучлива кариера в Турция, когато в страната имаше същински футболен взрив. Той е първият футболист №1 на България след залеза на четвъртите в света. Шампион и притежател на Купата на България със " сините ". Избран за най-хубав халф в родния футболен хайлайф през 2008 година, когато играеше за Черно море.
- Сашо, здравей! Как бързо лети времето... Помниш ли първото ми изявление с теб? Началото на века. Сантяго, столицата на Чили - на последния етаж на хотела над двореца „ Ла Монеда “, топло време. А в този момент сме в „ Марково “. Други времена, различен сезон…
- Да, тогава бяхме на турне с националния тим в Чили, което беше много положително. Много добре си припомням, че тук беше зима, а там - лято.
- Никога не мислехме, че България ще е четвърта или пета в квалификационната си група…
- Времената бяха такива. Имаше ужасяващо доста положителни футболисти, които играеха или занапред почваха да се състезават в Европа.
- Тогава с теб дебютираха Димитър Бербатов, Светльо Тодоров...
- Ами, и Стилиян, и Мартин. Точно тогава им бяха съвсем първите мачове.
- Много мощен интервал за теб тогава…
- Като цяло за българския футбол. След поколението от 1994 година имаше още много положителни години за родния футбол
- Имаш два престоя в Левски - какво най-много си спомняш от тях? От първия, от втория?
- За тези времена беше доста мъчно да направиш усещане на двата гранда – Левски и ЦСКА. Имайте поради, че тогава безусловно всички футболисти, които играеха в провинцията, имаха една цел – да отидат в един от двата гранда. Това е истината. Знаете, че аз съм артикул на школата на Марица (Пловдив) и съм от дребното футболисти, излезли от тази школа. Започнал съм седемгодишен и съм имал щастието да стигна до „ А “ група и до повиквателна в националния тим в далечната 1996 година, тъкмо след европейското състезание в Англия.
- Мина време, има отминалост, както се споделя. Разкажи всичко за обстановката към прословутия твой трансфер в Ювентус и желанието да те привлекат. Доколко нещата бяха действителни и до каква степен медийни фойерверки?
- Нямаше медийни фойерверки сигурно. Първо нямаше такова медийно отразяване на нещата, както е в този момент. Смятам, че в случай че в този момент футбол играем ние от предходните генерации със настоящето медийно отразяване на каквото и да е било, несъмнено нямаше да можем да стъпваме по земята. Истината е, че беше действително. Тогава тимът на Левски беше извънредно мощен с извънредно добър и умел треньор – Люпко Петрович, на който дължа много за моето израстване. Силни мачове с Апоел, мощни мачове и в българското състезание, по-късно и с Хайдук. Отстранихме все мощни тимове. И пристигнаха двата мача с Ювентус. Всеки път го споделям, който желае да има вяра, само че истината е, че имаше подобен интерес. Моята половинка дори беше шест дни в Торино с преводачка, всичко на разходи на Ювентус. Някой път желая да се връщам, някой път – не. Било е писано да не се получат нещата, само че истината е, че имаше действителни предложения, освен от Ювентус. Но по един или различен метод, по този начин се стекоха нещата, че по-късно бях трансфериран в Турция, за което не скърбя. Може би скърбя, че с качествата, които имах и с това, което показвах, може би трябваше да поиграя някъде в Европа, само че по този начин е било писано. Не скърбя.
- Често се шегуваш с Георги Иванов-Гонзо, че с твой пас…
- Знам защо ще ме питаш, само че паса за прословутия кървясъл гол го направи Мечо Телкийски. Но се майтапим, че добре, че игра с нас, с цел да може да стане футболист. Нормално е, имаме такива закачки. Бяхме доста мощен тим, това е истината.
- Как го виждаш като шеф в Локомотив (Пловдив)? Коментирали ли сте?
- Виждал съм се два-три пъти с него. Не му е за първи път да е шеф, тъй че е наясно с нещата. Вече какви са финансовите благоприятни условия на Локомотив е настрана. Знаете, че футбол се прави с пари. За да докараш положителни и качествени чужденци, ти трябват пари.
- С твоя бивш управител се шегувахме за времето, когато ти беше шеф в Ботев. Казва: „ Много е напреднал, към този момент желае банкови гаранции. Навремето, когато играеше в Турция, доста обичаше да му се носят парите в сак. “
- Не, майтапим се. И в Турция постоянно е било по банков път. Нормално – времената се трансформират, ти се променяш…
- Апропо – по какъв начин претърпя загубата в пловдивския край за купата на България, в който Ботев отстъпи на Локомотив?
- Няма какво да претърпявам. Аз съм един постоянен почитател, нито съм буен последовател на Ботев или на който и да било клуб.
- Имам поради, че си бил и футболист, и шеф на Ботев…
- Във всички тимове, в които съм играл, раздавал съм се, постоянно съм бил на равнище. Може би постоянно съм бил и най-хубавият футболист и постоянно публиката ме е приветствала. За мое благополучие в никакъв случай не съм бил освиркван от личната аудитория. Спомням си в последния мач, когато Ботев влезе в „ А “ група, с помощта на мен, да си кажем истината. Осем хиляди души станаха и ме приветстваха. Това за мен е задоволително.
- Имаш и други такива прекарвания. Но дано останем малко на вълната на твоите смешки, тъй като както се споделя - Господ е основал шегите, с цел да си споделяме някои истини. И до през днешния ден се шегуваш с играчи и треньори от Черно море, че с помощта на теб са се качили на аероплан и са видели Европа. Тази история от кое място е?
- Не, нелепости. Аз постоянно си пущам смешки. В интерес на истината бяхме създали добър тим в Черно море. Да спечелиш трето място в конкуренцията на Левски, ЦСКА, Литекс, Локо (София)… Беше извънредно тежко, само че ние успяхме да го създадем с треньор Никола Спасов, който в последните години завоюва трето място с Черно море, взе купа, суперкупа на България. След това отиде в Царско село, въобще добре си работи. По-лесно е да вземеш купата на България, в сравнение с да заемеш челните места в класирането, тъй като в купата има много мачове, които някои тимове подценяват. Има и шанс, от време на време се играе един дуел и не постоянно по-добрият печели. Ако някой желае да играе в Европа, най-лесно и най-бързо става през купата. В шампионата е по-тежко, много мачове са.
- Като приказваме за престоя ти на „ Тича “, не е редно да подминем оня твой гол против Макаби (Нетаня) за купата на УЕФА от към 40 метра.
- Може и повече да е, само че виждам, че не го отразяват доста. Май би трябвало да си го пуснат множеството спортни публицисти да го гледат. Изключително мъчно осъществяване.
- Това ли е най-красивото ти попадение?
- О, това е едно от най-красивите осъществявания. Беше много мъчно и то не против някой инцидентен тим, а против Макаби (Нетаня), който имаше бюджет 10 пъти по-голям от Черно море и с треньор Матеус. Но за жал след този мач ги разформироваха.
- Какво е мнението ти за притежателите на българските тимове? Работил си още с Миша Чорни, а в този момент през годините имаш взор. Как се отнасяш към тях? Доста хора ги подлагат на критика, че след мачове дават изказвания – нещо, което не може да се види на никое място по света…
- За седем години в Турция се виждах със притежатели само, когато подписвахме контракти. И вероятно при някое дерби да дойдат на мача да дадат награда. Но да излязат да изясняват футбола, както е в България… Има трима-четирима президенти, които като видят камери, почват бисер след бисер и да изясняват футбола. Окей, ти си президент, даваш пари, назначил си хора, доверил си се на тях и ги оставяш да работят.
- От кой от настоящите притежатели на клубове имаш почит?
- Уважение имам към Тодор Батков, всички в Левски би трябвало да му имат почитание. Не съм имал проблеми с нито един притежател, на който и да било клуб, тъй като постоянно съм си правил работата. Да, постоянно съм казвал това, което мисля.
- Как се усещаше като шеф в Ботев (Пловдив)? Как ги претърпя нещата?
- Ако направя разбор, няма да ми стигне предаването, тъй че по-хубаво да не загатвам. Това, което ми бе казано и даден късмет, не се случи по този начин, както първоначално ми бе предоставено. Тежко е, тъй като от известно време множеството притежатели се преценяват и с почитателите, което е безусловно неприемливо и неверно. След като си назначил някой, оставяш го две или три години, даваш му време да построи тим, било треньор или шеф без значение. Директорът и треньорът би трябвало да са екип. Смятам, че ние почти бяхме построили някакъв тим. Първо с Феро, след това с Мъри.
- Откога почитателите станаха фактор в ръководството?
- По мое наблюдаване след 2007-2008 година Феновете желаят да сменят треньори, те да назначават, което е неверно. Да, футболът е за почитателите. Окей, дано са на трибуните, аплодирайки и подкрепяйки тима, само че не и да взимат… Под тяхно давление някои вършат неточности.
- Докъде щеше да стигне Ботев, в случай че не беше банкрутът на КТБ?
- Мисля, че надалеч щеше да стигне. Инвестицията, която правеше притежателят господин Василев, беше вярна. База, стадион и по-късно тим. Но за жал сме в България…
- Да поговорим за турския ти интервал. Имаш 197 мача в елита на тази страна и остави отлични усещания. Какво най-вече ти хареса в този интервал от близо осем години?
- Всичко ми хареса. Отидох преднамерен, че няма да е хубаво. След като са те желали такива тимове в Европа, освен Ювентус, имаше и други… Лъчо Танев може да го удостовери, тъй като 20 години ми беше управител. Всичко ми хареса. В България единствено Ботев и Лудогорец имат база, а останалите имат нещо като база. В Турция за първи път видях какво е база – за първия тим, за детско-юношеския футбол. Стадионите тогава бяха доста по-добри от нашите. Да не приказваме, че в този момент всеки един тим и във втора дивизия има чисто нов стадион, само че това е държавна политика. Футболът беше извънредно мощен и нещо доста значимо, което не се загатва е, че преди време ние бяхме чужденци. Много добре си спомняш, че имаше квоти, които паднаха 2007-2008 година Беше извънредно мъчно да направиш трансфер, където и да е било. Но с помощта на поколението от 1994 година, на нас пътят ни беше утъпкан. Ние се възползвахме от това и също оставихме пътя утъпкан и отворен. Но за жал след нас нямаше кой да продължи да го утъпква. Не че в този момент няма футболисти, които да играят, само че не се състезават в такива тимове.
- Странно е, само че допускам си мислил по тематиката за какво не ти се получи кариера в националния тим? 11 мача са прекомерно малко за твоите качества…
- Знаеш, че съм другар с Вили Вуцов, само че една от аргументите да не играя, Бог да го елементарни, беше Иван Вуцов. Имах неприятния шанс да се скарам в далечната 1997 година на един мач на младежкия тим в Кипър. Може би това имаше последици. Все отново Иван Вуцов е доайен в българския футбол като футболист, като треньор и като управленец. Безспорна фигура. Карал съм се с много хора. Когато ме настъпят, се карам. Може би по тази причина съм и съумял. Парадокс е, тъй като доста добре знаеш, че играх подготовка за Евро 2004 в един от най-важните мачове с Белгия тук – 2:2. С този дуел тимът се класира. Взех и награда на всичкото от горната страна за класиране на европейско, само че като пристигна шампионата, изтеглих късата съчка. Но отново не скърбя.
- В Португалия не се чувствахме доста добре.
- Има закономерности. Там отидоха хора, които в никакъв случай не бяха викани в националния тим и не играхме добре, само че аз не се дразня.
- Имаме ли действителни шансове на баражите за Евро 2020?
- Щом сме се класирали за тях, би трябвало да имаме. Двата мача са в България. Истината е, че няма да е леко. И унгарците са тежки противници, и идващите сред Румъния и Исландия. Дано почитателите на футбола поддържат националния тим, да се изпълни стадионът.
- Ситуацията в българския футбол - Левски и ЦСКА ще се върнат ли в миналото на върха или още дълго ще са в подножието?
- Всичко зависи от притежателите и от хората, които са в управническото тяло на двата тима. Лудогорец е с едни гърди пред тях. Да, може би не е същият Лудогорец от преди години, само че отново се притеглят скъпи футболисти. Но там са единствено чужденци, малко българи имат, а това не ми харесва. Не съм последовател толкоз на този тим, само че е неоспорим факт, че са най-хубавият отбор в последните години.
- Ситуацията в БФС – оставките и бъдещето. Кого виждаш заслужен да оглави централата? Закономерни ли бяха тези оставки? Очаквани или непредвидени за теб?
- Случилото се на мача с Англия с почитателите, които бяха позволени, мисля, че не е обикновено.
- Тежкото проваляне също.
- Ние не можем да се съпоставяме с Англия. Мисля, че не беше толкоз провалянето, само че и то способства. В България всичко е допустимо. Не желая да разясня каквото и да е, обвързвано с БФС.
- Твоето бъдеще – какви цели имаш пред теб? С какво се занимаваш в този момент?
- Доста години бях встрани от футбола. От два-три месеца съм в мениджърската организация на моя някогашен управител Лъчезар Танев. Може би най-хубавият в България, потвърдил се в годините. Заедно с Емо Данчев имаха най-хубавите футболисти преди време и продаваха най-вече. Сега всеки втори е управител и това също е огромен проблем за футбола. Навремето и в мениджърството имаше правила, само че животът се промени по този начин, че има доста мениджъри. Кой добър, кой по-лош – всеки гледа да си изкара по някакъв метод прехраната, в което няма нищо неприятно. От три месеца съм в организацията на Лъчо. Гледам съвсем всички мачове в България и несъмнено доста млади играчи, в които виждаме капацитет и желаят да работят с нас. Смятам, че аз и Лъчо можем доста да им кажем и да им покажем. За разлика от многото мениджъри, ние най-малко сме оставили следа във футбола.
- Сашо, здравей! Как бързо лети времето... Помниш ли първото ми изявление с теб? Началото на века. Сантяго, столицата на Чили - на последния етаж на хотела над двореца „ Ла Монеда “, топло време. А в този момент сме в „ Марково “. Други времена, различен сезон…
- Да, тогава бяхме на турне с националния тим в Чили, което беше много положително. Много добре си припомням, че тук беше зима, а там - лято.
- Никога не мислехме, че България ще е четвърта или пета в квалификационната си група…
- Времената бяха такива. Имаше ужасяващо доста положителни футболисти, които играеха или занапред почваха да се състезават в Европа.
- Тогава с теб дебютираха Димитър Бербатов, Светльо Тодоров...
- Ами, и Стилиян, и Мартин. Точно тогава им бяха съвсем първите мачове.
- Много мощен интервал за теб тогава…
- Като цяло за българския футбол. След поколението от 1994 година имаше още много положителни години за родния футбол
- Имаш два престоя в Левски - какво най-много си спомняш от тях? От първия, от втория?
- За тези времена беше доста мъчно да направиш усещане на двата гранда – Левски и ЦСКА. Имайте поради, че тогава безусловно всички футболисти, които играеха в провинцията, имаха една цел – да отидат в един от двата гранда. Това е истината. Знаете, че аз съм артикул на школата на Марица (Пловдив) и съм от дребното футболисти, излезли от тази школа. Започнал съм седемгодишен и съм имал щастието да стигна до „ А “ група и до повиквателна в националния тим в далечната 1996 година, тъкмо след европейското състезание в Англия.
- Мина време, има отминалост, както се споделя. Разкажи всичко за обстановката към прословутия твой трансфер в Ювентус и желанието да те привлекат. Доколко нещата бяха действителни и до каква степен медийни фойерверки?
- Нямаше медийни фойерверки сигурно. Първо нямаше такова медийно отразяване на нещата, както е в този момент. Смятам, че в случай че в този момент футбол играем ние от предходните генерации със настоящето медийно отразяване на каквото и да е било, несъмнено нямаше да можем да стъпваме по земята. Истината е, че беше действително. Тогава тимът на Левски беше извънредно мощен с извънредно добър и умел треньор – Люпко Петрович, на който дължа много за моето израстване. Силни мачове с Апоел, мощни мачове и в българското състезание, по-късно и с Хайдук. Отстранихме все мощни тимове. И пристигнаха двата мача с Ювентус. Всеки път го споделям, който желае да има вяра, само че истината е, че имаше подобен интерес. Моята половинка дори беше шест дни в Торино с преводачка, всичко на разходи на Ювентус. Някой път желая да се връщам, някой път – не. Било е писано да не се получат нещата, само че истината е, че имаше действителни предложения, освен от Ювентус. Но по един или различен метод, по този начин се стекоха нещата, че по-късно бях трансфериран в Турция, за което не скърбя. Може би скърбя, че с качествата, които имах и с това, което показвах, може би трябваше да поиграя някъде в Европа, само че по този начин е било писано. Не скърбя.
- Често се шегуваш с Георги Иванов-Гонзо, че с твой пас…
- Знам защо ще ме питаш, само че паса за прословутия кървясъл гол го направи Мечо Телкийски. Но се майтапим, че добре, че игра с нас, с цел да може да стане футболист. Нормално е, имаме такива закачки. Бяхме доста мощен тим, това е истината.
- Как го виждаш като шеф в Локомотив (Пловдив)? Коментирали ли сте?
- Виждал съм се два-три пъти с него. Не му е за първи път да е шеф, тъй че е наясно с нещата. Вече какви са финансовите благоприятни условия на Локомотив е настрана. Знаете, че футбол се прави с пари. За да докараш положителни и качествени чужденци, ти трябват пари.
- С твоя бивш управител се шегувахме за времето, когато ти беше шеф в Ботев. Казва: „ Много е напреднал, към този момент желае банкови гаранции. Навремето, когато играеше в Турция, доста обичаше да му се носят парите в сак. “
- Не, майтапим се. И в Турция постоянно е било по банков път. Нормално – времената се трансформират, ти се променяш…
- Апропо – по какъв начин претърпя загубата в пловдивския край за купата на България, в който Ботев отстъпи на Локомотив?
- Няма какво да претърпявам. Аз съм един постоянен почитател, нито съм буен последовател на Ботев или на който и да било клуб.
- Имам поради, че си бил и футболист, и шеф на Ботев…
- Във всички тимове, в които съм играл, раздавал съм се, постоянно съм бил на равнище. Може би постоянно съм бил и най-хубавият футболист и постоянно публиката ме е приветствала. За мое благополучие в никакъв случай не съм бил освиркван от личната аудитория. Спомням си в последния мач, когато Ботев влезе в „ А “ група, с помощта на мен, да си кажем истината. Осем хиляди души станаха и ме приветстваха. Това за мен е задоволително.
- Имаш и други такива прекарвания. Но дано останем малко на вълната на твоите смешки, тъй като както се споделя - Господ е основал шегите, с цел да си споделяме някои истини. И до през днешния ден се шегуваш с играчи и треньори от Черно море, че с помощта на теб са се качили на аероплан и са видели Европа. Тази история от кое място е?
- Не, нелепости. Аз постоянно си пущам смешки. В интерес на истината бяхме създали добър тим в Черно море. Да спечелиш трето място в конкуренцията на Левски, ЦСКА, Литекс, Локо (София)… Беше извънредно тежко, само че ние успяхме да го създадем с треньор Никола Спасов, който в последните години завоюва трето място с Черно море, взе купа, суперкупа на България. След това отиде в Царско село, въобще добре си работи. По-лесно е да вземеш купата на България, в сравнение с да заемеш челните места в класирането, тъй като в купата има много мачове, които някои тимове подценяват. Има и шанс, от време на време се играе един дуел и не постоянно по-добрият печели. Ако някой желае да играе в Европа, най-лесно и най-бързо става през купата. В шампионата е по-тежко, много мачове са.
- Като приказваме за престоя ти на „ Тича “, не е редно да подминем оня твой гол против Макаби (Нетаня) за купата на УЕФА от към 40 метра.
- Може и повече да е, само че виждам, че не го отразяват доста. Май би трябвало да си го пуснат множеството спортни публицисти да го гледат. Изключително мъчно осъществяване.
- Това ли е най-красивото ти попадение?
- О, това е едно от най-красивите осъществявания. Беше много мъчно и то не против някой инцидентен тим, а против Макаби (Нетаня), който имаше бюджет 10 пъти по-голям от Черно море и с треньор Матеус. Но за жал след този мач ги разформироваха.
- Какво е мнението ти за притежателите на българските тимове? Работил си още с Миша Чорни, а в този момент през годините имаш взор. Как се отнасяш към тях? Доста хора ги подлагат на критика, че след мачове дават изказвания – нещо, което не може да се види на никое място по света…
- За седем години в Турция се виждах със притежатели само, когато подписвахме контракти. И вероятно при някое дерби да дойдат на мача да дадат награда. Но да излязат да изясняват футбола, както е в България… Има трима-четирима президенти, които като видят камери, почват бисер след бисер и да изясняват футбола. Окей, ти си президент, даваш пари, назначил си хора, доверил си се на тях и ги оставяш да работят.
- От кой от настоящите притежатели на клубове имаш почит?
- Уважение имам към Тодор Батков, всички в Левски би трябвало да му имат почитание. Не съм имал проблеми с нито един притежател, на който и да било клуб, тъй като постоянно съм си правил работата. Да, постоянно съм казвал това, което мисля.
- Как се усещаше като шеф в Ботев (Пловдив)? Как ги претърпя нещата?
- Ако направя разбор, няма да ми стигне предаването, тъй че по-хубаво да не загатвам. Това, което ми бе казано и даден късмет, не се случи по този начин, както първоначално ми бе предоставено. Тежко е, тъй като от известно време множеството притежатели се преценяват и с почитателите, което е безусловно неприемливо и неверно. След като си назначил някой, оставяш го две или три години, даваш му време да построи тим, било треньор или шеф без значение. Директорът и треньорът би трябвало да са екип. Смятам, че ние почти бяхме построили някакъв тим. Първо с Феро, след това с Мъри.
- Откога почитателите станаха фактор в ръководството?
- По мое наблюдаване след 2007-2008 година Феновете желаят да сменят треньори, те да назначават, което е неверно. Да, футболът е за почитателите. Окей, дано са на трибуните, аплодирайки и подкрепяйки тима, само че не и да взимат… Под тяхно давление някои вършат неточности.
- Докъде щеше да стигне Ботев, в случай че не беше банкрутът на КТБ?
- Мисля, че надалеч щеше да стигне. Инвестицията, която правеше притежателят господин Василев, беше вярна. База, стадион и по-късно тим. Но за жал сме в България…
- Да поговорим за турския ти интервал. Имаш 197 мача в елита на тази страна и остави отлични усещания. Какво най-вече ти хареса в този интервал от близо осем години?
- Всичко ми хареса. Отидох преднамерен, че няма да е хубаво. След като са те желали такива тимове в Европа, освен Ювентус, имаше и други… Лъчо Танев може да го удостовери, тъй като 20 години ми беше управител. Всичко ми хареса. В България единствено Ботев и Лудогорец имат база, а останалите имат нещо като база. В Турция за първи път видях какво е база – за първия тим, за детско-юношеския футбол. Стадионите тогава бяха доста по-добри от нашите. Да не приказваме, че в този момент всеки един тим и във втора дивизия има чисто нов стадион, само че това е държавна политика. Футболът беше извънредно мощен и нещо доста значимо, което не се загатва е, че преди време ние бяхме чужденци. Много добре си спомняш, че имаше квоти, които паднаха 2007-2008 година Беше извънредно мъчно да направиш трансфер, където и да е било. Но с помощта на поколението от 1994 година, на нас пътят ни беше утъпкан. Ние се възползвахме от това и също оставихме пътя утъпкан и отворен. Но за жал след нас нямаше кой да продължи да го утъпква. Не че в този момент няма футболисти, които да играят, само че не се състезават в такива тимове.
- Странно е, само че допускам си мислил по тематиката за какво не ти се получи кариера в националния тим? 11 мача са прекомерно малко за твоите качества…
- Знаеш, че съм другар с Вили Вуцов, само че една от аргументите да не играя, Бог да го елементарни, беше Иван Вуцов. Имах неприятния шанс да се скарам в далечната 1997 година на един мач на младежкия тим в Кипър. Може би това имаше последици. Все отново Иван Вуцов е доайен в българския футбол като футболист, като треньор и като управленец. Безспорна фигура. Карал съм се с много хора. Когато ме настъпят, се карам. Може би по тази причина съм и съумял. Парадокс е, тъй като доста добре знаеш, че играх подготовка за Евро 2004 в един от най-важните мачове с Белгия тук – 2:2. С този дуел тимът се класира. Взех и награда на всичкото от горната страна за класиране на европейско, само че като пристигна шампионата, изтеглих късата съчка. Но отново не скърбя.
- В Португалия не се чувствахме доста добре.
- Има закономерности. Там отидоха хора, които в никакъв случай не бяха викани в националния тим и не играхме добре, само че аз не се дразня.
- Имаме ли действителни шансове на баражите за Евро 2020?
- Щом сме се класирали за тях, би трябвало да имаме. Двата мача са в България. Истината е, че няма да е леко. И унгарците са тежки противници, и идващите сред Румъния и Исландия. Дано почитателите на футбола поддържат националния тим, да се изпълни стадионът.
- Ситуацията в българския футбол - Левски и ЦСКА ще се върнат ли в миналото на върха или още дълго ще са в подножието?
- Всичко зависи от притежателите и от хората, които са в управническото тяло на двата тима. Лудогорец е с едни гърди пред тях. Да, може би не е същият Лудогорец от преди години, само че отново се притеглят скъпи футболисти. Но там са единствено чужденци, малко българи имат, а това не ми харесва. Не съм последовател толкоз на този тим, само че е неоспорим факт, че са най-хубавият отбор в последните години.
- Ситуацията в БФС – оставките и бъдещето. Кого виждаш заслужен да оглави централата? Закономерни ли бяха тези оставки? Очаквани или непредвидени за теб?
- Случилото се на мача с Англия с почитателите, които бяха позволени, мисля, че не е обикновено.
- Тежкото проваляне също.
- Ние не можем да се съпоставяме с Англия. Мисля, че не беше толкоз провалянето, само че и то способства. В България всичко е допустимо. Не желая да разясня каквото и да е, обвързвано с БФС.
- Твоето бъдеще – какви цели имаш пред теб? С какво се занимаваш в този момент?
- Доста години бях встрани от футбола. От два-три месеца съм в мениджърската организация на моя някогашен управител Лъчезар Танев. Може би най-хубавият в България, потвърдил се в годините. Заедно с Емо Данчев имаха най-хубавите футболисти преди време и продаваха най-вече. Сега всеки втори е управител и това също е огромен проблем за футбола. Навремето и в мениджърството имаше правила, само че животът се промени по този начин, че има доста мениджъри. Кой добър, кой по-лош – всеки гледа да си изкара по някакъв метод прехраната, в което няма нищо неприятно. От три месеца съм в организацията на Лъчо. Гледам съвсем всички мачове в България и несъмнено доста млади играчи, в които виждаме капацитет и желаят да работят с нас. Смятам, че аз и Лъчо можем доста да им кажем и да им покажем. За разлика от многото мениджъри, ние най-малко сме оставили следа във футбола.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ