Албена Данилова: Класическа музика по съкратени формули е обедняване на човешкия дух
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА, концертмайстор на Виенската филхармония пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА и МИЛА ЕДРЕВА за първата си среща във Варна с Концерта за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров; обиграният диригентски жест на Павел Балев; комфортно написаната солова партия; типичните „ панчови модулации “; класическата музика по съкратени формули като обедняване на човешкия дух; камерните обединения като реклама; поуката от коронавирус пандемията за незаменимото живо преживяване; уеднаквяването, дигитализацията и изкуственият разсъдък против вертикала на изкуството; новото произведение като ново начало и нов път, който би трябвало да се извърви.
- Чудесно е, че откакто Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, в този момент я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е чувството от първите подготовки?
- Във Варна не съм за пръв път, само че в действителност за пръв път изсвирвам с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с който имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с отракан диригентски жест, който събира нещата дружно, е вълнуващо. Да, разчувствана съм, тъй като съм на родна сцена и ми следва премиера.
- Предполагам, че рядко свирите български произведения, само че когато има подобен случай, подхождате ли по друг метод към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?
- И едното и другото. Отношението би трябвало да бъде професионално, само че у мен всякога нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от предишното и ме застигат мелодии, които припомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има подобен български детайл, само че особено в този концерт той съвсем липсва, като изключим последната част.
- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в доста връзки - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско присъединяване в Залцбургския фестивал. И ето в този момент първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата позиция на цигулар, по какъв начин е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал поради мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.
- Концертът е написан доста комфортно за цигулка, като изключим типичните „ панчови модулации “, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и в действителност комфортна за ръцете, което демонстрира, с изключение на намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза сред двамата братя.
- Първите рецензии за концерта през 1921 година приказват за мощни сили и мощно лъчение...
- Всеки има своята интерпретация, само че фактически този концерт е зареден с доста младежка сила. Усеща се също въздействието на всички симфонии, които по това време Панчо Владигеров е изучавал и изследвал в Германия. В този смисъл концертът, основан при започване на новия век, изобщо не е непознат на западноевропейската музика, той е по-скоро непознат за българина, в сравнение с за западноевропееца. И макар тези особености творбата има личен образ.
- Като професор по цигулка в Университета за музика във Виена, кои, съгласно Вас, са най-удачните пътища за приобщаване на младежите към високото изкуство? Модерни аранжименти, осъвременяване, необикновени визии и така нататък
- Това е главен проблем на класическата музика и на оперните театри през днешния ден. Класическите творби не могат да се подмладят, в случай че ги съкратим, само че персонално аз не искам да изсвирвам музика по съкратени формули, тъй като това е обедняване на човешкия дух и принизяване на човешката просветеност. Не би трябвало да отиваме в тази посока. Смятам, че не бихме постигнали нищо с всевъзможни съкращения, компилации и други заместители. Съжалявам, в случай че мнението ми по този въпрос наподобява коренно. Убедена съм, че в случай че желаем надълбоко изкуство, би трябвало да се стремим към него, би трябвало да се стремим към дълбокото, не към плиткото. Плиткото е незадълбочено. А с цел да се оправим с казуса, че високото изкуство го няма или не е задоволително като наличие, би трябвало самите ние, музикантите, повече да го популяризираме. Имам поради камерни обединения, с които да се тръгне по учебни заведения, да се свири в приятни места, където се събират не повече от 50 души. Аз също вземам участие в доста такива камерни обединения и знам от опит, че това е добра реклама. Най-хубаво би било, естествено, музикалното образование да стартира още в детска възраст със свирене на инструмент, визити на симфонични концерти, оперни и балетни спектакли.
- Заплашена ли е класическата музика от изкуствения разсъдък? Научихме, че изкуствен интелект към този момент е дописал Десетата симфония на Бетовен, даже Дрезденската Земперопер ще сложи творба по текст и музика на изкуствен интелект.
- Не знам какво да чакаме. Това, което разбрах в годините на коронавирус пандемията е, че livestreem излъчванията по internet на симфонични концерти и оперни спектакли, с цел да получат всички достъп до изкуството и най-малко глътка класическа музика, не са задоволителни. Живото прекарване е незаменимо. То в действителност е скъпо. Ето за какво допускам, че в бъдеще точно това прекарване ще се търси и оскъпява, тъй като ще става все по-рядко. А останалото ще бъде изложено на показ за по-голямата маса посредством уеднаквяване и цифровизация. Музиката е сътворена, с цел да направи една съкровена връзка сред слушателя, изпълнителя и създателя и този вертикал може да се осъзнае единствено от туптящи сърца и живи, а не изкуствени мозъци.
- Има ли нещо, което към момента не знаете за класическата музика?
- С всяко ново произведение, което изсвирвам, откривам нови неща и доста се надявам това да остане постоянно по този начин. Всяко произведение е едно ново начало и нов път, който би трябвало да се извърви.
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА
е родена в София в семейство на цигуларя Боян Данаилов и пианистката Виолета Попова. Завършва НМУ „ Любомир Пипков “ и НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в София при Нели Желева и проф. Дора Иванова. Носителка е на награди от състезанията „ Светослав Обретенов “, „ Млади музикални дарования “, „ Ян Коциан “ и „ Концертино Прага “ – Чехия, в Клостер Шьонтал – Германия, „ Тибор Варга “ – Швейцария, „ Виторио Гуи “ – Италия. През 2001 приключва Висшето учебно заведение за музика и спектакъл в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану и продължава образованието си в майсторските класове на Ида Хендел, Херман Креберс и други Същата година е назначена на поста втори цигулар в Баварския държавен оркестър, където през 2003 става първи цигулар, а през 2006 – концертмайстор. През сезона 2003/2004 свири и в Лондонския филхармоничен оркестър.
Албена Данаилова е първата жена, която става концертмайстор на познатия със своя консерватизъм оркестър на Виенската филхармония. Тя се явява и печели мястото след тежък конкурс през 2008, а след двугодишен експериментален интервал е назначена публично на влиятелната позиция. От 2011 е лидер на „ Ensemble Wien “. Безспорен гений и извънреден експерт, с изключение на като концертмайстор, Албена Данаилова има сполучлива кариера и като солист, камерен музикант и професор по цигулка в Университета за музика във Виена.
Концертира постоянно в България, Германия, Израел и Съединени американски щати. Има записи за немското радио „ Kultur “, Северогерманското радио, БНР и Българска национална телевизия. Свири на цигулка Страдивариус „ Ex-Haemmerle ” от сбирката на Австрийската Национална Банка.
- Чудесно е, че откакто Албена Данаилова свири със Софийската филхармония, Оркестъра на БНР и на Радио Класик ФМ, в този момент я посрещаме за пръв път във Варна за симфоничен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна и маестро Павел Балев. Какво е чувството от първите подготовки?
- Във Варна не съм за пръв път, само че в действителност за пръв път изсвирвам с оркестъра на Варненската опера. Познавам се отпреди с маестро Павел Балев, с който имахме премиера в Германия. Сблъскването с една симфонична творба на Панчо Владигеров, написана за цигулка и оркестър, както и с отракан диригентски жест, който събира нещата дружно, е вълнуващо. Да, разчувствана съм, тъй като съм на родна сцена и ми следва премиера.
- Предполагам, че рядко свирите български произведения, само че когато има подобен случай, подхождате ли по друг метод към тяхната интерпретация или професионалното Ви отношение е същото, както при всяко друго произведение?
- И едното и другото. Отношението би трябвало да бъде професионално, само че у мен всякога нещо трепва, пробуждат се някакви усмивки от предишното и ме застигат мелодии, които припомнят за нашия фолклор и за всичко това, което сме ние, българите. Разбира се, че има подобен български детайл, само че особено в този концерт той съвсем липсва, като изключим последната част.
- Концертът за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров е знаков в доста връзки - за пръв път е изпълнен от Берлинската филхармония, с него Панчо Владигеров като композитор и Любен Владигеров като солист записват първото българско присъединяване в Залцбургския фестивал. И ето в този момент първата жена-концертмайстор на Виенската филхармония ще бъде солист на същия концерт във Варненския Великденски музикален фестивал. Любопитно е, от Вашата позиция на цигулар, по какъв начин е написан този концерт, доколкото се знае, че в композирането му Панчо Владигеров е вземал поради мнението на своя брат-близнак Любен Владигеров.
- Концертът е написан доста комфортно за цигулка, като изключим типичните „ панчови модулации “, с които се изсипват тонове ноти и от мен, и от оркестъра. Като цяло музиката е приятна за свирене и в действителност комфортна за ръцете, което демонстрира, с изключение на намесата на Любен Владигеров, и чудесната симбиоза сред двамата братя.
- Първите рецензии за концерта през 1921 година приказват за мощни сили и мощно лъчение...
- Всеки има своята интерпретация, само че фактически този концерт е зареден с доста младежка сила. Усеща се също въздействието на всички симфонии, които по това време Панчо Владигеров е изучавал и изследвал в Германия. В този смисъл концертът, основан при започване на новия век, изобщо не е непознат на западноевропейската музика, той е по-скоро непознат за българина, в сравнение с за западноевропееца. И макар тези особености творбата има личен образ.
- Като професор по цигулка в Университета за музика във Виена, кои, съгласно Вас, са най-удачните пътища за приобщаване на младежите към високото изкуство? Модерни аранжименти, осъвременяване, необикновени визии и така нататък
- Това е главен проблем на класическата музика и на оперните театри през днешния ден. Класическите творби не могат да се подмладят, в случай че ги съкратим, само че персонално аз не искам да изсвирвам музика по съкратени формули, тъй като това е обедняване на човешкия дух и принизяване на човешката просветеност. Не би трябвало да отиваме в тази посока. Смятам, че не бихме постигнали нищо с всевъзможни съкращения, компилации и други заместители. Съжалявам, в случай че мнението ми по този въпрос наподобява коренно. Убедена съм, че в случай че желаем надълбоко изкуство, би трябвало да се стремим към него, би трябвало да се стремим към дълбокото, не към плиткото. Плиткото е незадълбочено. А с цел да се оправим с казуса, че високото изкуство го няма или не е задоволително като наличие, би трябвало самите ние, музикантите, повече да го популяризираме. Имам поради камерни обединения, с които да се тръгне по учебни заведения, да се свири в приятни места, където се събират не повече от 50 души. Аз също вземам участие в доста такива камерни обединения и знам от опит, че това е добра реклама. Най-хубаво би било, естествено, музикалното образование да стартира още в детска възраст със свирене на инструмент, визити на симфонични концерти, оперни и балетни спектакли.
- Заплашена ли е класическата музика от изкуствения разсъдък? Научихме, че изкуствен интелект към този момент е дописал Десетата симфония на Бетовен, даже Дрезденската Земперопер ще сложи творба по текст и музика на изкуствен интелект.
- Не знам какво да чакаме. Това, което разбрах в годините на коронавирус пандемията е, че livestreem излъчванията по internet на симфонични концерти и оперни спектакли, с цел да получат всички достъп до изкуството и най-малко глътка класическа музика, не са задоволителни. Живото прекарване е незаменимо. То в действителност е скъпо. Ето за какво допускам, че в бъдеще точно това прекарване ще се търси и оскъпява, тъй като ще става все по-рядко. А останалото ще бъде изложено на показ за по-голямата маса посредством уеднаквяване и цифровизация. Музиката е сътворена, с цел да направи една съкровена връзка сред слушателя, изпълнителя и създателя и този вертикал може да се осъзнае единствено от туптящи сърца и живи, а не изкуствени мозъци.
- Има ли нещо, което към момента не знаете за класическата музика?
- С всяко ново произведение, което изсвирвам, откривам нови неща и доста се надявам това да остане постоянно по този начин. Всяко произведение е едно ново начало и нов път, който би трябвало да се извърви.
АЛБЕНА ДАНАИЛОВА
е родена в София в семейство на цигуларя Боян Данаилов и пианистката Виолета Попова. Завършва НМУ „ Любомир Пипков “ и НМА „ Проф. Панчо Владигеров “ в София при Нели Желева и проф. Дора Иванова. Носителка е на награди от състезанията „ Светослав Обретенов “, „ Млади музикални дарования “, „ Ян Коциан “ и „ Концертино Прага “ – Чехия, в Клостер Шьонтал – Германия, „ Тибор Варга “ – Швейцария, „ Виторио Гуи “ – Италия. През 2001 приключва Висшето учебно заведение за музика и спектакъл в Рощок, Германия при проф. Петру Мунтеану и продължава образованието си в майсторските класове на Ида Хендел, Херман Креберс и други Същата година е назначена на поста втори цигулар в Баварския държавен оркестър, където през 2003 става първи цигулар, а през 2006 – концертмайстор. През сезона 2003/2004 свири и в Лондонския филхармоничен оркестър.
Албена Данаилова е първата жена, която става концертмайстор на познатия със своя консерватизъм оркестър на Виенската филхармония. Тя се явява и печели мястото след тежък конкурс през 2008, а след двугодишен експериментален интервал е назначена публично на влиятелната позиция. От 2011 е лидер на „ Ensemble Wien “. Безспорен гений и извънреден експерт, с изключение на като концертмайстор, Албена Данаилова има сполучлива кариера и като солист, камерен музикант и професор по цигулка в Университета за музика във Виена.
Концертира постоянно в България, Германия, Израел и Съединени американски щати. Има записи за немското радио „ Kultur “, Северогерманското радио, БНР и Българска национална телевизия. Свири на цигулка Страдивариус „ Ex-Haemmerle ” от сбирката на Австрийската Национална Банка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ