Албиносите в Сенегал: отхвърляни, преследвани, търсещи надежда
Албиносите (в съответния случай в градовете Дакар, Тиес, Диурбел в Сенегал, само че и в други африкански държави) са удивителни хора, които постоянно ме одобряват с необятно отворени прегръдки, сърца и домове. Нападани, насилвани и убивани в името на налудничави стандарти и суеверия, те носят у себе си доста горест, само че и светлина, която може да озари целия свят. Пътувайки сред столицата на Сенегал Дакар и градовете навътре в страната, си мисля за дистанцията на техните проблеми по отношение на нашите. Различни континенти, цели, възгледи и правила за живота. Далечни проблеми, от които има доста какво да научим за нашите проблеми в България, само че и за решенията им.
Далечни истории, само че какъв брой далечна може да бъде една човешка история?
Неудържимата африканска жега и буйстващият вятър, хвърлящ в очите прахуляк от алената почва на Сенегал, не пречупват 19-годишната Худжунджай , която се прибира към дома си след посещаване на Големия седмичен пазар в град Тиес. Тя е един от над 10 000 албиноси, които живеят в Сенегал.
Пътуващите в подминаващите я коли не пропущат да натиснат клаксона или да ѝ подвикнат през постоянно свалените си прозорци. Вървящите по тротоара локални незабавно се премесват от прилежащата страна на улицата, виждайки Худжунджай, покрила цялото си тяло в лек и изтънчен бял плат, без значение непоносимата температура. Хвърляйки обезпокоеното взор през рамо на всеки няколко стъпки, тя забързва крачка, усещайки че слънцето бърза към хоризонта, а от близката джамия се чуват първите апели на мюезина към осъществяване на молитвата Магриб, отделяща деня от вечерта.
Худжунджай
Худжунджай би трябвало да се прибере вкъщи преди да се е стъмнило – множеството набези над албиноси в страната се правят след залез, а в град Тиес, в който живее най-голямата албиноска общественост в Сенегал, сходни офанзиви не са необичайност.
Албинизъм – обществена и здравна присъда
Албинизмът се провокира от нарушаване в образуването на пигмента меланин в кожата, което е резултат на отклонения в интензивността на аминокиселината тирозин. Най-разпознаваемият симптом на болестта е розово-бялата кожа, което в страни с над 99% чернокожо население, ниско равнище на обучение и необятно публикувани национални вярвания води до налудничави стандарти и суеверия. Етнически, религиозно, езиково и културно албиносите не се разграничават по нищо от своите сънародници, само че локалните общности постоянно загърбват тези обстоятелства за сметка най-видимия – цветът на кожата.
Мохамед Диуф
Мохамед Диуф е на 15 години . В цялото му семейство има единствено още един албинос, отдалечен чичо, който живее в различен град. Към момента Мохамед учи в ислямско религиозно учебно заведение Даара в Диурбел. Мечтае да се завърне към образование в нормално учебно заведение, което се постанова да напусне откакто се появяват типичните за албиносите съществени проблеми със зрението, които фамилията му няма задоволително средства да реши посредством здравна намеса или закупуването на очила.
В нито едно от двете учебни заведения в никакъв случай не е бил избиран като част, от който и да е било тим, когато децата играят футбол. В Западна Африка страхът от албиноси е постоянно срещано събитие при децата, които се тормозят, че „ дяволите с бяла кожа “ могат да ги заразят и трансфорат самите тях в албиноси.
" Обичам да играя футбол, въпреки и самичък, само че един ден ще играя с Меси в Барселона ".
Мохамед е претърпял три опита за похищение. Два от тях са свързани с парламентарни избори, а третият със сериозен хазартен залог за значим дуел по сенегалска битка (типичен и най-популярен за страната спорт, композиция от класическа битка и МMA). Около огромни политически, публични и спортни събития заплахата за албиносите се усилва доста. В неразвитите провинциални региони, в които липсва обучение, инфраструктура или сили на реда, вярването, че убийството, отвличането или притежанието на части от тялото на албинос ще ти донесат шанс и ще спомогнат триумфа ти – политически, професионален, състезателен, хазартен, е изключително мощно застъпено.
Реалността на албиносите в Африка включва голям брой случаи на физическо, полово и психическо принуждение. Причините са свързани с вярвания, че албиносите имат вълшебен сили, които могат да ти донесат разцвет или да те излекуват от тежки болести. Легендите измежду по-склонното към суеверия население гласят, че полов контакт с албинос би могъл да убие вируса на ХИВ. Това води до извънредно високи равнища на изнасилвания, които приключват със заразяване със СПИН. Следвайки идентична логичност мнозина упрекват албиносите и за разпространяването на COVID-19. Но редом с това други национални вярвания укрепват убеждението, че точно посредством физически контакт с албинос болестта може да бъде преодоляно или даже да се построи имунитет превантивно.
Умимбай Алиуба и Мамаду Алиуба, 6 година
Когато Мамаду се ражда всички в фамилията са в потрес. Бащата и голяма част от роднините упрекват Умимбай в невярност с бял мъж, без значение че в региона, в който те живеят е съвсем невероятно да срещнеш бял човек. Тръгват клюки за неприятни поличби, зли вълшебства и призрачно зачатие. Първоначално всички се надяват, че децата са разменени в родилното поделение, в което Умимбай ражда Мамаду. Той е бял, всички в неговото семейство са чернокожи. Проклятие върху рода, което с годините някои съумяват да преодолеят, само че за други и до през днешния ден денят на раждането на Мамаду е ден, който в никакъв случай не е трябвало да съществува.
След първичния потрес родителите му се привързват към него, с помощта на работата на локални здравни служащи, които влизат в ролята на лекари, психотерапевти и най-важното – водачи на мнение измежду локалното население. Тяхното приемане на албиносите в общността е измежду ключовете за решаването на този проблем в бъдеще. Днес Мамаду е талисманът на фамилията и всеки се старае да го опази от всички рискове, които го чакат оттатък прага на къщата им в Тиес. Подобни рискове не липсват.
Самият Мамаду е отвличан два пъти – първият път е още бебе, когато локален мъж го сграбчва през прозореца и го отвлича. В продължение на 2 дни Мамаду е в неопределеност, след което е върнат на фамилията от полицията. 4 години по-късно изчезва, до момента в който играе на двора. Съседка инцидентно вижда, че бяло дете се качва в кола, която изключително бързо изчезва от улицата и прозорливо запомня регистрационния номер. Това евентуално избавя живота на детето, което е върнато на родителите му още същата вечер. Главата му е напълно обръсната. Умимбай и брачният партньор ѝ схващат, че похитителят продава кичури от главата на сина им на локални хора, които имат вяра, че това ще им донесе шанс и разцвет.
В края на петата си година Мамаду стартира да демонстрация първите признаци на типичното за албиносите нарушено зрение. Днес над 90% от албиносите в Сенегал са необразовани – зрението им губи остротата си още в първите години от техния живот. Семейството няма опция да финансира здравна намеса или закупуването на очила и детето отпада от учебно заведение. Липсата на обучение, слаборазвитите информационни и обществени умения и лимитираните междуобщностни контакти са наложили мита, че албиносите са умствено изостанали. Заболяването отключва затворен цикъл на обществено отменяне, от който малко на брой съумяват да избягат.
Един от позитивните образци е 25-годишният Бабакар Диу , който, с помощта на шанса да срещне верния човек в верния миг през днешния ден живее живот, за който доста албиноси мечтаят – живот на съвсем елементарен човек.
Бабакар Диу
Подобно на доста други албиноси, по този начин и Бабакар се ражда в семейство, в което няма други албиноси. Това провокира голям потрес измежду всички и доста родственици не съумяват да преодолеят, че в фамилията им има „ прокълнато дете “. Родителите му се стараят да го задържат оптимално дълго в учебно заведение, само че след по-малко от 4 години се постанова да напусне светското учебно заведение заради неспособност на родителите му да го устоят. Решението, което следва, е типично за доста родители, които са в идентична позиция. Той е изпратен да учи и живее в Даара (ислямско религиозно учебно заведение вид „ медресе “), където сходно на стотици хиляди деца в Сенегал, носещи прозвището " талибе " е измъчван и принуждаван да проси и краде, с цел да устоя ръководителя на учебното заведение, носещ купата Марабу.
" Всички считат, че, в случай че си албинос си друг. Или те ненавиждат, или те съжаляват, само че мястото ти е някъде там – на открито, на улицата. Навсякъде, само че не и наоколо до хората ".
Ракът на кожата – тихият, само че постоянно сигурен палач на албиносите
Всеки албинос в Африка живее със страха, че може да бъде жертва на експанзия, само че най-опасният зложелател не нападна в неосветените улици на Тиес, а измежду бял ден. Статистически слънчевите лъчи са по-смъртоносни за албиносите от всяко мачете или нож в Африка. Според данни на Организация на обединените нации 98% от албиносите не доживяват 40 години, в резултат на болести, свързани с излагане на слънце. В над 80% от тези случаи повода е рак на кожата. В страна с над 99% чернокожо население и разрастваща се стопанска система, достъпът до слънцезащитни кремове е извънредно стеснен, а цената е десетки пъти по-висока от тази в Европа. Тя е непоносима за средностатистическия сенегалец, а за албиносите тя е немислима, имайки поради тяхното съвсем цялостно изключване от пазара на труда. Към момента продължава да няма нито един албинос, който да работи в обществения бранш на страната.
Почти всяка бутилка слънцезащитен крем в Сенегал е подаяние от чужбина, а албиносите се нуждаят от него, както от вода и въздух. Ниското равнище на обучение и неналичието на достоверна информация постоянно забавят процеса по осъзнаване на риска и, когато се появяват признаците и недоволствата, е към този момент прекомерно късно. Единственият излаз за албиносите е да лимитират оптимално времето, което прекарват под жаркото африканско слънце, лишавайки се от благоприятни условия за работа, социализиране или спортуване.
Новото потомство, което декларира себе си
С модернизацията на Сенегал, отварянето на страната към света и навлизането на интернета и обществените мрежи в живота на елементарния африканец, се възпитава и ново потомство албиноси. То е по-запознато със болестта си и търси своето пълноценно място в обществото. Опълчвайки се на суеверията, албиносите търсят разговор с общностите, в които живеят. Лидер в този развой е Мамаду Бамба Диоп , който е създател и ръководител на Асоциацията на албиносите в Сенегал. Целта на организацията е да подкрепя албиносите в обществен, битов, юридически, здравен и политически смисъл.
Мамаду Бамба Диоп
Той в персонален проект и организацията като конструкция се трансформират в представителите на локално и национално равнище на една общественост, която досега в никакъв случай не е имала опция да пази правата си. А болшинството от нея в никакъв случай не е и подозирало, че въобще има права.
Един от най-големите планове на Диоп и асоциацията е довършването на учебното заведение за незрящи. Училището няма да бъде лимитирано единствено за деца-албиноси, защото всички в общността имат вяра, че не е нужна повече (само)изолация, а последователното консолидиране на албиносите в публичния живот.
Уаля
Създаването на учебното заведение ще прекъсне омагьосания кръг, в който албиносите живеят от епохи – липса на обучение, обществено и професионално изключване, живот в беднотия и ужасяващо ниска дълготрайност на живота.
Аласан
Освен като учебен център, бъдещото учебно заведение ще служи и като медицински пункт, в който ще се правят регулярни прегледи. Два от етажите са проектирани като стаи за живеене, в които ще се настаняват деца, които са останали без родители или те са се отказали от тях заради обстоятелството, че са албиноси. Към момента постройката е към момента на недодялан градеж, само че в нея към този момент се провеждат събития, сплотяващи общността и се дават базови медицински услуги и прегледи за предварителна защита.
Бината и Сафара
Оризът на котлона в кухнята на Худжунджай завира, до момента в който тя реже зеленчуци, които сервира на гостите си – албиноси и чернокожи, на следващата вечер за опознаване. Подобни събития тя провежда най-малко един път в месеца. Поканени са всички, които желаят да се причислят, само че множеството лица са познати. Тази вечер срещата е по-специална – близначките Бината и Сафара ще извършват типични за региона песни и танци. Независимо че са близначки албинизмът се е развил само при Бината , което ги трансформира в хубав знак и любимки на всички в общността. Докато двете девойки пеят и танцуват Худжунджай отбелязва: " Така наподобява Сенегал, за който бленувам ".
Автор и фотоси: Делян Тодоров
Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към интернационалните връзки, тероризма и проблемите на развиващия се свят. Основният акцент в работата му са процесите в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Автор е на голям брой материали, отразяващи събития в тези райони на света. Посетил е Сенегал в качеството си на публицист.
Делян Тодоров е взел участие в първия епизод от поредицата на Българска национална телевизия " Българското пътешестване в Европа ", отдаден на миграцията и осъществен през 2018 година.
Далечни истории, само че какъв брой далечна може да бъде една човешка история?
Неудържимата африканска жега и буйстващият вятър, хвърлящ в очите прахуляк от алената почва на Сенегал, не пречупват 19-годишната Худжунджай , която се прибира към дома си след посещаване на Големия седмичен пазар в град Тиес. Тя е един от над 10 000 албиноси, които живеят в Сенегал.
Пътуващите в подминаващите я коли не пропущат да натиснат клаксона или да ѝ подвикнат през постоянно свалените си прозорци. Вървящите по тротоара локални незабавно се премесват от прилежащата страна на улицата, виждайки Худжунджай, покрила цялото си тяло в лек и изтънчен бял плат, без значение непоносимата температура. Хвърляйки обезпокоеното взор през рамо на всеки няколко стъпки, тя забързва крачка, усещайки че слънцето бърза към хоризонта, а от близката джамия се чуват първите апели на мюезина към осъществяване на молитвата Магриб, отделяща деня от вечерта.
Худжунджай Худжунджай би трябвало да се прибере вкъщи преди да се е стъмнило – множеството набези над албиноси в страната се правят след залез, а в град Тиес, в който живее най-голямата албиноска общественост в Сенегал, сходни офанзиви не са необичайност.
Албинизъм – обществена и здравна присъда
Албинизмът се провокира от нарушаване в образуването на пигмента меланин в кожата, което е резултат на отклонения в интензивността на аминокиселината тирозин. Най-разпознаваемият симптом на болестта е розово-бялата кожа, което в страни с над 99% чернокожо население, ниско равнище на обучение и необятно публикувани национални вярвания води до налудничави стандарти и суеверия. Етнически, религиозно, езиково и културно албиносите не се разграничават по нищо от своите сънародници, само че локалните общности постоянно загърбват тези обстоятелства за сметка най-видимия – цветът на кожата.
Мохамед Диуф Мохамед Диуф е на 15 години . В цялото му семейство има единствено още един албинос, отдалечен чичо, който живее в различен град. Към момента Мохамед учи в ислямско религиозно учебно заведение Даара в Диурбел. Мечтае да се завърне към образование в нормално учебно заведение, което се постанова да напусне откакто се появяват типичните за албиносите съществени проблеми със зрението, които фамилията му няма задоволително средства да реши посредством здравна намеса или закупуването на очила.
В нито едно от двете учебни заведения в никакъв случай не е бил избиран като част, от който и да е било тим, когато децата играят футбол. В Западна Африка страхът от албиноси е постоянно срещано събитие при децата, които се тормозят, че „ дяволите с бяла кожа “ могат да ги заразят и трансфорат самите тях в албиноси.
" Обичам да играя футбол, въпреки и самичък, само че един ден ще играя с Меси в Барселона ".
Мохамед е претърпял три опита за похищение. Два от тях са свързани с парламентарни избори, а третият със сериозен хазартен залог за значим дуел по сенегалска битка (типичен и най-популярен за страната спорт, композиция от класическа битка и МMA). Около огромни политически, публични и спортни събития заплахата за албиносите се усилва доста. В неразвитите провинциални региони, в които липсва обучение, инфраструктура или сили на реда, вярването, че убийството, отвличането или притежанието на части от тялото на албинос ще ти донесат шанс и ще спомогнат триумфа ти – политически, професионален, състезателен, хазартен, е изключително мощно застъпено.
Реалността на албиносите в Африка включва голям брой случаи на физическо, полово и психическо принуждение. Причините са свързани с вярвания, че албиносите имат вълшебен сили, които могат да ти донесат разцвет или да те излекуват от тежки болести. Легендите измежду по-склонното към суеверия население гласят, че полов контакт с албинос би могъл да убие вируса на ХИВ. Това води до извънредно високи равнища на изнасилвания, които приключват със заразяване със СПИН. Следвайки идентична логичност мнозина упрекват албиносите и за разпространяването на COVID-19. Но редом с това други национални вярвания укрепват убеждението, че точно посредством физически контакт с албинос болестта може да бъде преодоляно или даже да се построи имунитет превантивно.
Умимбай Алиуба и Мамаду Алиуба, 6 година Когато Мамаду се ражда всички в фамилията са в потрес. Бащата и голяма част от роднините упрекват Умимбай в невярност с бял мъж, без значение че в региона, в който те живеят е съвсем невероятно да срещнеш бял човек. Тръгват клюки за неприятни поличби, зли вълшебства и призрачно зачатие. Първоначално всички се надяват, че децата са разменени в родилното поделение, в което Умимбай ражда Мамаду. Той е бял, всички в неговото семейство са чернокожи. Проклятие върху рода, което с годините някои съумяват да преодолеят, само че за други и до през днешния ден денят на раждането на Мамаду е ден, който в никакъв случай не е трябвало да съществува.
След първичния потрес родителите му се привързват към него, с помощта на работата на локални здравни служащи, които влизат в ролята на лекари, психотерапевти и най-важното – водачи на мнение измежду локалното население. Тяхното приемане на албиносите в общността е измежду ключовете за решаването на този проблем в бъдеще. Днес Мамаду е талисманът на фамилията и всеки се старае да го опази от всички рискове, които го чакат оттатък прага на къщата им в Тиес. Подобни рискове не липсват.
Самият Мамаду е отвличан два пъти – първият път е още бебе, когато локален мъж го сграбчва през прозореца и го отвлича. В продължение на 2 дни Мамаду е в неопределеност, след което е върнат на фамилията от полицията. 4 години по-късно изчезва, до момента в който играе на двора. Съседка инцидентно вижда, че бяло дете се качва в кола, която изключително бързо изчезва от улицата и прозорливо запомня регистрационния номер. Това евентуално избавя живота на детето, което е върнато на родителите му още същата вечер. Главата му е напълно обръсната. Умимбай и брачният партньор ѝ схващат, че похитителят продава кичури от главата на сина им на локални хора, които имат вяра, че това ще им донесе шанс и разцвет.
В края на петата си година Мамаду стартира да демонстрация първите признаци на типичното за албиносите нарушено зрение. Днес над 90% от албиносите в Сенегал са необразовани – зрението им губи остротата си още в първите години от техния живот. Семейството няма опция да финансира здравна намеса или закупуването на очила и детето отпада от учебно заведение. Липсата на обучение, слаборазвитите информационни и обществени умения и лимитираните междуобщностни контакти са наложили мита, че албиносите са умствено изостанали. Заболяването отключва затворен цикъл на обществено отменяне, от който малко на брой съумяват да избягат.
Един от позитивните образци е 25-годишният Бабакар Диу , който, с помощта на шанса да срещне верния човек в верния миг през днешния ден живее живот, за който доста албиноси мечтаят – живот на съвсем елементарен човек.
Бабакар Диу Подобно на доста други албиноси, по този начин и Бабакар се ражда в семейство, в което няма други албиноси. Това провокира голям потрес измежду всички и доста родственици не съумяват да преодолеят, че в фамилията им има „ прокълнато дете “. Родителите му се стараят да го задържат оптимално дълго в учебно заведение, само че след по-малко от 4 години се постанова да напусне светското учебно заведение заради неспособност на родителите му да го устоят. Решението, което следва, е типично за доста родители, които са в идентична позиция. Той е изпратен да учи и живее в Даара (ислямско религиозно учебно заведение вид „ медресе “), където сходно на стотици хиляди деца в Сенегал, носещи прозвището " талибе " е измъчван и принуждаван да проси и краде, с цел да устоя ръководителя на учебното заведение, носещ купата Марабу.
" Всички считат, че, в случай че си албинос си друг. Или те ненавиждат, или те съжаляват, само че мястото ти е някъде там – на открито, на улицата. Навсякъде, само че не и наоколо до хората ".
Ракът на кожата – тихият, само че постоянно сигурен палач на албиносите
Всеки албинос в Африка живее със страха, че може да бъде жертва на експанзия, само че най-опасният зложелател не нападна в неосветените улици на Тиес, а измежду бял ден. Статистически слънчевите лъчи са по-смъртоносни за албиносите от всяко мачете или нож в Африка. Според данни на Организация на обединените нации 98% от албиносите не доживяват 40 години, в резултат на болести, свързани с излагане на слънце. В над 80% от тези случаи повода е рак на кожата. В страна с над 99% чернокожо население и разрастваща се стопанска система, достъпът до слънцезащитни кремове е извънредно стеснен, а цената е десетки пъти по-висока от тази в Европа. Тя е непоносима за средностатистическия сенегалец, а за албиносите тя е немислима, имайки поради тяхното съвсем цялостно изключване от пазара на труда. Към момента продължава да няма нито един албинос, който да работи в обществения бранш на страната.
Почти всяка бутилка слънцезащитен крем в Сенегал е подаяние от чужбина, а албиносите се нуждаят от него, както от вода и въздух. Ниското равнище на обучение и неналичието на достоверна информация постоянно забавят процеса по осъзнаване на риска и, когато се появяват признаците и недоволствата, е към този момент прекомерно късно. Единственият излаз за албиносите е да лимитират оптимално времето, което прекарват под жаркото африканско слънце, лишавайки се от благоприятни условия за работа, социализиране или спортуване.
Новото потомство, което декларира себе си
С модернизацията на Сенегал, отварянето на страната към света и навлизането на интернета и обществените мрежи в живота на елементарния африканец, се възпитава и ново потомство албиноси. То е по-запознато със болестта си и търси своето пълноценно място в обществото. Опълчвайки се на суеверията, албиносите търсят разговор с общностите, в които живеят. Лидер в този развой е Мамаду Бамба Диоп , който е създател и ръководител на Асоциацията на албиносите в Сенегал. Целта на организацията е да подкрепя албиносите в обществен, битов, юридически, здравен и политически смисъл.
Мамаду Бамба Диоп Той в персонален проект и организацията като конструкция се трансформират в представителите на локално и национално равнище на една общественост, която досега в никакъв случай не е имала опция да пази правата си. А болшинството от нея в никакъв случай не е и подозирало, че въобще има права.
Един от най-големите планове на Диоп и асоциацията е довършването на учебното заведение за незрящи. Училището няма да бъде лимитирано единствено за деца-албиноси, защото всички в общността имат вяра, че не е нужна повече (само)изолация, а последователното консолидиране на албиносите в публичния живот.
Уаля Създаването на учебното заведение ще прекъсне омагьосания кръг, в който албиносите живеят от епохи – липса на обучение, обществено и професионално изключване, живот в беднотия и ужасяващо ниска дълготрайност на живота.
Аласан Освен като учебен център, бъдещото учебно заведение ще служи и като медицински пункт, в който ще се правят регулярни прегледи. Два от етажите са проектирани като стаи за живеене, в които ще се настаняват деца, които са останали без родители или те са се отказали от тях заради обстоятелството, че са албиноси. Към момента постройката е към момента на недодялан градеж, само че в нея към този момент се провеждат събития, сплотяващи общността и се дават базови медицински услуги и прегледи за предварителна защита.
Бината и Сафара Оризът на котлона в кухнята на Худжунджай завира, до момента в който тя реже зеленчуци, които сервира на гостите си – албиноси и чернокожи, на следващата вечер за опознаване. Подобни събития тя провежда най-малко един път в месеца. Поканени са всички, които желаят да се причислят, само че множеството лица са познати. Тази вечер срещата е по-специална – близначките Бината и Сафара ще извършват типични за региона песни и танци. Независимо че са близначки албинизмът се е развил само при Бината , което ги трансформира в хубав знак и любимки на всички в общността. Докато двете девойки пеят и танцуват Худжунджай отбелязва: " Така наподобява Сенегал, за който бленувам ".
Автор и фотоси: Делян Тодоров
Делян Тодоров е фотожурналист с интерес към интернационалните връзки, тероризма и проблемите на развиващия се свят. Основният акцент в работата му са процесите в Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Автор е на голям брой материали, отразяващи събития в тези райони на света. Посетил е Сенегал в качеството си на публицист.
Делян Тодоров е взел участие в първия епизод от поредицата на Българска национална телевизия " Българското пътешестване в Европа ", отдаден на миграцията и осъществен през 2018 година.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ