В Албания пощуряха: София иска връщане на Санстефанска България чрез ЕС
Албания стана сцена на " историческо закононарушение “ със основаването на българско малцинство, написа известната журналистка Марияна Дода в публикация за локалната електронна медия Argumentum, оповестена под заглавие " Ехото на иредентизма и българското малцинство на Балканите “.
" България е съответен образец за страна, която употребява позицията си в Европейския съюз и устрема на Албания и Северна Македония да се причислят към него за облекчаване на свои исторически апетити, датиращи от Санстефанска България, т. е. Велика България “, написа Дода, цитира Блиц.
" Асимилацията на македонското малцинство и непризнаването му в България, спорът сред Скопие и Атина ни демонстрират, че Северна Македония върви към своя разпад като нация и като страна “, акцентира създателят на текста.
Дода твърди, че зад този " пробив “ на България на територията на Албания е отговорно македонското държавно управление, което подценява малцинството си, само че прибавя, че апетитите на София са и към Косово и Сърбия, както и към елементи от " етническата “ карта на Гърция.
" Трябва да се каже, че България и Албания поддържат дипломатически връзки, характеризиращи се с тясно съдействие и другарство. Албанците обаче не не помнят, че българското несъгласие против Северна Македония повлия и на блокирането на напъните на Тирана да се причисли към Европейския съюз “, акцентира създателят на текста и добавя, че ветото, наложено от София преди няколко години, е било ориентирано към настояването за включването на българското малцинство в Конституцията на Северна Македония и че точно този въпрос към момента е главната официална спънка за започване на договарянията за участие на страната в Европейски Съюз.
В разбора се твърди, че през годините България употребява участието си в Европейски Съюз, с цел да " разпръсне “ българското малцинство в района, с акцент върху Северна Македония, посредством издаването на български паспорти, които от своя страна разрешават работа в страните от Европейски Съюз. Журналистката споделя, че би повярвала в положителните планове на България, в случай че страната признае съществуването на малцинства в своите лични граници.
" Българските управляващи отхвърлят съществуването на македонско малцинство в страната, като настояват, че няма етнически разлики сред двете общности, до момента в който Скопие упорства за съществуването на такава обособена общественост, за която се твърди, че наброява 750 000 души “, се изяснява в разбора.
Въпреки че не признава малцинствата, София упорства в друга страна, в Северна Македония, където " всички малцинства имат права, българското даже да бъде упоменато в Конституцията “.
Оттам, споделя редакторът на Argumentum, България търси българско малцинство там, където го няма – в Албания.
Дода дефинира като асимилация огромната разлика в числеността на македонското малцинство за сметка на " новото “ българско малцинство след преброяването на популацията в Албания.
" В момента в Албания има 2281 македонци, до момента в който през 2011 година като такива са декларирани 5512 души. Но за първи път е записано и българско малцинство, което е 7057 души. То провокира разнообразни обвинявания и реакции за манипулиране на данните, със подозрения за интервенция от българска страна в този развой. Всъщност както преди, по този начин и по време и след преброяването в Албания, посолството на Северна Македония в Тирана и ръководителят на партията " Македонски алианс за европейска интеграция “ Васил Стерьовски показаха неодобрение от някои противозаконни намеси от българска страна по време на преброяването на популацията. Чуха се и обвинявания за директен напън върху жители от македонското малцинство в Албания. Но всички тези недоволства останаха нечути. Сега българското малцинство в Албания е реалност “, се споделя в текста и се акцентира: " Официално Скопие остави своите жители в Албания на благосклонност и недружелюбност “.
В разбора се напомнят исторически обстоятелства от времето на цар Самуил и Санстефанска България и се прави връзка с упоритостите на сегашните управляващи в София посредством " европейската “ грижа за малцинствата. Според Дода София уголемява въздействието си посредством основаване на българско малцинство с изключение на в Северна Македония и Албания и в Косово, и в Сърбия, където се желаят права. В Косово " нападат “ гораните, на които им оферират паспорти с упоритостта да изискат вписването на българско малцинство в Конституцията на най-младата страна на Балканите. Същият модел важи и за Сърбия, твърди създателят.
" Влиянието, което България и Гърция употребяват, ме кара да мисля, че се основава някаква ортодоксална линия, която цели отбрана на ползите на малцинствата по метод, който постоянно е обвързван с геополитическите ползи на тези страни. Тази линия може да сътвори забележителна празнота в Европа и да помогне за подсилване на съветското въздействие в райони, където има православни малцинства или където Русия има стопански и стратегически интерес “, предизвестява Дода и добавя, че това е " същата линия, която употребява и съветският президент Владимир Путин “.
" България е съответен образец за страна, която употребява позицията си в Европейския съюз и устрема на Албания и Северна Македония да се причислят към него за облекчаване на свои исторически апетити, датиращи от Санстефанска България, т. е. Велика България “, написа Дода, цитира Блиц.
" Асимилацията на македонското малцинство и непризнаването му в България, спорът сред Скопие и Атина ни демонстрират, че Северна Македония върви към своя разпад като нация и като страна “, акцентира създателят на текста.
Дода твърди, че зад този " пробив “ на България на територията на Албания е отговорно македонското държавно управление, което подценява малцинството си, само че прибавя, че апетитите на София са и към Косово и Сърбия, както и към елементи от " етническата “ карта на Гърция.
" Трябва да се каже, че България и Албания поддържат дипломатически връзки, характеризиращи се с тясно съдействие и другарство. Албанците обаче не не помнят, че българското несъгласие против Северна Македония повлия и на блокирането на напъните на Тирана да се причисли към Европейския съюз “, акцентира създателят на текста и добавя, че ветото, наложено от София преди няколко години, е било ориентирано към настояването за включването на българското малцинство в Конституцията на Северна Македония и че точно този въпрос към момента е главната официална спънка за започване на договарянията за участие на страната в Европейски Съюз.
В разбора се твърди, че през годините България употребява участието си в Европейски Съюз, с цел да " разпръсне “ българското малцинство в района, с акцент върху Северна Македония, посредством издаването на български паспорти, които от своя страна разрешават работа в страните от Европейски Съюз. Журналистката споделя, че би повярвала в положителните планове на България, в случай че страната признае съществуването на малцинства в своите лични граници.
" Българските управляващи отхвърлят съществуването на македонско малцинство в страната, като настояват, че няма етнически разлики сред двете общности, до момента в който Скопие упорства за съществуването на такава обособена общественост, за която се твърди, че наброява 750 000 души “, се изяснява в разбора.
Въпреки че не признава малцинствата, София упорства в друга страна, в Северна Македония, където " всички малцинства имат права, българското даже да бъде упоменато в Конституцията “.
Оттам, споделя редакторът на Argumentum, България търси българско малцинство там, където го няма – в Албания.
Дода дефинира като асимилация огромната разлика в числеността на македонското малцинство за сметка на " новото “ българско малцинство след преброяването на популацията в Албания.
" В момента в Албания има 2281 македонци, до момента в който през 2011 година като такива са декларирани 5512 души. Но за първи път е записано и българско малцинство, което е 7057 души. То провокира разнообразни обвинявания и реакции за манипулиране на данните, със подозрения за интервенция от българска страна в този развой. Всъщност както преди, по този начин и по време и след преброяването в Албания, посолството на Северна Македония в Тирана и ръководителят на партията " Македонски алианс за европейска интеграция “ Васил Стерьовски показаха неодобрение от някои противозаконни намеси от българска страна по време на преброяването на популацията. Чуха се и обвинявания за директен напън върху жители от македонското малцинство в Албания. Но всички тези недоволства останаха нечути. Сега българското малцинство в Албания е реалност “, се споделя в текста и се акцентира: " Официално Скопие остави своите жители в Албания на благосклонност и недружелюбност “.
В разбора се напомнят исторически обстоятелства от времето на цар Самуил и Санстефанска България и се прави връзка с упоритостите на сегашните управляващи в София посредством " европейската “ грижа за малцинствата. Според Дода София уголемява въздействието си посредством основаване на българско малцинство с изключение на в Северна Македония и Албания и в Косово, и в Сърбия, където се желаят права. В Косово " нападат “ гораните, на които им оферират паспорти с упоритостта да изискат вписването на българско малцинство в Конституцията на най-младата страна на Балканите. Същият модел важи и за Сърбия, твърди създателят.
" Влиянието, което България и Гърция употребяват, ме кара да мисля, че се основава някаква ортодоксална линия, която цели отбрана на ползите на малцинствата по метод, който постоянно е обвързван с геополитическите ползи на тези страни. Тази линия може да сътвори забележителна празнота в Европа и да помогне за подсилване на съветското въздействие в райони, където има православни малцинства или където Русия има стопански и стратегически интерес “, предизвестява Дода и добавя, че това е " същата линия, която употребява и съветският президент Владимир Путин “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ