Албанският парламент одобри днес със 96 гласа за“ и нито

Албанският парламент утвърди през днешния ден със 96 гласа „ за “ и нито един „ срещу “ и „ въздържал се “ проектодекларация „ За усилване на съдействието с Република Гърция и унищожаване на Закона за войната “, съобщи Българска телеграфна агенция.

През 1940 година Гърция разгласи с кралски указ Италия, а дружно с нея и окупираната от нея Албания, за неприятелска страна, напомня осведомителният портал „ Шчиптаря “. Вследствие на това от 1940 година до през днешния ден е в действие така наречен Закон за войната, който допуска, че Албания и Гърция към момента са във война, до момента в който въпросът сред Гърция и Италия е организиран през 1947 година с кротичък контракт, напомнят албанските медии.

Проектодекларацията приканва Министерския съвет на Албания да постави старания, дружно с гръцкото държавно управление, за анулацията на Закона за войната от страна на Гърция и юридическите последствия, произлизащи от този закон, отбелязва АТА.

Предложената от Партията за правдивост, интеграция и единение (PDIU) проектодекларация беше подкрепена от ръководещата Социалистическа партия на Албания и главната опозиционна партия в страната – Демократическата партия на Албания, написа Евронюз Албания.

В текста на проектодекларацията се показва, че Законът за войната от 1940 година „ към момента остава в действие и продължава да основава някои отрицателни резултати, появяващи се когато страните са във война “ и „ не е в сходство с действителността на двустранните връзки сред Албания и Гърция “.

Лидерът на Партията за правдивост, интеграция и единение Шпътѝм Идрѝзи показа проектодекларацията пред албанския парламент, като дефинира Закона за войната като парадокс, който е засегнатост за албанското национално достолепие.

Идризи акцентира, че Албания и Гърция са страни членки на НАТО и са подписали контракт за другарство, съдействие и добросъседство, а въпреки това Законът за войната значи, че те към момента са във война. „ Въпросният закон е парадокс “, съобщи Идризи, представен от Евронюз Албания.

Въпросът за премахването на Закона за войната беше издигнат от албанския министър председател Еди Рама по време на срещата му с албанската диаспора в Гърция, която се организира в Атина на 12 май тази година.

„ Как е допустимо сред две страни, които са подписали контракт за другарство, които от 15 години са дружно в НАТО, да не бъде анулирано военното състояние, дружно с последствията от един закон за войната отпреди 84 години? “, сподели Рама на срещата си с албанската диаспора в Атина.

Законът за войната визира и имуществото на чамите (албанци християни и мюсюлмани от региона Чамърия в историко-географската област Епир по границата сред Албания и Гърция – бел. ред.), отбелязва „ Шчиптаря “.

В тази връзка по време на речта си в Атина Рама съобщи, че Законът за войната „ от 10 ноември 1940 година дефинира какво се случва с имуществото и жителите на страните, които са във война “. 

Албанският министър председател съпостави натиска и насилието, извършени върху емигриралите в Гърция при започване на 90-те години албанци, с прогонването на чамите от земите им (от западната част на Епир през 1944-1945 г – бел. ред.), отбелязва „ Шчиптаря “. Рама обаче не ги назова категорично, а ги назова „ нашите прародители, принудително изселени от домовете им в северната част на Гърция “.

Въпросът за чамите провокира напрежение сред Атина и Тирана в последните дни, когато президентът на Албания Байрам Бегай постави венец на мемориал за чамите в албанския град Кониспол, на няколко километра от гръцката граница.

Атина твърди, че чамите са били сътрудници на нацистите и нямат основателни искания, отбелязва гръцкият вестник „ Катимерини “.