Кутията на Пандора на Балканите леко се отваря
Албанският и сръбският народен въпрос се нуждаят от дефинитивно решение
През последните седмици на Балканите още веднъж се стигна до напрежение сред Белград и Прищина. Заговори се за „ промяна на граници “ от страна на Прищина, а Белград отвърна с изказване, че е належащо да се сътвори линия на разграничаване в доминираното от сърби северно Косово. Изглежда, през днешния ден още веднъж балканските политици на двете страни се пробват да отворят кутията на Пандора и да стигнат до подялбата на Косово. Какво в действителност се стартира?
Всичко стартира от едно изявление на президента на Косово Хашим Тачи, който предложи да се направи „ промяна на границата “ на страната му в посока към присъединението на трите общини Прешево, Медведжа и Буяновац, които се намират в Южна Сърбия. За тях Прищина постоянно е говорила, че са част от така наречен Източно Косово и постоянно е желала повече права и благоприятни условия за етническите албанци, живеещи в т. нар „ Прешевска котловина “ в Южна Сърбия.
Познавачите на балканските процеси ще си спомнят непризнатия от Белград референдум, който организираха локалните албанци още през 1992-а, когато желаеха присъединение към Косово, до момента в който то бе в състава на Сърбия в Съюзна Република Югославия (СРЮ).
Напрежението през 90-те години докара до въоръжен конфликт през 2001–2002 година сред паравоенните елементи на т.нар Армия за избавление на Прешево, Медведжа и Буяновац, и управляващите в Белград.
Докато Прищина оферираше „ промяна на границата “, в Белград вицепремиерът и външен министър Ивица Дачич и президентът на Сърбия Александър Вучич под една или друга форма предлагаха подялбата на Косово и присъединението на неговия север към Сърбия. Дачич – представителят на партията на някогашния югославски водач Слободан Милошевич, който организира етническо пречистване в Косово през 1998-1999 година и е основният провинен за унищожаването на локалните албанци, се пробва през днешния ден да реанимира концепцията за подялбата на Косово. В тази му роля му оказва помощ президентът Вучич, който въпреки и ефимистично, криейки се зад думи като „ разграничаване “, предлага подялбата на Косово.
За тази цел не се сортират средства, даже се напомня и проектът на главния опозиционен водач по времето на Милошевич – Зоран Джинджич. Когато стана първият либерален министър председател на СРЮ, той се разгласи за подялбата на Косово. Джинджич беше погубен по време на атентат през зимата на 2003-а, а една от версиите, която се загатваше в необятните публични кръгове, бе че в действителност не Земунският клан го е умъртвил, а е премахнат точно от тези, които не желаят подялбата на Косово.
Правя тази отпратка обратно във времето, с цел да покажа, че даже това не пречи на околните до ръководещата Сръбска прогресивна партия да употребяват в този момент реформатора Джинджич за своите цели, свързани с подялбата на Косово. Те обаче не помнят, че точно той бе индивидът, който оптимално бързо направи открит в медийно отношение спора в Прешево и Медведжа и обезпечи достъп на задграничните медии, измежду които бях и аз, с цел да видят действителните военни дейности в южната част на Сърбия. Днес, обаче, нещата наподобяват много друго от времето в края на режима на Милошевич в Сърбия преди 18-19 години. През този интервал се случиха много неща – Косово се обособи като самостоятелна страна през зимата на 2008 година, Сърбия се раздели с Черна гора от общата страна, в която живееха до провеждането на референдума за самостоятелност на Подгорица напролет на 2006 година
Много неща се трансформираха в процесите както вътре в самата Сърбия, която се намира твърдо на европейския път на развиване, по този начин и в района където настъпи непоклатимост в Западните Балкани.
След като през 2013 година, благодарение на Европейски Съюз, се подписа Брюкселското съглашение, стартира да се отваря и пътят към търсеното на нормализация и помиряване на връзките сред Белград и Прищина. Тогава, по подигравка на ориста, Хашим Тачи и Ивица Дачич, които бяха министър председатели на Косово и Сърбия, не приказваха за делба, а за нормализация на връзки, за разлика от през днешния ден, когато е изменена напълно тоналността им. Препъни камъкът се оказа забавянето на Прищина да сътвори Асоциацията на сръбските общини от северно Косово, която бе контрактувана в Брюкселското съглашение. Именно това закъснение, както и слагането във фризера на договарянията сред Белград и Прищина, поради изборните цикли на няколкото следващи кръга от предварителни парламентарни избори в двете страни, трансформираха духа на нормализация и върнаха нещата в изходна фаза.
Докато управляващите в Белград приказват, въпреки и свенливо, за подялбата на Косово, то Сръбската Православна Църква и нейните митрополити, водени от патриарх Ириней, се афишират срещу, казвайки, че не можеш да делиш нещо, което е твое… Както през 90-те години, по този начин и през днешния ден, Сръбската Църква се пробва да се меси в политиката на управляващите в Сърбия и да не позволява подялбата на Косово, поддържайки в публичното схващане т.нар мит за Косово. Ивица Дачич, още в края на 2010-та и през цялата 2011 година, лансираше пред интернационалната общественост нуждата от т.нар „ джентълменско съглашение “, съгласно което Сърбия трябваше да вземе 15% от територията на Косово, по този начин както в миналото от нейната територия 15% са били откъснати със основаването на без значение Косово.
Както тогава, по този начин и през днешния ден, интернационалната общественост отхвърля сходни хрумвания за делба, тъй като те могат да засилят дезинтеграцията на редица страни от Западните Балкани. Като главен образец в тази посока са прилежаща Република Македония и Босна и Херцеговина, където от една страна албанският, а въпреки това сръбският национални въпроси, би трябвало да получат самобитен реванш…
В същото време, в Прищина министър председателят Рамуш Харадинай се разграничи от изявлението на президента Тачи и се разгласи за продължение на разговора, колкото и да е сложен. Според Хараданай „ границите са избрани с последната война от 1999 година от страна на АОК (Армията за избавление на Косово, б.р.) и НАТО, а и със заслугите на тези които способстваха за това по рано “. Харадинай даже „ прозря “, че единственият заинтригуван от смяната на границите е съветския президент Владимир Путин, „ които желае анексиране “.
През идващия месец президентът Александър Вучич следва да посети Москва, където ще се срещне със своя съветски сътрудник Владимир Путин, след което стартира дипломатическата обиколка на съветския външен министър Сергей Лавров в Белград, Сараево и Баня Лука. Близкото бъдеще се обрисува като комплицирано, тъй като не е за подценяване неопределеността на Вашингтон по тематиката, и по-специално – както на президента Доналд Тръмп, по този начин и на политиката на Русия, която е в несъгласие с евроинтеграцията на Западните Балкани, а също и на дейностите на Турция, която има свое виждане за процесите в района.
Ситуацията на Балканите може да излезе от надзор, тъй като в случай че не успее референдумът в прилежаща Република Македония на 30 септември, това може в допълнение да дестабилизира района. Тогава никой няма да е в положение да подсигурява дейностите на локалното албанско население, което може да реагира много остро поради възможната спънка пред Скопие по пътя на евроатлантическата интеграция. Всичко това може да докара активиране на проектите за обединяването на Косово и Албания и възможното раздробяване на Босна и Херцеговина, след предстоящите оспорвани общи избори там.
Водещите водачи на локалните сърби биха имали интерес да се възползват от тази комплицирана районна обстановка и да отделят Баня Лука – админинистративен център на босненските сърби, и да тръгнат към доближаване със Сърбия. В едно са безапелационни всички анализатори – възможната делба на Косово няма да помогне за решаването на „ сръбския въпрос “ на Косово, тъй като сърби има както в северната част, по този начин и в южната и централната част, а тяхната орис ще стане комплицирана. И не на последно място – Сръбската Православна Църква има голям брой скъпи исторически манастири, чиято орис ще стане неразбираема, тъй като болшинството от тях се намират в напълно албански региони, а факторът на спомагателна радикализация на локалното население, което сигурно няма да е изключително предостатъчно от това че сърбите са получили това което са желали, без значение че Църквата е била срещу, може да усложни тяхното действие в една евентуална велика Албания (Косово).
Докъде ще стигнат проектите на Хашим Тачи и Александър Вучич – следва да забележим. Едно е ясно -Западните Балкани навлизат в доста сериозен интервал на неопределеност, който може да сервира всевъзможни изненади.
* Авторът е публицист и водещ в предаването „ Светът е бизнес ” по Bloomberg TV Bulgaria
През последните седмици на Балканите още веднъж се стигна до напрежение сред Белград и Прищина. Заговори се за „ промяна на граници “ от страна на Прищина, а Белград отвърна с изказване, че е належащо да се сътвори линия на разграничаване в доминираното от сърби северно Косово. Изглежда, през днешния ден още веднъж балканските политици на двете страни се пробват да отворят кутията на Пандора и да стигнат до подялбата на Косово. Какво в действителност се стартира?
Всичко стартира от едно изявление на президента на Косово Хашим Тачи, който предложи да се направи „ промяна на границата “ на страната му в посока към присъединението на трите общини Прешево, Медведжа и Буяновац, които се намират в Южна Сърбия. За тях Прищина постоянно е говорила, че са част от така наречен Източно Косово и постоянно е желала повече права и благоприятни условия за етническите албанци, живеещи в т. нар „ Прешевска котловина “ в Южна Сърбия.
Познавачите на балканските процеси ще си спомнят непризнатия от Белград референдум, който организираха локалните албанци още през 1992-а, когато желаеха присъединение към Косово, до момента в който то бе в състава на Сърбия в Съюзна Република Югославия (СРЮ).
Напрежението през 90-те години докара до въоръжен конфликт през 2001–2002 година сред паравоенните елементи на т.нар Армия за избавление на Прешево, Медведжа и Буяновац, и управляващите в Белград.
Докато Прищина оферираше „ промяна на границата “, в Белград вицепремиерът и външен министър Ивица Дачич и президентът на Сърбия Александър Вучич под една или друга форма предлагаха подялбата на Косово и присъединението на неговия север към Сърбия. Дачич – представителят на партията на някогашния югославски водач Слободан Милошевич, който организира етническо пречистване в Косово през 1998-1999 година и е основният провинен за унищожаването на локалните албанци, се пробва през днешния ден да реанимира концепцията за подялбата на Косово. В тази му роля му оказва помощ президентът Вучич, който въпреки и ефимистично, криейки се зад думи като „ разграничаване “, предлага подялбата на Косово.
За тази цел не се сортират средства, даже се напомня и проектът на главния опозиционен водач по времето на Милошевич – Зоран Джинджич. Когато стана първият либерален министър председател на СРЮ, той се разгласи за подялбата на Косово. Джинджич беше погубен по време на атентат през зимата на 2003-а, а една от версиите, която се загатваше в необятните публични кръгове, бе че в действителност не Земунският клан го е умъртвил, а е премахнат точно от тези, които не желаят подялбата на Косово.
Правя тази отпратка обратно във времето, с цел да покажа, че даже това не пречи на околните до ръководещата Сръбска прогресивна партия да употребяват в този момент реформатора Джинджич за своите цели, свързани с подялбата на Косово. Те обаче не помнят, че точно той бе индивидът, който оптимално бързо направи открит в медийно отношение спора в Прешево и Медведжа и обезпечи достъп на задграничните медии, измежду които бях и аз, с цел да видят действителните военни дейности в южната част на Сърбия. Днес, обаче, нещата наподобяват много друго от времето в края на режима на Милошевич в Сърбия преди 18-19 години. През този интервал се случиха много неща – Косово се обособи като самостоятелна страна през зимата на 2008 година, Сърбия се раздели с Черна гора от общата страна, в която живееха до провеждането на референдума за самостоятелност на Подгорица напролет на 2006 година
Много неща се трансформираха в процесите както вътре в самата Сърбия, която се намира твърдо на европейския път на развиване, по този начин и в района където настъпи непоклатимост в Западните Балкани.
След като през 2013 година, благодарение на Европейски Съюз, се подписа Брюкселското съглашение, стартира да се отваря и пътят към търсеното на нормализация и помиряване на връзките сред Белград и Прищина. Тогава, по подигравка на ориста, Хашим Тачи и Ивица Дачич, които бяха министър председатели на Косово и Сърбия, не приказваха за делба, а за нормализация на връзки, за разлика от през днешния ден, когато е изменена напълно тоналността им. Препъни камъкът се оказа забавянето на Прищина да сътвори Асоциацията на сръбските общини от северно Косово, която бе контрактувана в Брюкселското съглашение. Именно това закъснение, както и слагането във фризера на договарянията сред Белград и Прищина, поради изборните цикли на няколкото следващи кръга от предварителни парламентарни избори в двете страни, трансформираха духа на нормализация и върнаха нещата в изходна фаза.
Докато управляващите в Белград приказват, въпреки и свенливо, за подялбата на Косово, то Сръбската Православна Църква и нейните митрополити, водени от патриарх Ириней, се афишират срещу, казвайки, че не можеш да делиш нещо, което е твое… Както през 90-те години, по този начин и през днешния ден, Сръбската Църква се пробва да се меси в политиката на управляващите в Сърбия и да не позволява подялбата на Косово, поддържайки в публичното схващане т.нар мит за Косово. Ивица Дачич, още в края на 2010-та и през цялата 2011 година, лансираше пред интернационалната общественост нуждата от т.нар „ джентълменско съглашение “, съгласно което Сърбия трябваше да вземе 15% от територията на Косово, по този начин както в миналото от нейната територия 15% са били откъснати със основаването на без значение Косово.
Както тогава, по този начин и през днешния ден, интернационалната общественост отхвърля сходни хрумвания за делба, тъй като те могат да засилят дезинтеграцията на редица страни от Западните Балкани. Като главен образец в тази посока са прилежаща Република Македония и Босна и Херцеговина, където от една страна албанският, а въпреки това сръбският национални въпроси, би трябвало да получат самобитен реванш…
В същото време, в Прищина министър председателят Рамуш Харадинай се разграничи от изявлението на президента Тачи и се разгласи за продължение на разговора, колкото и да е сложен. Според Хараданай „ границите са избрани с последната война от 1999 година от страна на АОК (Армията за избавление на Косово, б.р.) и НАТО, а и със заслугите на тези които способстваха за това по рано “. Харадинай даже „ прозря “, че единственият заинтригуван от смяната на границите е съветския президент Владимир Путин, „ които желае анексиране “.
През идващия месец президентът Александър Вучич следва да посети Москва, където ще се срещне със своя съветски сътрудник Владимир Путин, след което стартира дипломатическата обиколка на съветския външен министър Сергей Лавров в Белград, Сараево и Баня Лука. Близкото бъдеще се обрисува като комплицирано, тъй като не е за подценяване неопределеността на Вашингтон по тематиката, и по-специално – както на президента Доналд Тръмп, по този начин и на политиката на Русия, която е в несъгласие с евроинтеграцията на Западните Балкани, а също и на дейностите на Турция, която има свое виждане за процесите в района.
Ситуацията на Балканите може да излезе от надзор, тъй като в случай че не успее референдумът в прилежаща Република Македония на 30 септември, това може в допълнение да дестабилизира района. Тогава никой няма да е в положение да подсигурява дейностите на локалното албанско население, което може да реагира много остро поради възможната спънка пред Скопие по пътя на евроатлантическата интеграция. Всичко това може да докара активиране на проектите за обединяването на Косово и Албания и възможното раздробяване на Босна и Херцеговина, след предстоящите оспорвани общи избори там.
Водещите водачи на локалните сърби биха имали интерес да се възползват от тази комплицирана районна обстановка и да отделят Баня Лука – админинистративен център на босненските сърби, и да тръгнат към доближаване със Сърбия. В едно са безапелационни всички анализатори – възможната делба на Косово няма да помогне за решаването на „ сръбския въпрос “ на Косово, тъй като сърби има както в северната част, по този начин и в южната и централната част, а тяхната орис ще стане комплицирана. И не на последно място – Сръбската Православна Църква има голям брой скъпи исторически манастири, чиято орис ще стане неразбираема, тъй като болшинството от тях се намират в напълно албански региони, а факторът на спомагателна радикализация на локалното население, което сигурно няма да е изключително предостатъчно от това че сърбите са получили това което са желали, без значение че Църквата е била срещу, може да усложни тяхното действие в една евентуална велика Албания (Косово).
Докъде ще стигнат проектите на Хашим Тачи и Александър Вучич – следва да забележим. Едно е ясно -Западните Балкани навлизат в доста сериозен интервал на неопределеност, който може да сервира всевъзможни изненади.
* Авторът е публицист и водещ в предаването „ Светът е бизнес ” по Bloomberg TV Bulgaria
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ