Смъртта е паспорт за живота. Испанец оцеля след падане в бездна, рак и мълния
Алберт Сегура споделя за изумителните си срещи с отвъдното
Смъртта е паспорт за живота. С тази имитация феноменът в катеренето и алпинизма Алберт Сегура изяснява в резюме какво е да преживеш 20 евентуално смъртоносни случая. И да останеш жив.
50-годишният испанец неотдавна издаде книга със напълно разумното заглавие " 20 живота ", или както самичък се майтапи - с 13 повече от тези на котките.
Историите му са в действителност изумителни, като на моменти даже е мъчно да се повярва, че всичко това е истина. Доказват го обаче голям брой очевидци и обстоятелства, а самият Сегура споделя с лекост за срещите си със гибелта. А те са били както многочислени, по този начин и и много колоритни - от рухвания в пропасти, през рак и инфекции, та чак до удар от гръмотевица.
" Извинявам се, че не съм във форма, само че преди седмица паднах в 30-метрова бездна и към момента не съм се възстановил добре. Просто една канара, която изглеждаше твърда, в действителност не беше - поддаде и аз полетях надолу. 7 пукнати ребра и счупена ключица, нищо съществено ", стартира изявлението си за Marca Сегура.
Той споделя, че се препитава като инструктор и планинар, който слага реклами тук-там, където естествени хора отхвърлят да се качат. Още като млад осъзнава, че животът в града го задушава и потегля по света, с цел да практикува обичаното си катерене.
" Бяхме тръгнали със фамилията с кемпер да обикаляме света, само че ми се обадиха, че майка ми умира. Прибрахме се, само че късно. След това хванах доста необичаен вирус, при каране на кънки си счупих две ребра, макар че карам кънки от дете и в никакъв случай не бях падал, диагностицираха ме с рак и известно време трябваше да се подлагам на химиотерапия... Когато най-сетне се възвърнах, взех решение да пътувам до Йордания. Там покорих 7 от най-трудните скални направления единствено в границите на 20 дни, само че се подхлъзнах в бездна и бях евакуиран с хеликоптер. Пробит бял дроб и повредена трахея. След 3 дни излязох от болничното заведение, тъй като трябваше да образовам над 1500 индивида ", споделя Сегура.
Малко по-късно той поема към Австралия, където пък го удря гръмотевица.
Или както самичък признава - очевидно е била " дребна гръмотевица ", щом оживява.
" Бяхме високо в планината, развихри се гръмотевична стихия. Опитахме се да се подслоним под една канара, макар че знаехме какъв брой неприятна концепция е това. Помня по какъв начин косата ми щръкна във въздуха, по-късно полетях на 5 метра. Гърбът ми пушеше и беше опърлен. За към 2 седмици се оправих ", продължава Сегура, който разказва всичките си истории в книга.
За издаването й той разчита на дарения, като събира нужната сума единствено за 24 часа.
И несъмнено - след всичко претърпяно е доста забавно по какъв начин сходен човек гледа на живота. И счита ли се за вечен.
" Трябва да имаш почит към гибелта и да обичаш живота. Да се подготвяш оптимално за всичко, само че би трябвало да имаш и шанс. Ползвам най-хубавата екипировка и това ме е спасявало на няколко пъти. Ако предизвикваш гибелта, тя рано или късно ще те застигне. Аз си обичам метода на живот и знам, че съм получил прекомерно доста втори шансове. Затова се пробвам да не мисля за на следващия ден, а да пребивавам за през днешния ден. Просто по този начин ", обобщава Сегура, който очевидно в действителност има стабилен ангел-пазител...
Смъртта е паспорт за живота. С тази имитация феноменът в катеренето и алпинизма Алберт Сегура изяснява в резюме какво е да преживеш 20 евентуално смъртоносни случая. И да останеш жив.
50-годишният испанец неотдавна издаде книга със напълно разумното заглавие " 20 живота ", или както самичък се майтапи - с 13 повече от тези на котките.
Историите му са в действителност изумителни, като на моменти даже е мъчно да се повярва, че всичко това е истина. Доказват го обаче голям брой очевидци и обстоятелства, а самият Сегура споделя с лекост за срещите си със гибелта. А те са били както многочислени, по този начин и и много колоритни - от рухвания в пропасти, през рак и инфекции, та чак до удар от гръмотевица.
" Извинявам се, че не съм във форма, само че преди седмица паднах в 30-метрова бездна и към момента не съм се възстановил добре. Просто една канара, която изглеждаше твърда, в действителност не беше - поддаде и аз полетях надолу. 7 пукнати ребра и счупена ключица, нищо съществено ", стартира изявлението си за Marca Сегура.
Той споделя, че се препитава като инструктор и планинар, който слага реклами тук-там, където естествени хора отхвърлят да се качат. Още като млад осъзнава, че животът в града го задушава и потегля по света, с цел да практикува обичаното си катерене.
" Бяхме тръгнали със фамилията с кемпер да обикаляме света, само че ми се обадиха, че майка ми умира. Прибрахме се, само че късно. След това хванах доста необичаен вирус, при каране на кънки си счупих две ребра, макар че карам кънки от дете и в никакъв случай не бях падал, диагностицираха ме с рак и известно време трябваше да се подлагам на химиотерапия... Когато най-сетне се възвърнах, взех решение да пътувам до Йордания. Там покорих 7 от най-трудните скални направления единствено в границите на 20 дни, само че се подхлъзнах в бездна и бях евакуиран с хеликоптер. Пробит бял дроб и повредена трахея. След 3 дни излязох от болничното заведение, тъй като трябваше да образовам над 1500 индивида ", споделя Сегура.
Малко по-късно той поема към Австралия, където пък го удря гръмотевица.
Или както самичък признава - очевидно е била " дребна гръмотевица ", щом оживява.
" Бяхме високо в планината, развихри се гръмотевична стихия. Опитахме се да се подслоним под една канара, макар че знаехме какъв брой неприятна концепция е това. Помня по какъв начин косата ми щръкна във въздуха, по-късно полетях на 5 метра. Гърбът ми пушеше и беше опърлен. За към 2 седмици се оправих ", продължава Сегура, който разказва всичките си истории в книга.
За издаването й той разчита на дарения, като събира нужната сума единствено за 24 часа.
И несъмнено - след всичко претърпяно е доста забавно по какъв начин сходен човек гледа на живота. И счита ли се за вечен.
" Трябва да имаш почит към гибелта и да обичаш живота. Да се подготвяш оптимално за всичко, само че би трябвало да имаш и шанс. Ползвам най-хубавата екипировка и това ме е спасявало на няколко пъти. Ако предизвикваш гибелта, тя рано или късно ще те застигне. Аз си обичам метода на живот и знам, че съм получил прекомерно доста втори шансове. Затова се пробвам да не мисля за на следващия ден, а да пребивавам за през днешния ден. Просто по този начин ", обобщава Сегура, който очевидно в действителност има стабилен ангел-пазител...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ