„Най-голямата ми грешка“: Връзката на Айнщайн с атомната бомба
Алберт Айнщайн е считан от някои за най-великия академик, живял до момента. Големите му открития са именити, само че в последна сметка и той е човек, който прави неточности като всички нас. Дали обаче сериозността на следствията от тези неточности е еквивалентна на гения?
На 11 октомври 1939 година група учени, измежду които е и Алберт Айнщайн, връчват на американския президент Франклин Рузвелт писмо, в което го предизвестяват за голямата заплаха от разработваната в нацистка Германия атомна бомба. Но малко преди този момент, при започване на август, в първото си писмо до президента, Айнщайн е този, който го убеждава да стартира разработка на страховитото оръжие. Той акцентира значимостта Съединени американски щати да сътвори ресурс от уран и да стартират научните проучвания, изключително имайки поради, че нацистка Германия може да направи същото. Едва няколко години по-късно ученият осъзнава злокобната си роля в този исторически миг и стартира надълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.
Военните дейности форсират производството на атомната бомба. За първи път тя е тествана с цената на почтени жертви в Хирошима и Нагасаки. А Алберт Айнщайн признава: „ Аз направих най-голямата неточност в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба “.
Писмото на Айнщайн
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда – бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и някогашна Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн “
Проектът „ Манхатън “
На 9 октомври 1941 година президентът Рузвелт утвърждава атомна стратегия, която по-късно се трансформира в плана „ Манхатън “. Това е кодово наименование за американските старания да се разработят и тестват нуклеарни оръжия по време на Втората международна война. Създаването на същинската атомна бомба е ръководено от Генерал Лесли Гроувс под наблюдението на физика Робърт Опенхаймер, който е шеф на лабораторията Лос Аламос, където се прави създаването.
Работниците не знаят какво създават
Между 1942 година и 1946 година са създадени два типа атомни бомби – урановата „ Little Boy “ („ Малчугана “), както и две плутониеви бомби – „ Fat Man “ („ Дебелака “) и „ Тринити “. Целият план се реализира при извънредно секретни условия, като огромна част от служащите не знаят какво създават. Въпреки цялата загадъчност руски шпиони съумяват да обхванат вътре и схващат, че Съединени американски щати са основали атомни бомби.
На 16 юли 1945 година „ Тринити “ става първото детонирано нуклеарно оръжие. По-малко от месец по-късно, президентът Хари Труман позволява потреблението на нуклеарно оръжие над Япония. На 6 август 1945 година „ Малчуганът “ е хвърлен над японското пристанище Хирошима, а на 9 август „ Дебелакът “ е хвърлен над Нагасаки. В резултат на тези атомни бомбардировки умират близо 400 000 души.
Америка е първата и единствена към този момент страна, употребявали нуклеарно оръжие против собствен съперник.
Това остават единствените нуклеарни бомби, употребявани в историята на човечеството до момента, а планът „ Манхатън “ става нарицателно за пагубните последици, които може да има от един теоретичен план с подобен мащаб, когато липсва световен надзор и схващане.
Взривът на атомната бомба над Хирошима има мощ от 15 000 тона тротилов еквивалент или 15 килотона. За съпоставяне, тежестта на атомната бомба е едвам 64 кг. В радиус на километър от епицентъра мигновено умират към 70-80 000 души. Оцелелите са изпепелени от топлинната вълна, която се развихря на повърхност 11 кв. км с температура до 4000 градуса по Целзий. Така, единствено за няколко секунди, са убити над 30% от популацията на Хирошима. Близо 70% от постройките в града са сринати до основи, а 10% тежко повредени.
Вследствие на детонацията са унищожени всички лечебни заведения, като над 90% от медицинския личен състав в Хирошима умира. Това способства за броя на жертвите, който пораства в часовете след детонацията. В идващите 5 години от лъчева болест умират още 120 хиляди. Радиацията покачва фрапантно броя на хората с рак, левкемия. Увеличават се бебетата, родени с увреждания.
Дори през днешния ден тематиката какъв брой тъкмо са жертвите на атомната бомба в Хирошима е противоречива, като според от метода на оценяване и източниците броят на жертвите варира от 100 000 до над 200 000 души.
По-късно Айнщайн назовава атомната бомба страшна заплаха за човечеството и в писмата си до предприемача Кливланд Додж. Предприемачът става един от основателите на придвижването против оръжията за всеобщо заличаване след основаването през 1946 година от Айнщайн на Извънредния комитет на атомните физици за предотвратяването на сходни нещастия в бъдеще.
На карта е сложено съществуването на нашата цивилизация “, написа в едно от писмата си до Додж великият академик през месец октомври 1946 година.
Атомната бомба като политическо оръжие
Ядреното предимство на Съединени американски щати е съставка от рецептата по превръщането на страната в приета през днешния ден от всички световна суперсила. Атомната бомба и проектите й за по-нататъшна приложимост работи като спирачка пред възможните планове на Сталин да усили сферата си на въздействие отвън избраните преди този момент граници. Според историците нуклеарното супероръжие е една от аргументите Съюз на съветските социалистически републики да не изпрати помощ на гръцките комунисти в гражданската война, която се води в южната ни съседка сред 1946 и 1949 година. Съветският съюз изоставя упоритостта си да популяризира комунизма в Западна Европа и съблюдава начертаните зони на въздействие.
По-късно, когато Москва се снабдява със своя атомна бомба, страхът от световен нуклеарен спор и взаимното самоизтребление, кара политиците от двете страни на Желязната завеса да не рискуват превръщането на Студената война в „ топла “. Въпреки това, даже през днешния ден светът е единствено „ на един бутон “ от цялостното си заличаване...
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
На 11 октомври 1939 година група учени, измежду които е и Алберт Айнщайн, връчват на американския президент Франклин Рузвелт писмо, в което го предизвестяват за голямата заплаха от разработваната в нацистка Германия атомна бомба. Но малко преди този момент, при започване на август, в първото си писмо до президента, Айнщайн е този, който го убеждава да стартира разработка на страховитото оръжие. Той акцентира значимостта Съединени американски щати да сътвори ресурс от уран и да стартират научните проучвания, изключително имайки поради, че нацистка Германия може да направи същото. Едва няколко години по-късно ученият осъзнава злокобната си роля в този исторически миг и стартира надълбоко да съжалява за позицията, която е изразил.
Военните дейности форсират производството на атомната бомба. За първи път тя е тествана с цената на почтени жертви в Хирошима и Нагасаки. А Алберт Айнщайн признава: „ Аз направих най-голямата неточност в живота си, когато написах писмото до президента Рузвелт, в което препоръчвах да се направи атомна бомба “.
Писмото на Айнщайн
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда – бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и някогашна Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн “
Проектът „ Манхатън “
На 9 октомври 1941 година президентът Рузвелт утвърждава атомна стратегия, която по-късно се трансформира в плана „ Манхатън “. Това е кодово наименование за американските старания да се разработят и тестват нуклеарни оръжия по време на Втората международна война. Създаването на същинската атомна бомба е ръководено от Генерал Лесли Гроувс под наблюдението на физика Робърт Опенхаймер, който е шеф на лабораторията Лос Аламос, където се прави създаването.
Работниците не знаят какво създават
Между 1942 година и 1946 година са създадени два типа атомни бомби – урановата „ Little Boy “ („ Малчугана “), както и две плутониеви бомби – „ Fat Man “ („ Дебелака “) и „ Тринити “. Целият план се реализира при извънредно секретни условия, като огромна част от служащите не знаят какво създават. Въпреки цялата загадъчност руски шпиони съумяват да обхванат вътре и схващат, че Съединени американски щати са основали атомни бомби.
На 16 юли 1945 година „ Тринити “ става първото детонирано нуклеарно оръжие. По-малко от месец по-късно, президентът Хари Труман позволява потреблението на нуклеарно оръжие над Япония. На 6 август 1945 година „ Малчуганът “ е хвърлен над японското пристанище Хирошима, а на 9 август „ Дебелакът “ е хвърлен над Нагасаки. В резултат на тези атомни бомбардировки умират близо 400 000 души.
Америка е първата и единствена към този момент страна, употребявали нуклеарно оръжие против собствен съперник.
Това остават единствените нуклеарни бомби, употребявани в историята на човечеството до момента, а планът „ Манхатън “ става нарицателно за пагубните последици, които може да има от един теоретичен план с подобен мащаб, когато липсва световен надзор и схващане.
Взривът на атомната бомба над Хирошима има мощ от 15 000 тона тротилов еквивалент или 15 килотона. За съпоставяне, тежестта на атомната бомба е едвам 64 кг. В радиус на километър от епицентъра мигновено умират към 70-80 000 души. Оцелелите са изпепелени от топлинната вълна, която се развихря на повърхност 11 кв. км с температура до 4000 градуса по Целзий. Така, единствено за няколко секунди, са убити над 30% от популацията на Хирошима. Близо 70% от постройките в града са сринати до основи, а 10% тежко повредени.
Вследствие на детонацията са унищожени всички лечебни заведения, като над 90% от медицинския личен състав в Хирошима умира. Това способства за броя на жертвите, който пораства в часовете след детонацията. В идващите 5 години от лъчева болест умират още 120 хиляди. Радиацията покачва фрапантно броя на хората с рак, левкемия. Увеличават се бебетата, родени с увреждания.
Дори през днешния ден тематиката какъв брой тъкмо са жертвите на атомната бомба в Хирошима е противоречива, като според от метода на оценяване и източниците броят на жертвите варира от 100 000 до над 200 000 души.
По-късно Айнщайн назовава атомната бомба страшна заплаха за човечеството и в писмата си до предприемача Кливланд Додж. Предприемачът става един от основателите на придвижването против оръжията за всеобщо заличаване след основаването през 1946 година от Айнщайн на Извънредния комитет на атомните физици за предотвратяването на сходни нещастия в бъдеще.
На карта е сложено съществуването на нашата цивилизация “, написа в едно от писмата си до Додж великият академик през месец октомври 1946 година.
Атомната бомба като политическо оръжие
Ядреното предимство на Съединени американски щати е съставка от рецептата по превръщането на страната в приета през днешния ден от всички световна суперсила. Атомната бомба и проектите й за по-нататъшна приложимост работи като спирачка пред възможните планове на Сталин да усили сферата си на въздействие отвън избраните преди този момент граници. Според историците нуклеарното супероръжие е една от аргументите Съюз на съветските социалистически републики да не изпрати помощ на гръцките комунисти в гражданската война, която се води в южната ни съседка сред 1946 и 1949 година. Съветският съюз изоставя упоритостта си да популяризира комунизма в Западна Европа и съблюдава начертаните зони на въздействие.
По-късно, когато Москва се снабдява със своя атомна бомба, страхът от световен нуклеарен спор и взаимното самоизтребление, кара политиците от двете страни на Желязната завеса да не рискуват превръщането на Студената война в „ топла “. Въпреки това, даже през днешния ден светът е единствено „ на един бутон “ от цялостното си заличаване...
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ