Албена Бонева: Заплащането често не отразява отговорността, квалификацията и натоварването, които сестринската професия изисква
Албена Бонева е основна здравна сестра на УМБАЛ „ Александровска “.
Придобива магистърска степен по „ Здравен мениджмънт “ и по „ Социални действия “ във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, през 2019 година приключва втора магистратура по „ Управление на здравните грижи “ във Факултета по публично здраве на МУ – София.
Разговаряме с нея за насладите и компликациите на сестринската специалност, за дълга и прегарянето, за неналичието на самопризнание и почитание към труда на сестрите, която отблъсква младите и ражда тежък кадрови недостиг в лечебните заведения.
Г-жо Бонева, водим този диалог в навечерието на Световния ден на сестринството, който за следващ път става мотив обществото да разбере пред какъв брой компликации е изправено съсловието ви. Има ли въпреки всичко някаква положителна смяна за медицинските сестри през последните години?
През последните години у нас се започнаха редица положителни стъпки за възстановяване на изискванията за работа на медицинските сестри. Тези старания се показват в законодателни начинания, просветителни промени и обществени политики, ориентирани към това да създадат специалността по-привлекателна за младежите.
През август 2024 година Народното събрание одобри решение, с което задължава министъра на опазването на здравето да изготви тактика за увеличение на броя на медицинските сестри и акушерки с най-малко 30% до 2030 година В нея бяха заложени ограничения като увеличение броя на местата за образование и финансиране на студентски такси, обезпечаване на общежития и стипендии за студенти в направление „ Здравни грижи “, обезпечаване на минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри, което да бъде не по-ниско от 90% от междинната работна заплата в страната, поощряване на придобиването на специфични познания и статут на педиатрична сестра. Имаше и предложение от страна на Министерството на здравеопазването специалността „ Медицинска сестра “ да стане предпазена.
В общественото пространство доста постоянно се слага въпросът за ниските хонорари, за претовареността, за синдрома на прегарянето, който визира медицинските сестри. Коя съгласно Вас е главната причина тези проблеми да не престават да съществуват и решението им все по този начин да се отсрочва за необозримото бъдеще?
Въпреки основната роля на медицинските сестри в опазването на здравето, те всекидневно се сблъскват с редица съществени усложнения, които въздействат освен върху тяхната работа, само че и върху качеството на здравните грижи като цяло. Заплащането постоянно не отразява отговорността, квалификацията и натоварването, които специалността изисква. Липсата на задоволително сестри води до липса на задоволително време за всеки пациент и до нараснал риск от професионално прегаряне – burnout синдром. Често се работи на 12-часови смени, в това число нощни, с минимални почивки и огромно физическо натоварване, което натоварва и изтощава.
Въпреки че заплащането на медицинските сестри към момента е предмет на полемики, подхванатите стъпки демонстрират прогрес. Например, в границите на тактиката за увеличение на броя на медицинските сестри се планува минимално главно трудово заплащане, което да бъде не по-ниско от 90% от междинната работна заплата в страната. Това би могло да докара до нарастване на заплатите и възстановяване на изискванията на труд.
Вие сте основна сестра на огромна университетска болница. В кои клиники и структури дефицитът на сестри е максимален?
Като цяло в болничното заведение има огромен недостиг на медицински сестри, само че най-сериозният проблем остава дефицитът на медицински сестри в тежките отделения, като реанимациите и интензивните отделения на клиниките, където има потребност от опитни експерти. Педиатрията също, защото грижата за най-малките пациенти изисква освен познания, само че и специфичен метод и изключителна отдаденост. В операционните блокове неналичието на операционни сестри заплашва ритъма на работа и сигурността на пациентите.
Сходна ли е обстановката в другите огромни лечебни заведения?
Да, обстановката с дефицита на медицински сестри е сходна в съвсем всички огромни лечебни заведения в България, в това число университетските лечебни заведения в София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и други градове.
Има ли въпреки всичко структури, към които младите сестри демонстрират интерес?
Макар че младежите рядко избират сестринството като първи избор, има избрани болнични структури и посоки, които ги притеглят повече. Това нормално са звена с по-модерна база, по-малко стресови условия и повече благоприятни условия за развиване.
Как е проведено следдипломното образование и поддържането на квалификацията на сестрите в болничното заведение?
УМБАЛ „ Александровска “ предлага добре структурирана и с необятен обсег система за следдипломно образование, ориентирана за медицински сестри. Обучението се координира от Сектор „ Учебна и научна активност “, който работи в тясно съдействие с Медицински университет – София. Следдипломното образование за медицински сестри е проведено като специализации: УМБАЛ „ Александровска “ предлага специализации за медицински сестри в няколко области: анестезиология и интензивни грижи, операционна и превързочна техника, психиатрични здравни грижи. Също по този начин се оферират курсове за следдипломно образование на друга тема.
Как ще коментирате концепцията медицинските сестри да имат лични амбулаторни практики с финансиране от НЗОК?
Като основна здравна сестра на университетска болница считам, че концепцията за независими амбулаторни практики, ръководени от медицински сестри, не цели опълчване сред професионалните класи. Тя е част от едно съвременно, дейно и налично опазване на здравето – каквото към този момент съществува в редица европейски страни.
Позицията на БЛС следва да бъде чута и разисквана, само че не и възприета като дефинитивна преграда пред развиването на сестринската специалност. Такива практики не заменят лекарската активност, а я допълват – посредством здравно консултиране, продължителен мониторинг, предварителна защита и домашни грижи.
Именно това може да разтовари общопрактикуващите лекари от рутинни действия и да обезпечи по-добър достъп на хората до съществени здравни услуги. В изискванията на изострен дефицит на фрагменти, стареещо население и претрупани лечебни заведения, системата се нуждае от нови модели. Отказът от смяна не е решение.
И защото въпреки всичко мотивът за диалога ни е празничен, дано Ви попитам какво желаете да пожелаете на сътрудниците си в персонален проект?
В този специфичен ден, когато честваме труда и отдадеността на всички медицински сестри, желая да пожелая на сътрудниците здраве, вътрешен мир. Защото единствено когато се грижим за себе си, можем да се грижим и за другите, самообладание и мощ, с цел да преодоляваме компликациите, професионално задоволство и почитание, тъй като го заслужават, персонални моменти на благополучие и успокоение, тъй като всеки от човек заслужава време за себе си и своите близки.
Придобива магистърска степен по „ Здравен мениджмънт “ и по „ Социални действия “ във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий “, през 2019 година приключва втора магистратура по „ Управление на здравните грижи “ във Факултета по публично здраве на МУ – София.
Разговаряме с нея за насладите и компликациите на сестринската специалност, за дълга и прегарянето, за неналичието на самопризнание и почитание към труда на сестрите, която отблъсква младите и ражда тежък кадрови недостиг в лечебните заведения.
Г-жо Бонева, водим този диалог в навечерието на Световния ден на сестринството, който за следващ път става мотив обществото да разбере пред какъв брой компликации е изправено съсловието ви. Има ли въпреки всичко някаква положителна смяна за медицинските сестри през последните години?
През последните години у нас се започнаха редица положителни стъпки за възстановяване на изискванията за работа на медицинските сестри. Тези старания се показват в законодателни начинания, просветителни промени и обществени политики, ориентирани към това да създадат специалността по-привлекателна за младежите.
През август 2024 година Народното събрание одобри решение, с което задължава министъра на опазването на здравето да изготви тактика за увеличение на броя на медицинските сестри и акушерки с най-малко 30% до 2030 година В нея бяха заложени ограничения като увеличение броя на местата за образование и финансиране на студентски такси, обезпечаване на общежития и стипендии за студенти в направление „ Здравни грижи “, обезпечаване на минимално главно трудово заплащане на медицинските сестри, което да бъде не по-ниско от 90% от междинната работна заплата в страната, поощряване на придобиването на специфични познания и статут на педиатрична сестра. Имаше и предложение от страна на Министерството на здравеопазването специалността „ Медицинска сестра “ да стане предпазена.
В общественото пространство доста постоянно се слага въпросът за ниските хонорари, за претовареността, за синдрома на прегарянето, който визира медицинските сестри. Коя съгласно Вас е главната причина тези проблеми да не престават да съществуват и решението им все по този начин да се отсрочва за необозримото бъдеще?
Въпреки основната роля на медицинските сестри в опазването на здравето, те всекидневно се сблъскват с редица съществени усложнения, които въздействат освен върху тяхната работа, само че и върху качеството на здравните грижи като цяло. Заплащането постоянно не отразява отговорността, квалификацията и натоварването, които специалността изисква. Липсата на задоволително сестри води до липса на задоволително време за всеки пациент и до нараснал риск от професионално прегаряне – burnout синдром. Често се работи на 12-часови смени, в това число нощни, с минимални почивки и огромно физическо натоварване, което натоварва и изтощава.
Въпреки че заплащането на медицинските сестри към момента е предмет на полемики, подхванатите стъпки демонстрират прогрес. Например, в границите на тактиката за увеличение на броя на медицинските сестри се планува минимално главно трудово заплащане, което да бъде не по-ниско от 90% от междинната работна заплата в страната. Това би могло да докара до нарастване на заплатите и възстановяване на изискванията на труд.
Вие сте основна сестра на огромна университетска болница. В кои клиники и структури дефицитът на сестри е максимален?
Като цяло в болничното заведение има огромен недостиг на медицински сестри, само че най-сериозният проблем остава дефицитът на медицински сестри в тежките отделения, като реанимациите и интензивните отделения на клиниките, където има потребност от опитни експерти. Педиатрията също, защото грижата за най-малките пациенти изисква освен познания, само че и специфичен метод и изключителна отдаденост. В операционните блокове неналичието на операционни сестри заплашва ритъма на работа и сигурността на пациентите.
Сходна ли е обстановката в другите огромни лечебни заведения?
Да, обстановката с дефицита на медицински сестри е сходна в съвсем всички огромни лечебни заведения в България, в това число университетските лечебни заведения в София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора и други градове.
Има ли въпреки всичко структури, към които младите сестри демонстрират интерес?
Макар че младежите рядко избират сестринството като първи избор, има избрани болнични структури и посоки, които ги притеглят повече. Това нормално са звена с по-модерна база, по-малко стресови условия и повече благоприятни условия за развиване.
Как е проведено следдипломното образование и поддържането на квалификацията на сестрите в болничното заведение?
УМБАЛ „ Александровска “ предлага добре структурирана и с необятен обсег система за следдипломно образование, ориентирана за медицински сестри. Обучението се координира от Сектор „ Учебна и научна активност “, който работи в тясно съдействие с Медицински университет – София. Следдипломното образование за медицински сестри е проведено като специализации: УМБАЛ „ Александровска “ предлага специализации за медицински сестри в няколко области: анестезиология и интензивни грижи, операционна и превързочна техника, психиатрични здравни грижи. Също по този начин се оферират курсове за следдипломно образование на друга тема.
Как ще коментирате концепцията медицинските сестри да имат лични амбулаторни практики с финансиране от НЗОК?
Като основна здравна сестра на университетска болница считам, че концепцията за независими амбулаторни практики, ръководени от медицински сестри, не цели опълчване сред професионалните класи. Тя е част от едно съвременно, дейно и налично опазване на здравето – каквото към този момент съществува в редица европейски страни.
Позицията на БЛС следва да бъде чута и разисквана, само че не и възприета като дефинитивна преграда пред развиването на сестринската специалност. Такива практики не заменят лекарската активност, а я допълват – посредством здравно консултиране, продължителен мониторинг, предварителна защита и домашни грижи.
Именно това може да разтовари общопрактикуващите лекари от рутинни действия и да обезпечи по-добър достъп на хората до съществени здравни услуги. В изискванията на изострен дефицит на фрагменти, стареещо население и претрупани лечебни заведения, системата се нуждае от нови модели. Отказът от смяна не е решение.
И защото въпреки всичко мотивът за диалога ни е празничен, дано Ви попитам какво желаете да пожелаете на сътрудниците си в персонален проект?
В този специфичен ден, когато честваме труда и отдадеността на всички медицински сестри, желая да пожелая на сътрудниците здраве, вътрешен мир. Защото единствено когато се грижим за себе си, можем да се грижим и за другите, самообладание и мощ, с цел да преодоляваме компликациите, професионално задоволство и почитание, тъй като го заслужават, персонални моменти на благополучие и успокоение, тъй като всеки от човек заслужава време за себе си и своите близки.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ