Чували ли сте за Алботинския скален манастир?
Алботинският скален манастир (още Албутински манастир) е недействащ феодален скален манастир на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, намиращ се в местността Алботин (Албутин) 
по течението на река Тополовец сред селата Градец и Раброво, наоколо и до село Делейна.
Манастирският комплекс е построен във варовиковия масив от северната страна на реката на височина към 25 метра, като са употребявани плитки естествени пещери и скални навеси, а в допълнение са издълбани пространства и ниши с религиозни и битови функционалности. До него се доближава по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е построена Хайдук чешма. Тъй като е елементарно наличен, в по-късни времена манастирът е служел за заслон на скотовъдци и каменоделци, и е бил ограбван от иманяри и вандализиран. Алботинският манастир е бил настоящ през 14 век, за което свидетелстват непокътнати фрагменти от фрески и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), открити в 29-те разкрити християнски гроба. Големият брой погребения на миряни наред с духовните лица сочи, че манастирът е бил почитано и мечтано място за покой на неговите донори. Сред оскъдните исторически данни изпъква и споменаването на към този момент изчезналото село Алтовин в указател на Видинската кааза от 1560 година
Комплексът се състои от осем пространства, като манастирската черква е ситуирана в междинния бранш, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, насочена съгласно канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са изцяло унищожени. Наличието на баптистерий сочи, че в храмът е служел освен за отшелнически молебствия, само че и за публични богослужения. В северозападната си част манастирът има втори етаж, където се намира второто по размери помещение след църквата, за което се допуска, че е служело за столова. В западната част се намират другите пространства от обителта — отшелнически килии, магерница, маза, хранилища. Личат и две издълбани щерни за вода. Не е известно името на манастирския храм, само че се допуска, че той е бил отдаден на Възкресение Христово. Исторически данни, както и остатъци от фрески, надписи и движимости сочат, че през XIV век манастирът в село Алтовин е бил настоящ, а през XVI в. се е числял административно към Видин. Както селото, по този начин и манастирът били разрушени. Останали са единствено остатъци от манастир, построен в плитки естествени пещери и издълбани ниши в скалите, а точно елементи от в миналото трикорабната манастирска черква, както и пространства над и в профил на нея – евентуално отшелнически килии, столова, хранилища и маза.
През цялото Българско средновековие, годините на робството и в наши дни Видинската епархийска катедра е разпръсквала своите плодородни искри, водейки правилните си рожби по Христовия избавителен път. Множество антични 
храмове, общежитийни манастири и скитове приказват за боголюбието и високите духовни желания на християните от този регион, за ревността и любовта към Църквата на боговдъхновените и почтени наши прародители. Един от тези върхове на духа и знак на непоколебима религия е и скалната обител при село Градец на 20 километра от Видин. Славна със своето историческо минало, през днешния ден от обителта са останали единствено зеещите в скалите пещери и купища опушени камъни, покрити с булото на забравата.
До нас са останали малко исторически сведения за манастира: Алботин е красива околност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Буинишко-Ребравската река, приток на река Тополовец. Наименованието “Алботин ” идва от изчезнало село със същото име, което е упоменато в скъсен указател на Видинската “кааза ” 1560 година с изменената форма “Алтовин ”. В скалния масив, откъм северната страна на реката е бил построен упоменатият манастир, като са били употребявани естествени плитки пещери и скални навеси и в допълнение са били издълбани пространства и пристроени външни фасади и стени.
Манастирският комплекс, както и цялата околност са леснодостъпни. За страдание, това благоприятствало комплексът да бъде подложен на безмилостно заличаване. В по-ново време от меката канара са добивани камъни, иманяри са изкопали огромни дупки, нанасяйки непоправими вреди, скотовъдци са го употребявали през лятото за своя добитък. Всичко това е асъдействало за съвсем цялостното му заличаване и възобновяване на обителта би бил сложен развой. До манастира се стига по стръмен стеснен път, неговите елементи са ситуирани верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, по този начин и изключително меката канара. Всяко помещение е имало излаз към терасата, покрита в миналото с сплотяващ чардак, провесен като гнездо на 20-25 метра над реката. Манастирският храм, центърът на духовния живот на обителта, се намира в междинния бранш, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са изцяло унищожени, тя е насочена съгласно условията на канона от запад на изток. Останките от трикорабния манастирски храм, богато декориран със фрески и декоративни колони и корнизи, приказват за старателен молитвен живот и тогавашно благолепие. Наличието на баптистерий демонстрира, че храмът е бил употребен освен за молитвени потребности на братството, само че и за публични служби. Множеството разкрити гробове – на брой 29, множеството от които на миряни, сочи, че манастирът е бил доста уважаван и мечтано място за покой на неговите донори.
Северозападната част на манастира е била двуетажна, там е и втората по величина зала след църквата, допуска се, че е служела за столова. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им обичайното манастирско гостолюбие след изморителния им път и са беседвали 
с тях, поучавайки ги във вярата. На изток от църквата има други пространства: едно по-голямо и след него поредно ситуирани голям брой килии, впечатляващи със скромността и практичността си.
Много значима част на манастира е била естествената тераса пред неговите пространства. Тя е сензитивно изменена от каменоломците, които са разрушили огромна част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и упоменатите към този момент разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на всемирски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по разпръснатите са на членове на манастирското приятелство.
Времето е заличило загатна на кой светец е била отдадена изсечената с огромен труд в скалите черква. Но в случай че хората в този край намерят у себе си духовни сили и най-много в случай че имат нужда от възобновяване на обителта, те биха могли да я именуват с името на огромния подвижник и боговдъхновен отец – преподобни Ромил Видински, та имайки и неговите свети молебствия, под плодородното Божие слънце още веднъж да се възпламени светилникът на монашеската молитва, отправена за това място и за целия свят, и да се въздигне още един хладнокръвен пазач на съблюдаването на Православната религия и отечески обичаи.
Инфо: www.vidinskamitropoliya.com
